РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. гр. Хасково, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640102175 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК
от М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Х., ул.“***“ № *, вх.*, ап.*, съдебен адрес: гр.Х.,
ул.“********“ № **, ет.*, офис *, адв. М. Х. от АК – Хасково против против наследниците
на Д. Н. П. /Ж./ - И. Н. Д.; Г. Н. Ж.; Т. Ж. Ж.; Р. Ж. Ж.; И. М. Ж.; Д. Д. Ж.; Е. Н. Ж. и Д. Н.
Ж., за признаване за установено спрямо ответниците правото на собственост на ищеца на
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор №77195.706.624 по
Кадастралната карта на гр.Хасково, одобрен със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АК София, с административен адрес гр.Хасково, п.к. 6300, ж.р.“Куба І“, с площ от 516 кв.м.,
с трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско
застрояване до 10 м.“, със стар идентификатор №77195.706.36, номер по предходен план 88,
при съседи: №77195.706.524, №77195.706.525, №77195.706.401 и №77195.706.623.
След направен с молба вх. рег.№16643 от 12.10.2022г. от ищеца М. М. Д. изричен
отказ от иска спрямо ответниците И. Н. Д., Г. Н. Ж., Т. Ж. Ж. и Р. Ж. Ж., с Определение
№1759 от 17.10.2022г., влязло в сила на 02.12.2022г., съдът е прекратил частично
производството по делото спрямо тези ответници.
Ищецът твърди, че е собственик на Поземлен имот с идентификатор № 77195.706.624
по Кадастралната карта на гр.Хасково, одобрен със Заповед №РД-18- 63/05.10.2006г. на ИД
на АК София, с административен адрес гр.Хасково, п.к. 6 300, ж.р.“Куба І“ , с площ от 516
кв.м., с трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване
„ниско застрояване до 10 м.“, със стар идентификатор №77195.706.36, номер по предходен
план 88, при съседи: №77195.706.524, №77195.706.525, №77195.706.401 и №77195.706.623,
който имот той придобил от М. Д. М. и К. Б. М.а с нот.акт №84, том 3, дело №465/2018г. на
Нотариус №079 В. С.. Сочи, че при изповядване на сделката праводателите му се
легитимирали като собственици на имота с нот.акт от 29.04.2002г. на Нотариус №79 В. С.
Хасково, вписан в СВ при ХРС вх.рег.1345/29.04.2002г., Акт №***, том 4, дело №947/2002г.
1
съгласно който нот.акт имотът се идентифицирал като земеделски имот, заснет с № 88 по
кадастъра на местността „Куба I“, в Хасковско землище, с площ от 1 000 кв.м. при граници:
изток път, запад път, юг имот пл. №87 на Т. Т. и имот №89 на Л. Й.. Отбелязва се, че с
влизане в сила на КК на гр.Хасково през 2006г. така описаният имот придобил
идентификатор №77195.706.36 и преди да бъде придобит от ищеца, бил разделен на два
самостоятелни имота с идентификатори: №77195.706.623 - който останал в собственост на
неговите праводателите и № 77195.706.624 - който бил придобит от него. Праводател на
неговите праводатели бил Д. М. М., който придобил имот пл.№88 по реда на параграф 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, видно от Заповед №2525/07.10.1998г. на Кмета на Община Хасково и
Удостоверение №161/29.05.2001г. и за който имот се снабдил с нот.акт №**, том 1, дело
№353/2001г. на Нотариус №079 В. С..
