№ 395
гр. В., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110203607 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на: Х. М. Х. ЕГН: ********** против Наказателно постановление №
23-0000619/19.07.2022 г., издадено от Директор на РД "АА"- град В., с което
за нарушение нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3,
б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е било наложено
административно наказание глоба в размер на 2500 лева на основание чл. 177,
ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
защото е издадено при допускане на съществени процесуални нарушения и
при нарушения на материалния закон. Същото не съответства на целта на
закона и представлява явно несъответен отговор на деянието, което се
претендира да е административно нарушение.
С жалбата се твърди, че възз. е получил нечетлив АУАН, което
препятствало правото му на защита, тъй като не можел да разбере какво точно
нарушение се претендира да е извършил. При измерването били установени
отклонения в натоварванията, които не можело да бъдат определени като
особено сериозни. Сочи се, че едва ли тези отклонения биха повишили риска
относно безопасността на движението и биха способствали в решителна
1
степен за повреждането и преждевременното износване на пътната
инфраструктура. Счита, че проверяващите органи не са компетентни да
извършат проверка на въззивника и товара. С тези и други аргументи се иска
отмяната на НП.
Въззивникът е призован не се явява и не се представлява по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Депозира писмено становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 19.05.2022 г. свидетелят К. и негов колега, двамата инспектори в
РД "АА" В., изпълнявали служебните си задължения като осъществявали
пътен контрол. Същите се били позиционирали гр. В., ул.“Девня“ на 50 метра
преди кръстовището с бул.“Република“. Около 12:35 часа, спрели за проверка
въззивника, който управлявал съчленена композиция състояща се от товарен
автомобил- влекач марка "Волво", кат. N3, с peг. № А6999НР, с прикачено
полуремарке с peг. № СТ3793ЕН, собственост на превозвоча. В хода на
проверката по представените от въззивника товарителница
№**********/19.05.2022 г. и пътен лист № 5812546/19.05.2022 г. те
установили, че въззивникът извършва обществен превоз на товари - пшеница,
по маршрут с. Беломорци - гр. В.. Било извършено замерване на съчленената
композиция, ведно с товара, с електронна мобилна везна марка "Dini Argeo",
модел "DFWKR, с поставен стикер за годност с № 01104, валиден до м.10.
2022 г. В следствие на замерването било установено, че водачът извършва
превоз на товари с влекач полуремарке 3 оси с пневматично окачване и
разстояние мужду осите 1.3метра по пътищата отворени за обществено
ползване, като сборът от натоварването на трите оси било 29325кг., което
надвишавало допустимата норма 24000кг., определена от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) с 5325кг. По време на
проверката въззивникът не представил квитанция за платена пътна такса за
масата надвишаваща допустимите норми издадена от АПИ.
На място св. К. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че
същият е нарушил нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1,
т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като представените от
въззивника по време на проверката документи – пътен лист и товарителница
2
били иззети.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал с без да оспори фактическите констатации посочени в него.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка Директорът на РД "Автомобилна
администрация" –гр. В., счел, че няма спорни обстоятелства и издал
процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 1, т.
1 от ЗДвП наложил на въззивника административно наказание "глоба" в
размер на 2500 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено лично на въззивника ,
като в законоустановения 14-дневен срок, депозирал жалба срещу
горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля К., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си
противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-
от показанията на свидетеля И., дадени в съдебно заседание, АУАН,
товарителница, пътен лист, измервания от ел. везна, заповед за
компетентност и от останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по
3
образуване и провеждане на административнонаказателното производство
съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е
Т. Т. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–
видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един
свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до
опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху
правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е
наказан.
Твърдението на възз., че получил нечетлив акт, поради което и не
можел да упражни правото и на защита също е неоснователно, тъй като по
преписката е приложен АУАН, който е напълно четим, а в случай, че
преписът предоставен на въззивника е бил нечетим, същият е можел да
поиска от АНО да получи четлив препис.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на въззивника,
посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на гр.
В., ул.“Девня“ на 50 метра преди кръстовището с бул.“Република“. Очевидно
възз. е бил наясно къде е мястото на разтоварване, респективно е наясно къде
е констатирано нарушението от страна на проверяващите.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на адм. наказателното производство и в тази
връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. От друга страна
правилно е било прието, че нарушението е извършено на 19.05.2022 г. /датата
на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това
на извършване на проверката, когато свидетелят К. и неговият колега пряко и
непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на
превозвания товар, съдържанието на придружаващите превоза документи и са
извършили измерването. И доколкото мястото на извършване и установяване
4
на нарушението е на територията на гр. В., то предполага и териториална
компетентност на наказващия орган – Директор на РД"АА" - В.. Нещо повече,
според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда
териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС
или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с
подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД08-
30/24.01.2020 г. министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщения е делегирал правомощия на директорите на регионалните
дирекции "АА" да издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези
правомощия с територията на която са извършени нарушенията.
Компетентността на актосъставителя – служител в РД АА-В. пък е
определена с нормите на чл. 166 от ЗДвП. Поради което и възражението в
жалбата не се споделя от съда.
Наложеното административно наказание глоба в размер на 2500 лева
на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение нормата на
чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба №
11/03.07.2001 г. наМРРБ.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични
доказателства, че въззивникът е извършил нарушението, за което му е
наложена санкция. Съдът не споделя посоченото в жалбата, че нарушението
не е доказано. Напротив същото е безспорно доказано, не само посредством
измерването извършено с електронна мобилна везна, а и от представените от
самия водач документи, съпътстващи извършвания от него превоз, в частност
товарителница. Последните в хода на проверката не са били оспорени, не е
било оспорено и замерването с техническо средство на превозното средство.
В тази връзка, съдът намира, че въззивникът едва в жалбата се опитва да
установи съществено процесуално нарушение, като в нито един момент в
хода на АНП от самото му започване със съставяне на АУАН, до издаване на
НП, не е отрекъл по същество извършеното нарушение. Следва да се
отбележи, че въззивникът не твърди неистинност на представените
съпътстващи превоза документи. При измерването, извършено от
проверяващите органи е определено и теглото на превозното средство, както
и общата маса на натовареното превозно средство 29325, която е с 5325 кг.
по-висока от допустимата максимална маса. Ето защо изводът на
5
административнонаказващия орган, че е доказано извършеното нарушение е
правилен и съответства на установените в производството обстоятелства.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП движещите се
по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса или натоварвания на ос,
ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното развитие
норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението. Няма спор че тази норма е банкетна като в случая бланкетния
състав е запълнен с нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, която въвежда допустима максимална маса от
порядъка на 24 тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено
ползване, в случаите на съчленени ППС с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение, при сумата от натоварванията на
ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието
между осите е над 1, 3 м. От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се установява, че процесният случай попада именно под
действието на нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г.
на МРРБ като нарушението се състои в неспазване на изискването за
максимално допустима маса на движещото се по път, отворен за обществено
ползване, ППС, което наместо с изискуемата максимална маса от 24 тона (24
000кг.), е с общо тегло 29325 кг. В горната насока са както показанията на
разпитания по делото свидетел, така и приложените към АНП разпечатки от
мобилната везна, а и представените от въззивника по време на проверката
документи, като за съда няма никакво съмнение, че въззивникът
(професионален водач на МПС) е съзнавал, че тежестта на ППС-то, заедно с
товара не е съответствала на допустимата максимална маса - 24 тона за ППС,
движещи се по пътища, отворени за обществено ползване. Нещо повече, той
съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/27.04.2018 г. е
длъжен да следи за това натоварването на ППС да се извърши в съответствие
с максимално допустимата маса на същото.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че АНО
правилно е преценил, че въззивникът е допуснал нарушение на нормата на чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Въззивникът е съзнавал, че общото тегло на ППС и товара
6
превишават 24т., както и обстоятелството, че липсва издадено надлежно
разрешително (съответно документ установяващ плащането на съответна
такса за движение на тежко ППС по отношение на товарния автомобил и
товара за 19.05.2022 г.) и въпреки наличните представи е предприел
управление на ППС – МПС товари с влекач и полуремарке с 3 оси с
пневматично или признато на него за еквивалентно окачване за движение по
пътищата отворени за обществено ползване, като разстоянието между осите
на ППС е над 1, 3 метра с обща маса, надвишаваща определените норми в
наредбата посочена по-горе.
