Решение по дело №292/2024 на Административен съд - Перник

Образувано е по касационна жалба на Л. М. Г., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6, чрез адвокат Л. М. Г., от АК – Благоевград, против решение № 115 от 14.03.2024 г., постановено по АНД № 59/2024 г. по описа на Районен съд – П.*.

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6162261, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР – П.*) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Л. М. Г., в условията на повторност за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Недоволен от решението на районния съд, Л. М. Г. го обжалва, като излага доводи, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отмени електронния фиш.

Касационната жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание, проведено на 29.05.2024 г. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание, проведено на 29.05.2024 г. ответникът – ОД на МВР – П.*, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание, проведено на 29.05.2024 г. представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районен съд – Перник да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

В пределите на извършената служебно касационна проверка по чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните съображения:

С електронен фиш серия К, № 6162261, издаден от ОДМВР – П.*, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Л. М. Г., в качеството му на собственик на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „**“ с рег. № [рег. номер], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за това, че на 13.07.2022 г., в 15:31 часа, в Община П.*, [населено място], ППI-1 (Е79), км 286+300, паркинг „**“, в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ, серия К, № 4967572, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидно за населено място, собственото му МПС - лек автомобил „*“ с рег. № [рег. номер], е управлявано със скорост от 68 км/ч (изчислена след приспаднат в полза на водача толеранс от – 3 км/ч), или с превишение от 18 км/ч, с което е извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд – Перник, който с решение № 115 от 14.03.2024 г., постановено по АНД № 59 по описа на съда за 2024 г. го е потвърдил.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, и при обсъждане доводите на наказаното лице е приел, че производството по издаване на процесния електронен фиш е проведено в рамките давностните срокове по чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс във вр. с чл. 11 от ЗАНН, при съответна неприложимост на сроковете по чл. 34 от ЗАНН с оглед характера на производството, съобразено с процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон, с наложено съответно по вид и размер, административно наказание „глоба“ за извършеното административно нарушение на ЗДвП в условията на повторност, без непосочването в ЕФ на разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП да е ограничило правото на защита на наказаното лице или да е рефлектирало съществено върху процесуалната законосъобразност на ЕФ.

Решението е правилно.

При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно, за правилно приложение на материалния закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите жалбата.

По доводите в касационната жалба:

Н. основание чл. 220 от АПК касационният състав възприема установената по делото фактическа обстановка, като кореспондираща изцяло с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.

Неоснователни са доводите на касатора срещу изводите в решението за формална и процесуална законосъобразност на производството по издаване на процесния електронен фиш. Касационният съд споделя изцяло възприетото от правна страна в първоинстанционния съдебен акт, включително в частта, срещу която се навеждат конкретно доводи в касационната жалба, касателно несъщественост на непосочването в ЕФ на привръзка към разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; достоверност и относимост към производството по установяване на процесното нарушение на изготвената дигитална снимка на разположението на АТС на процесната дата – 13.07.2022 г. към 15:31 часа; надлежност и относимост на съдържанието на изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, включително изводите, в частта относно невписаното разстояние от ПЗ Д11 до АТС и несъщественост на липсващия реквизит предвид събраните по делото доказателства; неоснователност на възражението за липса на отразени в протокола за използване на АТС номера на първо и последно изображение; установяване на процесното нарушение с техническо средство от одобрен тип технически годно към 13.07.2022 г. Н. основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, се извършва препратка към мотивите на първата съдебна инстанция.

Без основание са и останалите доводи в касационната жалба. Споделят се изводите в обжалвания съдебен акт за несъстоятелност на оплакването, че по делото не е установено, че посочените в снимка № 11743D0/0485725 географски координати, означени в градуси, съответстват на посоченото текстово е ЕФ местоположение. Следва да се допълни, че местоположението кореспондира с приложените по делото доказателства, представени от ОПУ – П. (л. 35 от АНД), и посоченото в ЕФ място на извършване на процесното нарушение – [населено място], населено място. Същите надлежно удостоверяват, че местоположението посочено в ЕФ – път I-1, км 286+300, паркинг „БОСТВАСТ“, е в рамките на населеното място [населено място], община П., означено съответно с ПЗ Д11 и Д12 в посока към [населено място], като няма поставен ПЗ В26, а важи общото ограничение на скоростта за населено място. Информацията, предоставена по съответния ред и от компетентния за това орган правилно е била кредитирана. Данни, извличани от Google maps инкорпорирани в касационната жалба са предназначени основано за ориентиране на масовия потребител и не обвързват състава. По делото е налице схема за организация на движението в процесния участък, поради което твърденията свързани с „неправилно“ поставени пътни знаци за начало и край на населеното място [населено място], са ирелевантни и не следва да бъдат подлагани на обсъждане.

По приложението на материалния закон:

Извършената от касационния съд служебно проверка за правилното приложение на материалния закон не доведе до извод, който да обоснове касиране на първоинстанционния съдебен акт на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Н. база фактите такива, каквито са установени пред първата съдебна инстанция в процесуално законосъобразно производство, съобразено и с принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, изводите на районния съд, формирани въз основа на приобщените по делото доказателства, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора в посоченото му качество на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 4, кореспондират с приложимия материален закон.

Управлението на МПС със скорост от 68 км/ч в населено място, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, общовалидна за всяко населено място, обозначено с ПЗ Д11 и Д12, при липсата на въведено ограничение с различна от тази стойност, сигнализирано с пътен знак, е нарушение на забраната, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За същото в санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, в хипотезата на т. 2 от ЗДвП – превишаване на максималната разрешена скорост в населено място със стойности в диапазона от 11 до 20 км/ч, е предвидено административно наказание „глоба“ във фиксиран размер на 50 лв., т.е. деянието съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.

За същото по вид административно нарушение Л. Г. вече е наказван с влязъл в сила на 10.03.2022 г. ЕФ. Което, при безспорно установения по делото факт на извършване на процесното нарушение на 13.07.2022 г., покрива квалифицирания административнонаказателен състав по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП – извършено повторно административно нарушение по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 (в рамките на едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление (ЕФ, арг. от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, наказуемо с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, или в случая с административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Т. по вид и във фиксирания нормативно размер и е наложеното с процесния електронен фиш. Правилно е ангажирана и отговорността на касатора в качеството му на собственик на МПС, с което нарушението е извършено (чл. 188, ал. 1 от ЗДвП). Л. Г. не е ангажирал доказателства, с които да обори установената в чл. 188, ал. 1 от ЗДвП презумпция, че водач на МПС, с което е извършено нарушение на ЗДвП, е собственикът на това МПС.

Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че като е потвърдил процесния електронен фиш районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци във връзка с неговата валидност и допустимост, а решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива не се претендират и не се присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. решение № 115 от 14.03.2024 г., постановено по АНД № 59/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.