Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 31.12.2019г.

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 31.12.2019 г., в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

                                                              ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев

В. И.

 

разгледа в.гр.д. № 55/2019 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Образувано е по молба на въззиваемия Й.Х.Ш. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 263/11.07.2019 г., касаеща несъответствие между формираната от съда воля да потвърди обжалваното първоинстанционно решение в определени негови части от една страна, и външното й изразяване в диспозитива на решението, който не съдържа потвърдителна част.

         Препис от молбата е бил връчен на насрещните страни по делото на 24.09.2019 г. В законоустановения едноседмичен срок е постъпил отговор, с който И. В. и З.В. считат, че не е налице хипотезата на чл. 250 от ГПК, а съдът ясно е изразил волята си в мотивите на решението. Правят извод, че същото не е непълно, а молбата на Ш. е неоснователна. Намират, че по т. 3 от молбата е налице очевидна фактическа грешка в частта за разноските.

Съдът констатира, че в т. ІІІ.1 от мотивите на въззивното решение е формирал извод за правилност на обжалваното първоинстанционно решение в частта му за сумата 10000 лв., дължима поравно от ответниците (т.е. по 5000 лв.) на ищеца, и е посочил, че в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Също така, съдът констатира, че в т. ІІІ.3 от мотивите на въззивното решение е посочено, че в частта, с която е отхвърлено възражението за прихващане на И. В. и З.В. за сумата 2100 лв., обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

На последно място, в т. ІV от мотивите на въззивното решение, съдът е преизчислил разноските в първоинстанционното производство пропорционално на уважената и отхвърлената част от исковете.

Независимо от това, решението не съдържа изричен диспозитив за потвърждаване на обжалвания съдебен акт в съответните му части.

При тези данни съдът намира, че е налице несъответствие между формираната от ОС - София воля и нейното външно изразяване в диспозитива на въззивното съдебно решение, в частта й, касаеща потвърждаване на обжалваното решение по отношение на уважените исковете срещу ответниците за суми от по 5000 лв., отхвърляне на възражението им за прихващане със сумата 2100 лв., както и в частта за съответстващите им разноски. Както е видно от изричните мотиви на решението, действителната воля на решаващия съдебен състав е била да потвърди първоинстанционното решение в тези му части. Липсата на съответен диспозитив се дължи на пропуск на съда.

Поради това и с оглед правната теория (Сталев Ж., Мингова А., Стамболиев О., П. В., И. Р., „Българско гражданско процесуално право”, изд. „Сиела”, девето преработено и допълнено издание, 2012г., стр. 516), в случая не е налице непълно решение, а е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, която следва да бъде отстранена.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в решение № 263/11.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 55/2019 г. на Софийския окръжен съд, като ДОПЪЛВА същото в следния смисъл.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 127 от 26.10.2018г., постановено по гражданско дело № 633/2017г. по описа на РС- гр. П., В ЧАСТИТЕ МУ, с които:

-         З.И.В. с ЕГН ********** и адрес ***, е била осъдена да заплати на Й.Х.Ш. с личен номер ********** и съдебен адрес ***, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 5000 лева, представляваща половината от заплатената от Й.Х.Ш. на наследодателя й Г. И. В. сума в общ размер 10000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 31.08.2017 г., до окончателното изплащане на главницата от 5000 лева;

-         И.Г.И. с ЕГН ********** и адрес ***, е бил осъден да заплати да заплати на Й.Х.Ш. с личен номер ********** и съдебен адрес ***, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 5000 лева, представляваща половината от заплатената от Й.Х.Ш. на наследодателя му Г. И. В. сума в общ размер 10000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 31.08.2017 г., до окончателното изплащане на главницата от 5000 лева;

-         е отхвърлено възражението за прихващане на З.И.В. с ЕГН ********** и И.Г.И. с ЕГН ********** срещу Й.Х.Ш. с личен номер ********** за сумата 2100 лева, представляваща наемна цена в размер на 150 лева месечно за периода от 01.10.2014г. до 17.12.2015г. /14 месеца по 150 лева/ за ползването на процесния недвижим имот;

-         З.И.В. с ЕГН ********** и адрес ***, е била осъдена да заплати на Й.Х.Ш. с личен номер ********** и съдебен адрес ***, разноски в първоинстанционното производство в размер на 630,95лв.;

-         И.Г.И. с ЕГН ********** и адрес ***, е бил осъден да заплати да заплати на Й.Х.Ш. с личен номер ********** и съдебен адрес ***, разноски в първоинстанционното производство в размер на 630,95лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.