№ 251
гр. Плевен, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500305 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 58 от 25.02.2022г по гр. дело № 411/2021 г по описа на
РС – Ч.Бряг състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1, т.3
във връзка с чл.179, ал.1 от ЗМВР Главна дирекция „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР с адрес в
гр.********** да заплати на ИВ. Ц. ИВ., ЕГН********** от гр.*********
сумата 1622.49лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.01.2018г. – 16.07.2020г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба –
02.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до 2288лв.
Е ОТХВЪРЛИЛ предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪДИЛ е също така на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Главна дирекция
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР с
адрес в гр.********** да заплати на ИВ. Ц. ИВ., ЕГН********** сумата от
286.78лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1622.49лв.,
изчислена за периода 01.01.2018г. – 02.04.2021г., датата на предявяване на
1
исковата молба. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна жалба е
подадена от ГД ПБЗН – МВР , в която се възразява ,че решението на РС -
Ч.Бряг е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че РС
неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд от
служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на
организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В
тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен към
дневен труд с определен коефициент. За исковия период е действала една
наредба № 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и незаконосъобразно РС –
Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че вида на
възнагражденията в ЗМВР от 2006 г е изчерпателен като противното е
лишено от законодателна логика. Възразява се, че по делото не са събрани
доказателства, че служителят е работил над рамките на установеното работно
време по график.Възразява се ,че е налице противоречие в изводите на съда
относно вида на труда след превръщането на нощните часове в дневни.
Възразява се, че не са обсъдени възраженията на ответната страна пред
първоинстанционния съд и представени доказателства във връзка със
задължителни указания на МТСП. Претендира се отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове. Въззиваемата страна, редовно призована, в
писмена молба, взема становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
2
СПОРНИТЕ въпроси по делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд
в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС е приел за безспорно по делото, че за процесния период
страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява
трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и
нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Въз основа
на приложените от ответника доказателства - платежни бележки, протоколи
за положен труд от държавни служители, работещи на смени, протоколи за
положени по заповед труд извън редовното работно време от държавни
служители, работещи на смени, протоколи за отчитане на на отработеното
време между 22.00 и 6.00ч., времето на разположение и положения труд през
официални празници, се установява, че с оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от
22.00ч. до 06.00ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Не е било спорно по делото, че преизчисляване на часовете положен нощен
труд към дневен, не е извършвано през процесния период от ответника, това
обстоятелство е признато в отговора на исковата молба, а и по същество се 4
оспорва, че следва да бъде извършвано от него. Независимо от това,
ответникът е дал варианти на такова изчисление, като във варианта при
съобразяване внесеното изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР в
сила от 11.07.2020г. са посочени отработените от ищеца часове нощен труд.
Изчислена е и лихва за забава върху главницата за периода по тримесечия до
датата на ИМ. По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл. 179, ал. 1 от
ЗМВР. Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбата на
чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 и чл.187 от ЗМВР и при преценка
основателността й, съдът е приел от правна страна следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
3
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. (Отменена с Реш. №6136/23.04.2019г. по адм.д.
№11077/2016г. и Реш.№16766/10.12.2019г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС -
ДВ, бр.4 от 14 януари 2019г., в сила от 14.01.2020 г.) и Наредба
№8121з36/07.01.2020г., издадени от Министъра на вътрешните работи. В
предхождащия период са действали Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и
Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г., също издадени от министъра на
вътрешните работи. Сочените актове са уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.3 във
всички посочени наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00ч. и 06:00ч., като
работните часове не следва да надвишават средно осем часа за всеки 24-часов
период. В Наредба №8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при 5
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 06:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба
№8121з592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която обаче
впоследствие е отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№5450/2016г. На 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016
г., която е отменена с Решение № 6136/23.04.2019 г. по адм.д. №11077/2016 г.
и Решение № 16766/10.12.2019г. по адм. д.№8601/2019г. на ВАС - ДВ, бр. 4
от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020г. В наредбите от 2015г., 2016г. и
2020г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31,
ал.2 от Наредба №8121з407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче,
според РС, не следва да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
4
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, в която в чл.9, ал.2 е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. По тези съображения, според РС, исковата претенция за заплащане на
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана
по своето основание за периода до 16.07.2020г. Коефициентът 1,143 се 6
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8
часа (установена в чл.136, ал.3 от КТ ) се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в
чл.140 от КТ). В Наредба №8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този
коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води
до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00ч. и 06:00ч. за отчетния период се
умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е било ,според РС, че в посочената
наредба, независимо, че е била за предходен период, законодателят е
възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими
по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР,
тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява
гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира
равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си
на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
5
служители, полагащи труд. В този смисъл е и Решение №311/08.01.2019 г. по
гр. д.№1144/2018 г. на ІV г.о. ВКС, изясняващо че лишаването на държавните
служители в системата на МВР от допълнителни възнаграждения за нощен
труд и за труд на официалните празници в течение на един продължителен
период от време, би ги поставило в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите
по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни
възнаграждения съгласно разпоредбите на чл.261 и чл.264 от КТ, както и че
това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Поради това, включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва
да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът е приел, че определения максимален брой часове нощен труд -
8 часа, 7 съгласно обсъдените наредби, не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове
нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът,
употребен в посочените по-горе подзаконови нормативни актове "при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и
06,00ч…..", не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови смени,
изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се определи такъв
график, при който служителите на МВР да покриват цялото денонощие,
съобразно своята численост в съответното подразделение. С внесено
изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г.
е установена нормалната продължителност на нощното работно време при
подневно отчитане на работното време на 8 часа, като това е относимо за
времето след влизане в сила на въведената законодателна промяна.
Ответникът не е твърдял, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия
период нощен труд. При изяснените от писмените доказателства факти, за
които не е налице и спор между страните, и изведените от съда правни
изводи, съдът е приел за основателна исковата претенция за заплащане на
нощен труд за периода 01.01.2018г. – 16.07.2020г., получен при приложение
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен и отчитането му като извънреден. Това е така, защото за
6
периода 16.07.2017г. – 31.12.2017г. е изтекла предвидената в чл.111, б.А от
ЗЗД давност между страните, за което своевременно от ответника е било
направено възражение по делото. За точното определяне на дължимата от
ответника на ищеца сума, съдът е допуснал ССчЕ, която не е била оспорена
от страните и приета от съда. Видно от нея е, че за периода 01.01.2018г. –
16.07.2020г. размерът на дължимата главница е 1622.49лв., като за разликата
до 2288лв. предявеният от ищеца иск, според РС, следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане
на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или
тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът
е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати 8
дължимото се възнаграждение. Между страните е налице спор и относно
размера на мораторната лихва. С оглед на това ВЛ по допуснатата от съда
експертиза е дало заключение, че размерът на лихвата върху главницата за
периода 01.01.2018г. – 16.07.2020г. е 286.78лв.
Решението на РС – Ч.Бряг е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за изводите си, които
не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е
приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
7
приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. №
1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че в
процесния случай не е налице положен извънреден труд, същото е частично
основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ работодателят
може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично,
месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6
месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-,
12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период
предвид чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното
време е форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.
При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
8
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ, бр. 41 от
2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която отработените часове
от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.
149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в
дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет №
131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното
време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се
заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са извънреден
труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл.
9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд
се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано
изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в
края на отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Именно в края
на отчетния период се извършва преценката за наличието на положен
извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО намира
приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г. и
01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018 г.
до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието
на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече
9
действа новата редакция на чл.9Г от НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г.
на ответника са се дължали общо 313,12 лв. главница , които следва да се
извадят от общия размер на възнаграждението за извънреден труд, присъдено
от съда за целия исков период в размер на 1622,49 лева. Получената сума
възлиза на 1309,37 лева, до който размер искът се явява основателен, като за
горницата над тази сума до присъдения размер от 1622,49 лева искът е
следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенцията за лихва от постановената от съда сума
в размер на 286,78 лв следва да се извади лихвата върху сумата от 313,12 лв
като предявеният иск е основателен и е следвало да се уважи само до размер
на 198,72лв.
