№ 61
гр. И., 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20241840200211 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. В. Б. против Наказателно постановление №
11 от 05.04.2024 г. на кмета на община И., с което:
1. за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 от Закона за горите на
основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 1000 лв.;
2. за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 2 от Закона за горите на
основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 1000 лв.;
На основание чл. 273, ал. 1 ЗГ са отнети вещите, предмет на
нарушението – 1.6 куб.м.пр. широколистни дърва и вещта послужила за
извършване на нарушението – лек автомобил марка „М.“, модел „П.“ с рег. №
ОВ****ВМ.
В жалбата и в съдебно заседание се претендира отмяна на наказателното
постановление при подробно изложени съображения.
Административнонаказващият орган в счита наказателното
постановление за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
потвърдено.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява частично
основателна.
1
Въззивният споделя частично, фактическата обстановка, установена от
АНО (кмета на община И.).
Разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа страна:
На **.**.**** г. около 18:50 часа свид. Р. П. – директор на ОГП-И.,
получил сигнал за незаконен добив на дървесина в землището на общ. И., с. Б..
Тъй като бил наблизо се отправил към мястото, обадил се и на свидетелите С.
К. – ръководител горски участък и Г. А. – лесничей и двамата при ОГП-И. и
им разпоредил да дойдат в землището. На излизане от с. Б., близо до табелата
на населеното място, свид. П. видял лек автомобил марка „М.“, модел „П.“ с
рег. № ОВ****ВМ, който поради силно влошеното състояние на каросерията и
лаковото покритие, изглеждал като МПС за транспортиране на дърва.
Минавайки встрани от него, свид. П. видял, че автомобилът е пълен с
дървесина. Представил се на водача – наказаният Г. В. Б., попитал го има ли
документи за дървата, последният отговорил отрицателно. Наказаният Б.
станал агресивен, започнал да буйства, да обижда, попитал свидетеля знае ли
кой е баща му (свид. В. Б. – кмет на с. Ж.во), коя е майка му и го заплашил, че
ще види какво ще стане. Междувременно на място дошли свидетелите С. К., Г.
А. и полицейски служители от РУ-И.. След пристигането им наказаният Г. Б.
преустановил агресията. Двамата лесничеи – свидетелите К. и А., измерили
дървесината с ролетка, констатирали, че се касае до 1.6 куб. метра нарязани
широколистни дърва дъб и цер, които не били маркирани с контролна горска
марка или производствена марка. Дървесината не била придружена и превозен
билет, като наказаният не представил такъв. Констатациите от проверката
били обективирани в Констативен протокол, серия А01 № 000**** от
**.**.**** г.
За горното свид. С. К., в качеството на ръководител горски участък при
ОГП-И., съставил срещу жалбоподателя Акт, серия А01 № 000*** за
установяване на административно нарушение по на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1. и
по чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 2 от ЗГ.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното в настоящото
производство Наказателно постановление № 11 от 05.04.2024 г. на кмета на
община И., с което:
1. за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 от Закона за горите на
основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 1000 лв.;
2. за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 2 от Закона за горите на
основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 1000 лв.;
На основание чл. 273, ал. 1 ЗГ са отнети вещите, предмет на
нарушението – 1.6 куб.м.пр. широколистни дърва и вещта послужила за
извършване на нарушението – лек автомобил марка „М.“, модел „П.“ с рег. №
ОВ****ВМ.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
2
събраните по делото гласни доказателства и писмени доказателства. От
показанията на свидетелите Р. П., С. К. (актосъставител), Г. А., Ж. Р. се
установяват обстоятелствата около констатираното нарушение. Същите са
присъствали при установяване на нарушението. Констатирали са, че
процесната дървесина е без превозен билет и без контролна марка, нейният
вид и обем. Показанията им са логични, взаимно допълващи се и намират
пълна подкрепа в Констативен протокол, серия А01 № 000**** от **.**.**** г.
От последния се установява още време на извършване на деянието и точният
обем и вид на дървесината. От посочените доказателствени източници следва
единствен възможен извод, че наказаният същият е транспортирал,
установения в управляваното от него МПС, дървесина на посоченото място,
немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет.
Нужно е изрично да се подчертае, че никой от разпитаните свидетели не
твърди, респективно не се установява, процесната дървесина да е разполагала
с контролна горска марка и превозен билет.
