№ 1911
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110204075 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на М. С. Д. против Наказателно постановление № СО-ЗЗ-М-21-01-
067/12.05.2021 г., издадено от Кмета на Столична община, с което, на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето (ЗЗ), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 300 лева за нарушение
на чл. 209а, ал. 1 вр. т. I, от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуално нарушение (липса на
посочване – в какво качество жалбоподателят е бил там), за субективна несъставомерност, за
маловажност на случая. Моли се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Негов процесуален
представител поддържа жалбата. Навежда доводи за обективна и субективна несъставомерност.
Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Намира обвинението за доказано, а
деянието – за съставомерно. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 12.02.2021 г. със Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на Министъра на
здравеопазването било въведено ограничение, във връзка с въведена извънредна епидемична
обстановка – в закрити пространства всеки да има поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба, покриваща изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката.
1
Независимо от това, около 11:00 ч. на посочената дата, жалбоподателят се намирал,
заедно с още едно, неустановено по делото лице, в гр. София, в търговски обект – магазин за
телефони, находящ се в р-н „Средец“, бул. „Витоша“ № 1А, без да има поставена маска на лицето
си.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетеля Николай Георгиев; АУАН; НП; договор за наем; заповед за компетентност; заповед на
Министъра на здравеопазването; длъжностна характеристика.
За посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя и от показанията на
актосъставителя, макар да се оспорва и от самия жалбоподател.
В жалбата се твърди, че непосредствено преди проверката жалбоподателят бил сам в
обекта и бил в процес на прием на медикамент и липсата на маска се дължала на това
обстоятелство. Макар твърденията в жалбата да не са регламентиран доказателствен източник,
прозрачността в работата на съда изисква – на това възражение да бъде отговорено. Тук е мястото
да се посочат показанията на разпитания актосъставител, съгласно които проверката е била
инициирана, в резултат на лично негово възприятие на две лица в търговския обект, които
провеждали не инцидентна, а продължителна комуникация. В този смисъл и твърдението на
жалбоподателя се опровергава от доказателствата по делото, а представената медицинска
документация не следва да бъде обсъждана, в детайли.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
2
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Самото съдържание на забраната се съдържа в посочените в АУАН и НП заповеди, които
са коректно цитирани и издадени, на основани нормативен акт, поради което и теза за липса на
надлежно установено правило за поведение не би могла да бъде споделена. В допълнение,
ирелевантно е обстоятелството – в какво качество жалбоподателят се е намирал в търговския
обект, доколкото адресати на задължението са били всички граждани, поради което и липсата на
подобно посочване не ограничава възможността за организиране на защита.
По приложението на материалния закон
В хода на настоящото производство се установи, че на цитираната дата и място, при
въведена извънредна епидемична обстановка и при въведено задължение за носене на маска,
покриваща носа и устата, жалбоподателят се е намирал в закрито пространство – магазин, без
поставена маска.
Нарушението е формално и е довършено с физическото местонахождение на
жалбоподателя в закрито пространство, без дължимия се по закон аксесоар. Касателно
субективната страна, инкриминираната заповед е била оповестена по начин, достъпен за широката
общественост (сайта на МЗ) и в този смисъл несъобразяването с нея е функция от определени нива
на интелект, социална зрялост и отговорност, а не – от обективна невъзможност.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
3
отношения. В конкретния случай, нарушението е застрашило здравето на потенциално
неограничен кръг лица, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този
пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира
по административен ред, а не представлява маловажен случай.
Касае за извънредно законодателство, а не – за последващо преразглеждане на нормативна
уредба, поради което и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН е неприложима.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1
000 до 2 000 лв. Санкцията е отмерена в предвидения минимум, поради което и подробни
разсъждения по размера й са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен към минималния по
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, а именно – 100 лева за всяка съдебна инстанция.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СО-ЗЗ-М-21-01-067/12.05.2021 г.,
издадено от Кмета на Столична община, с което, на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, на М. С. Д. била
наложена глоба, в размер на 300 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 вр. т. I, от Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на Столична община сумата от
100 (сто) лева – деловодни разноски по н.а.х.д. № 8813/2021 г. по описа на СРС, НО, 8 състав.
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на Столична община сумата от
100 (сто) лева – деловодни разноски по к.н.а.х.д. № 905/2022 г. по описа на АССГ, IX кас. състав.
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на Столична община сумата от
100 (сто) лева – деловодни разноски по н.а.х.д. № 4075/2022 г. по описа на СРС, НО, 8 състав.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
4
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5