Към това като се отчита и разпоредбата на чл.161 ГПК настоящият
състав на решаващия съд приема, че изводите по спорните по делото въпроси
следва да се направят по заключението на вещото лице от СИЕ пред ПлРС.
От разпоредбата на чл. 161 от ГПК следва и изводът, че съдът възприема за
установени обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки, а
те касаят надвишаване на тримесечната норма на работно време като следва
да се приеме, че това е налице и се съобрази заключението на ВЛ от първата
инстанция.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На
основание чл. 271, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия
сумата над 1309,37 до уважения размер от 1622,49 лв., като вместо него
следва да се постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за
горницата.
Следва също така да се отмени решението и в частта относно лихвата
за разликата над 198,72 лв като в тази част иска се отхвърли като
неоснователен.
С оглед гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за
присъдените разноски като се постанови решение за разноските и за двете
инстанции като се осъди въззивникът да заплати на другата страна разноски в
размер на 252 лв за двете инстанции. При определянето на разноските се
10
вземат предвид представените списъци на разноските от страните, две
възнаграждения от по триста лв за адвокат, претендирано юрк.
възнаграждение в размер на по 200 лв за двете инстанции като същото следва
да се определи на такова от по 100 лв за всяка инстанция с оглед разпоредбата
на чл. 78 ал. 8 от ГПК , чл. 37 ЗПрП и чл. 23 т.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, както и внесената държавна такса за въззивна жалба.
Исковете и въззивната жалба са уважени в размер на 59%. След
компенсация се получава и посочения размер на разноски.
Разноски се дължат съразмерно на уважената и отхвърлена част от
исковете и въззивната жалба .Следва да се осъди въззивника да заплати
разноски за ВЛ по сметка на РС – Ч.Бряг в размер на 118 лв, което РС –
Ч.Бряг е пропуснал да направи.
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично
атакуваното решение съобразно изложеното по – горе.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 58 от 25.02.2022г по гр. дело №
411/2021 г по описа на РС – Ч.Бряг В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД –
Червен Бряг е ОСЪДИЛ Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ - МВР, гр.*********, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Ц. ИВ.,
ЕГН********** от гр.********* сумата 1622.49лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.01.2018г. – 16.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба – 02.04.2021г. до окончателното изплащане на
сумата ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1309,37 лв до уважения размер от 1622,49 лв
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 179 ал.1 и 2 вр. с чл. 178
ал.1 т.3 от ЗМВР ИСК от ИВ. Ц. ИВ., ЕГН********** от гр.*********
СРЕЩУ Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението
МВР, гр.***** ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1309,37лв до пълния уважен от РС –
Ч.Бряг размер от 1622,49 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
11
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 58 от 25.02.2022г по гр. дело № 411/2021
г по описа на РС – Ч.Бряг В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – Червен
Бряг е ОСЪДИЛ Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, гр.*********, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Ц. ИВ.,
ЕГН********** от гр.********* сумата от 286.78лв., представляваща лихва
за забава върху главницата от 1622.49лв., изчислена за периода 01.01.2018г. –
02.04.2021г., датата на предявяване на исковата молба ЗА РАЗЛИКАТА НАД
198,72 лв КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ОТ ИВ. Ц. ИВ., ЕГН**********
от гр.********* СРЕЩУ Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението МВР, гр.***** за заплащане на лихва ЗА РАЗЛИКАТА НАД
198,72 лв до пълния уважен размер от 286,78 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 58 от 25.02.2022г по гр. дело № 411/2021
г по описа на РС – Ч.Бряг В ЧАСТТА,В КОЯТО РС – Ч.БРЯГ Е ОСЪДИЛ
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР,
гр.*********, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Ц. ИВ., ЕГН********** от
гр.********* деловодни разноски по компенсация в размер на 363 лв КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, гр.*********, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Ц. ИВ.,
ЕГН********** от гр.********* деловодни разноски по компенсация за
двете инстанции в размер на 252 лв
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, гр.*********, ДА ЗАПЛАТИ разноски за ВЛ по сметка
на РС – Ч.Бряг в размер на 118 лв
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13