ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5497
Пазарджик, 28.11.2025 г.
Административният съд - Пазарджик - VII състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | МАРИЯ ХУБЧЕВА |
като разгледа докладваното от съдията Мария Хубчева административно дело № 1390/2025 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 и ал. 6, във вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В. В. М., [ЕГН], подадена чрез адв. В. М., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1030-000697 от 16.10.2025 год., издадена от Началник група към ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС.
С приложена към жалбата молба и последваща уточнителна молба жалбоподателят иска спиране изпълнението на оспорената заповед по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.
Твърди се, че изпълнението й ще причини на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди в ежедневните му дейности, сред които невъзможност да изпълнява служебни и семейни ангажименти, които изискват управление на МПС. Сочи се, че свидетелството за управление на моторно превозно средство вече е било предадено доброволно. Към депозираната жалба и двете молби М.. не ангажира доказателства в подкрепа на изложените твърдения досежно особеното искане. Приложена е разписка за предаване на СУМПС на 17.11.2025 год.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи във връзка с искането за спиране на изпълнението на оспорената ЗППАМ:
Искането за спиране е направено от лице, адресат на процесната ЗППАМ и с нея е засегнат неблагоприятно. Процесната ЗППАМ е оспорена. Следователно искателят е надлежна страна, имащ правен интерес от искането за спиране по чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 от АПК, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество - неоснователно. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ не спира изпълнението й, а съгласно ал. 6 от цитираната правна норма предварителното изпълнение на заповеди по чл. 171, т. 1 и т. 2 от ЗДвП е допуснато по силата на закона.
В случая приложима е разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, съгласно която допустимостта на предварителното изпълнение, предвидена в закон, може да бъде спряна от съда по искане на оспорващия при условията на ал. 2, а именно: при наличие на възможност за значителна или трудно поправима вреда от изпълнението и при съблюдаване на съотношението между личния и обществения интерес. В този случай доказателствената тежест пада изцяло на молителя М...
От страна на В. В. М. не са представени никакви доказателства във връзка с направеното особено искане. Изложени са само общи твърдения, които не са подкрепени с доказателства. Не се установява какви са ежедневните му дейности свързани със семейния и професионален живот и не може да се изгради правно-релевантна връзка с твърдените от него значителни и труднопоправими вреди. За твърденията не с приложени писмени доказателства, от които да се установят релевираните доводи за искането.
На следващо място следва да се посочи, че при изпълнението на ПАМ по ЗДвП настъпва обичайно неудобство - лицето не може да се възползва от удобството да се придвижва самостоятелно, шофирайки моторно превозно средство или друго, за което има издадено СУМПС. Отнемането на свидетелството за управление на МПС само по себе си не може да се приеме за значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК и не е основание за спиране изпълнението на процесната ЗППАМ. Жалбоподателят е предал свидетелството си за управление на МПС, удостоверено с разписка от 17.11.2025 год., но това не е доказателство за настъпила вреда у оспорващия, а е част от процедурата по изпълнението на ПАМ и е предвидено в разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Това е обичайният ефект от мярката. Следователно доводът, изложен в тази насока, от искателя не може да се приеме за основателен.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК за уважаване на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед.
Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, Административен съд – Пазарджик, VII състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. В. М., [ЕГН], за спиране изпълнението на Заповед № 25-1030-000697 от 16.10.2025 год., издадена от Началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните по делото.
| Съдия: | |