Съдът не кредитира показанията на свид. Р. относно произхода на
дървесината, по-конкретно, че е била намерена в гората. Показанията му в
тази част са изолирани, тъй като останалите свидетели очевидци – П., които
разкриват, че наказаният е признал, че дървесината е „крадена“. Следователно
проверката на първичното доказателство (показанията на свид. Р.),
посредством производното (в тази част показанията на свид. П.), не сочи на
достоверност и изключва кредитиране на първото.
Съдът не кредитира твърденията на свид. Б., обективирани в
показанията му, че наказаният е бил обект на физическа саморазправа от свид.
П., защото в тази част са производни – пресъздадени са му от сина му –
наказаният Г. Б., но не се подкрепят от първичните доказателства –
показанията на свидетелите Р. П., С. К., Г. А., Ж. Р.. Всички те са присъствали
на проверката, но никой не твърди наличие на физическо насилие. Липсват и
(медицински) документи в подкрепа на подобно твърдение.
От показанията на свид. В. Б. се установява, че той е лицето, което
фактически използва процесното МПС, както и че същото е било взето от
сина му – наказаният Г. Б., без предварително съгласие. В тази част
показанията са непротивоР.ви и необорени от други доказателства, поради
което следва да се кредитират.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява
стойността на дървесината – 208 лева.
Доколкото всички доказателствени източници са логични,
непротивоР.ви и взаимно допълващи се, следва да бъдат кредитирани, като
предвид разпоредбата на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК е ненужно
да бъдат по-подробно осъждани.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в
това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
3
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът
служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с
изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и чл. 57 ЗАНН.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, съгласно
чл. 274, ал.1, т. 3, пр. последно ЗГ – свид. К. заема длъжност ръководител
горски участък в ОГП – И., за която се изисква лесовъдско образование,
съгласно чл. 30, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии. Спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. НП е съобразено изцяло с
разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния за това
административен орган, съгласно чл. 275, ал. 1, т. 1 ЗГ, при спазване на
процесуалните правила за това. Обстоятелството, че АУАН е съставен от
свидетелите установили нарушението, а не от тези които са били негови
свидетели не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН предвижда подобна възможност. Мястото
на извършване на нарушението – землището на с. Б., е ясно описано, като
техническата грешка при изписване на делото (Боирица) няма фаталният
характер за процесуалния права на наказания, който защитника й придава, тъй
като посоченото дава възможност да се индивидуализира къде е извършено
деянието.
Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършените деяния, съставляващи административни нарушения по чл. 213,
ал. 1, т. 1 ЗГ. Обстоятелството, че в наказателното постановление описанието
на нарушенията е прецизирано спрямо АУАН, а признаците му не са буквално
преписани не съставлява нарушение, а е естествен резултат от разглеждане на
административнонаказателната преписка от АНО. Като следва и да се посочи,
че видът на дървесината не е елемент от състава на вменените нарушения.
Доколко е ясно, че е транспортирана дървесина, правата на жалбоподателя не
са нарушени.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя
страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
С оглед данните в постановление за образуване на досъдебно
производство от 29.11.2023 г. на прокурор при Военно-окръжна прокуратура
гр. София, Военно-следствен участък гр. П., за образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК за това, че на **.**.****
г. в района между селата Б. и Ж.во, общ. И., обл. С., при управление на л.а.
„М.“ „П.“ с рег. № ОВ****ВМ е транспортиран незаконно добит от другиго
дървен материал – 1.6 куб.метра цер и дъб, е необходимо да бъде даден
отговор на въпросите дали с образуване на настоящото производство е
нарушен принципът Ne bis in idem, респективно дали извършеното разкрива
признаците на престъпление, предвид дублирането на съставите на чл. 213, ал.
4
1, пр., 4, т. 1 и т. 2 ЗГ и чл. 235, ал. 2 НК основание за ангажиране на
наказателна и административнонаказателна отговорност.
Принципът ne bis in idem, намерил своето отражение в чл. 17 ЗАНН.
