РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Велико Търново, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110102020 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Х. И. и Ю. Г. А., в която се излагат
твърдения, че са наследници на *, на когото по реда на чл. 1 от Закона за възстановяване
собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета /ЗВСВНМРСА/, е
възстановено правото на собственост спрямо сграда *. Изтъква се, че след смъртта на
наследодателя, между С. И. и Ю. А. е възникнала съсобственост по отношение на имота при
равни права както и че от 2022г. ответникът *се е самонастанил в него, отказва да го
напусне и го владее без основание. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищците
са собственици на процесния имот и да го осъди да им предаде владението спрямо него.
Налице е и претенция за присъждане на разноски
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявените искове. Изтъква, че ищците не са собственици на имота тъй като по
отношение на него не са изпълнени законовите изисквания за реституирането му. С оглед
гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са субективно съединени искове по чл. 108 от ЗС.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
1
С договор от 01.09.1986г., сключен по реда на Постановление №60 на Министерския съвет
от 14.05.1975г. за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета, * продал на *
за сумата от 2044 лв. дюкянско помещение ***********. Във връзка с продажбата за имота е
съставен Акт * за държавна собственост. Прехвърлителят починал на 14.10.1991г. като
оставил за свой наследник по закон *. На 15.05.1992г. последният подал молба до * за
възстановяване собствеността на помещението като на 18.05.1992г. внесъл по сметка на *
получената при продажбата от праводателя му сума от 2044 лв. В резултат на това е
издадена Заповед *. *,* след констатиране изпълнението на изискванията на ЗВСВНМРСА е
постановено отписване от актовите книги за държавните имоти на сградата и предаването й
на правоимащите лица. На 24.04.2021г. * починал като оставил за свои наследници по закон
* С. Х. И. и * Ю. Г. А.. Последните ползвали жилище * и решили да продадат сградата в *
тъй като била необитаема. През лятото на 2022г. С. И. и Ю. А. посетили имота си в * като
констатирали, че в него се е самонастанил ответникът *. След подадена жалба от ищците до
*е възложена проверка, в хода на която е установено, че Ю. Г. ползва сградата като е
съставен протокол по чл. 65 от ЗМВР да я освободи. Ответникът отказал доброволно да
напусне имота и продължил да го ползва, а с постановление от 02.05.2023г. поради липса на
данни за извършено от него престъпление, прокуратурата отказала да образува досъдебно
производство и прекратила преписката.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Ищците са наследници на *, който към момента на реституцията по наследствено
правоприемство от баща си е бил едноличен собственик на процесната сграда.
Възстановяването на собствеността е настъпило на 18.05.1992г. по силата на закона, тъй
като наследникът на продавача по сделката от 01.09.1986г., в едногодишния срок от влизане
в сила на ЗВСВНМРСА е върнал продажната цена на правоприемника на купувача. С акта
за държавна собственост е признато провеждането на процедурата по ПМС №60 от
14.05.1975г. за изкупуване на процесното помещение като основание за възникване на
правото на собственост, а с индивидуалния административен акт от 08.06.1992г. е
констатирано настъпването на реституцията в полза на праводателя на ищците предвид
реалното връщане на сумата от 2044 лв. в полза на *. Поради изложеното и съгласно чл. 5,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН ищците са придобили по наследствено правоприемство процесната
сграда и между тях е възникнала съсобственост при равни права. От лятото на 2022г.
ответникът без правно основание упражнява фактическа власт спрямо имота като отказва да
го освободи, поради което исковите претенции на собствениците са основателни и следва да
бъдат уважени.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищците по
875 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такси и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
2
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Ю. С. Г. с ЕГН: ********** *, че С. Х. И. с ЕГН:
********** * и Ю. Г. А. с ЕГН: ********** *, в качеството на наследници по закон на *с
ЕГН: **********, *, са придобили правото на собственост спрямо недвижим имот,
************.
Осъжда Ю. С. Г. с ЕГН: ********** *, да предаде на С. Х. И. с ЕГН: ********** *и Ю. Г. А.
с ЕГН: ********** *, владението спрямо недвижим имот, *********.
Осъжда Ю. С. Г. с ЕГН: ********** *, да заплати на С. Х. И. с ЕГН: ********** *, сумата от
875 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/, представляващи направени по делото разноски.
Осъжда Ю. С. Г. с ЕГН: ********** *, да заплати на Ю. Г. А. с ЕГН: ********** *, сумата
от 875 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/, представляващи направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3