Решение по дело №2183/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1802
Дата: 17 ноември 2021 г.
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20217040702183
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер        1802                                     от  17.11.2021 г.                                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1.Диана Ганева

                    2.Галя Русева

 

при секретаря И. Г. и прокурор Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 2183 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Гранд Пропърти“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, к-с „Стария възел 2“, ет.2, ап.21, ЕИК *********, представлявано от управителя М.Ц., против Решение №126/03.08.2021г., постановено по НАХД №321/2021г. по описа на Районен съд -Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление №02-0003218/17.03.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5  КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на  1500 лв. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Д. и от адв.И., които поддържат жалбата на основания, изложени в нея. Пледират за отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касация – Директора на дирекция „Инспекция по труда” - Бургас се представлява от юрисконсулт И.Н., която оспорва жалбата като неоснователна. Пледира решението на РС-Несебър да бъде оставено в сила, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба e подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С Решение №126/03.08.2021г., постановено по НАХД №321/2021г., РС –Несебър е потвърдил наказателно постановление №02-0003218/17.03.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5  КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на  1500 лв.

Дружеството е санкционирано за това, че при извършена проверка на място – на 06.01.2021 година в 13:15 часа, на строителен обект „жилищна сграда“ в УПИ V- общ. с идентификатор 51500.503.308 по КККР на град Несебър в ж.к. „Черно море“ на град Несебър, е установено, че А.М.е полагал труд, при изграждане на вертикален кофраж на трети етаж на посочения обект. Лицето е декларирало и в съставен на място списък на работещите, че работи в дружеството-касатор, като общ работник“. Към датата на проверката, не е налице сключен писмен трудов договор, подписан от двете страни, т. е. трудовото правоотношение на търговеца с работника не е било оформено с надлежен трудов договор в писмена форма, което съставлява нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда.

Районният съд е изложим мотиви, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, а нарушението е безспорно установено и доказано. Обсъдил е показанията на актосъставителя и доказателствата, представени от жалбоподателя и въз основа на направените изводи е приел жалбата за неоснователна.

Решението на РС-Несебър е обосновано, а мотивите му се споделят от касационния състав, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към тях.

С разпоредбата на  чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на търговеца, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма.

Настоящият съдебен състав, счита, че в производството пред РС-Несебър са установени съществени елементи на правоотношението между търговеца и посоченото по-горе лице, от които може да бъде направен извод, че между тях е съществувало именно трудово правоотношение, а не гражданско. При проверката цитираният работник изрично е декларирал кое е лицето, за което работи и длъжността, която заема, нещо, което не е характерно за гражданските правоотношения, в които възложителят и изпълнителят са равнопоставени страни, а обичайно, изпълнителят се задължава да изпълни целият обем възложена му работа, без да има разпределение на отделните функции между различни лица-изпълнители.

Касаторът поддържа тезата, че в случая правоотношението по извършените СМР не е възникнало между конкретния работник и търговското дружество, а между А.М.и друго физическо лице, което, от своя страна, е било наето от „Гранд Пропърти“ ООД да извърши с бригада процесните СМР (изработване на вертикален кофраж). Това твърдение е в очевидно противоречие със съдържанието на представения от страната граждански договор за извършена работа № 001 с дата 04.01.2021 година (предхождаща  проверката на 06.01.2021г.) с посочени страни „ГРАНД ПРОПЪРТИ“ ООД, като възложител, и лицето А.М., в качеството на изпълнител, поради което настоящият касационен състав приема, че това твърдение е защитна теза с цел опровергаване на установените в наказателното постановление факти.

Приложеният в първоинстанционното дело трудов договор от 07.01.2021г. не може да санира осъщественото на 06.01.2021г. нарушение. Ако действително отношенията по гражданския договор са били отделни и самостоятелни, липсва логично обяснение защо в рамките на действието на гражданския договор се сключва и трудов договор със същото лице.

Относно приложените по делото „свидетелски показания“, адресирани до Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Бургас от подписалите ги лица, същите имат характер на писмени обяснения от тези лица и  същите не могат да опровергаят извода за наличие на трудово правоотношение между касатора и съответното лице към инкриминираната дата.

За процесното нарушение санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда имуществена санкция от 1 500 лева до 15 000 лева, като в случая на дружеството е наложена санкция в минимален размер.

Като е обосновал резултат за оставяне в сила на издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил правилно решение и поради отсъствие на отменителни основания същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателно се явява и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касацията – за присъждане на разноски, на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН. Касаторът  следва да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (юридическото лице, в чиято структура е наказващия орган) разноски в размер на 100.00 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Административен съд- Бургас, петнадесети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №126/03.08.2021г., постановено по НАХД № 321/ 2021г.  по описа на Районен съд – Несебър.

ОСЪЖДА „Гранд Пропърти“ ООД,  ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София сумата от 100.00 (сто) лева–разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 2.