№ 788
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДилЯ. Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от ДилЯ. Господинова Търговско дело №
20211100902698 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалифиация чл. 411 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и акцесорен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - ЗК „Л.и.” АД, твърди, че на 13.08.2019 г. на ул. „Околовръстен път“ в гр.
София е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ между лек автомобил
„Мерцедес”, модел GLS 63 AMG, с peг. № **** и лек автомобил „Ауди”, модел А4, с peг. №
СВ **** НТ, управляван от Д. Б. И.. Съставен бил протокол за ПТП, в който като причина за
събитието е записано виновното поведение на водача на лек автомобил „Ауди”. Ищецът
твърди също, че със собственика на увредения лек автомобил „Мерцедес” имал сключен
застрахователен договор за застраховка „Каско”. След събитието застрахователят е изплатил
за нанесените вреди на застрахованото МПС обезщетение в размер на 110 046, 76 лв.
Водачът на лек автомобил „Ауди ” имал сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” с ответника ЗАД „А.Б.” АД, валидна към датата на ПТП. С оглед
на това ищецът твърди, че за него е възникнало регресно право на основание чл. 411 КЗ да
иска от ответника платената сума, ведно със заплащане на ликвидационните разходи в
размер на 20 лв. или общо сума в размер на 110 066, 76 лв. Поради изложеното, моли
ответникът дА.Б.де осъден да му заплати сумата от 110 066, 76 лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение и направени обичайни ликвидационни разходи, както и сумата
от 22 626, 64 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 02.12.2019 г. до 10.12.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът – ЗАД „А.Б.” АД, оспорва предявените искове. Твърди, че вина за
събитието има водачът на лек автомобил „Мерцедес”, който е управлявал МПС, което не е
било предназначено за движение по пътищата, било е технически неизправно, не е
преминало през технически преглед. Водачът на това МПС не е използвал и небходимите
1
светлинни сигнали за обозначаване на МПС-то при неговото управление и се е движил със
скорост, надвишаващ нормативно установената. В случай че съдът не приеме възражението
за изключителна вина на водача на лек автомобил „Мерцедес”, ответникът заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от това лице. Счита, че по
застрахования при ищеца автомобил в резултат на ПТП-то не са настъпили описаните в
исковата молба щети. Заявява, че обезщетението, което ищецът претендира не отговаря на
действителната стойност на причинената вреда. Поради изложеното моли предявените
искове дА.Б.де отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правна квалификация чл.
411 КЗ, която разпоредба е действаща към датата на възникване на процесното
правоотношение.
За дА.Б.де уважен предявеният от ЗК „Л.и.” АД иск срещу застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата, следва да се
установи наличието на следните предпоставки: 1) валиден договор за имуществено
застраховане, сключен между ищеца и увредения; 2) валиден към датата на събитието
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника за
управлявания от виновния водач автомобил; 3) възникнали права на увредения срещу
причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал.1 от ЗЗД – противоправно деяние, вина,
вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от
застрахования вреди; 4) плащане от ищеца - застраховател в полза на увреденото лице на
застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди.
От представената в производството застрахователна полица № 93001910058584/
31.07.2019 г. се установява, че между ЗК „Л.и.” АД, като застраховател, и физическото лице
Б.М.И., като застрахован, е сключен договор за имуществена застраховка. Договорът е
действителен, доколкото е спазена изискуемата от закона писмена форма – сключен е във
формата на застрахователна полица и носи подписите на представители на двете страни по
сделката, поради което трябва да се приеме, че обективира тяхното съгласие за сключването
му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки
един от съдоговорителите, такова каквото е отразено в неговите клаузи. С него ответникът е
поел задължение да обезщетява щетите по застрахованото имущество, представляващо лек
автомобил „Мерцедес”, модел GLS 63 AMG, с peг. № ****, причинени от настъпване на
определени рискове по клауза „1 –всички рискове”, която видно от представените Общи
условия включва и обезщетяването на щети по превозното средство, получени в резултат на
настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/. Фактът по предаване на тези общи
условия за имуществени застраховки „Каско”, сключвани от ЗК „Л.и.” АД, на
застрахованото лице Б.М.И., при подписване на договора и фактът, че тя е заявила писмено,
2
че ги приема, не са оспорени от ответника в нито един момент в хода на производството,
поради което съдът счита, че те сА.Б.зспорни между страните и като такива се считат за
установени в процеса. Доказването на тези обстоятелства означава, че са спазени
императивните изисквания на чл. 348, ал. 1 КЗ и описаните общи условия са станали
задължителни за съдоговорителя Б.М.И., поради което включените в тях клаузи
представляват част от съдържанието на процесния договор за имуществена застраховка.
