№ 13009
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110150493 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т.С” ЕАД срещу Д. В. В., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
София, ж.к. „Л.“, бл. 384, вх. Б, ет. 8, ап. 21, с аб. № 418813. Поддържа, че съгласно
тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 1580,81 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва за забава от 19.05.2021 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 169,71 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2018 г. до 26.04.2021 г. , сума в размер на 12,18 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2020 г. , ведно със
законната лихва за забава от 19.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 1,21 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
1
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.12.2019 г. до
26.04.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от
09.06.2021 г. по ч.гр.д. № 27991/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Д. В. В., чрез назначения
от съда особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска
по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С“ ЕООД твърди, че за
процесния период и имот дяловото разпределение е извършено в съответствие с
действащите нормативни актове. Счита предявените искове за основателни.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от наличието на специалните такива, а именно подаването на
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните
искове в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между
вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство.
От приложеното ч. гр. д. № 27991/2021 г. по описа на СРС, 56 състав, се
установява, че на 09.06.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д. В. В. за следните суми: сумата от 1580,81 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 19.05.2020 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 169,71 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2018 г. до 26.04.2021 г., сума в размер на 12,18 лв. - главница,
представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.10.2019
г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 19.05.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 1,21 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. –
26.04.2021 г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в
едномесечния срок от изтичане на срока за получаване на книжата, връчени по този
процесуален ред, длъжникът не е подал възражениe, като длъжностното лице по
призоваване е събрало данни, че същият не живее на адреса с посочване на източника
на тези сведения. Поради това, съдът е дал указания на заявителя в едномесечен срок
да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение и да представи доказателства за това пред заповедния съд.
Установителните искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
са подадени в рамките на законоустановения едномесечен срок. Горните съображения
2
обуславят извод за допустимост на производството предвид наличието на общите и на
специалните процесуални предпоставки.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдения обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
3
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено спрямо ответника първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по
делото, като качеството на ответника на потребител на топлинна енергия се обуславя
от установената по делото принадлежност на правото на собственост върху процесния
имот.
Фактът, че ответникът притежава право на собственост върху процесния
топлоснабден имот се установява от представения Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот (л.65-66), съгласно който на 31.05.2010 г. Д. В. В. е
придобил апартамент № 21, на ет. 8, вх. Б, бл. 384 в ж.к. „Л. 3“, гр. София.
Обстоятелството, че ответникът е собственик на имота се потвърждава и от
представения от третото лице-помагач протокол за допълнителен отчет (л.72) от
28.08.2018 г., който е подписан от ответника и не е оспорен от него в настоящото
производство.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото протокол от проведено
Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. София, ж.к. „Л. 3“, бл. 384,
вх. Б (л.22-23), с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор
с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата в режим на етажна собственост. По делото е приложен и договор между
ищцовото дружество и третото лице помагач „Т.С“ ЕООД (л.29-32), като наличието на
договорно правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се
намира процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от
4
третото лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки (л.69-74).
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
На основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че
ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния
период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от
специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените
въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Вещото лице е установило по данни от дружеството, извършващо дялово
разпределение, че през процесния период в имота на ответника не е имало монтирани
отоплителни тела и съответно не са монитрани топлоразпределители. В процесния
апартамент се ползва топла вода и се начислява топлинна енергия за загряване на топла
вода. За периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. разходът за топла вода е изчислен за един
потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие. Отопляемият обем
на жилището е 263 м3, на базата на който се разпределя топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация. Разпределението на топлинната енергия се извършва от ищеца
при спазване на реда по чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя
основателност на исковите претенции за главница за доставена топлинна енергия
срещу всеки от ответниците.
Предвид гореизложените изводи исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се
явяват доказани по основание.
На следващо място, следва да се обсъди направеното с отговора на исковата
молба възражение за погасяване по давност на задълженията за главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила
от 12.08.2016 г.
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
5
В настоящия случай по силата на фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита
предявен на 19.05.2021 г. Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и
спряна, считано от тази дата, както е и спряна давността за периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г., като това се отнася само до вземанията, които не са погасени по давност,
доколкото спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 19.05.2018 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата. В случая погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2017
г. – 31.03.2018 г., а непогасени по давност са вземанията за периода 01.04.2018 г. –
30.04.2020 г., т.е. в процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. не ползва ответника по отношение на заявените вземания в
производството.