Съгласно цитираната разпоредба никой не може да бъде наказан повторно за
административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила
наказателно постановление или решение на съда. В същия смисъл е и чл. 4, §
1 от Протокол № 7 в ЕКЗПЧОС. Този акт е подписан от Република България на
3 ноември 1993 г., ратифициран е със закон, приет от ХХХVІІІ Народно
събрание на 12 октомври 2000 г. – ДВ, бр. 87 от 2000 г., в сила е за Република
България от 1 февруари 2001 г., обнародван е в ДВ, бр. 76 от 30 септември
2011 г. Следователно Протоколът е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред нормите на вътрешното законодателство по смисъла на
чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Цитираният член от
Протокола предвижда, че никой не може да бъде съден или наказан от съда на
една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или
окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази
държава. С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2015 г., ОСНК, основано на критериите „Енгел“, дефинирани по делото
Engel and Others v. Netherland, е изяснено, че административнонаказателните
обвинения са наказателни по смисъла на Конвенцията, тъй като естеството на
санкционирането попада във втория критерий.
По настоящото дело закрилата на принципа не действа, тъй като няма
окончателен акт (съдебен или влязло в сила наказателно постановление), с
което въззивникът Г. Б. да е наказан, осъден или оправдан за процесните
деяния. Нещо повече, в рамките на досъдебното производство няма
привлечено към наказателна отговорност лице. Следователно при издаване на
процесното наказателно постановление не е нарушен чл. 17 ЗАНН.
Вторият въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е с издаване на
наказателното постановление допуснато ли е нарушение на чл. 33, ал. 2
ЗАНН. Както беше посочено с разпоредбите на чл. 213, ал. 1, пр., 4, т. 1 и т. 2
ЗГ и чл. 235, ал. 2 НК законодателят е предвидил състави, водещи до
ангажиране на административнонаказателна и наказателна за едно и също
деяние. Отграничителният критерий е степента на обществена опасност на
деянието. При наличие на по-висока степен на обществена опасност то следва
да се квалифицира като престъпление по чл. 235, ал. 2 НК, а в останалите
случаи, като административно нарушение по чл. 213, ал. 1 ЗГ. Нужно е в
теоритичен план да се отбележи, че с изменението на ЗАНН ДВ, бр. 109 от
2020, с оглед въведените в § 1. т. 4 и т. 5 ЗАНН дефиниции, по законодателен
път е изоставено непротивоР.вото разбиране, изразено в правната доктрина и в
преобладаващата съдебната практика, че обществената опасност е присъща
единствено на престъпленията, като наличието й прави деянието
престъпление, а не административно нарушение, тъй като обществената
опасност представлява обективно неюридическо качество характерно само за
престъплението, който извод следва при сравнение на дефинициите, дадени в
чл. 9, ал. 1 НК и чл. 6 ЗАНН. С цитираните изменения това разбиране е
загърбено, като очевидно законодателят приема, че и административните
нарушения притежават обществена опасност, макар тя да не е предвидена
като признак от обективна страна на административното нарушение (чл. 6
ЗАНН). Ето защо при преценка на вида на деянието е нужно да се държи
сметка за степента на обществена опасност.
5
В случая, доколкото се касае до транспортиране на малко количество
дървесина – 1.6 куб.метра, която се побира в лек автомобил, тя е на много
ниска стойност – 208 лева, и се касае до първо подобно нарушение (не
повторно, не системно) на ЗГ, съдът приема, че липсва степен на обществена
опасност на конкретното деяние, която да разкрива признаците на
престъпление по чл. 235, ал. 2 НК. Поведението на наказания при
осъществяване на проверката не повишава обществената опасност на
деянието, която е водеща за преценка относно разграничаване предпоставките
за ангажиране на административнонаказателна и наказателна отговорност, а
на самия деец и следва да се преценява при индивидуализацията на
наказанието. Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме, че
АНО правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на
наказания.
Жалбоподателят е законосъобразно санкциониран за нарушения на чл.
213, ал. 1, пр. 4, т. 1 и т. 2 от ЗГ. Цитираните разпоредби забраняват
транспортирането на дървесина немаркирана с контролна горска марка (чл.
213, ал. 1, пр., 4, т. 1 ЗГ) и дървесина, непридружена с превозен билет ((чл.
213, ал. 1, пр., 4, т. 2 ЗГ).
В случая изпълнителните деяния на двете нарушения са установени от
обективна и субективна страна, тъй като на **.**.**** г. около 18:50 часа в
землището на общ. И., с. Б. с моторно превозно средство марка „М.“, модел
„П.“ с рег. № ОВ****ВМ жалбоподателят транспортирал 1.6 пр.куб.м.
