№ 4268
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110206331 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
248, ал. 1 ГПК.
Същото е инициирано по молба на въззиваемата страна Изпълнителен
директор на НАП, депозирана чрез юрк.М. с която се иска допълване на
Решение № 3630 от 07.08.2024 г., постановено по НАХД № 6331/2024 г. по
описа на СРС, НО, 15-и състав, в частта за разноските, като се осъди
въззивникът да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение.
В предоставеното право на отговор не е постъпило становище от
насрещната страна – „Б. М. Л.“ ЕООД, ЕИК *********.
След преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 3630 от 07.08.2024 г., постановено по НАХД № 6331/2024 г.
по описа на СРС, НО, 15-и състав, съдът е отменил Наказателно
постановление № 734512 – F711088/01.11.2023 г., издадено от Изпълнителен
директор на НАП, с което на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта /ЗХ/
на дружеството – жалбоподател „Б. М. Л.“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите
задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол
при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна
1
отчетност за видовете хазартни игри, като е предупредил на основание чл. 63,
ал. 4 от ЗАНН нарушителя „Б. М. Л.“ ЕООД, ЕИК *********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Софийският районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.
Производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само
по молба на заинтересованата страна.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е
предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
2
отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.
3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на
разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен /ал.
4/.
В разглеждания случай и предвид изхода на делото, право на разноски
има въззивникът, но доколкото от негова страна такива не са претендирани, то
не са били налице и основания съдът да се произнесе. В тази връзка и след
като наказателното постановление се отменя, то няма как да бъде уважено
искането на представителя на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като релевираните в обратния аспект доводи
съдът намира за изцяло неоснователни.
Предвид изложеното, депозираната молба с правно основание по чл. 248
от ГПК за допълване на постановеното по делото решение в частта за
разноските, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Изпълнителен директор на
НАП, депозирана чрез юрк.М., за допълване на Решение № 3630 от
07.08.2024 г. постановено по НАХД № 6331/2024 г. по описа на СРС, НО, 15-и
състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3