№ 263
гр. Айтос, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20242110100050 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от Е. Н. Т., ЕГН **********; М. И. Т., ЕГН
**********; Н. М. Т., ЕГН **********, и тримата с адрес: ***., чрез адв. Р. Н. против С. М.
Д., EГH **********, от ***; В. В. Д., EГH **********, от ***; Т. Т. Д., EГH **********, от
***; Т. Д. М., EГH **********, от ***; М. Д. М., EГH **********, от ***; Р. Д. Б., EГH
**********, от *** Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
В исковата молба се излага, че ищците са собственици на YПИ II-1443 в кв. 88 по плана на
гp. Айтос, целият с площ от 269 кв.м. при граници и съседи: от север - улица; от изток YПИ
1II-1444, от юг - YПИ IX-1438, 1439, от Запад - YПИ I-1442. Д. М. Д. /приживе/ и С. М. Д.,
собственици нa един от съседните урегулирани поземлени имоти, имат изградена постройка
с площ около 30 кв.м. в югозападната част на имота на ищците. Въпросната постройка не
отговаря и не е изградена съгласно изискванията на Закона за устройство на територията.
Изградена е без съгласието на собствениците на парцела, без строителни книжа, без
учредено право на строеж и без спазване на законоустановените отстояния от
регулационните граници на съседните урегулирани имоти.
Освен, че описаната постройка е незаконна, същата препятствала ищците да упражняват
правото си на собственици в пълен обем. При дъждове, водата от покривът се стичала в
осТ.лата част от имота , а самата сграда засенчвала част от дворното място. Доколкото
същата постройка е и незаконна, ищците са разтревожени, че във всеки един момент, като
собственици на УПИ в което е изградена, могат да бъдат санкционирани от съответните
органи с административни глоби и задължаване за тяхна сметка да премахнат въпросната
сграда или да бъдат осъдени от собствениците на съседните парцели, да я премахнем,
поради неспазените отстояния. През годините ищците се опитвали, да решат въпроса без
1
сезиране на съда, нo безуспешно. Неоснователните и незаконни действия на ответниците
обуславят правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск, с който да бъде
прието за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на процесния имот и
ответниците да бъдат осъдени да премахнат постройката, изградена в югозападната част на
YПИ II-1443 в кв. 88 пo плана на гp. Айтос, община Айтос.
Ищците претендират присъждане на направените пo делото разноски.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от
ответниците С. М. Д.; В. В. Д.; Т. Т. Д., Т. Д. М., М. Д. М., Р. Д. Б. чрез адв.К., в който оспорва
иска като неоснователен и недоказан. В обстоятелствената част на отговора се излага, че
необосновано ищците претендират да са единствени собственици на мота, т.к. последния е
собственост също така на лицата Н. Т. Д. и Р. Й. Д., които били също наследници на общия
наследодател, с които наследници ищците не са уредил сметките си. На следващо място
оспорва се участието на ответницата В. В. Д. като страна в процеса, както и на М. Д. М., т.к.
приживе родителите му са се разпоредили с имота в полза на другите двама ответници- Т. М.
и Р. Б.. В отговора на ИМ се твърди, че имотната граница между имотите на ищците и
ответниците е била на друго място според предходния Подробен устройствен план и към
онзи момент постройката на ответниците е попадала в техния имот, а те имат изрядни
строителни книжа за нея, като в процедурата по озаконяване на постройката е участвал и
наследодателят на ищците. В последстви е с одобряването на нов устройствен план е било
предвидено 27кв.м.предаваемо място да премине към имота на ищците и постройката е
попаднала именно в това предаваемо към имота на ищците място. Излага се също така, че
има стартирана процедура по премахване на постройката от община Айтос. По изложените
съображения моли иска да бъде отхвърлен.
