РЕШЕНИЕ
№ 213
гр.Варна, 10.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение
в публичното заседание на 01.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
М. ХРИСТОВА
при секретаря Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 424 по описа за
2019 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
С.Д.А. *** решение № 158/25.02.19 г. на
Окръжен съд Варна-ТО по т.д.1282/2018 г. в отхвърлителната му част за разликата
от 5000 лева до 25100 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП на 24.09.2013 г., с молба да бъде отменено и вместо него постановено друго,
с което искът бъде уважен допълнително за сумата 20100 лева, ведно със
законната лихва и с присъждане на всички разноски за двете инстанции.
„ЗД Бул инс“ АД - гр. София обжалва
с насрещна жалба същото решение в осъдителната му част до присъдения на ищеца
размер от 5000 лева, с молба да бъде отменено и вместо него постановено друго,
с което искът бъде отхвърлен изцяло или размерът на обезщетението бъде намален,
ведно с лихви и разноски, като на въззивника бъдат присъдени направените
разноски за двете инстанции.
Първият
въззивник е подал отговор на насрещната жалба, с който моли за оставянето й без
уважение.
С
писмена молба първият въззивник моли за уважаване на жалбата му, поддържа
отговора на насрещната жалба, моли за отмяна на решението и в частта за
присъдените в полза на другата страна разноски и за присъждане на всички
разноски за двете инстанции, като прави евентуално възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на другата страна.
С
писмена молба вторият въззивник поддържа жалбата си, оспорва въззивната жалба
на другата страна и прави евентуално възражение за прекомерност на изплатеното
от нея адвокатското възнагрждение.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбите
са подадени в срок и са процесуално допустими.
Разгледани
по същество, първата от тях е основателна, а втората насрещна жалба е
неоснователна.
Основният
въпрос, който се повдига с жалбата на ищеца е относно лимитирането на
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на разширения кръг лица с право на обезщетение съгласно ТР на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. до
размера на 5000 лева съгласно нормата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ,
бр.101/2018 г./ и придаденото й с ал.3 на същия текст обратно действие към
21.06.2018 г.
Настоящият
съдебен състав намира, че тази норма е неприложима в случая. Макар че искът е
предявен след 21.06.2018 г., а именно на 17.08.2018 г., той е заведен по чл.226
от стария КЗ /отм./, доколкото процесното ПТП, при което е загинал братът на ищеца,
е станало на 24.09.2013 г. Съгласно §22 от ПЗР на КЗ за застрахователни
договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, се прилага част
четвърта от отменения КЗ. Материално правните норми на новия Кодекс за
застраховането са приложими само за пътно-транспортните произшествия, в
резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнА.
след влизането му сила, а именно след 01.01.2016 г.
Дори да
се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички
претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на
действие на кой кодекс е възникнало застрахователното събитие, настоящият
състав намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума от посочените в чл.1,
параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година
относно застраховката "Гражданска отговорност", чийто чл.9, ал.1
предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя
на пострадА.те; в случай на имуществени вреди 1 000 000 EUR за застрахователно
събитие, независимо от броя на пострадА.те.Разпоредбите на посочената директива
са транспонирани във вътрешното ни право в чл.266 от КЗ от 2005 г. /отм./ (в
сила от 11.06.2012 г.), съгласно който задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите се сключва за следните минимални
застрахователни суми:1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв за всяко събитие при едно пострадало
лице; б) 10 000 000 лв за всяко събитие при две или повече пострадА. лица; 2.
за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв за всяко събитие. Съгласно Решение на
СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās
tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда
на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166
и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Решенията на
ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и са
задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки, в т.ч.-
РБългария съгласно чл.633 ГПК.
При
констатиране на противоречие между европейското и националното право съдът е
длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти,
като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които
му противоречат, без оглед на това дА. те предхождат или следват общностната
правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. Ето защо,
приложими спрямо ищеца за последиците от процесното ПТП са нормите на чл.266 КЗ
/отм./, като действителният размер на претърпените от нея морални вреди бъде
съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния
период – м.октомври 2014 г.: за всяко събитие при едно пострадало лице до
2000000 лв. Текстът попада в част пета „Задължително застраховане“ на КЗ
/отм./, като се отнася конкретно за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ /уредена в част четвърта/ и, доколкото от една страна представлява
транспониране на посочената европейска директива във вътрешното ни право, а от
друга няма други предвидени в част четвърта минимални застрахователни суми, е
приложим за всички случаи на неимуществени и имуществени вреди следствие на
телесно увреждане или смърт, покривани от задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, в т.ч. претърпени от разширения кръг лица съгласно ТР на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г.
Единственото условие съгласно тълкувателното решение е да се установи по
делото, че претендиращото обезщетение лице е създало особено близка, трайна и
дълбока емоционална връзка с починА.я и търпи от неговата смърт силни и продължителни
болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Оплакването в жалбата на
застрахователя, че по делото не били доказани изключително близки отношения
между ищеца и пострадА.я негов брат, е неоснователно. Привързаността между
двамата е била особено голяма, доколкото въпреки че не са делели едно
домакинство, ищецът е бил най-близкият роднина на пострадА.я, който бил несемеен, а останА.те му най-близки
роднини – майка и друг брат и сестра били починА.. Установено от свидетелските
показания на свидетеля М. А. пострадА.ят след като се връщал от работа като
чобанин през седмица или всеки месец идвал на гости и отсядал при брат си, като
отношенията им били отлични. Ищецът бил много разстроен и много тежко преживял
смъртта на брат си, който нямал собствено семейство, затова го чувствал особено
близък - като член на своето семейство. Проведено е пълно и главно доказване
относно особено близката привързаност между двамата, в резултат на която
смъртта на пострадА.я е причинила на брат
му - ищеца морални страдания с интензитет и продължителност, надхвърлящи обичайните,
които е справедливо да бъдат обезщетени.
Съдът
като съобрази съществувалата между ищеца и пострадА.я негов брат дълбока
духовна и емоционална връзка, интензитета и необратимия характер на
претърпените от ищеца болки и страдания следствие смъртта му, обществено -
икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите, както и
правилото по чл.52 – ЗЗД за определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди "по справедливост", намира, че исканото
обезщетение в размер на 25100 лева, е в минимален размер спрямо претърпените от
ищеца вреди и несравнимо по-ниско от минималните размери застрахователни суми
по чл.266 КЗ /отм./.
Решението
следва да се потвърди в осъдителната му част по иска до размера на 5000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 17.08.2015 г., както и за присъдените разноски
и държавна такса, и да се отмени в отхвърлителната му част за разликата до
25100 лева, както и в частта за разноските, присъдени в полза на застрахователя,
като вместо него въззивният съд постанови друго решение, с което присъди
допълнително на ищеца сумата 20100 лева – обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП на 24.09.2013 г., при което е загинал брат му - М. М. А.. Върху присъдената
в настоящото производство сума следва да се присъди и законната лихва, считано
от 17.08.2015 г. – три години преди предявяването на иска, тъй като лихвата
преди тази дата е погасена по давност. В полза на адвоката, предоставил на ищеца
безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.2-ЗА следва да се присъди
разлика до минималното адвокатско възнаграждение за първата и минималното
такова за въззивната инстанция по Наредба №1/2004 г. на ВАдвС съобразно уважения
размер на иска и жалбата. Въззивникът - застраховател следва да се осъди да
заплати държавна такса и върху допълнително присъдената на ищеца сума за двете
инстанции. Въззивният съд препраща по всички останА. въпроси към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
Воден
от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 158/25.02.19 г. на Окръжен съд Варна-ТО по
т.д.1282/2018 г. в отхвърлителната му част за разликата от 5000 лева до 25100 лева
и в частта за присъдените в полза на „ЗД Бул инс“ АД - гр.София съдебни
разноски – 3843.82 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„ЗД Бул инс“ АД - гр. София, ЕИК *********, да заплати на С.Д.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, допълнително сумата 20100 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 24.09.2013 г., при което е загинал брат му М. М.ов
А., ведно със законната
лихва върху същата сума, считано от 17.08.2015 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в осъдителната му част до размера на сумата 5000 лева - главница,
ведно със законната лихва, считано от 17.08.2015 г. до окончателното й
изплащане, и за сумите: 255.58 лева – възнаграждение за безплатна адвокатска
помощ и 200 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА
„ЗД Бул инс“ АД - гр. София, ЕИК *********, да заплати на адвокат П.К.Р. ***,
ЕГН **********, допълнително сумата 1027.42 лева и сумата 1133 лева – адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ, съответно за първата и за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА
„ЗД Бул инс“ АД - гр. София, ЕИК *********, да заплати по сметката на
Апелативен съд Варна допълнително сумата 804 лева –
държавна такса за първата инстанция и сумата 402 лева –
държавна такса за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на
РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.