Съобразно представите по делото доказателства се установи
идентичност на везната с която е извършено измерването и е изписана в
АУАН и тази за която се събраха доказателства, че е преминала нужния
технически контрол. Безспорно се доказа, че уреда с които е извършено
измерването е годен и технически изправен и именно неговите данни следва
да се кредитират по делото.
Неоснователно е възражението за неправилна квалификация на
нарушението, тъй като отговорността на водача не е ангажирана за нарушение
по чл. 6 от чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, а за
нарушение на чл. 7. Неправилно въззивника се позовава и на чл. 14, ал.3 от
Наредбата, тъй като не e представил доказателства за платена такса, което
прави деянието съставомерно по чл. 177, ал.2, пр.3 от ЗДвП.
Правилна е преценката на ВРС и досежно неприложимост на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото изискванията за максимално
допустимо натоварване на осите са свързани и с осигуряване безопасността
на движение по обществените пътища, т.е. обществената им опасност не е
незначителна.
За осъщественото от дееца нарушение законодателят е предвидил
налагане на административно наказание глоба от 500 до 3 000 лева, от което
следва, че определеното от административния орган наказание от 3 000 лева е
в рамките на нормативно регламентираните предели, но към регламентирания
максимум. При определянето му не са спазени изискванията на чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН. Действително управлението на претоварените превозни средства
противно на установените правила за това, крие сериозен риск за участниците
в движението и за пътната инфраструктура. Тази особеност на
7
правонарушенията от категорията на процесното не освобождава органа да
прецени данните за личността на дееца, в т. ч. наличието на предходни
нарушения и обществената му опасност. По преписката отсъстват
доказателства възз. да е бил наказван за такова нарушение на ЗДвП или пък за
каквото и да е било друго нарушение на правилата за движение или на
разпоредбите регламентиращи транспортната дейност. Настоящият състав
съобрази и разпоредбите на Приложение 1 към чл. 3, т. 4 от Регламент (ЕС)
2016/403 на Комисията. За нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета,
надхвърлянето на максимално допустимата маса за превозни средства от
категорията N3 с между 5% и 10% е класифицирано като тежко нарушение,
надхвърлянето на максимално допустимата маса с между 10% и 20% е много
тежко нарушение, а над 20% - най-тежко нарушение. При отчитане на
описаните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
намира, че с оглед постигане целите на наказанието, произтичащи от чл. 12 от
ЗАНН, на нарушителя следва да бъде определено административно наказание
глоба в размер към минималния размер от 500 лева. Именно наказание в този
размер ще съответства на тежестта на нарушението, при съобразяване в
същото време и на конкретната обществена опасност на дееца и неговото
имуществено състояние. Поради което се налага изменение на НП по този
пункт относно размера на наложеното административно наказание, като
същият следва да се намали от 2500 лева на 500 лева.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното от възз. административно нарушение
по нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид.
Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не е
в състояние да квалифицира случая като маловажен. Нарушението е от
категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които вредните последици
/обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на
изпълнителното деяние. Нещо повече, ЗДвП в настоящата си редакция - чл.
189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) предвижда, че за
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от Закона за
административните нарушения и наказания. Поради, което и прилагането на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както иска възз. е забранена от самия закон.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 и 5вр. ал. 1 и чл.
63д от ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000619/19.07.2022 г.,
издадено от Директор на РД "АА"- град В., с което на Х. М. Х. ЕГН:
********** за нарушаване нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл.
7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е било
наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 3 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
административното наказание "глоба" на 500лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9