широколистни дърва за огрев вид дъб и цер непридружени с превозен билет и
немаркирани с контролна горска марка.
Деянията са извършени с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че
извършва процесните нарушения и пряко целял това.
При това положение законосъобразно е наказан на основание чл. 266, ал.
1, пр. 4 ЗГ за всяко от двете нарушения.
Не се отразява на съставомерността, в посока нейната липса,
обстоятелството къде е намерена дървесината. Всяко едно от двете процесни
нарушения е формално и с транспортиране на дървесина, непридружена с
превозен билет, респ. немаркирана с горска марка, е довършено. Законът не се
интересува от обстоятелствата преди транспортирането. Дори да бъде
споделена версията на свид. Р., че дървесината е открита край пътя, това не
прави деянието маловажно или несъставомерно, защото след като същата е
непридружена с превозен билет и немаркирана с горска марка, той няма право
да я транспортира, а следва да я остави където е намерена.
По вида и размера на наказанието:
Видът на наказанието за всяко едно от двете административни
нарушения е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на чл. 266,
ал. 1 ЗГ. Размерът на наказанията също е правилно определен. Действително
липсват мотиви как е възприет конкретния размер от 1000 лв. за всяко
нарушение, но това не опорочава административнонаказателната процедура.
В случая се касае две деянията, наказаният е бил вербално агресивен при
установяването му, заплашил е контролен орган с неблагоприятни последици,
ако бъде реализирана проверка. Това сочи на по-висока от минималното за
този тип нарушения опасност на конкретните деяния и обуславя наказание над
минимума. С оглед на това размерът от 1000 лв. за всяко нарушение е
6
съответен на тежестта на извършеното.
По отношение на мерките по чл. 273, ал. 1 ЗГ съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 273, ал. 1 ЗГ предвижда, че вещите, послужили за
извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се
отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен
ако се установи, че са използвани независимо или против волята на
собственика им.
В наказателноправната теория е изяснено, че мерките по чл. 273 вр. чл.
20, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН не представляват наказание, доколкото имат
превантивен характер или предотвратяват извличането на материална облага
от извършеното нарушение, но чрез тях законът не се опитва да постигне
целите на индивидуалната и генерална превенция, а да предотврати едно
бъдещо неправомерно поведение.
Правилно е отнетата в полза на държавата 1.6 пространствени куб.метри
широколистни дърва за огрев от зимен дъб на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ,
тъй като процесната дървесина е незаконно придобита, не е била собственост
на жалбоподателя, поради което същият не може да има легитимно очакване
да бъде върната в правната му сфера.
Относно моторното превозно средство от свидетелството за регистрация
част I се установява, че процесният автомобил е собственост на свид. В. Б., а
от показаният на последния следва извод, че автомобилът е взет на **.**.****
г. от сина му – наказаният Г. Б., без разрешение. Т.е. независимо от волята на
собственика, следователно АНО неправилно е приложил разпоредбата на чл.
273, ал. 1 ЗГ и е отнел в полза на държавата. л.а. „М.“ „П.“ с рег. №
ОВ****ВМ. Ето защо в тази част жалбата е основателна, допуснато е
неправилно приложение на материалния закон и наказателното постановление
подлежи на отмяна на основание чл. 63, ал. 7, т. 5 вр. чл. 58д, ал. 1, т. 1 ЗАНН,
а в останалата част следва да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал.
2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН.
Предвид изхода на делото искането на процесуалния представител на
АНО за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 63д, ал. 1 вр.
чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия сумата от 840 лева – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 НПК наказаният следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС – И. сторените в съдебна фаза
разноски в размер на 243 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11 от 05.04.2024 г. на кмета на
община И. в частта, с която на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е отнето моторно
7
превозно средство марка „М.“, модел „П.“ с рег. № ОВ****ВМ, на основание
чл. 63, ал. 7, т. 5 вр. чл. 58д, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11 от 05.04.2024 г. на
кмета на община И. в останалата част, на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5
вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН.
ОСЪЖДА Г. В. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Ж.во, общ. И., ДА
ЗАПЛАТИ на КМЕТА на община И. сумата от 840 лева – разноски в
производството, на основание чл. 63д, ал. 1 вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА Г. В. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Ж.во, общ. И., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-И. сумата от 243 лева – разноски в
производството, на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 НПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
8