№ 421
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно
гражданско дело № 20211100508963 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20101050/21.04.2021 г., постановено по гр. д. № 15141/2019 г. по
описа на СРС, 33-ти състав е прието за установено по искове с правно основание чл.124, ал.1
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „Т.С.“ ЕАД против К. В. В., ЕГН **********, лично
и като законен наследник на починалия в хода на процеса длъжник В.В.В., че К. В. В. дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 353,96 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва от
31.07.2018 г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете до пълния предявен
размер от 1415,85 лв., дължи мораторна лихва в размер на 45,93 лв. за периода от 15.09.2016
г. до 25.07.2018 г., като са отхвърлени исковете до пълния предявен размер от 209,62 лв.,
дължи сумата от 4.87лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.05.2015 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва от
31.07.2018 г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете до пълния предявен
размер от 19,49 лв., дължи мораторна лихва в размер на 0,98 лв. за периода от 15.09.2016 г.
до 25.07.2018 г., като са отхвърлени исковете до пълния предявен размер от 3,92 лв., за
недвижим имот в гр. София, ****, аб. № 164076, за които суми е издадена заповед от
22.08.2018 г. , постановена по ч.гр.д. № 50082/2018 г. по описа на СРС , 33 състав. Със
същото решение е осъден К. В. В. да заплати на „Т.С.“ ЕАД направените по делото
разноски в размер на 226,85 лв., включително разноски по заповедно производство по ч.гр.д.
№ 50082/2018 г. по описа на СРС , 33 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ответника К. В. В., представляван от особения
1
представител адв. Л.М.. Счита, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно поради противоречие на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Неправилно първоинстанционният съд приел, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, тъй като ищецът не бил доказал, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, а първоинстанционният съд неправилно спрял производството по делото на осн. чл.
229, ал. 1 , т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. 19546/2016 г., СРС
и се позовал на влязлото в сила решение по посоченото дело. Първоинстанционният съд не
бил обсъдил възраженията по СТЕ и ССчЕ. Отправя искане до съда за обезсилване на
решението, евентуално отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 не е постъпил отговор от „Т.С.“ ЕАД.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените възражения и
доводи на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като настоящия въззивен състав споделя мотивите на
обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с
доводите по жалбата следва да се добави и следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Тази квалификация не налага промяна в
доказателствената тежест на страните, разпределена по делото с Определение от 22.10.2019
г.
Неоснователни са доводите на ответника, че неправилно съдът служебно спрял
производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. №
19546/2016 г. по описа на СРС. Към исковата молба, ищецът е приложил заверен препис от
искова молба, подадена от Ф.Г. срещу В.В. за делба на апартамент № 76, находящ се в гр.
София, ж.к. ****, по която е образувано гр. д. № 19546/2016 г. по описа на СРС. С
определение от 10.03.2020 г., първоинстанционният съд е констатирал, че образуваното гр.д.
№ 19546/2016 г. по описа на СРС е висящо и доколкото същото е от значение за правилното
решаване на спора, съдът е спрял производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Действително, решението по делбата в първа фаза е от значение за правилното решаване на
спора по делото, тъй като би установило страните и квотите в съсобствеността на
топлоснабдения имот. Не се установява да е налице процесуално нарушение, както твърди
въззивника. При констатиране на основание за спиране, съдът е длъжен да спре
производството, защото в противен случай ще постанови недопустим съдебен акт с оглед
задължителните разяснения в ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г., ОСГТК на
ВКС/т.1/. Въз основа на горното, правилно първоинстанционният съд е зачел влязлото в
сила решение по гр.д. 19546/2016 г., СРС при постановяване на съдебния си акт по
същество.
Неоснователно е релевираното във въззивната жалба твърдение, че
първоинстанционният съд не бил обсъдил възраженията на ответника срещу съдебно-
техническата и съдебно-счетоводната експертиза. В отговора на исковата молба са заявени
възражения срещу допускането на съдебно-техническата /СТЕ/ и съдебно-счетоводната
/ССчЕ/ експертиза, но първоинстанционният съд е приел, че експертизите са относими,
2
допустими и необходими за изясняването на фактическата страна на спора, поради което
тези доказателствени искания на ищеца Т.С. ЕАД са уважени с определение от 22.10.2019 г.
по делото. Първоинстанционният съд е допуснал съдебно-техническа експертиза в
съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, поради необходимост на специални знания
в съответните области на науката, в т.ч. и относно изчисленията по нормативно
установените формули, в които са заложени технически показатели. Експертизата е приета
като неоспорена от страните с протоколно определение от 13.02.2020 г. Съдебно-
счетоводната експертиза е допусната в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК,
поради необходимост на специални знания в съответните области на науката като вещото
лице е проверило приложените по делото материали и справки от информационната система
на Т.С. ЕАД за абонатен № 164076 и период м. 05.2015 г. до м. 04.2017 г. и е извършило
справка в отдел „Съдебни вземания“ към „Правна дирекция“ на адрес: гр. София, ул. ****.
ССчЕ е изслушана и приета като неоспорена от страните в същото съдебно заседание.
Следователно настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е
кредитирал двете съдебни експертизи като обективни, компетентни и безпристрастни. С
оглед изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските във въззивната инстанция:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, в полза на Т.С. ЕАД следва да бъде
присъдено на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00 лева. По делото въззивникът е представляван от особен представител на разноски
на ищеца. Съгласно разпореждане от 12.04.2021г. по делото е определен депозит за особен
представител в размер на 150 лева, който е внесен от въззиваемата страна /л. 17/, поради
което и на осн. чл.78, ал. 3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на „Т.С.“
ЕАД посочената сума. Дължимата държавна такса по жалбата следва да се присъди от съда с
решението по спора и да се възложи на съответната страна съобразно изхода на спора /т. 7
от ТР № 6/ 2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 /2016 г. , ОСГТК/, поради което и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, К. В. В. следва да бъде осъдена да плати по сметка на СГС
сумата от 25 лв. на осн. чл. 18, ал. 1 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20101050/21.04.2021 г., постановено по гр. д. №
15141/2019 г. по описа на СРС, 33-ти състав, В ЧАСТТА, с която е прието за установено по
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
предявени от „Т.С.“ ЕАД против К. В. В., ЕГН **********, лично и като законен наследник
на починалия в хода на процеса длъжник В.В.В., че К. В. В. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от
353,96 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва от 31.07.2018 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 45,93 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 25.07.2018
г., сумата от 4.87 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.05.2015 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва от 31.07.2018 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0,98 лв. за периода от 15.09.2016 г. до
25.07.2018 г., за недвижим имот в гр. София, ****, аб. № 164076, за които суми е издадена
заповед от 22.08.2018 г. , постановена по ч.гр.д. № 50082/2018 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК К. В. В., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК **** сумата от 150 лева, представляваща заплатен депозит за особен
представител за въззивна инстанция.
3
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 50 лв., разноски за възнаграждение за
юрисконсулт за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца – „Т.С.“
ЕООД.
Настоящото решението не подлежи на обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4