РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. Бургас, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500128 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на Етажна собственост в жилищна сграда с идентификатор 51500.506.200.1 по КККР на
гр.Несебър, с административен адрес; гр. Несебър, п.к.8242, к.к. Слънчев бряг, к-с „Лагуна-
3“, представлявана от управителя на Управителния съвет Димитър Андреев Маринов, чрез
пълномощника адв.Ана Панайотова, вписана в СтАК, против Решение № 107/08.10.2021 г.
по гр.д.716/2020 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което са отменени като
незаконосъобразни всички решения на проведеното на 15/16 юни 2020 г. Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор 51500.507.200.1
с адрес: к.к.Слънчев бряг - запад, комплекс „Лагуна-3“, обективирани в протокол от
проведено ОС на ЕС от 16.06.2020 г., и с което решение въззивната Етажната собственост е
осъдена да заплати на Е. В. С., родена на *** г., гражданин на ***, с адрес в Република
България: ***, сумата в размер на 280 лв, представляваща направени по делото разноски.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Твърди се, че
неправилността на решението се изразява в неверни правни и фактически изводи на съда,
който не е обсъдил релевантни за делото факти, доказателства и доводи. Излага се, че
фактическите констатации на първоинстанционния съд са в противоречие с данните по
делото, което е довело до необоснованост на решението и неправилно приложение на
материалния закон. Сочи се, че при свикването и провеждането на процесното ОС, е спазена
законовата процедура – събранието е свикано с покана, която е поставена на видно и
общодостъпно място, подписан протокол, удостоверяващ датата и часа на поставянето й,
както и посочване на лицето, по чиято инициатива е свикано ОС - В. И. М.. Твърди се, че
събранието е проведено на основание чл.15, ал.2 от ЗУЕС, тъй като на първоначално
обявения в поканата час на 15.06.2020 г., не са присъствали собственици на най-малко 67%
1
идеални части от общите части на етажната собственост, поради което провеждането на
ОСЕС е било отложено и проведено след като е отложено с един час, а впоследствие и с
един ден съгласно ЗУЕС. Сочи се, че при регистрацията на собствениците на 16.06.2020 г. от
08:00 часа, съгласно представения Списък към протокола, е бил налице кворум е от 27,796%
ид.ч. от общите части на сградата, получен след сумиране на всеки един от присъставщите
собствениците на обекти в тях.
Твърди се, че за проведеното ОС е съставен протокол, отговарящ на изискванията
на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, от който се установява, че на събранието са вземани решения,
въпросите по които са били включени предварително в дневния ред. Твърди се, че
съдържанието на протокола не е оспорено от ищцата по реда и в срок по чл. 16, ал.9 от ЗУЕС,
поради което в настоящото производство по чл.40 ЗУЕС, не може да се разглеждат
основания за фактите, обективирани в протокола на проведеното ОС, тъй като за оспорване
съдържанието на протокола, включително относно достоверността на отразените в него
решения в чл.16, ал.9 от ЗУЕС е уредена специална процедура.
Сочи се, че от съобщението за изготвен протокол от проведено ОС на ЕС, на
посочената в него дата е поставено посоченото съобщение на входа на сградата, за което е
налице подпис на управителя на ЕС, поради което 30-дневният срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС
за оспорване решенията, взети на ОС на ЕС на 15/16.06.2020 г., е изтекъл към момента на
подаване на исковата молба от въззиваемата-ищец, съотв.оспорването е просрочено и съдът
не следва да обсъжда по същество доводите на ищцата по чл.40, ал.1 от ЗУЕС.
Отделно се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателства за
точно определени обстоятелства, които са от съществено значение за спора, а именно
неподписаните и неосчетоводени фактури; не е обсъдил и направените доводи и възражения,
и е налице липса на ясни мотиви по основателността на иска.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с
което искът се отхвърля. Няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от
въззивамата Е. В. С., чрез пълномощника й адв.Нели Гюмова, от АК-Бургас, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното
решение е правилно и обосновано и не страда от посочените в жалбата пороци.
