№ 4851
гр. Варна, 06.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20243100502039 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 42122/27.05.2024 г. на „Бляк Сий Инвестмънт
Тръст“ ЕАД срещу Решение № 1469/26.04.2024 г., поправено с Решение № 3077/13.08.2024 г.
по гр. д. № 15999/2022 г. на ВРС, с което е бил отхвърлен предявеният от ищеца, настоящ
въззивник, срещу ответницата, настояща въззиваема страна, Е. Н. С. иск за заплащане на
незаплатени от последната възнаграждения по сключен между нея и ищеца договор за
поддръжка и управление от 09.10.2009 г. в следните размери: 1. 1 526,93 евро за 2020 г.; 2.
1528,12 евро за 2021 г. и 3. 1 647,38 евро за 2022 г.; на основание чл. 79 ЗЗД.
В жалбата си дружеството отправя искане за отмяна на считаното за валидно и
допустимо, но неправилно първоинстанционно решение и осъждането на ответницата да му
заплати претендираните суми. Жалбоподателят твърди, че некоректно ВРС е заключил, че
чрез доброволното заплащане на различни суми за поддръжка, ответницата не е потвърдила
чрез конклудентни действия наличието на облигационна връзка между нея и ищеца. Твърди,
че от доказателствата по делото става ясно във връзка с какви услуги са били извършвани
тези погашения. Счита и че още с подписването на предварителния договор за покупко-
продажба на недвижимия имот, собственост на ответницата, и приложение № 2 към него, тя
се е съгласила и съответно задължила с условията по договора за поддръжка и управление.
Наред с това въззивникът изразява несъгласие и с извода за липса на достатъчна
индивидуализация на процесния комплекс с оглед липсата на цялостно и задълбочено
обсъждане на доказателствения материал по делото. Поддържа се и че доколкото
ответницата не е заплатила авансово дължимата по договора такса за 2020 г., тя не е могла да
изисква изпълнението или прекратяването на договора.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна Е. С. е постъпил отговор на
жалбата, с който тя заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение. Поддържа, че
от събраните доказателства не се установява сключването на процесния договор или
изразяването на съгласие с неговите условия. Оспорва, че комплексът, в който е разположен
нейният имот, не е такъв от жилищен затворен тип. Оспорва становището на въззивника за
извършена от нея злоупотреба с право. В случай че бъдело прието, че е била налице
облигационно връзка, то въззиваемата счита, че правоотношението е обвързвало страните до
неговото прекратяване. Позовавайки се на разпоредбите на ЗЗД заявява, че при процесните
отношения, задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение за изпълнена
работа възниква винаги след нейното възлагане, респ. след приемането й. Поддържа и че
може да се приеме, че ищецът е бил в правоотношения с трето за спора лице, което е
ползвало и заплащало за услугите.
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
По доказателствата:
Искането за допускане на съдебно-техническа експертиза настоящия състав счита за
неоснователно, доколкото макар в о. с. з. от 16.01.2024 г. ищецът да е заявил, че ще поиска
провеждането на такава, той не го е сторил, а освен това в о. с. з. от 26.03.2024 г. е заявил и
че няма други искания и няма да сочи други доказателства. В този смисъл искането е
преклудирано, а първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение.
Относно искането за допускане до събиране на неприетите от ВРС писмени
доказателства, представени му с молба с вх. № 24676/26.03.2024 г., настоящият състав счита,
че то не следва да бъде уважавано, доколкото искането е било преклудирано още в първото
о. с. з. пред ВРС. Освен това доказателствата касаят обстоятелства, които са били известни
на ищеца още при депозирането на исковата молба, а не такива станали известни от
свидетелските показания, поради което и са могли да бъдат представени още при
образуването на първоинстанционното производство.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 42122/27.05.2024 г.,
депозирана от „Бляк Сий Инвестмънт Тръст“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Решение №
1469/26.04.2024 г., поправено с Решение № 3077/13.08.2024 г. по гр. д. № 15999/2022 г. на
ВРС, с което е бил отхвърлен предявеният от ищеца, настоящ въззивник, срещу ответницата,
настояща въззиваема страна, Е. Н. С., гражданка на Руска Федерация родена на 19.07.1977 г.
в гр. Москва, СССР иск за заплащане на незаплатени от последната възнаграждения по
сключен между нея и ищеца договор за поддръжка и управление от 09.10.2009 г. в следните
размери: 1. 1 526,93 евро за 2020 г.; 2. 1528,12 евро за 2021 г. и 3. 1 647,38 евро за 2022 г.; на
основание чл. 79 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Бляк Сий Инвестмънт Тръст“ ЕАД за
провеждането на съдебно-техническа експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Бляк Сий Инвестмънт Тръст“ ЕАД за
допускане на представените пред ВРС с молба с вх. № 24676/26.03.2024 г. писмени
доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.12.2024 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2