№ 140
гр. Пазарджик, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20255200900013 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 475 от 14.01.2025
г. на П. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П." №*, ет.*, ап.*, чрез адв.
Г. Й. от САК, срещу „ЗД Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, за
заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпените от нея
неимуществени вреди и 1 865 лева за претърпените от нея имуществени
вреди, представляващи сбор от 1 785 лв. по фактура № **********/18.01.2024
г. разходи за операция и консумативи, и 80 лева по фактура №
**********/26.10.2024 г. разходи за болничен престой, и двете на „МБАЛ Уни
Хоспитал“ ООД, ЕИК *********, всички вследствие на ПТП от 15.01.2024 г.,
настъпило по вина на Н. Д. Г., управлявал л. а. ВАЗ *****, рег. № ** **** **,
ведно със законната лихва върху сумите от 05.02.2024 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Исковете се основават на следните фактически твърдения:
На 15.01.2024 г., около 7:20 ч., в гр. Панагюрище, на кръстовище,
образувано от ул. „Цар Освободител“ и ул. „Богдан Овесянин“ л. а. ВАЗ *****,
рег. № ** **** **, управляван от Н. Д. Г., не пропуска пресичащата на
пешеходна пътека тип „зебра“ ищца и реализира ПТП. Ударът настъпил малко
преди пешеходката да пресече пътното платно. Съставен бил Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, видно от който виновен за инцидента е
водачът Г.. Образувано било ДП № 8/15.01.2024 г. на РУ – Панагюрище.
Твърди се, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при
1
ответника. Сочи се, че след инцидента пострадалата била откарана в МБАЛ
Уни Хоспитал ООД, където й е извършена оперативна интервенция за открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, радиус и улна. За
процедурата ищцата заплатила 1 785 лв., съгласно издадена фактура №
********** от 18.01.2024 г. (включваща услуга и консумативи). Излага се, че
ищецът е отправил претенция до ответника за заплащане на обезщетения,
получена от последния на 05.02.2024 г., но липсва произнасяне по нея от
негова страна. Подробно се описват търпяните неимуществени вреди от
ищцата. На 24.10.2024 г. ищцата отново е приета в МБАЛ Уни Хоспитал ООД
за екстракция на металните импланти, като е заплатила сумата от 80 лева,
съгласно издадена фактура № ********** от 26.10.2024 г. за болничния
престой до 27.10.2024 г. Твърди, че общата сума от 1 865 лева представлява
имуществена вреда, с която моли да бъде обезщетена (възстановена). Моли се
за уважаване на исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез адв. М. Г. от САК, е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
исковете. Не оспорва валидността на застрахователното правоотношение
между ответното дружество и сочения делинквент и водач на л. а. ВАЗ *****,
рег. № ** **** **, Н. Д. Г.. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП, вкл.
че е настъпило на пешеходна пътека. Представеният констативен протокол не
се ползва с материална доказателствена сила в частта обстоятелства и
причини за ПТП, доколкото нямало данни длъжностното лице да е възприело
лично настъпването на пътния инцидент. Счита, че размерът на
претендираните вреди е завишен и не съответства на практиката на съда при
сходни увреждания. Навеждат се възражения за съпричиняване на вредата по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като се твърди, че ищцата не е положила
усилия за възстановяване, тъй като по делото липсвали доказателства, че е
изпълнила предписаните от лекарите етапни превръзки през 2 – 3 дни от личен
лекар, както и че въпреки ограничената видимост тя внезапно е навлязла на
пътното платно в момент, в който това не е било безопасно.
В писмено становище вх. № 11066/24.10.2025 г. ответникът излага, че
ищцата не е доказала при условията на пълно и главно доказване механизма
на настъпване на ПТП, при който се твърди да е пострадала, след като същата
се е отказала от първоначално поисканата съдебноавтотехническа експертиза.
В условие на евентуалност счита, че обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 15 000 лева отговаря на принципа на справедливостта.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците за
претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на
делинквент при ответника-застрахователно дружество.
2
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
В случая претенциите за присъждане на законната лихва за забава
представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на
исковете за обезщетения и не се предявяват като самостоятелни искове по чл.
86 от ЗЗД, поради което ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената
лихва (в този смисъл са Решение № 193 от 26.06.2012 г. по гр. д. № 611/2011 г.,
I г. о., Определение № 406 от 15.07.2009 г. по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.).
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищецът е провел описаната в разпоредбата на чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ
процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е
сезирал на 05.02.2024 г. с искане за заплащане на обезщетение досежно
процесния инцидент, респ. няма произнасяне на същия в тримесечния срок.
Исковете са предявени на 14.01.2025 г. и са допустими.
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото е приет Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
15.01.2024 г., съставен след посещение на място от младши автоконтрольор,
дежурен ПТП при РУ – Панагюрище, в който е налично описание на
участниците в ПТП, обстоятелствата относно причините за ПТП, относно
проверките за алкохол и т. н.
В хода на процеса се установява, че наказателното производство по
образуваното ДП № 8/2024 г. на РУ – Панагюрище, прокурорска преписка вх.
№ 382/2024 г. на РП – Панагюрище, ТО Панагюрище, е приключило на
20.09.2024 г. с окончателно споразумение по чл. 384, ал. 1 вр. чл. 382, ал. 7 вр.
чл. 24, ал. 3 от НПК по НОХД № 155/2024 г. на РС – Панагюрище, което има
последиците на влязла в сила присъда съгласно чл. 383, ал. 1 от НК, с което Н.
Д. Г., роден на **.**.**** г., се признава за виновен в това, че на 15.01.2024 г.
в гр. Панагюрище, на кръстовището на ул. „Цар Освободител“ и ул. „Богдан
Овесянин“ при управление на т. а. „Л. Н.“ (идентичен на посочения от ищеца
като л. а. ВАЗ *****), рег. № ** **** **, е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП (ред. преди доп. ДВ, бр. 64/2025 г.) „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П. К. Д., ЕГН
**********, изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост в долната й част,
довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, като
деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
„а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
3
Свидетелят Н. Д. Г. дава показания, че знае за инцидента, тъй като е
водачът на автомобила, ударил ищцата. Инцидентът настъпил на пешеходна
пътека пред СОУ „Нешо Бончев“ в гр. Панагюрище. Времето било ясно. На
около стотина метра преди пешеходната пътека, стоящ зад него автомобил му
пресветнал със светлините на фаровете и в този момент закачил ищцата, която
пресичала сама на пешеходната пътека. От удара тя паднала на земята. Счита,
че ударът настъпил, защото за кратко си отклонил вниманието, намалил
скоростта, но не успял да спре на пешеходната пътека. Полиция не е идвала
след инцидента.
Свидетелят П. С. Д., съпруг на ищцата, излага, че знае за инцидента,
който настъпил пред училището на пешеходна пътека в момент, когато
съпругата му отивала към училището. Същата работи като учителка. След
операцията направила 2 курса рехабилитация, но въпреки това продължила да
изпитва болки. След като започнала работа имала значителни трудности при
писането с дясната ръка. Последвала нова операция за премахване на
имплантите, след което се чувствала по-добре. Продължава до ден днешен да
изпитва страх, когато минава по тази пешеходна пътека. Преминава по нея
всеки ден за работа.
От изслушаното заключение по допуснатата съдебномедицинска
експертиза с вещо лице д-р П. М. се установява, че от процесното ПТП
ищцата П. Д. е получила счупване на лъчевата кост на дясната предмишница в
долната й трета – на „типично“ място с ангажиране на ставната повърхност на
радиуса. Счупването се получава при падане с протегната ръка върху дланта
на терена. На 16.01.2024 г. пострадалата е оперирана чрез извършването на
вътрешна фиксация с плака с 4 отвора и заключващи винтове на счупването,
като допълнително шиловидният израстък на лъчевата кост е фиксиран с една
Киршнерова игла. След извършването на послоен шев на раната е наложена
стерилна превръзка. Направена е гипсова имобилизация с шина. Конците са
свалени на 14-ия ден, а Кишнеровата игла се премахва след 21 дни. Всички
травми са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. На 24.10.2024 г.
пострадалата е приета в МБАЛ Уни Хоспитал ООД за екстракция на
металните импланти. Изписана е на 27.10.2024 г.
Възстановяването на повечето фрактури на дисталния радиус (костта
на предмишницата, свързана със ставата на китката) се нуждае от около 3
месеца, но пълното възстановяване от счупване, лекувано хирургично, трае в
рамките на около 3 до 5 месеца, когато не се касае до физическа активност,
респ. между 4-6 месеца при труд, изискващ физическа актвност. През първата
година всички пациенти имат болка в областта на китката. След провеждане
на личния преглед за целите на експертизата е установено, че ищцата може да
извършва всички обичайни дейности, като ограниченията в обема на
4
движение на гривнената става на дясната ръка не касаят основната функция на
ръката.
Всички разходи в общ размер на 1 865 лева са във връзка с лечението
на травмата, получена от процесния инцидент.
Правни изводи:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: противоправно
поведение от страна на делинквента; вреда; причИ. връзка между деяния и
вреда; вина (която се презумира при установено авторство); наличие на
валидно застрахователно правоотношение между сочения делинквент и
ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите; настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволеното
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите.
По делото е безспорно наличието към датата на процесното ПТП на
валидно застрахователно правоотношение между водача на л. а. ВАЗ ***** Н. Г. и
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Доколкото сключеното в наказателното производство споразумение
има последиците на влязла в сила присъда съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, то
фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и
приетото от наказателния съд има обвързващата сила по чл. 300 от ГПК за
гражданския съд. В тази връзка, с оглед оспорването от ответното дружество,
че не било доказано, че процесното ПТП е настъпило на пешеходна пътека, следва да
5
се посочи, че установеното в наказателното производство обвързва гражданския
съд със задължителна сила само ако е елемент от фактическия състав на
престъплението. Констатациите за други факти, които не са елемент от
престъпния състав, не се ползват със сила на пресъдено нещо и нямат
обвързваща сила – в този смисъл Решение № 178 от 22.06.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 3690/2016 г., IV г. о. Всичко, което присъства в изпълнителното
деяние като действие, относимо към конкретен юридически факт, следва да
бъде прието като вече разрешено за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от присъдата – Решение № 62/4.07.2018 г. на ВКС по
т. д. № 1490/2017 г., I т. о.
Обобщено, настоящият съдебен състав е задължен да приеме, на
основание чл. 300 от ГПК, че делинквентът Н. Г. е извършил деянието именно
на пешеходна пътека, тъй като същата е елемент от престъпния състав на чл.
343, ал. 3, б. „а“, пр. 2 от НК.
С оглед горното, по делото безспорно са установени противоправното
поведение от страна на делинквента (Г.), вината му, наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и застрахователя по застраховка
„ГО на автомобилистите”, респ. настъпването на застрахователното събитие
като юридически факт, пораждащ неговата отговорност.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на
увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в т. 7 ППВС № 17/1963 г., което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на ВС е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причИ.
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат, а не и
вината.
В процеса ответникът е въвел две възражения, които се основовават на
това, че ищцата не е положила усилия за възстановяването си понеже по
делото липсвали доказателства, че е изпълнила предписаните от лекарите
етапни превръзки, както и че въпреки ограничената видимост, тя внезапно е
навлязла на пътното платно в момент, в който това не е било безопасно.
Възраженията са неоснователни.
По делото са налице писмени и гласни доказателства /заключението по
СМЕ и показанията на св. Д./, че ищцата е направила два рехабилитационни
6
курса, респ. направен е извод, че лечението й е било правилно проведено.
Твърдението за внезапното навлизане на ищцата на пътното платно
остана недоказано. Константна е практиката на съдилищата, че е недопустимо
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е
доказан при условията на пълно и главно доказване, а е само предполагаем.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от
страната, която е направила възражение за съпричиняване – в този смисъл
Решение № 19/08.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 50177/2016 г. IV г. о., Решение
№ 27/15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г. II т. о. Доказването е пълно,
когато се цели създаването на сигурно убеждение у съда за истинността или
неистинността на съответно фактическо твърдение, т. е. да се създаде
абсолютна достоверност за дадения факт. В случая ответникът, чиято е
доказателствената тежест да докаже възражението за съпричиняване не е
поискал събирането на доказателства за това обстоятелство, в т. ч. САвТЕ за
конкретния механизъм на произшествието, респ. за поведението на ищцата,
относимо към въпроса за съпричиняване, доколкото последното не се обхваща
от фактическия състав на престъплението. Разпитаният по делото свидетел,
като водач на процесния автомобил, признава, че ищцата вече е пресичала на
пешеходната пътека, когато е настъпил ударът.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4/1968 г.) са
определени критериите за "справедливост", като е прието, че справедливостта
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Размерът на дължимото
обезщетение се определя според вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко
значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно –
медицинската прогноза за неговото развитие. Вредата представлява промяна
на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо
състояние на човека. Тя е елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Вредите са не само основание за отговорността при непозволено
увреждане, но и определят размера на обезщетението.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че от процесния
инцидент на 15.01.2024 г. пострадалата П. Д. (на почти 57 г. към датата на
инцидента) е получила основно счупване на лъчевата кост на дясната
предмишница в долната й трета – на „типично“ място с ангажиране на
ставната повърхност на радиуса. Към датата на прегледа е установено, че
7
същата е възстановена след период от около 5 месеца от датата на инцидента
при проведени два рехабилитационни курса, но и в момента са налични
ограничения в обема на движение на гривнената става на дясната ръка.
Отчитайки изложените обстоятелства, наред с продължителността на
търпените болки, неприятни усещания, неудобства с оглед ограниченията в
битов и семеен план, докато ръката е била обездвижена и за известен период
след това с наличие на болки при натоварване, трайното отклонение от
нормалното функциониране на десния горен крайник на ищцата, въпреки
посоченото от вещото лице, че това ограничение не касае основната функция
на ръката, следва това обстоятелство да се цени в насока увеличаване на
обезщетението, предвид че ищцата, работейки като учител, несъмнено ще
изпитва дискомфорт и затруднения в работата си при писане.
Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява
доказан по основание. За определяне размера на обезщетението от значение е
и създаденият от съдебната практика ориентир (вж. напр. Решение № 501 от
29.07.2024 г. по гр. д. № 2945/2023 г., ІІІ г. о. – ПТП 2021 г., пострадала на 24
години, счупена лъчева кост, 35 дни гипсова имобилизация, възстановяване
около 2 месеца – 20 000 лв.; Решение № 53 от 24.07.2020 г. по т. д. № 881/2019
г., ІІ т. о. – ПТП 2012 г., пострадала 71 години, счупване в областта на
гривнената става на дясната ръка – 15 000 лв.; Решение № 50140 от 04.12.2023
г. по т. д. № 1873/2022 г., І т. о. – ПТП 2019 г., пострадал на 51 години,
счупвания на лицеви кости, на черепна основа с изтичане на мозъчна течност
през носа, навлизане на въздух в черепната кухина; отворено счупване на
крайната част на дясната лъчева кост, 6 месеца възстановяване, 3 месеца
гипсова имобилизация, главоболие, белези, пневмоцефалия – обезщетение от
80 000 лв.), с оглед на който обезщетението за неимуществени вреди с оглед
приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, за определянето му по
справедливост, следва да отчита както общо-икономическата и социална
рамка на равнището на живот към датата на ПТП – 2024 г., така и че тя е фон
на проявление на конкретна неимуществена вреда за конкретния ищец.
Настоящият съдебен състав счита, че с оглед понесените от ищцата доказани
неимуществени вреди, предявеният иск следва да се уважи за сумата от
25 000 лева, като за разликата до 30 000 лева подлежи на отхвърляне.
По размера на обезщетението за имуществени вреди:
Установи се по делото, че всички разходи в общ размер на 1 865 лева,
представляващ сбор от платените суми по фактура № **********/18.01.2024
г. за операция и консумативи и по фактура № **********/26.10.2024 г. за
болничен престой са в пряка връзка с лечението на ищцата от претърпените
увреждания от настъпилото ПТП, поради което искът следва да се уважи
изцяло.
8
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг.
чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава,
когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки
това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс)
се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от
увреждането до уведомяването му за това.
По делото безспорно се прие, че ищцата е отправила претенция пред
застрахователя на 05.02.2024 г. за заплащане на обезщетения за претърпените
неимуществени и имуществени вреди, респ. не се установява датата, на която
самият застрахован е уведомил застрахователя. Ето защо, претенцията за
законна лихва от 05.02.2024 г. е основателна и следва да се уважи.
По разноските:
Ищцата претендира разноски за държавна такса в размер на 1 274.60
лева и адвокатско възнаграждение, платено в брой, съгласно представения
договор в размер на 4 000 лева. В хода на производството ищцата е била
освободена от разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК по отношение
на възнаграждението на вещото лице по СМЕ в размер на 450 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая с оглед
уважената част от исковете, ответника следва да бъде осъден да заплати
сумата от 4 446.95 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът също претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
общ размер от 4 320 лева с ДДС (3 720 лв. + 600 лв. по всеки иск). С оглед
частичното отхвърляне на иска за неимуществени вреди, в полза на ответника
9
следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 583.71 лева с ДДС.
Ищцата е освободена от задължението за внасяне на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато
делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда. Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да
заплати в полза на съда сумата от 379.39 лева – разноски за депозит.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати
на П. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П." №*, ет.*, ап.*,
обезщетение от 25 000 (двайсет и пет хиляди) лева за претърпените от нея
неимуществени вреди и в размер на 1 865 (хиляда осемстотин шейсет и пет)
лева за претърпените от нея имуществени вреди – сбор от разходи за
операция и консумативи в размер на 1 785 лв. по фактура № ********** от
18.01.2024 г. и разходи за болничен престой в размер на 80 лева по фактура №
********** от 26.10.2024 г., и двете издадени от „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД,
ЕИК *********, всички от ПТП, настъпило на 15.01.2024 г. по вина на водача
Н. Д. Г., управлявал л. а. ВАЗ *****, рег. № ** **** **, ведно със законната
лихва върху сумите от 05.02.2024 г. до окончателното плащане, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 25 000 лева до претендираните 30 000 (трийсет хиляди) лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗД Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати
на П. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П." №*, ет.*, ап.*, сума в
размер на 4 446.95 лева (четири хиляди четиристотин четиресет и шест лева и
деветдесет и пет стотинки) – държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П." №*, ет.*,
ап.*, да заплати на „ЗД Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от
583.71 лева (петстотин осемдесет и три лева и седемдесет и една стотинки) с
ДДС, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
10
отхвърлената част от иска за неимуществени вреди, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗД Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати
по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 379.39 лева (триста
седемдесет и девет лева и трийсет и девет стотинки) – разноски за депозит за
вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист
при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
11