Оспорва се твърдението за необоснованост на обжалваното решение поради
необсъждане на конкретни факти и доказателства по делото, като се сочи, че ответната
страна не е представила нито едно писмено доказателство в подкрепа на изложените с
отговора на исковата молба твърдения. Твърди се, че въпреки разпределената от съда
доказателствена тежест, ответната ЕС не е представи нито един писмен документ за
доказване, че процесното ОС е свикано и проведено при спазване на законовата процедура,
както и за законосъобразността на взетите решения и за разгласяването на протокола от
проведеното ОС, поради което следваше да понесе последиците по чл.161 ГПК.
Оспорва се твърдението на въззивника, че съдът не е ценил удостоверителната
сила на протокола. Сочи се, че не са спазени изискванията на чл.16, ал.6 от ЗУЕС, тъй като
протоколът не е подписан от председателстващия Н. А. Ш., а от друго лице Н. К..
Твърди се, че в случая протоколът от ОС няма присъщата на официалните
документи доказателствена сила и не може да докаже, отразените в него действия на ОС и
взети решения са извършени съобразно действителността.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Също няма искания по
доказателствата. Претендират се разноски.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
2
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния РС Несебър е образувано по исковата
молба на Е. В. С., гражданин на ***, с адрес в Република България: ***, за отмяна като
незаконосъобразни на всички решения, взети на проведеното на 15.06.2020 г. Общо
събрание на Етажната собственостна жилищна сграда с идентификатор 51500.507.200.1, с
адрес: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, комплекс “Лагуна - 3”, а при условията на евентуалност
- да бъдат отменени решенията по т.1 и т.2 от дневния ред на събранието. Ищцата твърди, че
е собственик на апартамент № ***, находящ се на трети жилищен етаж в блок “А” на
сградата, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507.200.1.53.
Твърди, че на 05.08.2020 г. е получила по електронната си поща писмо, изпратено от В. Ш.,
която е собственик на апартамент *** в сградата, от което разбрала, че на 15-16 юни 2020 г.
е било проведено ОС на ЕС на “Лагуна - 3”, въпреки, че преди това - на 06.06.2020 г., е била
уведомена от управителя на ЕС - В. М., че събранието няма да се проведе на 15.06.2020 г., за
когато е било насрочено, и провеждането му се отлага за неопределено време. Твърди, че
протоколът от ОС на ЕС също не й е бил изпратен на електронната й поща, поради което на
13.08.2015 г. чрез пълномощник е подала молба до Община Несебър за получаване на копие
от протокола, получен на 20.08.2020 г. Твърди, че при провеждане на събранието и
вземането на решенията са допуснати нарушения на императивни разпоредби на ЗУЕС,
което прави взетите решения незаконосъобразни. По-конкретно твърди, че: е налице
нарушение на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, тъй като в протокола от ОСЕС не е посочено мястото на
провеждане на събранието, а офисът на управителя, където е обявено мястото на
провеждане на събранието с поканата от 25.01.2020 г., е бил запечатан към 15.06.2020 г.;
протоколът от ОСЕС не е подписан от председателстващия събранието Н. А. Ш., а вместо
нея той е подписан от Н. К.; липсва и списък на участвалите на събранието лица и техни
подписи; нарушен е чл.16, ал.7 от ЗУЕС, тъй като протоколът не е изпратен на ищцата, и
едва на 05.08.2020 г. й е изпратено съобщение за промяна на управлението и за номера на
новата банкова сметка. Оспорва се като неправилно изчислен кворумът от 27,796%, при
който е проведено събранието, съотв.мнозинството при вземането на решенията по
отделните точки от дневния ред. Твърди, че при провеждане на събранието е нарушена
разпоредбата на чл.14, ал.5 от ЗУЕС, тъй като участието на пълномощници не е отразено в
протокола от ОСЕС и не са приложени копия от пълномощните, в резултат на което на
събранието са присъствали лица, които са се представили като пълномощници без да имат
представителна власт. Законосъобразността на решенията по т.1 и т.2 от дневния ред на
събранието се оспорват като незаконосъобразни и поради твърдението, че към момента на
вземане на решение за избор на управител, не е бил изтекъл или прекратен мандата на
досегашния управител на ЕС, а решението за приемане на бюджет се оспорва като
незаконосъобразно поради липсата на разходна част.
