Решение по КНАХД №423/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по Касационна жалба вх. № 2540/16.09.2025г., подадена от инж. И. П. С. - Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ [населено място], срещу Решение № 202/30.07.2025г., постановено по АНД № 5/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. С посоченото решение съдът е отменил Наказателно постановление № 673/13.12.2021г., издадено от Директора на РДГ [населено място], с което на Р. Г. А. с [ЕГН] от [населено място], е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. С подадената касационна жалба се прави искане за отмяна на решението на първоинстанционният съд като незаконосъобразно и неправилно и да се потвърди наказателното постановление. В жалбата са изложени подробни аргументи в този смисъл.

В съдебно заседание Директорът на РДГ [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба, подадена от Директора на РДГ [населено място] е заявено, че поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба Р. Г. А., редовно призован, не се явява лично и не се представлява. Не е изразил становище по подадената касационна жалба.

Окръжна прокуратура [населено място], редовно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна, в законоустановеният срок.

Разгледана по същество касационната жалба, подадена от Директора на РДГ [населено място], настоящият касационен състав намира за основателна.

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, като е събрал относими писмени и гласни доказателства. В постановеното решение съдът е изложил подробни мотиви, като е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице. За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че същото е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не са били посочени всички съставомерни обстоятелства при извършване на нарушението, както и не са посочени доказателствата, които го потвърждават. Приел е също, че обжалваното НП е издадено при непълно изяснена фактическа обстановка, като липсва конкретика за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и липсват категорични доказателства, че именно Р. Г. А. виновно е нарушил чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от ЗГ. Първоионстанционният съд е приел, че наказващият орган не се е произнесъл по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й, с което е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Посочил е също, че при издаване на НП административнонаказващият орган не е съобразил отекчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, в съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, за да може съда да съобрази така наложеното административно наказание – глоба в минимално предвидения в чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ размер действително ли съответства на степента на нарушението, което е вменено, че виновно е извършил Р. Г. А.. Предвид изложеното Районен съд гр. Ловеч е приел, че издаденото НП № 673 от 13.12.2021 год. е необосновано и недоказано, поради което го е отменил.

Настоящият касационен състав намира обжалваното Решение № 202/30.07.2025г., постановено по АНД № 5/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч за неправилно, а подадената касационна жалба за основателна.

На първо място касатора Р. Г. А. е субект на нарушението по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, тъй като е лице, упражняващо лесовъдска практика, вписано с Удостоверение № 3810/20.07.2011 година. В това си качество А. е лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено Позволително за сеч № 0618310/02.07.2021г., като същият е длъжен съгласно чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, да изпълнява контролни правомощия по извършване на добив на дървесина. Констатирано е при извършената проверка, че в имота, за който е издадено позволителното за сеч, е извършена сеч на 67 броя дървета от цер е благун, с обща кубатура 19.6 пл.куб.м., които не са били маркирани с контролна горска марка. Р. Г. А., в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от ЗГ не е изпълнил задълженията си да следи за спазването на одобрената сеч, съгласно издаденото Позволително за сеч № 0618310/02.07.2021г., вследствие на което е допуснал сеч на 67 броя немаркирани дървета. Горното е доказано по безспорен начин със събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина до момента на освидетелстване на сечището. Съгласно чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите до освидетелстването на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване на изискванията на чл. 47 и чл. 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. По несъмнен начин е доказано по делото, че Р. Г. А. не е изпълнил тези свои задължения по осъществяване на контрол, вследствие на което е била извършена незаконна сеч, като са били отсечени 67 броя дървета без поставена на тях контролна горска марка. Налице е извършено нарушение от Р. Г. А. както от обективна, така и от субективна страна, тъй като същият е бил запознат както с издаденото Позволително за сеч № 0618310/02.07.2021г., така и с изготвения от него одобрен технологичен план.

Правилно в АУАН и НП е бил определен периода на извършване на нарушението от 05.07.2021г. до 11.08.2021г., а именно от датата на започване на сечта, посочена в Позволително за сеч № 0618310/02.07.2021г. до датата на извършване на проверката – 11.08.2021г., когато е установено нарушението.

Настоящият касационен състав счита, че както в АУАН, така и в НП, е направено ясно и точно описание на нарушението и са спазени изискванията съответно на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН при съставяне на АУАН и на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН при издаване на НП. АУАН и НП съдържат всички изискуеми задължителни реквизити и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Неоснователно е приетото от първоинстанционният съд, че е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган се е произнесъл по преписката след изтичане на месечния срок от получаването й. Този срок е инструктивен и неспазването му не представлява съществено процесуално нарушение, което да нарушава правото на защита на нарушителя и да води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Правилни са както правната квалификация на извършеното от Р. Г. А. нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, така и наложеното административно наказание е определено в съответствие с разпоредбите на Закона за горите и чл. 27 от ЗАНН.

Предвид изложеното настоящият касационен състав счита, че обжалваното Решение № 202/30.07.2025г., постановено по АНД № 5/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, с което е отменено Наказателно постановление № 673/13.12.2021г., издадено от Директора на РДГ [населено място], следва да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Съдът счита, че не следва да се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение, тъй като пред касационната инстанция не е взел участие юрисконсулт на РДГ [населено място], като и касационната жалба е подписана от Директора на РДГ [населено място].

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд Ловеч, касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 202/30.07.2025г., постановено по АНД № 5/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч и вместо това:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 673/13.12.2021г., издадено от Директора на РДГ [населено място], с което на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите на Р. Г. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес] и настоящ адрес: [населено място], обл. Ловеч, [улица] наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 – триста лева, за извършено нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като законосъобразно и правилно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.