Решение по дело №43017/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 200
Дата: 5 януари 2023 г.
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20221110143017
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110143017 по
описа за 2022 година
А. А. П. е предявила срещу „Е.М.“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установена недължимостта на сумите по
изпълнителен лист от 21.12.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 55093/2009 г. на СРС, 32 състав, а
именно: сумата от 1842,51 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит,
сумата от 108,08 лева, представляваща просрочена наказателна лихва за периода 25.01.2009
г. - 09.12.2009 г., сумата от 167,59 лева, представляваща просрочена редовна лихва за
периода 25.12.2008 г. - 26.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.12.2009 г. до окончателното изплащане, както и сумата 245,36 лева, представляваща
сторени съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като
погасени по давност.
Ищцата твърди, че спрямо нея било образувано изп. д. № 20219240406586 на ЧСИ Г.К.
от взискател „Е.М.“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 21.12.2009 г., издаден по ч.
гр. д. № 55093/2009 г. на СРС, 32 състав, за посочените суми. Посочва, че първоначално
изпълнително дело било образувано при ЧСИ И.Ч. но същото било прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК на 06.06.2013 г. След като на основание същия изпълнителен лист
било образувано ново изпълнително дело при ЧСИ Д.В., последният загубил
правоспособността си, вследствие на което служебният му архив бил прехвърлен на ЧСИ
Г.К., в т.ч. и процесните вземания. Ищцата твърди, че извършените по изп. д. №
20219240406586 на ЧСИ Г.К. действия по проучване на гражданското и имущественото
състояние не са годни да прекъснат давностен срок, а само обезпечават успешното
провеждане на изпълнението. В тази връзка заявява, че последното изпълнително действие е
извършено на 07.08.2014 г. с подаване на молбата за образуване на изпълнително дело при
1
ЧСИ Д.В., с оглед на което същото се е прекратило по право на 07.08.2016 г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита, че от датата на последното предприето изпълнително
действие започва да тече и погасителната давност за самото вземане, която е петгодишна и е
изтекла на 07.08.2019 г. Излага подробни съображения, че като правна последица от
прекратяването на изпълнителното дело по право се явява невалидността на предприетите
последващи изпълнителни действия, негодни да породят действие спрямо длъжника.
Твърди, че погасителната давност за вземанията, обективирани в изпълнителния лист,
започва да тече именно от последното изпълнително действие, като същите се погасяват с
изтичане на давностен срок, който е предвиден за самото вземане. С тези доводи отправя
искане до съда да признае за установено недължимостта на процесните суми, обективирани
в изпълнителен лист от 21.12.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 55093/2009 г. на СРС, 32 състав,
като погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба. Заявява, че
след настъпилата перемпция на изп. д. № 20148610401514 на ЧСИ Д.В. ответникът не е
искал извършване на други изпълнителни действия, с оглед на което и на основание чл. 237
ГПК прави признание на исковата претенция.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Доколкото ответникът признава изцяло предявения иск, т.е. всички факти, включени
във фактическия му състав, то същият следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски, а
именно 94,54 лева - държавна такса и 420 лева – адвокатско възнаграждение, което не е
прекомерно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. А. П., ЕГН **********, срещу
„Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че А. А. П. не дължи на
„Е.М.“ ЕООД сумите по изпълнителен лист от 21.12.2009 г., издаден по ч. гр. д. №
55093/2009 г. на СРС, 32 състав, а именно: сумата от 1842,51 лева, представляваща дължима
главница по Договор за кредит, сумата от 108,08 лева, представляваща просрочена
наказателна лихва за периода 25.01.2009 г. - 09.12.2009 г., сумата от 167,59 лева,
представляваща просрочена редовна лихва за периода 25.12.2008 г. - 26.11.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2009 г. до окончателното изплащане,
както и сумата 245,36 лева, представляваща сторени съдебни разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на А. А. П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 514,54 лева – разноски по делото.
2
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3