Предявеният иск е с правно основание чл.40 от ЗУЕС.
Ответната Етажната собственост в жилищна сграда с идентификатор
51500.506.200.1, с адрес: к.к. Слънчев бряг, комплекс “Лагуна - 3”, е оспорила с иска, като в
законовия срок е представен писмен отговор на исковата молба. Изразява становище за
допустимост на иска, въпреки, че се твърди, че не е спазен 30-дневния преклузивен срок за
предявяване на иска, поради което исковата молба е просрочена. По същество се твърди, че
искът е неоснователен. Излагат се съображения, че ищцата не е оспорила съдържанието на
протокола в срока по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, поради което той се ползва със стабилитет и той
се ползва с доказателствена сила по отношение на отразените в него взети решения и
извършени действия. Изложени са съображения, че непосочването на мястото на
провеждане на събранието, убеждението на ищеца, че събранието няма да се провежда, или
пък липсата на преводач на събранието, както твърдението, че изготвеният протокол от
събранието не е разгласен, т.е. направено е в отклонение на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, нямат
отношение към законосъобразността на взетите решения. Твърди се, че „видно от
3
съобщението за изготвен протокол от проведеното ОС на ЕС на 15/16.06.2020 г., на
посочената в него дата е поставено съобщение на входа на сградата, за което е налице
подпис на Управителя на ЕС… от тази дата започва да тече срокът по чл.40, ал.2 ЗУЕС за
оспорване на решенията, взети на ОС“. Твърди се, че ОС е свикано на основание чл.12.ал.1,
т.1 от ЗУЕС, при спазване на императивните норми на ЗУЕС за тази процедура, и е
проведено по реда на чл.15, ал.2 ЗУЕС. Твърди се, че съставеният протокол от проведеното
ОС отговаря на изискванията на чл.16, ал.5 ЗУЕС. Сочи се, че от значение за
законосъобразността на решенията е обстоятелството, че събранието е било проведено с
необходимия кворум, взетите решения са от компетентността на ОС и са взети с изискуемия
кворум.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения иск и е
отменил като незаконосъобразни всички решения на проведеното на 15/16 юни 2020 г.
Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с
идентификатор 51500.507.200.1 с адрес: к.к.Слънчев бряг - Запад, комплекс „Лагуна-3“,
обективирани в протокол от проведено ОС на ЕС от 16.06.2020 г. Етажната собственост на
жилищна сграда с идентификатор 51500.507.200.1, е осъдена да заплати на ищцата Е. В. С.
сумата от 280 лв, представляваща направени по делото разноски.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на допустимостта на решението следва да се отбележи, че според
настоящия състав, то е постановено по допустим иск – предявен от легитимирано лице, в
срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС. В тази връзка следва да се посочи, че с оглед представеното
Уведомление от 05.09.2017 г. от ищцата до Управителя на ЕС в жилищна сграда с
идентификатор 51500.507.200.1 (л.8 от първоинстанционното дело), в което ищцата е
уведомила Управителя на ЕС, че ще отсъства от адреса повече от 30 дни за една календарна
година и е посочила електронен адрес, на който да й бъдат изпращани покани за свикване на
ОС, протоколи от проведени ОС и друга кореспонденция, съдът намира, че на основание
чл.13, ал.2 от ЗУЕС, кореспонденцията с нея е следвало да бъде извършвана именно на
посочения от нея електронен адрес. Обстоятелството, че уведомяването на ищцата е
следвало да бъде извършвано по реда на чл.13, ал.2 от ЗУЕС на посочения от нея в
Уведомление от 05.09.2017 г. електронен адрес, се потвърждава и от изпратеното от В. Ш.
до ищцата, на посочения от нея електронен адрес (л.11). По делото няма представени
никакви доказателства нито за изпращане на протокола от ОС на ЕС, проведено на
15/16.06.2020 г., на ищцата на посочения от нея електронен адрес, нито за извършено
обявяване по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС на протокола чрез поставяне от Председателя на
управителния съвет (управителят) в срока по ал.6 на видно и общодостъпно място на входа
на сградата съобщение за изготвянето на протокола, нито за съставяне на протокол от
председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или
обитател, за поставяне на съобщението, в който протокол да са посочени датата, часът и
мястото на поставяне на съобщението. При така представените доказателства съдът приема,
че Протоколът от проведено на 15/16.06.2020 г. ОС на ЕС не е бил надлежно обявен, в
частност – на ищцата, поради което по отношение на нея не е започнал да тече, съответно не
е изтекъл преклузивният срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС за предявяване на иск за отмяна като
незаконосъобразни на решенията на ОС на ЕС. По изложените съображения съдът намира
предявения иск за допустим.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е
установил правилно и в пълнота фактическата обстановка по делото, а изводите му по
фактите са обосновани.
4
Ето защо съдът намира, че не е необходимо да преповтаря изложението на
фактическата обстановка, извършено подробно и от първоинстанционния съд.
Във връзка с твърдението във въззивната жалба, че при свикването и
провеждането на процесното ОС, е спазена законовата процедура – събранието е свикано с
покана, която е поставена на видно и общодостъпно място, подписан протокол,
удостоверяващ датата и часа на поставянето й, както и посочване на лицето, по чиято
инициатива е свикано ОС - В. И. М., и изводите на първоинстанционния съд в обратния
смисъл са необосновани, следва да се посочи, че настоящият състав напълно споделя
изводите на първоинстанционния съд, че с оглед изпратеното на 06.06.2020 г. писмо до част
от етажните собственици, вкл.до ищцата (л.10), че във връзка с епидемията от корона вирус,
свиканото за 15.06.2020 г. събрание се отлага за неопределен срок, докато не се появи
възможност за пристигане в България на всички собственици от всички страни, и
провеждането след това на ОС на ЕС именно на 15/16.06.2020 г. само с част от етажните
собственици, представлява нарушение по чл.13, ал.1 от ЗУЕС на реда за свикване на ОС на
ЕС, което нарушение само по себе си опорочава всички взети на това събрание решения.
След отлагането с посоченото по-горе писмо на ОС за неограничено време, липсва повторна
покана за ОС за 15.06.2020 г., още по-малко – разгласяване на такава по реда на чл.13 ЗУЕС.
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че неподписването на
протокола от събранието от председателстващия, както и непредставянето на списък на
участниците на събранието, съдържащ техните подписи, представляват нарушения на
императивни разпоредби - чл.16, ал.5 и ал.6 от ЗУЕС, и представляват също самостоятелни и
достатъчни основания за отмяна на решенията на процесното ОС на ЕС. По изложените
съображения съдът намира за неоснователни твърденията на въззивника, че при свикването и
провеждането на процесното ОС, е спазена законовата процедура, както и че съставеният
протокол за проведеното ОС отговаря на изискванията на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, съответно –
че са неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл.
Неоснователни са твърденията във възизвната жалба, че съдържанието на
протокола не е оспорено от ищцата по реда и в срок по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, поради което в
производството по чл.40 ЗУЕС, не може да се разглеждат основания за фактите,
обективирани в протокола на проведеното ОС. Както се посочи по-горе, по делото няма
представени доказателства протоколът от проведеното ОС на ЕС да е бил надлежно обявен,
в частност – на ищцата, за да може за нея да започне да тече срокът за оспорване на
съдържанието му.
Съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не е обсъдил направените доводи и възражения, и е налице липса
на ясни мотиви по основателността на иска. Според настоящия състав,
първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора твърдения и възражения на
страните, както и относимите доказателства. Изложил е ясни и логични мотиви.
Поради изложените по-горе съображения, съдът намира предявения иск за
основателен.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат въззивникът няма право на съдебни разноски.
Въззиваемата няма претенция за присъждане на разноски за въззивното производство,
поради което съдат няма да се произнася по разноските.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 107/08.10.2021 г. по гр.д.716/2020 г. по описа на
Районен съд – Несебър.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6