№ 744
гр. Бургас, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20252100500980 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивна жалба, вх.№2567/28.04.2025г. на РС- Айтос, предявена от
„НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, Литекс Тауър, ет. 10, чрез младши
юрисконсулт Давидия Давидова срещу Решение № 632/21.03.2025г.,
постановено по гр. дело № 8424/2024г. по описа на Районен съд - Айтос. С
горецитираното решение, съдът е осъдил на основание чл. 23 ЗПК, Д. И. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. *** № *, ет. *, да заплати на
„НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, Литекс Тауър, ет. 10, сумата от 1050 лв.
- неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
202401190158290102 от 19.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава
върху присъдената сума от датата на подаването на исковата молба -
15.10.2024 г., до окончателното изплащане.
Със същото решение, съдът е отхвърлил иска на „НЕТКРЕДИТ“
ООД срещу Д. И. С. за сумата над присъдената от 1050 до пълния
претендиран размер от 1082 лв. - неплатена главница по Договор за
потребителски кредит № 202401190158290102 от 19.01.2024 г., ведно със
законната лихва за забава върху тази част от сумата от датата на подаването на
исковата молба - 15.10.2024 г., до окончателното изплащане.
Съдът е отхвърлил иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПКр,
предявен от „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
1
управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, Литекс Тауър, ет. 10,
срещу Д. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. *** № *, ет. *, за
заплащане на сумата от 248,99 лв. - падежирала възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит № 202401190158290102 от 19.01.2024 г.
С цитираното решение, съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Д. И. С., с ЕГН **********, гр. ***, ул. *** № *, ет. *, да заплати на
НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, Литекс Тауър, ет. 10, сумата от 151,40
лв. - деловодни разноски по делото. Съдът е осъдил на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв, вр. с чл. чл. 78, ал. 3 ГПК, НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, Литекс
Тауър, ет. 10, да заплати на адв. Димитър Гърков, вписан в Адвокатска колегия
- Ловеч с № **********, с адрес: гр. Троян, ул. „Захари Стоянов“ № 7, ет. 4,
офис № 30, сумата от 308,88 лв. с включен ДДС - разноски за предоставена
безплатна правна помощ.
С въззивната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт в отхвърлителната част. На първо място се изразява
несъгласие с извода на съда за недействителност на процесния договор за
кредит по смисъла на чл.22 от ЗПК поради несъответствие на съдържанието
му с разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Пояснява се, че съгласно
горецитираната норма, договорът за кредит следвало да съдържа годишният
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение№1 начин.
Посочва се, че информация за размера на ГПР се съдържала в чл.11 от
договора (49.31%), а общата сума, дълживма от кредитополучателя- в
чл.11,ал.5- 1325лева. Твърди се, че годишният процент на разходите бил
изчислен при базовото допускане, че договора за кредит ще остане в сила за
уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията
си при спазване условията и сроковете, предвидени в договора, като това
положение е уредено императивно в чл.19,ал.3 от Директива 2008/48/ЕО.
Подчертава се, че доколокото базовото допускане е уредено в нормативен акт,
същото не следвало да бъде отразено в договора за кредит(Решение по дело С-
932 във връзка със съображение 13 от преамбюла на Директива 93/13 относно
неравноправните клаузи в потребителските договори). Навеждат се доводи
относно приложение принципа на пропорционалност(чл.23 от Директива
2008/48/ЕО). Твърди се, че не се поставяли законови изисквания към
съдържанието на договора да се посочват отделните компоненти на ГПР.
Заявява се, че в конкретния случай, размерът на годишния процент на
разходите, бил отразен по ясен и недвусмислен начин, като липсата на
конкретни данни(съобразно Приложение№1), не би могла да препятства
възможността, потребителят да прецени обхвата на своето задължение. Моли
за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени
предявените искови претенции.Претендира се присъждане на сторените пред
въззивната инстанция съдебно- деловодни разноски за юрисконсултско
2
възнаграждение, на основание чл.78,ал.8 от ГПК, в размер на 100 лева.
С въззивната жалба не се заявяват нови доказателствени искания пред
настоящата инстанция.
Постъпил е писмен отговор с вх.№3270/29.05.2025г., предявен от
въззиваемата Д. И. С., с ЕГН **********, чрез адв.Димитър Гърков- АК-
Ловеч, с който въззивната жалба се оспорва изцяло.Посочва се, че
първоинстанционният съд правилно прогласил нищожността на процесния
договор за кредит. Твърди се, че за използвания финансов ресурс,
кредитополучателят следвало да върне не описаната в договора сума в размер
на 1848 лева, а значително по- голяма- 3048лв.Излага се становище, че
предвидената в договора неустойка нямала характер на такава и не
изпълнявала обезщетителна функция, тъй като не кореспондирала с
последиците от незпълнение на договорни задължения, а се добавяла към
погасителните вноски( при точно и в срок изпълнение).Подчертава се, че
законодателят определил горна граница на санкцията при неизпълнение(чл.33
от ЗПК)- размерът на законната лихва.Навеждат се доводи, че предвиденото в
договора обезщетение по чл.92 от ЗЗД, надхвърляло значително размера на
дължимата мораторна лихва, което водело до неравноправност по смисъла на
чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП.Развиват се съображения, че неустойката била
уговорена в нарушение на изискванията за добросъвестност(чл.143,ал.3 от
ЗЗП).Твърди се, че процесната клауза се явявала в противоречие с
разпоредбата на чл.33,ал.1 от ЗПК, доколкото се уговаряло още едно
допълнително обезщетение за неизпълнене на акцесорно задължение. Заявява
се, че кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва било
недопустимо, тъй като същата се отклонявала от основните си функции-
обезщетителна и обезпечителна и представлявала сигурна печалба за
кредитора. Посочва се, че заплащането й представлявало допълнителна
финанасова тежест за потребителя и уговорката противоречала на добрите
нрави(чл.143,ал.1 от ЗЗП).
Излагат се аргументи, че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните
клаузи в договорите се явявали нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея втора от същата разпоредба се посочвало, че не
са индивидуално уговорени тези, които са изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Подчертава се, че такова разрешение се давало и в Директива
93/13/ЕИО.Жалбоподателят намира, че посочената клауза, с която се
уговаряла неустойка при непредоставяне на обезпечение, следвало да се счита
за нищожна на основание чл.26,ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието й с
добрите нрави и поради изключително завишения размер спрямо отпуснатите
суми. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика на окръжните
съдилища.Навеждат се доводи за недействителност на процесния договор за
кредит. Посочва се, че същият формално отговарял на изискванията на
чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК, с отразени лихвен процент, ГПР и обща дължима
сума. Отбелязва се, че размерите на тези величини не съответствали на
действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.Твърди
се, че доколкото предоставената главница по договора била в размер на
3
1500лева, с дванадесетмесечен срок на погасяване - вноски по 254 лева,
общата дължима сума от 3048лева, в случай на непредоставяне на
обезпечение, не съответствала на посочените размери на лихвения процент и
на годишния процент на разходите.Излага се становище, че уговореният
размер на ГПР не съответствал на действителния, което водело до
недействителност на договора на основание чл.22 вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Развиват се подробни съображения в тази насока, като се цитира практика на
СЕС(С-714/22; Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на СЕС).Моли за
отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвържадаване на
първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатски хонорар с ДДС, на основание
чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по
същество.
На основание чл. 272 ГПК съдът препраща към фактическите и
правни изводи на БРС и те стават част от настоящите мотиви. За пълнота
следва да се отбележи само следното:
На 19.01.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит №
202401190158290102, с който „НЕТКРЕДИТ“ ООД, в качеството му на
кредитодател, се е задължило да предостави на Д. И. С., в качеството й на
кредитополучател, потребителски кредит в размер на 1500 лв.,
при годишен лихвен процент от 40,39 %, който да бъде върнат на дванадесет
месечни вноски. В договора е посочено, че общата сума по кредита е в размер
на 1848 лв., а годишният процент на разходите е в размер на 48,77 %.
Договорът е потребителски и за него се прилага Закона за
потребителския кредит.
Според чл. 3, ал. 3 от договора за кредит кредитополучателят е длъжен в
срок до края на следващия ден от сключване на договора да предостави на
кредитодателя гаранция по кредита съгласно реда и условията, посочени в
общите условия към договора. Посочено е, че банковата гаранция или
гаранция, издадена от небанкова финансова институция, за пълния размер на
кредита и със срок на валидност до 21.01.2025 г.
В чл. 3.2 - 3.3.5 от общите условия към кредита са разписани по-
подробно условията, свързани с т.н. „гаранция“ по договора.
Според чл. 6, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят не
представи на кредитодателя гаранция по чл. 4, ал. 3 от договора в установения
срок, той дължи неустойка в размер на 1200 лв. Според ал. 6, ал. 6 начислената
неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита
съобразно уговорения погасителен план.
Ищецът признава, че в ГПР по договора не е включена неустойката за
4
непредоставяне на обезпечение по чл. 3. Според него всяка неустойка
поначало не бива да се включва в ГПР. Действително, в конкретния случай са
посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на
същия не може да се направи извод за това- кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както е коментирано от
районния съд предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната
в чл. 6 от Договора „неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и
следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Всичко това
поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3,
пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на
крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В
конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в
чл. 11, ал. 5 от Договора е посочена общата сума за заплащане от потребителя,
но в тази величина не е включена дължимата по чл. 6, ал.1 от договора
„неустойка”. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в
договорите ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата
величина в края на заемния период. според СЕС посочването на ГПР, който не
отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По
нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за
недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита - чл. 22,
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.,като в случая АРС е отчел извършено от
ответника плащане.
По тези съображения и като препраща към мотивите на АРС на
основание чл.272 ГПК БОС намира, че не се доказаха твърдяните пороци на
решението на АРС, поради което то като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна има право на разноски, като съдът отчита, че в
случая на въззиваемата е предоставена безплатна правна помощ от адв.
Димитър Гърков, поради което на същия следва да му бъде заплатен от
въззивника адв. хонорар в размер на 308 лева / с включен ДДС/.
Мотивиран от изложеното БОС
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 632/21.03.2025г., постановено по гр.
дело № 8424/2024г. по описа на Районен съд – Айтос в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. чл. 78, ал. 3 ГПК,
„НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, Литекс Тауър, ет. 10, да заплати на адв.
Димитър Гърков, вписан в Адвокатска колегия - Ловеч с № **********, с
адрес: гр. Троян, ул. „Захари Стоянов“ № 7, ет. 4, офис № 30, сумата от 308,88
лв. с включен ДДС - разноски за предоставена безплатна правна помощ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6