В исковата молба се сочи още, че след закупуването на имота от ищеца, същият
внесъл в Община Хасково инвестиционен проект с оглед застрояването му и от там бил
информиран, че със Заповед № 470/24.03.2021г. на Кмета на Община Хасково имотът със
стар идентификатор № 77195.706.36 и от който бил образуван придобитият от него имот, се
възстановявал на наследниците на Д. Н. Ж.. Посочената заповед била поправена със Заповед
№УТ-98/01.03.2022г., двете влезли в сила на 02.06.2022г. Наследници по закон на
посоченото лице били ответниците по иска, които се ползвали от посочените две заповеди и
фактически с това се оспорвало и правото му на собственост върху придобития недвижим
имот, което обосновавало правния му интерес от предявяване на иска. Освен това сочи, че
по искане на община Хасково в СГКК - Хасково започнала и процедура за промяна на
кадастралните регистри /неприключила към момента/ с оглед нанасяне на ответниците по
иска като собственици на имота, придобит от ищеца.
Според него възстановяването на собствеността било неправилно и
незаконосъобразно и излага съображения в тази насока.
На първо място, имот с пл.№ 88 в местността „Куба I“ Хасковско землище
неправилно бил включен в плана на новообразуваните имоти „предвиден за
възстановяване“, тъй като собствеността върху имот №77195.706.36, със стар пл.№88 била
придобита по реда на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от праводателя на неговите праводатели
и следователно върху същия имот не следвало да се възстановява собствеността по реда на
параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр.чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Освен това при анкетирането и изготвянето на плана на новообразуваните имоти
никой от наследниците на Д. Н. Ж. или в случая - ответниците по иска, не били посочили за
възстановяване имот със стар пл. № 88 или още повече – имот с идентификатор
№77195.706.36 по КК на гр.Хасково.
Според ищеца посочените обстоятелства категорично сочели на незаконосъобразност
на издадената заповед за възстановяване и поправена в последствие, от която заповед
ответниците по иска не можели да черпят собственически права.
По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик следния недвижим
имот: Поземлен имот с идентификатор №77195.706.624 по Кадастралната карта на
гр.Хасково, одобрен със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК София, с
административен адрес гр.Хасково, п.к. 6 300, ж.р.“Куба I“, с площ от 516 кв.м., с трайно
предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско
застрояване до 10 м“, със стар идентификатор № 77195.706.36, номер по предходен план 88,
при съседи: № 77195.706.524, № 77195.706.525, № 77195.706.401 и № 77195.706.623, както и
да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран общ отговор на исковата
молба от ответниците, които признават така предявения иск.
2
Посочват в отговора, че с протокол № 36-7/15.02.1993 г. ПК Хасково признава и
определя за възстановяване с план за земеразделяне имот с площ от 20 дка в местност Ючки
лозя, а с Решение № 36- 51/01.04.1998 г. ПК Хасково, признава и възстановява правото на
собственост на наследниците на Д. Н. Ж. /П./ върху нива от 20 дка, находяща се в терен по
§4 на гр. Хасково в местността Ючки лозя /сега Куба -1/, като било посочено, че
възстановяването ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ въз основа на влезлия
в сила план на новообразуваните имоти. Като част от процедурата по изработване на плана
на новообразуваните имоти било преведено анкетиране, при което процесния имот не бил
заявен от наследниците за възстановяване, което било видно от извлечение от проведена
анкета. Въпреки това, имотът с идентификатор № 77195.706.36 /бивш № 88/ бил включен в
плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. и в
последствие със заповед № 470/24.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, на наследниците
на Д. Н. Ж. било възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал, 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ върху същия.
Видно от представените от ищеца доказателства било, че процесният имот бил
придобит от Д. М. М. по реда на §4а и §4б от ПЗРЗСПЗЗ, съгласно Заповед №
2525/07.10.1998 г. на Кмета на Община Хасково, за което бил представен нотариален акт №
69, Том I, peг. 3752, дело 353/2021 г. на нотариус с № 079 по регистъра на нотариалната
камара, вписан в СВ Хасково с вх.рег. № 5157/2021 г., акт 176, том VII, дело № 1824, а с
последващ нотариален акт от 2002 г. Д. М. продал процесния Имот на М. Д. М., който от
своя страна през 2018 година го продал на ищеца.
Ответниците посочват, че те са наследници на Д. Н. П. /поч. 30.03.1992 г,/, който със
саморъчно завещание № 53 по нот.дело № 571/1985 г. завещал на И. М. Ж. и на Н. М. Ж.
/поч. 26.10.2015 г./ цялото си движимо и недвижимо имущество, като завещанието било
обявено с протокол от 30.03.1993 г. от нотариус при Районен съд Хасково.
Посочват още, че с Решение № 4 от 27.11.1996 г. на КС на РБ по конституционно
дело № 32/95 г., била обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 90а от Закона
за наследството в частта, в която било предвидено, че завещание, съставено след включване
в трудовокооперативни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността върху които се
възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, нямала действие за тези имоти. Имотите на техният
наследодател били са включени в ТКЗС, за което представяли заявление - декларация за
включване на имоти в ТКЗС, а завещанието било от дата 29.05.1985 г., обявено на
30.03.1993 г., поради което поддържат, че същите представляват пълния кръг на
наследниците на Д. Н. П. /поч. 30.03.1992 г./
Предвид факта, че в хода на административното производство по изработване и
одобряване на плана на новообразуваните имоти процесният имот не е бил заявен от тях за
възстановяване, ответниците поддържат, че с поведението си не били дали повод за
завеждане на иска, поради което разноски по чл. 78 ГПК не се следвали.
В съдебно заседание, проведено на 01.02.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, е заявил, че поддържа така предявените претенции и прави искане за
постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки доводите и исканията на страните, намира следното:
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда, че признанието на иска от ответника
обвързва съда, като при наличието на предвидените положителни предпоставки и липсата на
процесуални пречки, съдът следва да прекрати съдебното дирене и да постанови решение
само съобразно признанието, тоест да уважи иска така както е предявен.
В настоящия случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 237, ал. 1 ГПК за
3
постановяване на решение при признание на иска – ответниците са заявили изрично в
отговора на исковата молба, че признават предявения иск, а ищецът е поискал
постановяване на решение при признание на иска. Същевременно не са налице
процесуалните пречки (отрицателните предпоставки), установени в разпоредбата на чл. 237,
ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или
да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
На следващо място, правното основание на иска е чл.124, ал.1 ГПК, следователно
претенцията не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е
постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК – по брачни
искове – чл. 324 ГПК, по искове за гражданско състояние – чл. 334 ГПК и по иск за
поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото решение, с
което да бъде уважен предявения иск, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо
да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че то се основава на
признанието на исковете. Оттук следва, че съдът постановява съдебен акт, без да изследва
основателността на иска и без да прави собствени фактически и правни изводи по предмета
на спора, а постановява решение, с което уважава иска.
С оглед изхода на делото, както и на обстоятелството, че ответниците с поведението
си не са дали повод за завеждане на делото и както бе посочено вече, са признали иска, то на
основание чл.78, ал.2 от ГПК, такива не следва да бъдат присъждани в полза на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на
И. М. Ж., ЕГН **********, адрес: гр.Х., ул.“********“ № **; Д. Д. Ж., ЕГН **********,
адрес: гр.Х., бул.“*************“ № **, вх. *, ет.*, ап.**; Е. Н. Ж., ЕГН **********, адрес:
гр.Х., бул.“*************“ № **, вх. *, ет.*, ап.** и Д. Н. Ж., ЕГН **********, адрес: гр.Х.,
бул.“*************“ № **, вх. *, ет.*, ап.**, че М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Х.,
ул.“***“ № *, вх.*, ап.*, съдебен адрес: гр.Х., ул.“********“ № **, ет.*, офис *, адв. М. Х. от
АК – Хасково, е собственик на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор № 77195.706.624 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г.
на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес гр.Хасково, п.к. 6300,
ж.р.“Куба І“, с площ от 516 кв.м., с трайно предназначение на територията „урбанизирана“,
начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10 м.“, с предишен идентификатор №
77195.706.36, номер по предходен план: част от 88, при съседи: № 77195.706.524, №
77195.706.525, № 77195.706.401 и № 77195.706.623.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
4