Според таблица № 5 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
начислените суми за главница за топлинна енергия за периода 01.04.2018 г. –
30.04.2020 г. са в размер на 1361,24 лв.
Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ за заплащане на заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се
уважи частично, като се осъди ответника Д. В. да заплати на ищеца сумата от 1361,24
лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.04.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 19.05.2021 г. до
окончателното плащане, а в останалата част искът следва да бъде отхвърлен като
погасен по давност.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 19.05.2021 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
ответника е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
таблица № 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
начислената сума за услугата дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. –
30.04.2020 г. е в размер на 12,18 лв.
Предвид изложеното и обстоятелството, че по делото не се твърди и не се
установява посочените суми да са погасени чрез плащане, искът срещу ответника
6
следва да бъде уважен в пълния предявен размер. Върху сумата от 12,18 лв. се дължи и
законна лихва от 19.05.2021 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че за процесния период са приложими Общите
условия за продажба на топлинна енергия на „Т.С“ ЕАД на битови клиенти в гр.
София, в сила от 12.08.2016 г. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Съгласно чл.
33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от
същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2014 г. и 2016 г. /чл.
33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъде поставен ответникът в забава /арг. от
чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяване по давност на главните вземания се погасяват
и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е
изтекла.
Предвид погасяването по давност на вземанията за главница за топлинна енергия
за периода 01.05.2017 г. – 31.03.2018 г., погасени на основание чл. 119 ЗЗД са и
вземанията на ищеца за мораторна лихва за забава върху задълженията за главница за
топлинна енергия за този период.
Съгласно таблица № 5 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
непогасената по давност част от главницата за топлинна енергия за периода 01.04.2018
г. – 30.04.2020 г. е 1361,24 лв. Размерът на мораторната лихва за периода 15.09.2018 г.
– 26.04.2021 г., изчислена върху задълженията за периода 01.04.2018 г. – 30.04.2020 г. е
в размер на 150,05 лв.
Предвид изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия следва да се уважи за сумата от 150,05 лв., а за
останалата част следва да бъде отхвърлен като погасен по давност вследствие на
погасяване по давност на главните задължения за периода 01.05.2017 г. – 31.03.2018 г.
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
7
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника Д. В. В. да заплати на ищеца сумата от 1,21 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането на цената за услугата дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 26.04.2021 г., следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направено искане за присъждане на разноски
право на такива има ищецът, съразмерно на уважената част от исковете.
Разноските на ищеца в исковото производство са на обща стойност 990,28 лв., от
които 35,28 лв. държавна такса, 355 лв. депозит за особен представител, 250 лв.
депозит за съдебно-техническа експертиза, 250 лв. за изготвената съдебно-счетоводна
експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Разноските на ищеца в заповедното производство са на
стойност 85,28 лв., от които 35,28 държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Д. В. В.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 855,29 лв., представляваща
разноски направени в исковото производство, и сумата от 73,66 лв., представляваща
разноски, направени в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че Д. В. В., ЕГН ********** дължи на „Т.С“ ЕАД, ЕИК: **** следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 1361,24 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.04.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 19.05.2021 г. до
изплащане на вземането,
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 12,18 лв.,
представляваща стойността на главницата за извършена услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2020 г.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от сума в размер на 150,05 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 26.04.2021 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „Л.“, бл. 384,
вх. Б, ет. 8, ап. 21 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК от 09.06.2021 г. по ч.гр.д. № 27991/2021 г. по описа на СРС, 56
състав.
8
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С“ ЕАД, ЕИК: **** срещу Д. В. В., ЕГН
********** искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 1361,24 лв. до пълния предявен размер от 1580,81 лв. и за главницата за
топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 31.03.2018 г. като погасен по
давност.
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 150,05 лв. до
пълния предявен размер от 169,71 лв. и върху задълженията за периода
01.05.2017 г. – 31.03.3018 г. като погасен по давност
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,21 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода 01.12.2019 г. – 26.04.2021 г., като неоснователен
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. В., ЕГН ********** да заплати на
Т.С“ ЕАД, ЕИК: **** сума в размер на 855,29 лв., представляваща разноски в исковото
производство и сума в размер на 73,66 лв., представляваща разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.С“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9