№ 16223
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20221110138323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на О. Г. Г., чрез пълномощника адв. М. М.,
срещу “*********” ЕАД с ЕИК ********** и срещу „***********“ ЕООД,
ЕИК **********, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на сключен между ищеца и първият ответник -
договор за потребителски кредит № ********/21.02.2022г., а при условията на
евентуалност - за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4.1. от
договора, предвиждаща задължение на кредитополучателя да представи
обезпечение, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, и като неравноправна. С исковата молба е
предявен установителен иск и по отношение на втория ответник
„***********“ ЕООД, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на сключен между него и ищеца - договор за поръчителство от
21.02.2022г. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна
“*********” ЕАД, с който предявените искове се оспорват изцяло. С
определение по делото са приети за съвместно разглеждане в настоящото
производство, предявените от ответника срещу ищеца по първоначалния иск
осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК за присъждане на следните суми: 1000 лева,
предсрочно изискуема главница по договора за потребителски кредит от общо
дължимата в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на
сумата, а при условията на евентуалност - осъдителна искова претенция с
1
правно основание чл.23 ЗПК, за сумата от 530 лв., представляваща
незаплатена част от дължимата главница по договора за потребителски
кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова
молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна
„***********“ ЕООД, в които се заема становище за неоснователност на
предявените искове. Не се оспорва, че е налице сключен договор за
поръчителство от 21.02.2022г., като се навеждат подробни правни аргументи
за правата и задълженията, възникнали във връзка с неговото сключване.
Отправя се и искане за присъждане на разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по настоящото производство не спорят, че на 21.02.2022г., между
ищеца и първият ответник “*********” ЕАД, е сключен договор за
потребителски кредит № ********/21.02.2022г., със съдържанието, посочено в
исковата молба; че между ищеца и втория ответник „***********“ ЕООД, е
бил сключен договор за поръчителство от 21.02.2022г., със съдържанието,
посочено в исковата молба; че ищецът усвоил сумата по кредита в размер на
1500 лв., от които погасил чрез отделни плащания сума в общ размер на 970
лв.
От представения и приет като писмено доказателство, договор за
потребителски кредит - чл.4, ал.1 от същия, се установява, че
заемополучателят се задължава в срок до 48 часа от подаване на заявлението,
като срокът за одобрение за заявлението е 24 часа от представяне на
обезпечението да предостави обезпечение на кредитора, като при
непредставяне на обезпечение съобразно посоченото, се счита че подаденото
заявление не е одобрено. Съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1 от договора за
поръчителство, сключен с „***********“ ЕООД, потребителя дължи на
поръчителя възнаграждение в размерите и при условията на приложение 1
към договора за поръчителство, с който се установява т.нар. “погасителен
план” на дължимото възнаграждение по договора за обезпечение, в т.ч. е
предвидено погасяването на става на месечни вноски, като се дължат главница
и лихви.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е налице поддържаното от
ищеца основание за нищожност на клаузата от договора за кредит,
предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че
уговореното по сключения между страните договор за потребителски кредит,
предоставяне на обезпечение, представлява разход по кредита, който
неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски
кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя
се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
2
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита.
Съдът намира още, че въведените в договора условия към изискваното
обезпечение, както и срокът за предоставянето му, създават значителни
затруднения за длъжника за изпълнение на договора. Посочената уговорка
влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на
получените гаранции.
От съдържанието на чл.8, ал.1 от договора за поръчителство, сключен с
„***********“ ЕООД, и приложение 1 към същия ставя ясно, че дължимото
възнаграждение по договора за поръчителство в действителност е част от
погасителния план по договора за потребителски кредит, като се начислява
към съответната дължима месечна погасителна вноска. Следователно се
явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и
включено в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговореното възнаграждение по
договора за поръчителство /обезпечение/, по същество има за цел да увеличи
размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
На следващо място, предвиденият размер на дължимото възнаграждение по
договора за поръчителство е приблизително равен на размера на дължимата
главница по договора за потребителски кредит, което представлява явна
злоупотреба с императивно установените правила на ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна, а когато определени изрично посочени от
законодателя, клаузи са нищожни, то това води до недействителност на целия
договор за потребителски кредит.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че както
уговорената между страните клауза за предоставяне на обезпечение по
кредита е нищожна на твърдяните от ищеца основания, така и сключения
между страните, договор за потребителски кредит № ********/21.02.2022г., е
недействителен на основание нарушение на императивните разпоредби на
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК. Недействителен поради
противоречие с императивните правила на закона е и сключеният с втория
ответник „***********“ ЕООД, договор за поръчителство от 21.02.2022г.
3
По основателността на предявените от “*********” ЕАД, насрещни искове,
предвид обявеното като безспорно обстоятелство, че ищецът е получил сума
по кредита в размер на 1500 лв., както и съобразно с разпоредбата на чл.23 от
ЗПК, която предвижда, че в случаите на недействителност на сключен договор
за потребителски кредит, то заемополучателя дължи единствено чистата
стойност на кредита, основателна се явява единствено предявената при
условието на евентуалност насрещна искова претенция по чл.79, ал.1 във вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК, за сумата от 530 лева –
главница по договор за потребителски кредит № ********/21.02.2022г., ведно
със законната лихва, считано от 17.01.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, като главната насрещна искова претенция за изплащане на сумата от
1000 лв., представляваща предсрочно изискуема главница, следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По отправеното и прието за съвместно разглеждане, възражение за съдебна
компенсация, съдът намира, че не са налице предпоставките за уважаването
му, тъй като следва да са налице две еднородни насрещни вземания, които се
погасяват до размера на по-малкото от тях. Както вече беше посочено, а и не
се оспорва между страните, че ищецът дължи на ответника “*********” ЕАД,
сумата от 1500 лв. - главница по сключения договор за потребителски кредит,
като до приключване на устните състезания по настоящото производство е
погасил чрез плащане сумата от 970 лв.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца, съобразно уважената част от исковите претенции следва да се
присъдят разноски в размер на 135,14 лв. за внесена държавна такса, като на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. М. М., следва да се присъди сумата
от 480 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът счита последната за справедлив
размер на дължимото адвокатско възнаграждение, като възраженията на
ответната страна за липсата на предпоставките по чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да
бъдат оставени без уважение, като неоснователни. Действително по делото са
налице няколко обективно и субективно съединени искови претенции, но
всичките са предявени в защита на един имуществен интерес на ищеца,
поради което и съобразно относително ниската правна и фактическа сложност
на настоящото производство, същото е определено към минимума, установен
в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004г. на ВАдв.С
Съобразно уважената част от насрещните искове, на основание чл.78, ал.3
ГПК, в полза на ответника “*********” ЕАД, съобразно с уважената част от
насрещните искови претенции, следва да се присъди сумата в размер на 31,06
лв., за разноски /от общо претендираните в размер на 200 лв./, като
неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ сключения между О. Г. Г. с ЕГН **********
и “*********” ЕАД с ЕИК **********, договор за потребителски кредит №
********/21.02.2022г., както и сключения между О. Г. Г. с ЕГН ********** и
„***********“ ЕООД с ЕИК **********, договор за поръчителство от
21.02.2022г., на основание чл. 26, ал.1, пр.2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 и чл.22
от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от “*********” ЕАД с ЕИК
**********, срещу О. Г. Г. с ЕГН **********, главен насрещен иск с правна
квалификация чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9 от
ЗПК за присъждане на сумата от 1000 лева, предсрочно изискуема главница от
общо дължимата в размер на 1500 лв., по договор за потребителски кредит №
********/21.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, във
вр. с чл.23 от ЗПК, О. Г. Г. с ЕГН **********, да заплати на “*********” ЕАД
с ЕИК **********, сумата от 530 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ********/21.02.2022г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на насрещната искова молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “*********” ЕАД с ЕИК
********** и „***********“ ЕООД с ЕИК **********, да заплатят на О. Г. Г.
с ЕГН **********, сумата от 135,14 лв., разноски за държавна такса по
настоящото производство, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., *********”
ЕАД с ЕИК ********** и „***********“ ЕООД с ЕИК **********, да
заплатят на адвокат М. М. при АК - П., с адрес на кантората: гр. П., бул.
“*************” ************, сумата от 480 лв., за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, О. Г. Г. с ЕГН **********, да
заплати на “*********” ЕАД с ЕИК **********, сумата от 31,06 лв., разноски
по производството, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5