В застрахователния договор страните по него са уговорили срок на действието му - от
31.07.2019 г. до 30.07.2020 г., по време на който е настъпило събитие със застрахования
автомобил, а именно ПТП между това МПС и лек автомобил „Ауди”, модел А4, с peг. № СВ
**** НТ, управляван от Д. Б. И., което е риск, който, както беше посочено, ищцовото
застрахователно дружество се е съгласило да покрива. Настъпването на събитието и датата
на осъществяването му – 13.08.2019 г., се доказват от приетия като доказателство по делото
констативен протокол за ПТП, който в частта, в която в него са удостоверени
обстоятелствата по настъпване на произшествието и момента, в който е станало това, има
качеството на официален свидетелстващ документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и като такъв
има обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото съставителят му е
посетил мястото на произшествието и лично е възприел това, че между двете МПС-та е
осъществен удар.
Спорен по делото е въпросът дали при настъпване на произшествието водачът на лек
автомобил „Ауди”, с peг. № СВ **** НТ е имал такова поведение, което да се квалифицира
като противоправно и дали то е причината за осъществения удар със застрахованото при
ищеца МПС. Тези обстоятелства са от значение, за да се отговори на въпроса дали в полза
на лицето, собственик на застрахования автомобил, е възникнало правото по чл. 45 ЗЗД
срещу посочения водач.
За установяване на описаните факти в производството са събрани гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели, които са водачите на двете МПС-та, които са
участвали в произшествието, а именно Б. Г. Б. и Д. Б. И.. И двамата свидетели, които са
очевидци на събитието, в своите показания описват обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието по почти идентичен начин. И двамата свидетели сочат, че леките
автомобили са се движили в различни посоки по пътя, като лек автомобил „Ауди”,
управляван от свидетеля И., предприел маневра обратен завой, без да изчака преминаването
на насрещно движещия се автомобил „Мерцедес“. Ето защо съдът кредитира показанията на
двамата свидетели в тази им част и приема за доказано от тях, че пътното произшествие се е
осъществило по посочения от тях начин, който съответства и на този, описан в
констативния протокол за ПТП. Установените от разпита на тези свидетели факти се
потвърждават и от обстоятелствата, които се доказват от заключението на изготвената по
делото съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/, прието в съдебно заседание, проведено
на 15.03.2023 г. Вещото лице, изготвило това заключение, с оглед на своите експертни
знания и след проверка на всички документи, съставени непосредствено след
произшествието в хода на образуваното досъдебно производство, е направило извод, че
3
ПТП – то е настъпило вследствие на предприемане от водача на лек автомобил „Ауди” на
маневра обратен завой, без да пропусне движещия се в права посока лек автомобил
„Мерцедес“. Така установеното поведение на водача на лек автомобил „Ауди” е
противоправно, тъй като с него той е нарушил правилата за движение по пътищата и по-
конкретно правилото, регламентирано в чл. 38, ал. 2 от Закона за движение по пътищата,
съгласно което водачът, който завива в обратна посока, е длъжен да пропусне насрещно
движещите се превозни средства.
В заключението на изготвената САТЕ, прието в съдебно заседание, проведено на
15.03.2023 г., вещото лице е направило извод, че причинените увреждания по автомобилите,
участвали в сблъсъка, са получени при ПТП, което се е случило по начина, който е описан
от свидетелите Б. и И.и, който отговаря напълно на този в съставения констативен протокол.
Ето защо и при анализ на доказателствата, събрани чрез допусната експертиза и чрез
разпита на свидетел и във връзката им едно с друго, трябва да се приеме за доказано, че
противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Ауди” по извършване на
маневра за завиване в обратна посока, без да пропусне насрещно движещия се автомобил
„Мерцедес“, е в пряка причинна връзка с настъпилото събитие, като възражението на
ответника, че то е причинено в резултат на поведението на друго лице, е напълно
недоказано.
Вината на дееца като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане се
предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45 ЗЗД. Доказателства в
обратна насока няма представени от страна на ответника, върху който пада
доказателствената тежест да установи това.
В производството се доказа, че по застрахования при ищеца автомобил марка
„Мерцедес“ са настъпили претендираните в исковата молба щети. Това, че по превозното
средство са получени увреждания, е констатирано в приетия като доказателство по делото
протокол за ПТП, който в тази си част е официален свидетелстващ документ, доколкото в
самия протокол е отбелязано, че съставителят му е посетил мястото на произшествието,
поради което и лично е възприел щетите по двете МПС-та – чл. 179, ал. 1 ГПК. В протокола
е направено и общо описание на получените щети, като е посочено кои части от автомобила
са увредени. Видът на вредите по лекия автомобил се доказва от представения опис-
заключение, съставен при предявяване на претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение по имуществената застраховка „Каско“, където те са описани детайлно.
Фактът, че по делото не е доказано, че този документ е подписан от застрахованото лице,
чийто подпис е оспорен от ответника, е ирелевантен за настоящия спор, защото
застрахованият не е участник в процеса, поради което е без значение дали чрез подписване
на описа то се е съгласило за това какви са констатираните по собствения му автомобил
щети, или не.
От заключението на вещото лице по изготвената в производството САТЕ, прието в
съдебно заседание, проведено на 15.03.2023 г., се установява наличието на пряка причинна
връзка между всички претендирани вреди и настъпилото ПТП.
4
Предвид установените факти, се налага изводът, че за ищцовото застрахователно
дружество по сключения договор за имуществено застраховане е възникнало задължение да
заплати на застрахования обезщетение за вредите, причинени в резултат на настъпилото
застрахователно събитие.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя от стойността на
причинената на застрахования вреда от увреждането на автомобила, предмет на договора за
имуществена застраховка, както и от уговорките за това как ще бъде определен този размер,
постигнати в застрахователния договор, а при липса на такива от правилата за това,
установени в КЗ. В тази връзка съдът първо съобразява, че в чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ е
предвидено, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати обезщетение, което трябва дА.Б.де равно на размера на вредата към деня на
настъпването на събитието, като то не може да надхвърля застрахователната сума.
Действителната стойност на претърпЯ.та вреда, вследствие на увреждане на едно
моторно превозно средство при настъпило застрахователно събитие, е равна на средствата,
определени по пазарни цени, които следва да се заплатят за извършване на ремонт по
възстановяване на щетите по него, тъй като с тях се намалява имуществото на
застрахования. За да определи размера на дължимото обезщетение, съдът ще вземе предвид
каква е стойността на средствата за възстановяване на увредените части чрез ремонт или
подмЯ. по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие,
както и стойността на разходите за труд за извършване на дейностите по ремонт също по
средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието. Размерът на средните пазарни
цени на новите части, които трябва дА.Б.дат закупени, за дА.Б.де възстановен увредения лек
автомобил „Мерцедес“, е определен в заключението на изготвената от вещото лице Н. П.
повторна САТЕ, а не в изготвените от вещото лице Ж. Е. заключения, защото експертът П. е
направил детайлен анализ на пазарните цени към момента на отделните части при повече от
един доставчик и е извършил корекция на определената от тези пазарни аналози стойност
при прилагане на корекционен коефициент, съобразен с индекса на инфлация, за да
определи цената към релевантния минал момент, който е 13.08.2019 г. Не следва дА.Б.де
взета предвид обаче определената от вещото лице П. цена за положен труд за ремонт на
автомобила, тъй като тя е изчислена не по пазарни цени, а съобразно правилата на
Методиката – Приложение № 1 към Наредба № 24/08.03.2006 г. Тази методика представлява
указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз, както е изрично посочено в чл. 4 от нея. При съдебно предявена претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като към него не могат да се прилагат някакви допълнителни
ограничения, каквито законът не създава, поради което и съдът не съобразява минималните
размери, предвидени в Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. /решение № 52 от
08.07.2010 г., постановено т.д. № 652/2009 г. по описа на ВКС, I т.о./. Ето защо и при
5
определяне на размера на разходите за труд за ремонтиране на увредения лек автомобил
съдът взема предвид цената на необходимия труд, изчислена в заключението на изготвената
от вещото лице Ж. Е. САТЕ, прието в съдебно заседание, проведено на 03.05.2023 г. по цени
на официален сервиз, където автомобилът е трябвало дА.Б.де ремонтиран, тъй като е със
срок на експлоатация от 1 година и 17 дни. С оглед на това трябва да се посочи, че средната
пазарна стойност на разходите за ремонт на застрахования при ищеца лек автомобил възлиза
на сумата от 112 817, 64 лв. /93 291,67 лв. – стойност на нови части; 1 756, 51 лв. – стойност
на материали; 75, 46 лв. – стойност на реглаж; 10 329 лв. - стойност на труд демонтаж и
монтаж на увредени детайли; 972 лв. – стойност на труд възстановяване на увредени
детайли; 6 336 лв. – стойност на труд боядисване; 60 лв. – стойност на камера/. Това
означава, че размерът на задължението, което възниква за ЗК „Л.и.” АД да заплати
застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС по процесния договор за
имуществена застраховка от 31.07.2019 г. възлиза на 112 817, 64 лв.
По делото не е спорно, а и се установява от приетите доказателства обстоятелството,
че ищецът е изпълнил задължението си да заплати на застрахования обезщетение за
причинените от процесното събитие имуществени вреди на лекия автомобил, предмет на
договора за имуществено застраховане, което е направено чрез плащане на част от
дължимата сума и чрез прихващане на друга част от нея със задължението на застрахования
да заплати неплатена застрахователна премия. Размерът на изпълненото задължение за
заплащане на обезщетение на застрахованото лице възлиза на сумата от 110 046, 76 лв.
С плащането от застрахователя–ищец на обезщетение на застрахования той встъпва в
правата, които последният има срещу причинителя на вредата, който е водачът на лек
автомобил марка „Ауди”, и срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” по силата на изричната норма на чл. 411 КЗ. Между страните в
производството не е спорно обстоятелството, че за лек автомобил марка „Ауди”, модел А4, с
peг. № СВ **** НТ, има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със
ЗАД „А.Б.” АД, която е валидна към момента на настъпване на процесното ПТП, поради
което и това дружество е длъжник по възникналото в полза на ищеца регресно вземане.
На следващо място съдът следва да отговори на въпроса до какъв размер може
дА.Б.де ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност”. В чл. 499, ал. 2 КЗ е въведено едно единственото ограничение на размера на
обезщетението, което дължи застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” при
причинени вреди на имущество, което е до действителната стойност на причинената вреда.
Ето защо и неговото регресно задължение към застрахователя по договора за имуществена
застраховка на увреденото лице възниква до размера на платеното от последния
обезщетение, което обаче трябва да отговаря на размера на причинената вреда. В случая се
установява, че размерът на изплатеното от ищеца на увреденото лице застрахователно
обезщетение е по-ниско от действителния размер на претърпЯ.та от увреденото лице вреда –
платена е сумата от 110 046, 76 лв., а реалната вреда е на стойност от 112 817, 64 лв.
Следователно размерът, до който възниква регресното задължение на ЗАД „А.Б.” АД към ЗК
6
„Л.и.” АД съобразно правилата на чл. 411 КЗ и чл. 499, ал. 2 КЗ, е 110 046, 76 лв.
Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” е производна на отговорността на прекия причинител на вредата, като тя не
може да надвишава размера на последната. Ето защо и съдът трябва да разгледа
своевременно направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността на
прекия причинител на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на увреденото лице.
За да се приеме, че е налице съпричиняване на вредата, ответникът, върху който лежи
доказателствената тежест за това, трябва да докаже съществуването на две предпоставки: 1)
че поведението на водача на лек автомобил „Ауди” по време на инцидента е обективно
противоправно, като е без значение дали той е действал виновно или не, защото вината на
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съгласно указанията,
дадени с т. 7 от Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, както и съгласно
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 165 от 26.10.2010 г. по
т. д. № 93/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 44 от 26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на
ВКС, ІІ т. о.; 2) че това поведение е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. че това поведение е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки неговото настъпване.
Ответникът твърди, че поведението, което е допринесло за настъпване на резултата
по увреждане на застрахования по сключения с ищеца договор лек автомобил „Мерцедес”, с
peг. № СВ **** НТ, е това на водача на този лек автомобил, което се изразява в следните
действия: - водачът е управлявал МПС-то в момент, в който то е било технически
неизправно, не е преминало през технически преглед, не е било предназначено за движение
по пътищата; - при управление на МПС-то водачът не е използвал небходимите светлинни
сигнали за неговото обозначаване; - при управление на МПС-то водачът се е движил със
скорост, надвишаваща нормативно установената.
По делото не са събрани никакви доказателства, от които да се приеме за установено,
че непосредствено преди да настъпи удара МПС „Мерцедес” e било технически неизправно,
не е минало през технически преглед или по отношение на него е била постановена забрана
за движение по пътищата. Това означава, че няма как да се направи извод, че водачът на
застрахования при ищеца автомобил е допуснал противоправно поведение като е управлявал
технически неизправно МПС или такова, което не е минало през установените в закона
проверки за установяване на техническата му изправност и годност за движение по
пътищата.
В производството липсват и доказателства за това каква е била разрешената скорост
за движение по пътя, на който е настъпило описаното в исковата молба ПТП. Ето защо не
може да се приеме, че лицето, управлявало МПС „Мерцедес”, се е движило с по-висока от
максимално разрешената скорост.
От фактите, удостоверени в съставения протокол за ПТП, се установява, че
7
произшествието е настъпило в 17:45 ч. през месец август, т.е. през лятото, когато по това
време на денонощието е все още светло. В разпита си пред съда свидетелят Б. Б. също сочи,
че произшествието е настъпило през лятото, в светлата част на денонощието. След като
ПТП-то е осъществено в светлата част на денонощието, то за нито един от участниците в
него, включително за водача на лек автомобил „Мерцедес”, не е възникнало задължение да
използва светлинни сигнали, за дА.Б.де обозначено и видимо за другите участници в
движението МПС-то, което управлява. Ето защо и неизползването на такива светлинни
сигнали в момента преди произшествието не представлява нарушение на правилата за
движение по пътищата.
С оглед горното следва да се обобщи, че по делото не се установи водачът на МПС
„Мерцедес” в момента на настъпване на процесното ПТП да е нарушил някое от правилата
за движение по пътищата, което означава, че не може да се направи извод, че неговото
поведение е противоправно, поради което не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат с негови действия и няма основание за намаляване на отговорността на виновния
водач за обезщетяване на причинените имуществени вреди и оттам на отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с предмет лекия
автомобил на делинквента.
Следователно по делото е доказано, че в полза на ЗК „Л.и.” АД е възникнало
регресно вземане по чл. 411 КЗ да получи от ЗАД „А.Б.” АД сумата от 110 046, 76 лв., която
е платил на застрахованото при него лице за обезщетяване на претърпените в резултат на
настъпилото ПТП вреди и която отговаря на размера на действителните вреди. Ищецът има
право да получи и сума за направените от него обичайните разноски за определяне на
дължимото обезщетение, които възлизат на 20 лв. Следователно ответникът дължи на ищеца
на основание чл. 411 КЗ сума в общ размер на 110 066, 76 лв., като по делото няма
представени доказателства някаква част от това задължение да е доброволно погасено. Това
прави предявеният иск за главница изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Регресното задължение, което възниква за застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”, е парично, поради което и при допусната забава в неговото
изпълнение той дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата.
В закона не е предвиден срок, в който това задължение трябва дА.Б.де изпълнено,
поради което застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” ще изпадне в забава
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не е представена изпратена от ищеца до ответното дружество покана за
изпълнение на възникналото в негова тежест задължение за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи. В производството
обаче като писмено доказателство е прието изходящо от отвeтника писмо с изх. № 310-03-
8
12116/ 02.12.2019 г., в което е посочено, че се съставя в отговор на претенция за
възстановяване на застрахователно обезщетение на ЗК „Л.и.” АД. Следователно в
съдържанието на това писмо е включено изявление на представител на ответника за
признаване на обстоятелството, че ищцовото дружество е отправило до него покана за
доброволно изпълнение на задължението му по чл. 411 КЗ, възникнало във връзка с
процесното застрахователно събитие, както и че тя е получена от него. Признатите в това
извънсъдебно изявление факти са неизгодни за ответника в процеса, поради което това
признание се ползва с доказателствена сила по отношение на тях и съдът ги счита за
установени от него. Трябва да се приеме, че тази покана е получена от ЗАД „А.Б.” АД на
датата, на която е съставено цитираното писмо, а именно на 02.12.2019 г., предвид липсата
на други доказателства, установяващи по-ранна дата на получаване на поканата от
длъжника. Ответникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
регресното задължение от деня, следващ изтичане на срок за доброволно изпълнение, който
съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ е 30 дни от уведомяването, т.е. от 03.01.2020 г. /срокът за
доброволно изпълнение изтича на 02.01.2020 г., тъй като 01.01.2020 г. е неработен ден/.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главницата от
110 066, 76 лв. за периода от 03.01.2020 г. до датата на предявяване на иска – 10.12.2021 г.,
възлиза на сумата от 21 646, 46 лв. Това прави предявеният акцесорен иск основателен за
посочения период и посочения размер, като за разликата над него до пълния предявен такъв
от 22 626, 64 лв., както и за периода от 02.12.2019 г. до 02.01.2020 г. искът трябва да се
отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно
искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. Доказаха се
реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в общ размер на 6 067, 74 лв.,
от които 5 307, 74 лв. – държавна такса, 460 лв. – платени депозити за свидетели и
възнаграждения на вещи лица и 300 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт,
определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената
от юрисконсулта работа. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 6 022, 92
лв.
ЗАД „А.Б.” АД е направил разноски за водене на делото в общ размер на 5 028, 40 лв.,
от които 430 лв. – платени депозити за свидетели и възнаграждения на вещи лица и 4 598, 40
лв. – заплатено от ответника на упълномощения адвокат възнаграждение, което е по-ниско
от минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При
съобразяване на отхвърлената част от иска на ответника се следват разноски в размер на 37,
14 лв.
9
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за
разноски ответникът следва дА.Б.де осъден да заплати на ищеца сумата от 5 985, 78 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застраховатено акционерно дружество А.Б.” АД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователна
компания Л.и.” АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„****, на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 110 066, 76 лв. /сто и
десет хиляди шестдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено по застрахователен договор,
сключен със застрахователна полица № 93001910058584/ 31.07.2019 г., за настъпили
имуществени вреди, изразяващи се в повреда на лек автомобил „Мерцедес”, модел GLS 63
AMG, с peг. № ****, собственост нА.Б.М.И., които са настъпили в резултат на
противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „Ауди”, модел А4, с peг.
№ СВ **** НТ - Д. Б. И., по реализиране на 13.08.2019 г. на пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху главницата от 10.12.2021 г. до
окончателното изплащане , както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 21
646, 46 лв. /двадесет и една хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и четиридесет
и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата,
начислено за периода от 03.01.2020 г. до 10.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за разликата над сумата от 21 646, 46 лв. до пълния предявен размер от 22 626, 64 лв. и
за периода от 02.12.2019 г. до 02.01.2020 г.
ОСЪЖДА „Застраховатено акционерно дружество А.Б.” АД да заплати на
„Застрахователна компания Л.и.” АД сума в размер на 5 985, 78 лв. /пет хиляди
деветстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10