Решение по дело №1568/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……….

Гр. В.,  ………………...  2019 година

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд – гр. В., Трети състав, в открито съдебно заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Дарина РАЧЕВА

при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1568/19 г. по описа на Административен съд – гр. В., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

            Образувано е по искова молба от И.Ж.К. от гр. В., ЕГН **********, срещу Националната агенция за приходите, с цена на иска 1740 лева и лихви, и с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В исковата молба се твърди, че К. е претърпяла имуществени вреди в посочения размер за осигуряване на защитата си по н.а.х.д. № 5760/18 г. на ВРС, ІV състав и к.н.а.х.д. № 3158/18 г. на Административен съд – В., в резултат от което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 341226-F382548/12.06.2018г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - В.. Претендира се присъждане на сумата от 1740 лева, както и законната лихва върху главницата от 1740 лева, считано от датата на влизане в сила на решението на ВРС за отмяна на наказателното постановление - 06.03.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на всички направени по делото разноски, включително за процесуално представителство.

Ответникът по иска, Националната агенция за приходите, моли искът да бъде отхвърлен. Счита, че отмененото наказателно постановление не е незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и не е налице пряка причинно-следствена връзка между издаването на отмененото наказателно постановление и претърпените от ищцата имуществени вреди. Твърди, че не е доказано безспорно действителното заплащане на адвокатско възнаграждение за защита по административнонаказателното производство. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и в полза на агенцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на иска. Посочва, че след отмяната на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно са налице предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение са доказани по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2017 г. на Върховния административен съд. Моли искът да бъде уважен.

           

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Исковата молба е допустима, като подадена от лице, което твърди увреждане от незаконосъобразен акт на орган в структурата на Националната агенция за приходите.

 

 

В качеството си на юридическо лице по чл. 2, ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходите агенцията е надлежен ответник по предявения иск в съответствие с изискването по чл. 205 от АПК.

Искът е предявен след отмяната на наказателното постановление с влязло в сила на 06.03.2019 г. решение, поради което е налице процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК и не е изтекъл петгодишният давностен срок за исковата претенция.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде приет искът за основателен се изисква кумулативното наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

Във връзка с първата предпоставка не е спорно, че с Наказателно постановление № 341226-F382548/12.06.2018г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – В. на К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 11 329,33 лева за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 96, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност. Постановлението е било обжалвано от К. по н.а.х.д. № 3020/18 г. на ВРС, решението по което е отменено с Решение № 2450/17.12.2018 г. на Административен съд – В. по к.н.а.х.д. № 3158/2018 г. и делото е било върнато за ново разглеждане на районния съд. При новото разглеждане е образувано н.а.х.д. № 5760/18 г. на ВРС, по което е постановено Решение № 277/12.02.2019 г., с което наказателното постановление е отменено. Няма данни това решение да е било обжалвано, поради което е влязло в сила след изтичане на срока за обжалването му. Този срок за страната, за която решението е неблагоприятно, е изтекъл на 04.03.2019 г.

Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2014 г. издаването на наказателни постановления е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се ограничи само до административните актове, издавани по реда на АПК. Следователно е налице отменен акт на административен орган като материална предпоставка за правото на обезщетение.

Във връзка с имуществените вреди съдът констатира, че в производството по касационно обжалване на решението на районния съд, постановено при първото разглеждане на жалбата, както и във второто въззивно производство К. е била представлявана от надлежно упълномощен адвокат, за което са представени пълномощни и договори за правна защита и съдействие за всяка отделна инстанция.

Съгласно отразеното в договора за защита пред касационната инстанция, между страните е договорено възнаграждение за процесуалното представителство в размер на 870 лева, платени в брой, колкото са договорени и платени и по н.а.х.д. № 5760/18 г. Вписването за направеното плащане в брой съгласно т. 1 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно и има характера на разписка.

 Ето защо, съдът приема за доказана като размер и правопораждащ факт претърпяната вреда, изразяваща се в разноски за адвокатско възнаграждение в установения размер, които не биха били заплатени, ако срещу К. не беше издадено отмененото впоследствие наказателно постановление.

Във връзка с наличието на пряка и непосредствена връзка между направените от К. разходи за адвокатско възнаграждение по делото срещу наказателното постановление и отмяната на това постановление, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ОСС на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предвид основателността на иска в частта за главницата, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на лихви върху същата сума, считано от дата, следваща датата на влизане в сила на отменителното съдебно решение.

По тези съображения съдът приема, че е доказано наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от К. имуществени вреди в размер на 1740 лева, както и законната лихва върху посочената сума, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление, до окончателното изплащане на задължението.

В съответствие с резултата от производството и своевременно направеното искане, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер 510 лева (500 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева д.т.).

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите – гр. С. да заплати на И.Ж.К. от гр. В., ЕГН **********, сумата 1740 (Хиляда седемстотин и четиридесет цяло) лева, представляваща имуществени вреди, претърпени вследствие Наказателно постановление № 341226-F382548/12.06.2018г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - В., отменено като незаконосъобразно с Решение № 277/12.02.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 5760/18 г. на Варненски районен съд, както и законната лихва върху 1740 (Хиляда седемстотин и четиридесет цяло) лева, считано от 06.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите – гр. С. да заплати на И.Ж.К. от гр. В., ЕГН **********, сумата 510 (Петстотин и десет цяло) лева съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

                                                                       

Съдия: