Решение по дело №3019/2014 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.........                     29.07.2015 г.                  Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На    1 юли                                                      2015 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: М.Й.

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 гр. дело № 3019 по описа за 2014 година.

 

 

     Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 29 ЗЗД.

Ищецът С.М.Н. твърди в исковата си молба, че на 13.08.2009г. предоставил в заем на ответника сумата от 3000 евро, която му била необходима във връзка с езиковото му обучение в Малта. Ответникът трябвало спешно да заплати тази сума на фирмата посредник MARIANNA CO.LTD-MALTA, организираща обучението и пребиваването му там. По това време ищецът живеел заедно с майката на ответника и тъй като тя не разполагала с въпросната сума, ответникът се обърнал за помощ към ищеца. Ищецът сочи, че също нямал налична тази сума, но, за да предотврати преждевременното прекъсване на езиковото му обучение и връщането му от Малта, на 12 август 2009 година, сключил договор за кредит за текущо потребление с „БАНКА ДСК" ЕАД и изтеглил кредит в размер на 6000лв.(шест хиляди лева), който усвоил на 13.08.2009г. и още на същия ден -13.08.2009 година внесъл сумата от 3000-три хиляди евро по сметка на управителя на фирмата посредник -Емил Николов Охридски, в Прокредит банк /България/ АД. Благодарение на това ответникът успял да продължи обучението и да завърши езиковия си курс в Малта. Ответникът му обещал, че до няколко месеца ще му върне заема, но това не се случило. В един момент за него станало невъзможно да обслужва кредита, който изтеглил заради ответника, тъй като имал и друг кредит към бившата банка „Хеброс" /понастоящем УниКредит Булбанк" АД/, а освен това имал задължение да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. на сина си Росен Светлозаров Н., който е студент в СУ „Св.Климент Охридски". През м.юли 2013 г. „Банка ДСК" ЕАД предприела действия по принудително изпълнение, като наложила възбрана върху собствения му апартамент, находящ се в гр.Стара Загора, ул. „М-р Т. Кавалджиев" № 143, ап.6, в който живеела възрастната му майка. За да избегнел изнасянето на имота на публична продан, се наложило да предоговаря кредита с „Банка ДСК" ЕАД, вследствие на което месечната му вноска по кредита била увеличена от 150 лв. на 200 лв. На 17.04.2014 г. изпратил нотариална покана до ответника чрез Нотариус Бойко Г., с която го поканил в едномесечен срок от връчването й да му върне предоставения му заем, но ответникът отново не му върнал сумата.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3000 евро, представляваща предоставения от него на ответника и невърнат паричен заем, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.

Алтернативно моли съда, ако счете, че не са налице заемни отношения, искът му да бъде квалифициран и разгледан съобразно правилата на неоснователното обогатяване, който иск предявява в условията на евентуално обективно съединяване и моля съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3000-три хиляди евро, с която на 13.08.2009 година заплатил част от стойността на езиковото му обучение в Малта, и с която ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска. Претендира за направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника А.Г.Г., в който твърди, че липсва определеност на падежа на задължението, ищецът не бил изложил релевантните факти, от които твърди, че произтича вземането му по евентуалния иск, като не били посочени конкретните обстоятелства, на които се основава искът. Сочи, че предявения иск е неоснователен. Оспорва, че между страните е сключен договор за заем.  Твърди, че към 13.08.2009 г. е бил в Малта, на езиково обучение, като с ищеца не били водени дори и разговори за евентуално сключване на договор за заем. Договорът за езиково обучение бил сключен с майката на ответника, и съответно задължението за плащане на уговореното възнаграждение за езиковото обучение на ответника е възникнало именно за нея като страна по договора. Тя лично заплащала дължимите от нея суми по договора за обучение, в размерите и срока, уговорени в договора. Между страните не съществувал договор за заем с посоченото съдържание. Моли съда да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, като неоснователен.

По отношение на предявеният евентуален иск сочи, че бил неоснователен, тъй като ответникът не бил получавал сумата от 3000 евро, нито пък бил платен негов дълг, поради което нямало разместване на блага. Ответникът нямал задължение да заплаща стойността на езиковото си обучение, тъй като не бил страна по договора, сключен с третото лице MARIANNA CO.LTD-MALTA. Договорът бил сключен с майката на ответника- Румяна Лечева при условията на чл.22 от ЗЗД, в полза на трето лице- синът й, ответника А.Г., и последният само черпел права от това правоотношение, но за него не възниквали задължения. При условията на евентуалност, ако съдът приемел, че са налице посочените елементи /разместване на имуществени блага между ищеца и ответника без правно основание/, твърди, че в случая е налице хипотезата на чл.55, ал.2 от ЗЗД и не е възникнало задължение за реституция. Твърди, че ищецът е живял с майка му Румяна Лечева около 12 години, като връзката им била прекратена през септември 2013 г. Твърди, че с плащането на сумата от 3 000 евро ищецът е извършил дарствен акт, с който е изпълнил съзнателно своя нравствен дълг към Румяна Лечева, поради което получената облага не е лишена от основание. С оглед липсата на елементите на фактическите състави на неоснователното обогатяване, искът бил неоснователен. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира за направените по делото разноски.

 

     Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

      По делото е представена вносна бележка от 13 август 2009 г., издадена от ПроКредит Банк, от която е видно, че е внесена сума в размер на 3000 евро по сметка на лицето Емил Николов Охридски с основание „за езиково обучение на А.Г.Г.”, като сумата е внесена от ищеца С.Н.. С писмо изпратено от MARIANNA CO.LTD-MALTA е потвърдено, че на 13.08.2009 г. е получена сумата от 3000 евро, по сметка на Емил Охридски в ПроКредит Банк България, преведена от ищеца Н.,като тази сума покрива част от обучението – езиков курс в Малта на ответника А.Г.. По делото е представен договор за езиков курс в Малта от 23.04.2009 г., като същият е сключен между  MARIANNA CO.LTD-MALTA – Малтийска фирма за туризъм и образователни програми и госпожа Румяна Лечева с предмет – езиково обучение на сина й А.Г. Марта за периода 1.06-21.09.2009 г.

     От представения по делото договор за кредит за текущо потребление от 12.08.2009 г. се установява, че ищецът Н. е изтеглил сумата от 6000 лв., кредит за текущо потребление от Банка ДСК ЕАД. На 05.09.2013 г. между Банка ДСК ЕАД и ищецът Н. е сключено споразумение, с което договорът между банката и ищеца е предоговорен.

   С нотариална покана от 17 април 2014 г., ищецът Н. е поканил длъжника Г. да му върне предоставената в заем сума от 3000 евро, необходима във връзка с езиковото му обучение в чужбина.

   По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелката Теодора Джамбазова се установява, че ищецът Н. е изтеглил кредит, тъй като Румяна – жената, с която е живеел С. на семейни начала го помолила за това, за да може синът й А. да учи в Малта. Н. й се обадил за да може тя да му услужи със сумата от 6000  лв., за да може Румяна да плати на сина си да учи, но тъй като свидетелката нямала тази сума за да услужи, разбрала, че С. е изтеглил кредит. От С. знаела, че Румяна поела ангажимента да погасява вноските по изтегления кредит. От показанията на свидетелката В. не се установява кой е платил на А. за обучението му в Малта, нито какви са били финансовите взаимоотношения между ищеца и Румяна, с която е живеел на семейни начала. Установява се само, че отношенията между страните по делото са били много добри.

    От обстоятелствата изложени в исковата молба се налага извода, че се касае за предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по  чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. В настоящия случай ищецът носи доказателствената тежест за установяване на факта, че е дал нещо на ответника, а ответникът - тежестта да докаже, че даването и получаването на имущественото благо не е лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместване на благата, по силата на която има право да задържи полученото. Обедняването по смисъла на чл. 55 от ЗЗД предпоставя намаляване на имуществения патримониум на лицето, от което изхожда престацията.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че  през месец август 2009 г. ищецът Н. е предоставил в полза на ответника Г. чрез банков превод за временното ползване сумата от 3000 евро,  без отношенията им в тази връзка да са уредени от писмен договор. Между страните не е сключен договор за заем, следователно не се касае за отношения по такъв договор. От разпита на свидетелите е установено също, че чрез конклудентните действия на ищеца и майката на ответника е постигнато съгласие ищецът да предостави сумата от 3000 евро, необходима за покриване на част от обучението на ответника – езиков курс в Малта. От събраните доказателства се установява също, че с нотариална покана, получена от ответника на 20.05.2014 г. ищецът е поканил ответника да му върне заетата сума, покриваща част от таксата за езиковия курс в Малта, за която сума ищецът е изтеглил кредит от Банка ДСК ЕАД.

Съдът намира, че в случая е безспорно доказано обедняването на ищеца, както и обогатяването на ответника, изрязващо се в получаване на разходи за обучение, връзката между обедняването и обогатяването и липсата на правно основание за имущественото разместване. Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. В тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, което ищецът успя да докаже в хода на процеса, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова. По настоящото дело, съдът намира, че ответникът не доказа основанието на своето обогатяване, а именно, че сумата му е била дарена от ищеца в изпълнение на нравствен дълг. Наличието на близки отношения и съвместно съжителство между ищеца и майката на ответника само по себе си не е доказателство за направено от ищеца дарение в изпълнение на нравствен дълг, още повече, че в конкретния случай всички събрани доказателства по делото сочат обратното, а именно наличието на уговорка за връщане на сумата. Неизпълнението на тази уговорка е станало причина изтегленият от ищеца кредит да бъде обявен за предсрочно изискуем, вследствие на което той е понесъл имуществени вреди.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният иск за връщане на сумата от 3000 евро, с която на 13.08.2009 г. ищецът е заплатил  част от стойността на езиковото обучение на ответника в Малта и с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски в размер на 535 лв., представляващи внесена ДТ и възнаграждение за един адвокат.

 Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

 ОСЪЖДА А.Г. *** Иван Асен ІІ № 82, ет.3, ап.8 да заплати на С.М.Н., ЕГН ********** *** Т.Кавалджиев № 143, ет.3, ап.6 сумата в размер на 3000 евро / три хиляди евро/, с която на 13.08.2009 г. С.М.Н. е заплатил  част от стойността на езиковото обучение на А.Г.Г. в Малта, и с която последният се е обогатил неоснователно за сметка на Н., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.07.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 535 лв., представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: