Решение по дело №216/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 191
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 5 юни 2019 г.)
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20191420200216
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 20.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА

 

 

при участието на секретаря Р. Маркова

като разгледа докладваното от съдията

н.а.х.д.№216/2019 г. по описа на ВрРС

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.Х.И.,***, срещу ел. фиш серия К №1355588, издаден от ОДМВР Враца, с който на жалбоподателя, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лв.

В жалбата се твърди, че са изтекли предвидените в чл.80, ал.1, т.5 НК давностни срокове и на това основание се прави искане за отмяна на атакувания акт.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В придружителното писмо, с което е изпратена АНО се прави искане за потвърждаване на ел. фиш.

 

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 08.11.2015 г., около 11:17 часа, в гр. Враца, на ул. Мито Орозов, до бензиностанция Еко, л.а. Ауди А6 2,5 ТДИ, собственост на жалбоподателя И. се движел с 63 км/ч при въведено ограничение за населено място от 50 км/ч. Чрез система за видеонаблюдение TFR 1 М 611, автомобилът бил заснет и за установеното нарушение, след установяване на собствеността на същия, бил издаден ел. фиш серия К №1355588, в който е отразено, че жалбоподателят е нарушил чл.21, ал.1 ЗдвП. Ел. фиш е връчен на жалбоподателя на 13.02.2019 г.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени материали, които съдът кредитира – снимков материал към ел. фиш, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, протокол №11-12-15 за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, разпечатка от техническото средство, заповед за утвърждаване на електронен фиш №Iз-305/04.02.2011 г., справка за собственост на лекия автомобил, протокол за използване на автоматизирано техническо средство с рег. №967р-17060/08.11.2015 г. и другите приложени материали. Съдът намира, че от писмената доказателствена маса по категоричен начин се установява датата на нарушението, собствеността на лекия автомобил, мястото на което е установено нарушението, както и това, че нарушението е установено с одобрен тип техническо средство, преминало съответния контрол. Доколкото, обаче, фактическата обстановка по делото не се оспорва, съдът намира по-прецизното й анализиране за ненужно и обременяващо съдебния акт.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу санкционен акт от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Електронният фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Същият е съставен за нарушение, установено и заснето с техническо  и в отсъствието на контролен орган, като съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакувания ел. фиш съдът приема, че от възприетото по делото от фактическа страна се установява, че лекия автомобил, собственост на жалбоподателят, се е движел със скорост от 63 км/ч при въведено ограничение за населено място от 50 км/ч. С това от обективна страна водачът е осъществил състава на чл.21, ал.1 ЗДвП.

От субективна страна водачът е осъществил деянието умишлено. Същият е съзнавал, че управлява автомобил със скорост над максимално допустимата (общественоопасния характер на деянието); съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но въпреки това е извършил установеното нарушение.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗдвП. Съдът обаче констатира, че от датата на нарушението, а именно от 08.11.2015 г. до настоящия момент са изминали над 3 години и 6 месеца, с което съдът приема, че е изтекъл предвидения в чл.82, ал.1, т.5 НК давностен срок. Действително, l чл.82 ЗАНН, където са предвидени давностните срокове в административно-наказателното производство, са предвидени давностни срокове само за изпълнение на вече влезлия в сила санкционен акт. Това, обаче съдът приема за законодателен пропуск и счита, че за запълването на тази празнота приложение намират предвидените за това срокове в НК. Споделянето на противното становище би означавало да се приеме, че извършителят на престъпление се третира по-благоприятно от извършителят на административно нарушение, имащо значително по-ниска степен на обществена опасност. Ето защо, считайки, че приложение следва да намери чл.82, ал.1, т.5 НК, съдът намира, че предвидения в закона давностен срок от 2 години е изтекъл. Изтекла е и заложената в ал.4 на чл.82 НК абсолютна давност от 3 години, при което безспорно се е погасило правото на държавата да претендира изпълнение на наказанието по атакувания ел. фиш и невлезлия към момента в законна сила санкционен акт не може да породи предвидените в закона санкционни последици, а следва да се отмени.

 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, ВрРС

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ ел. фиш серия К №1355588, издаден от ОДМВР Враца, с който на И.Х.И.,***, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

                                

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: