№ 14354
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20231110165397 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Д. И. срещу ... за недължимост
на сумата 4338.80 лв. главница, представляваща стойност на начислена топлинна енергия
(ТЕ) през периода 11.2022 г. – 04.2023 г. и 210.30 лв. лихва. Общата първоначално
претендирана от ищеца сума е 5060.24 лв..
Ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска и е предявил
насрещен осъдителен иск срещу Г. Д. И. за сумата 4338.80 лв. главница за периода от
01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., както и сумата от 210.30 лв. мораторна лихва от 15.10.2023 г.
до 08.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на иска до окончателното изплащане.
С Определение № 37659 от 18.09.2024 г., постановено в закрито заседание, съдът е
конституирал .... (посочено като ......) за трето лице помагач на страната, както и разпределил
тежестта за доказване по главния и насрещния иск, като: Предвид разпоредбата на чл. 154
ГПК при предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК - главния иск - в тежест на
ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват, а именно: да докаже: възникналото облигационно отношение между страните
и изпълнение на задълженията му по това правоотношение в обем, съответен на
претендираната цена, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже:
изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения. По иск с
правно основание чл. 149 ГПК ( насрещния иск) - Ищцовото дружество твърди, че е налице
облигационно правоотношение ответника по делото, възникнало въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на първоначалната ответница за процесния период топлинна
1
енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Твърди, че съгласно ОУ купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30 - дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена топлинната енергия. Иска се от съда да признае за установено
по отношение на ответниците, че в полза на ищеца съществуват вземания за стойността на
незаплатената топлинна енергия, както и за лихва за забава, за процесните периоди. В
тежест на ищеца е да докаже, че е било налице облигационно правоотношение за доставка
на топлинна енергия между ищеца и ответника през процесния период по отношение на
процесния имот, че ответникът/ответниците са собственици или вещни ползватели на
топлоснабден имот, че е престирал топлинна енергия в претендирания обем през процесния
период, както и дължимата цена за престираната топлинна енергия през процесния период,
както и спиране и прекъсване на давностен срок. В тежест на ответниците е при доказване
на горните факти да докаже положителния факт на плащане. По исковете с правно
основание вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищецапо настрещния иск е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответниците е
да докажат погасяване на дълга на падежа. на ищеца по насрещния иск .... Допуснати са
Съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, включително заключенията на
Съдебно-техническата експертиза и Съдебно-счетоводната експертиза, и като съобрази
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът према за установено, а и между страните не се спори, че и щецът Г. Д. И. е
придобил собствеността върху апартамент № 14, находящ се в ..... на 14.11.2022 г..
От представените по делото писмени доказателства, както и от СТЕ съдът счита за
установено и доказано още:
Към момента на закупуване и до подаване на исковата молба, апартаментът е в основен
ремонт и не е обитаем. Ищецът живее на друг адрес. В сградата не се ползва топлинна
енергия за отопление. Контролен лист ТП № 3/2008 г., издаден от ..... установява, че
щранговете за доставка на топла вода в апартамента са затапени и пломбирани, и не се
ползва топла вода. Акт за изключване на отопление и топла вода от ..... от 11.12.2004 г.
установява, че щранговете за топла вода в кухнята и банята на апартамента са запечатани, а
всички радиатори са демонтирани. Констативен протокол от 11.10.2023 г., издаден от ....,
потвърждава, че в апартамента няма топли водомери, тръбите за топла вода са затапени без
спирателни кранове, и няма радиатори. При оглед на място, извършен от вещото лице инж.
Т. Й. К., е установено, че отклоненията на топловодната инсталация в ап. 14 са затапени,
няма монтирани консуматори, водомери и арматура, позволяваща ползване на топла вода.
Апартаментът е в основен ремонт без изградени подове и мазилки.
От СТЕ И СЧЕ е видно, че ... е извършвала ежемесечни отчети по общия топломер в
абонатната станция, който е технически изправен и е преминал метрологичен контрол.
Отчислявани са технологични разходи. Дяловото разпределение за процесния имот е
2
извършено от .... За ищеца, начислената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
е на база за 2 броя потребители, по 140 л дневно за един, без водомер. Това е служебно
изчислена енергия поради липса на достъп за отчет. Водомерите в имота са били запечатани
през периода поради ремонт. Общото задължение за потребена ТЕ за периода 11.2022 г. –
04.2023 г., според проверката на СТЕ, е формирано съгласно преизчислени данни от
изравнителна сметка за абонатен номер 330792 и е в размер на 3953.45 лв. (за доплащане).
От СЧЕ се установява, че фактурираната сума, останала незаплатена по процесните фактури
(ДИ № .../31.08.2023 г. и ф-ра № .../30.09.2023 г.), е в общ размер на 4338.80 лв. главница и
210.30 лв. лихва за забава. Няма извършени плащания по тези фактури.
Правни изводи на Съда:
По предявения отрицателен установителен иск от Г. Д. И.:
Съдът намира, че искът е основателен. Въпреки че ... твърди, че ищецът е клиент по
смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Общите условия (ОУ) за продажба на топлинна
енергия, събраните по делото доказателства, и в частност заключенията на Съдебно-
техническата експертиза, категорично доказват, че в процесния имот не е осъществявано
реално потребление на топлинна енергия нито за отопление, нито за битово горещо
водоснабдяване.
Установено е, че топлоснабдяването за отопление в целия блок е прекъснато, а за
апартамента на ищеца – и за БГВ, което е удостоверено с официални документи от 2004 г. и
2008 г.. На място е констатирано, че щранговете за топла вода са затапени, липсват
монтирани консуматори и арматура, позволяваща ползване на топла вода. Само по себе си
обстоятелството, че ищецът е собственик на топлоснабден имот, не е достатъчно основание
за начисляване на консумирана топлоенергия, когато липсва реално потребление.
Служебното начисляване на суми за топлинна енергия на база брой лица (в случая 2 броя
потребители по 140 л. дневно) е допустимо по реда на Наредбата за топлоснабдяване (НТ) в
случаи на неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение или липса на
такива уреди. Целта на тези норми е да предотвратят неправомерно или скрито потребление,
когато не може да бъде извършен отчет на реалните показания.
Тази презумпция за потребление обаче е оборима. Когато по делото са представени
безспорни доказателства, установяващи обективна невъзможност за ползване на
услугата и липса на потребление, каквито са констативните протоколи за затапени
щрангове, демонтирани радиатори и липса на арматура, то служебното начисляване губи
своето правно основание. Недопустимо е да се дължи цена за услуга, която не е реално
предоставена и потребена.
В този смисъл е и трайната практика на Софийски градски съд и Върховния
касационен съд. Пример за това са множество съдебни решения, които последователно
3
приемат, че когато е налице физическа невъзможност за потребление на топлинна
енергия, като затапени щрангове или демонтирани радиатори, служебното начисляване на
база брой лица или по друг нормативен метод е неоснователно. Задължението за заплащане
на топлинна енергия възниква от реалното й потребление, а не само от притежанието на
топлоснабден имот или от формални презумпции, когато те са опровергани от обективни
факти.
По предявения насрещен осъдителен иск от ...:
Съдът намира, че насрещният иск е неоснователен и недоказан. Твърденията на ищеца по
насрещния иск за реално потребена топлинна енергия не се подкрепят от събраните
доказателства. Напротив, експертизата ясно показва липса на потребление в имота през
процесния период. Следователно, тъй като не е доказано самото съществуване на
задължение за топлинна енергия, не може да бъде уважен осъдителният иск.
Разноски:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ... следва да бъде осъдено да
заплати на Г. Д. И. направените по делото разноски. Тези разноски включват държавна
такса в размер на 202.50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, общо
1002.50 лева.
Ответникът ... няма право на разноски, тъй като предявеният от него насрещен иск е
отхвърлен, а по главния иск, по който той е ответник, решението е в полза на ищеца.
Съгласно общите правила за разноските в гражданския процес, страната, която е загубила
делото (в случая ... по насрещния иск и като ответник по уважения главен иск), следва да
понесе своите разноски и да заплати тези на спечелилата страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ..., ЕИК ....., че Г. Д. И., ЕГН **********,
НЕ ДЪЛЖИ сума в размер на 5060.24 лева (пет хиляди и шестдесет лева и двадесет и
четири стотинки), обективирана във фактури № ... от 31.08.2023 г. и фактура № ... от
30.09.2023 г., издадени от ..., представляваща вземане за доставена топлинна енергия, както
и законната лихва върху нея за посочените периоди, като недължимо начислени.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ....., насрещен осъдителен иск срещу Г. Д. И., ЕГН
**********, за заплащане на сумата от 4338.80 лева главница за периода 01.11.2022 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
иска до окончателното им изплащане, както и сумата от 210.30 лева мораторна лихва за
забава от 15.10.2023 г. до 08.02.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ....., да заплати на Г. Д. И., ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 1002.50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5