С оглед събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна съдът
установи следно:
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност и наследство дело №158 от
1965 година на Айтоският Народен Съд /л.5 /, Н. Т. Д. е признат за собственик на следния
недвижим имот: дворно място в гр.Айтос, пл.№567, от 287 кв.м., съставляващо част от
парцел № II-566,567 в кв.№83 по плана на гр.Айтос,целия от 502 кв.м. или съответстващо на
287/502 ид.части , ведно с една стара паянтова къща, застроена в северозападната част на
парцела, при граници: Нако Г.ев, улица, А. К..
Съгласно НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и запазено
право на ползване №97, том 1, дело № 138/1980г (л.6) Р. Й. Д. прехвърля на своите синове
М. Н. Т. и Е. Н. Т. по равни части следния свой собствен недвижим имот: 1/3 ид.част от
дворно място съставляващо имот с пл.№ 567, цялото с пространство от 237кв.м., което е
част от парцел 2, пл.№566 и 567 в кв.83 по плана на гр.Айтос, целия с пространство от 502
кв.м. при граници: улица ***, А. К., н-ци на П. С., М. Д., заедно с 1/3 ид.ч. от построените в
западната част на парцела жилищна сграда -салма срещу задължението за издръжка и
гледане.
2
Съгласно НА № 104, том 1, дело 197/1973г на РС-Айтос за собственост върху недвижим
имот (л.51), придаден по регулация М. Д. АТ.сов и наследниците на Ч. И. К. са признати за
собственици по регулация на следните недвижими имоти:
1/ 10кв.м. празно дворно място при съседи улица, К. К. Д., М. Д. АТ.сов и наследници на Ч.
И. К., което се взема от имот ,пл.№ 571, собственост на К. К. Д..
2/ 27кв.м. празно дворно място при съседи Н. Т. Д., М. Д. АТ.сови наследници на Ч. И. К.,
което се взема от имот пл.№567, собственост на Н. Т. Д. и
3/ 14 кв.м. празно дворно място предаваемо от улица, при граници: улица, К. К. Д.,
наследници на Ч. И. К. и М. Д. АТ.сов и наследници на Д. С. Н. , който места по утвърдения
регулационен план на града се придават към парцел №11, планоснимачен номер 572 и 573 от
кв.83 по плана на гр.Айтос.
Видно от НА за продажба на недвижим имот със запазване правото на ползване (л.55) №174,
том1, дело 339/ 1973г на съдия при РС-Айтос, М. Д. АТ.сов продава на своите синове Д. М.
Д. и С. М. Д. по равни части от следния свои собствен недвижим имот : дворно място от
294кв.м.като иделана част от парцел №11,планоснимачен номер 572 и 573, в кв.83 по плана
на гр.Айтос , целия от 626кв.м. при граници : улица, К. И. Н. , наследници на Д. Т., С. Н., Д.
Н.;
С протокол №131/1976 на техник при градски народен съвет-гр.Айтос (л.54) на М. Д. АТ.сов
е дадена строителна линия за изграждане на жилищна сграда.
Видно от НА за дарение на недвижим имот № 108, том 7, дело 946/2009г на нотариус Б. Д.
Д. М. Д. (л.56) и Т. Т. Д. даряват на Т. Д. М. и дъщеря си Р. Д. Б. при равни квоти собствения
си недвижим имот :1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 244кв.м., съставляващо ПИ №1438
по плана на града, ведно с целия втори жилищен етаж със застроена площ 66кв.м. от
построената в имота триетажна масивна жилищна сграда при граници на етажа – от трите
страни външен зид, калкан , от горе-таван ,отдолу -етажа на С. М. Д.: ½ ид.ч. равняваща се
на 33 кв.м. от приземен етаж, ½ ид.ч. от таванското простанство, с реално ползване на
33кв.м. в североизточната му част , ½ ид.ч. от общите части на сградата , както и гараж със
застроена площ от 12кв.м.; ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 12кв.м. и
ВТОРОСТЕПЕННА постройка със застроена площ 12 кв.м.
От представените документи за собственост следва, че страните са съседи и там където се
срещат поземлените им имоти е имало промяна в регулацията с издаване на нов устройствен
план, който обаче не приет и приложен.
Ищците твърдят , че част от постройки-собственост на ответниците попадат в техния имот и
поради лошото си техническо състояние (полуразрушени са ) им пречат да упражняват
пълноценно правото си на собственост върху имота.
При режим на довеждане са разпитани свидетелите З. П. Г. и Я. С. М.. Свид. З. П. Г. (съседка
на страните) разказва, че постройките мецду двата имота са строени преди 25-30години, а в
момента са в много лояо състояние, започнали са да се рушат, което пречи на ищците да
изполват двора си в тази част. Свидетелката разказва, че сградите на ответниците не се
3
поддържат и се разпадат всеки ден в имота на ищците , като по точи начин правят част от
двора на ищците неизползваем, а поставянето на ограда- невъзможно.
По време на разпита свид. М. разказва, че посещава имота от 1981г. приблизително по това
време са построени и процесните постройки на границата между двата имота, като
първоначално в тях се отглеждали животни, а в момента били изоставени.
Видно от заключението на изготвената и приета по делото СТЕ „ УПИ II-1443 в кв.88 no
плана на гр.Айтос, общ.Айтос не е идентичен с имота описан в HA № 158/1965г. Имота
описан в HA № 158/1965г. е съответен на УПИ II-1443 в кв.88. Границите парцел II-566,567
no регулационния план. действал no време на издаване на aктa, кoйтo е отреден зa имoт 567
се различават oт границите нa имот с nл.№567 в южнaтa за имoтa част“.“ Има постройки на
южната регулационната граница за УПИ Il-1443в кв.88 no плана на гр.Айтос с УПИ IХ-
1438,1439 в кв.88, в кoитo постройки се влиза и са разлоложени в по-голямата сu част в
имот с пл.№1438. “ За посочените постройки в Община Айтос не са намерени строителни
книжа. Според изготвената от ВЛ комбинирана скица минимална част от постройките
попадат в онези 27 кв.м. придаваеми по регулация към имот пл.№1438, според
регулационния план на гр.Айтос, който не е бил приложен.
При гореизложените фактически изводи съдът намира, че предявеният иск с правно
основание по чл.108 от ЗС се явява неоснователен.
Уважаването на предявената от ищеца искова претенция с правно основание по
чл.108 от ЗС предпоставя установяването наличието на следните предпоставки – право на
собственост в патримониума на ищеца спрямо процесната реална част, упражнявана от
ответниците фактическа власт и липса на противопоставими права, въз основа на които да
владеят същата.
Въз основа на представените от страните документи ищците притежават УПИ II-1443, а
ответниците УПИ IХ-1438. На границата между двете УПИ на скицата е нанесена
защрихована площ от 27кв.м. , придаваема част към УПИ IХ-1438 (пл.№ 573) по
неприложената в срок дворищна регулация. Следователно макар , че ответниците са се
сдобили с НА № 104, том 1, дело 197/1973г на РС-Айтос за собственост върху недвижим
имот относно процените 27кв.м. след като дворищната регулация не е приложена в срок , то
си действа съществуващото правно положение между страните.
Съобразно постановеното в ТР № № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС,
дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва
трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл.33, ал.1 и
ал.2 ЗТСУ. Понятието „приложен план“ по чл.32, ал.1, т.5 ЗТСУ е относимо не към
заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните
граници след заемането на придадените части и владение, продължило повече от десет
години от деня на заемане, след което не е допустимо изменяването на плана на това
основание – чл.33, ал.1 във връзка с чл.32, ал.1, т.5 ЗТСУ Следователно за да се счита, че
определен ЗРП е приложен, необходимо е да са налице три кумулативни условия: - на първо
4
място е нужно да са изпълнени условията за заемане на придаваемите части - собственикът
на парцела, към който се придава частта, следва да е заплатил на собственика на имота, от
който се отнема частта, предвиденото обезщетение. В случая видно от представените
доказателства за собственост, сметките за посочените придаваеми части не са били уредени.
На второ място – фактическо заемане на парцелите по определените от ЗРП граници: това
означава, че собственикът на парцела, за който е спора, е извършил всички необходими
фактически действия за упражняване на фактическа власт върху имота- например поставяне
на ограда на парцелната граница и обработване на целия парцел във вида му след приемане
на ЗРП. В случая, безспорно между страните и видно и от извършената експертиза, на
място, по регулационните граници няма и не е била поставяна ограда между двата парцела,
която да съответства на новия регулационен план. Трето – фактическата власт върху
придаваемата част да е продължила 10 години. Съгласно §8, ал.1 ПРЗУТ, след изтичане на
сроковете по §6, ал.2 и 4 за прилагане на плановете, отчуждителното действие на
неприложените планове се прекратява. Не се твърди и не се установява ответниците да са
извършил предписанията на §8, ал.2, поради което и след отпадане на отчуждителното
действие на плана от 1987г., не са могли да придобият придадените и незаети части към
имота , макар че са се сдобили с НА за това.
Според ВЛ собствеността и владението на придаваемите 27кв.м. назад през годините (до
преди1973г) никога не са бил на ответниците или техните праводатели и съответно при
дарението на имота, на ответниците не е предадено владението върху придаваемите 27кв.м.
въпреки това и след запознаване с комбинираната скица на л.4 от заключението на ВЛ съдът
установи, че постройките, изградени в УПИ IХ-1438 (пл.№ 573), попадат изцяло в
съптветния имот, като едната от тях попада на 100% от площта си в имота на ответниците, а
според ВЛ площта, с която другата постройка попада в имота на ищците е незначителна. От
приложените фотоснимки е видно, че причината ищците да не могат да ползват имота си е
голямото количество отпадъци и клони, които са струпани в дъното на дворното им място.
Ревандикационният иск по чл.108 от ЗС съдът намира за недоказан, предвид
основателността на възражението на ответниците, че постройките попадат изцяло в техния
имот.
Предявеният иск по чл.109 ЗС съдът прецени като недопустим поради припокриване
на защитата, предоставена от двата иска- по чл.108 и чл.109 ЗС, поради което в тази част
производството следва да бъде прекратено.
Относно разноските по делото.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците, следва да заплатят на ответниците съдебно -
деловодни разноски в размер от 1875 лева от които 1500лева адв.възнаграждение и 375лв за
СТЕ.
Въз основа на изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Н. Т., ЕГН **********; М. И. Т., ЕГН **********; Н. М. Т.,
ЕГН **********, и тримата с адрес: ***., против С. М. Д., EГH **********, от ***; В. В. Д.,
EГH **********, от ***; Т. Т. Д., EГH **********, от ***; Т. Д. М., EГH **********, от ***;
М. Д. М., EГH **********, от ***; Р. Д. Б., EГH **********, от ***, иск с правно
основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ответниците са изградили и
държат в имота на ищците - УПИ II-1443 незаконни постройки и осъждане на
ответниците да премахнат незаконно изградените в имота на ищците постройки.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта относно предявени от Е. Н. Т., ЕГН **********;
М. И. Т., ЕГН **********; Н. М. Т., ЕГН **********, и тримата с адрес: ***., против С. М.
Д., EГH **********, от ***; В. В. Д., EГH **********, от ***; Т. Т. Д., EГH **********, от
***; Т. Д. М., EГH **********, от ***; М. Д. М., EГH **********, от ***; Р. Д. Б., EГH
**********, от ***, иск с правно основание чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА Е. Н. Т., ЕГН **********; М. И. Т., ЕГН **********; Н. М. Т., ЕГН **********,
и тримата с адрес: ***, общ. Айтос да заплатят на С. М. Д., EГH **********, от ***; В. В.
Д., EГH **********, от ***; Т. Т. Д., EГH **********, от ***; Т. Д. М., EГH **********, от
***; М. Д. М., EГH **********, от ***; Р. Д. Б., EГH **********, от ***, съдебно-
деловодни разноски в размер на 1875лв./ хиляда осемстотин седемдесет и пет лева/.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6