Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.***,31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,VІІІ
граждански състав,в публичното съдебно заседание на 13.05.2021 г.,в състав:
Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ
при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №648 по описа за
Делото
е образувано по предявен на 09.02.2021 г. от ”Водоснабдяване и
канализация”ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.*** ***,против В.К. М./М./ с ЕГН **********
*** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.
Ищецът
твърди,че ответникът бил негов абонат и потребител на вода и други услуги,за
жилището на адреса. Било установено незаконно присъединяване и ответникът бил
подписал споразумителен протокол от 01.11.2019 г.,с който признавал задължения
за 4 940.23 лв. главница и лихва към датата на подписването на протокола.
Поради
неплащането на сумата,ищецът бил поискал от ВРС издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №3080/2020 г. ответникът
бил възразил и на ищецът било указано да предяви иск,което определяло интереса
му да иска установяване със съдебен акт на вземанията.
Иска да бъде признато за установено
по отношение на ответникът,че му дължи сумите по заповедта за изпълнение : 4 790.23 лв. главница по споразумителен
протокол от 01.11.2019 г. за неплатени ВиК услуги;300.72 лв.
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2020 г. до 12.11.2020 г.;законната лихва върху
главницата, считано от 24.11.2020 г. до окончателното погасяване на
главницата.
След
проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим
иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът не е представил отговор.По заповедното
производство е възразил,че не бил злоупотребил с количества вода.В с.з.
поддържа възражението.
Съдебният
състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими
доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
На 24.11.2020 г. ищецът е
депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 4 790.23 лв. главница по споразумителен протокол от
01.11.2019 г. за неплатени ВиК услуги;300.72 лв. мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.04.2020 г. до 12.11.2020 г.;законната лихва върху
главницата,считано от 24.11.2020 г. до окончателното погасяване на
главницата;разноските по делото-101.82 лв. държавна такса и 50 лв. юк.
възнаграждение.Исканата заповед/№260495/ е била
издадена на 26.11.2020 г.
г..Заповедта е била връчена на ответника на 23.12.2020 г..На 08.01.2021 г. е
постъпило възражение по чл.414 от ГПК.Ищецът е бил уведомен да предяви иск на 15.01.2021
г..
Горното
е видно от представеното ч.гр. дело №1070/
Видно
от представения споразумителен протокол от 01.11.2019 г.,ответникът е признал задължение
към ищеца за консумирани ВиК услуги в имота в с.Л.на база протокол
№1197/09.07.2018 г. за незаконна присъединяване, начислени по партида на името
на ответника,в общ размер на 4 940.23 лв. главница и лихви към датата на
подписване на протокола.Ответникът се е задължил да изплати задължението чрез месечни
вноски от не по-малко от 100 лв. от м.11.2019 г.,както и допълнително
натрупаните лихви.Ищецът се е задължил да не предприема действия за събиране на
вземанията си по съдебен ред,освен при неплащане на две месечни вноски.
По
делото е била допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза.Вещото лице
е изчислило задълженията на ответника на сумата от 4 891.04 лв. с ДДС /стойността
на 2 522.88 куб.м. вода за периода 10.07.2017 г.-09.07.2018 г..Посочило
е,че е съобразило решения №№Ц-33/29.07.2016 г. и Ц-34/15.12.2017 г. на
КЕВР,заповеди №№93/29.07.2016 г.,190/01.12.2017 г. и 23/23.03.2018 г., протокол
№1197 и Общите условия на ищеца.Както и диаметъра на тръбата - ф3/4 и определените
цени на водата за периода.Констатирало е две плащания по протокола - на
22.11.2019 г. 100 лв. и на 14.01.2020 г. 50 лв..
При
тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е допустим/като предявен в срок от валидно представляван правен
субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същият е частично основателен.
Ищецът
претендира цена на изразходвана вода,при констатирано незаконно присъединяване
към системата му.
Ответникът
признава факта на присъединяването. Възражението му е,че присъединяването е
станало преди да придобие имота по наследство.Обстоятелство,което дори да се
докаже,не го освобождава от отговорност,при положение, че присъединяването е
констатирано впоследствие и претенциите касаят период,през който ответникът е
бил собственик.
Съгласно
чл.47 от Общи условия за получаване на услугите ВиК от ищеца,одобрени с решение
****. на КЕВР,при установяване на незаконно присъединяване на ВиК
системи,съответните отклонения се прекъсват,а изразходваните,отведените и
пречистените количества вода се определят по реда на чл.46 за едногодишен
период,освен ако се докаже,че периодът е по-малък.
Съгласно
чл.46 от ОУ,разходът на вода се изчислява по пропусквателната способност на
водопроводната инсталация непорсредствено преди водомера при 6 часа потребление
на денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s.
Вещото
лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза е
установило,че ищецът правилно е изчислил задължението на ответника,при
съобразяване пропусквателната способност на отклонението и действащите за
периода цени/с решения №№Ц-33/29.07.2016 г. и Ц-34/15.12.2017 г. на КЕВР са
утвърждавани цени
на водоснабдителните и канализационните услуги на ищеца/.
Следва
да се съобразят извършените от ответника плащания преди да бъде подадено
заявлението.Затова и Съдът приема,че ответникът дължи главница в по-малък от
претендирания размер,а именно 4 741.04 лв..
Касателно
претенцията за лихва за забава : с протокола,страните са уговорили вкл. отпадане
разсрочването на задължението при неплащане на две вноски.Първата вноска е била
дължима до края на м.11.2019 г..По делото се установи,че преди депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК са били
платени 150 лв. до 14.01.2020 г.. Съответно,следва да се приеме,че в периода
01.04.-12.11.2020 г. ответникът е бил изпаднал в забава за главница от
4 741.04 лв..Вещото лице е изчислило размера на лихвата на 292.37
лв.,който размер Съдът ще приеме за меродавен.
По гореизложените съображения,Съдът
приема,че ответникът дължи на ищеца от сумите по заповедта за изпълнение 4 741.04 лв. главница и
292.37 лв. лихва.
В този
смисъл предявеният иск следва да бъде уважен частично,респ. отхвърлен частично.
При
този изход на делото,ответникът дължи на ищеца разноските по заповедното
производство-101.82 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение/общо
151.82 лв./ и в настоящето производство-139.79 лв. държавна такса,250 лв.
възнаграждение на вещо лице и 100 лв. юк. възнаграждение/общо 489.79
лв./,съразмерно уважената част от иска-съответно 150.10 лв. и 484.25 лв..
Водим
от горното,Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.К. М./М./ с ЕГН ********** ***,че дължи
на ”Водоснабдяване и канализация”ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.*** ***,част от сумите по издадената по ч.гр. дело *** на ВРС заповед
за изпълнение ***,а именно : 4 741.04 лв. главница по
споразумителен протокол от 01.11.2019 г. за неплатени ВиК услуги;292.37 лв. мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.04.2020 г. до 12.11.2020 г.;законната лихва върху
главницата, считано от 24.11.2020 г. до окончателното погасяване на
главницата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА В.К. М./М./ с ЕГН **********
*** да заплати на ”Водоснабдяване и канализация”ООД,ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление гр.*** ***,сумата от 150.10 лв. деловодни разноски по ч.гр.
дело №*** г. на ВРС,както и сумата от 484.25 лв. деловодни разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :