М
О Т И
В И
към решение по НАХД № 4547 по описа за 2017год.
на
Варненския районен съд –
ПЪРВИ наказателен състав.
По отношение на
подс. Д. Д.Д. от Варненска
районна прокуратура е възведено
обвинение по чл.182, ал.2 от НК: за това, че на 13.02.2017г., в гр.Варна, като
родител – майка не изпълнила съдебно решение по грп.дело №6653/2016г. по описа
на ХХІV състав на РС Варна, относно определено местоживеене на детето К. К. П.,
при неговата баба и дядо – М. Г. П.а и К. К. П..
В съдебно заседание представител на
РП Варна не се явява.
В съдебно заседание подсъдимата Д. се явява лично и с адв. А. и адв.Е. ***. Дава обяснения и моли да бъде призната за
невинна.
Защитницити правят обстоен анализ на
събраните по делото доказателства и пледират за оправдателно решение.
В дадената последна дума на
подсъдимата, Д. заявява, че иска да бъде призната за невиновна по повдигнатото
и обвинение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следната фактическа обстановка:
Досъдебно производство №
78/2017 г. по описа на ОД-МВР-Варна е образувано и водено срещу Д.Д.Д., за това, че на 13.02.2017г. в гр. Варна, като родител
- майка не изпълнила съдебно решение по гр. дело № 6653/2016 г. по описа на
XXIV състав на PC-Варна, относно определено
местоживеене на детето К. К. П., при неговата баба и дядо - М. Г. П.а и К. К. П.
-престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
Подс. Д.Д. и свид. К. П. имали сключен
граждански брак. По време на брака им се родило дете - К. К. П.. С влязло в
законна сила на 10.12.2010г. съдебно Решение, постановено по гр. дело №
5671/2009г. на Районен съд - София, сключеният между подс. Д. и свид. П.
граждански брак бил прекратен.
На 23.01.2017г. било
образувано гр. дело № 6653/2016г. по описа на XXIV състав на PC-Варна
по предявен от свид. К. П. срещу подс. Д. иск, с правно основание по чл. 131,
ал. 1 от СК за ограничаване на родителските права на подсъдимата, чрез промяна
на местоживеенето на малолетното дете - К. И., като същото бъде настанено при
неговия баща - свид. К. П. на адрес гр. София, ж.к „Хаджи Димитър" бл.
111Б, ет.5, ап. 20 или извън семейството в дома на неговите баба и дядо -
свидетелите М. Г. П.а и К. К. П., на адрес гр. София, ж.к „Хаджи Димитър"
бл. 111Б, ет.5, ап. 18.
С Решение № 240/23.01.2017г. по гр.дело № 6653/2016г.
по описа на XXIV състав, PC-Варна е ограничил
родителските права на Д.Д.Д. по отношение на детето К.
К. П., като отнема правомощието на майката да живее с детето К. П. по
предявения от К. Калоянов П. иск с правно основание чл. 131, ал. 1 от СК.
Съдът е определил като привременни мерки,
местоживеенето на детето К. К. П. при неговата баба и дядо - свид. М. Г. П.а и К.
К. П., при режим на лични отношения на подс. Д.Д. с
детето К. К. П. до приключване на производството по гр. дело № 6653/2016г., по
описа на ВРС, с влязъл в сила съдебен акт, при задължение на лицата,
осъществяващи заместваща грижа - М. Г. П.а и К. К. П., да осигурят явяването на
детето, както следва: всеки понеделник от всяка седмица на месеца за времето от
10.00 часа до 12.00 часа в сградата на ДСП - Оборище в присъствие на психолог,
ако детето е втора смяна на училище, а когато е първа смяна на училище всеки
понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 14.00 часа до 16.00 часа в
сградата на ДСП - Оборище в присъствие на психолог, на основание чл. 133, ал. 3 СК.
Решението в частта имаща
характер на определение по чл.133 ал.3 от СК, подлежи на принудително
изпълнение, въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на бабата и дядото
на детето и не подлежи на обжалване. Препис от Решението било връчено на
страните, включително и на майката - подс. Д.Д.Д..
Въз основа на гр. дело №
6653/2016г. по описа на PC - Варна е бил издаден
изпълнителен лист. Във връзка с образуваното изпълнително дело № 20177110400304
по описа на частен съдебен изпълнител с район на действие ОС-Варна - свид.
Даниела Петрова - Янкова са били извършени опити за връчване на съобщението по
изп. дело на подс. Д., но то така и не било връчено.
Въпреки, че е била запозната с
решението на съда, подс. Д.Д. не го е изпълнила, като
не е предала детето К. П., нито е спазвала определения режим на лични
отношения.
На 25.08.2017г. на Д.Д. е
било предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 182 ал.2 от НК.
От заключението на изготвената по делото съдебно –
психиатрична експертиза е видно, че: подс. Д. не страда от психично заболяване.
Не употребява и не е зависима от наркотични вещества. Към момента на настоящото
СПО е психично здрава. Не страда от психично разстройство в тесен смисъл,
умствено недоразвитие или слабоумие, които удовлетворяват критериите за
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33,
ал. 1 от НК.
Към момента на освидетелстване не се наблюдават
симптоми и синдроми на психично заболяване, които да пречат на поздсъдимата да
участва в наказателния процес.
Подсъдимата е с нормален интелект, нормални паметови
възможности, няма качествени и количествени нарушения на базисните психични
годности, което дава основание да се приеме, че подс. Д. е със запазени
психични годности правилно да възприема фактите, имащи значение за
наказателното производство и да дава достоверни обяснения, ако желае.
По делото са събрани множество доказателства, че в
следствие на сексуален контакт на бащата с детето, последното е било заразено
със заболяване предавано по полов път. Установено е провеждано лечение на това
заболяване, като е приложена и медицинска документация по делото. Безспорно е
установено трайно негативното отношение на детето към бащата, а същия живее в
общо домакинство и на общ адрес в гр.София с бабата и дядото, на които е
следвало подс.Д. да предаде детето си до приключване
на съдебното производство в изпълнение на определените привременни мерки.
Съдът не намира за нужно да обсъжда опитите за вземане
и предаване на детето, въпреки, че същите се отличават с определен драматизъм и
данни за това са събрани по делото.
Съдът намира, че макар и определението с което са
определени привременните мерки да не е изпълнено от подс.Д.,
същото няма сила на съдебно решение. Безспорно подлежи на принудително
изпълнение, но то подлежи и на отмяна или изменение от съда, който се е
произнесъл – не подлежи на инстанционен контрол. Предвид изложеното и съдът
намира, че това съдебно определение не е съпоставимо със съдебно решение.
Отделно от изложеното е установено, че Решението на
съдията от РС Варна по гражданското дело е било отменено и не е влязло в
законнта сила, поради което и съдът намира, че като явно несправедливо за
майката определението за привременните
мерки правилно не са били изпълнени от нея. Възможно е причина за това да е
било влошеното физическо състояние на майката и детето, което поставя под въпрос
и наличието на пряк умисъл на подс.Д. да неизпълни
съдебното определение по привременните мерки. Съдът намира, че е ненужно да се
спира подробно на проведената процедура от страна на използвания съдебен
изпълнител, въпреки, че липсват данни и доказателства подс.Д.
да е била поканена от него да изпълни доброволно определението за привременните
мерки.
От субективна страна липсват доказателства, че подс.Д. е действала с пряк умисъл за извършване на
престъпление по чл.182 ал.2 от НК.
Дори това да не беше така, съдът намира, че доколкото
с Определение на ОС Варна, по ВГрД №515 /2017г./с приложено копие на
Определение №386/2018г. по делото/ е обезсилено изцяло Решението на ВРС ХХІV
състав по гр.д.№6653/16г., с което са ограничени родителските права на Д. Д.Д. по отношение на детето К. К. П., като е отнето
правомощието на майката да живее с детето К. П., определено е местоживеене на
детето при неговите баба и дядо – М. и К. П.и в гр.София, деянието извършено от
майката не съдържа елементи на обществена опасност или ако има такава то тя е
явно незначителна.
Поведението на майката е било мотивирано единствено и
само от това да защити интересите на детето си, като го предпази от попадането
му в среда, в която то не се чувства комфортно, било е насилвано, заплашвано и
стресирано и има траен негативизъм към баща си и неговите родители. Следва дасе
отчете факта, че детето е момче на възраст около 10години и умее да възприема
действителността и да я осъзнава нормално според възрастта си, съгласно
социалните доклади.
Предвид
182, ал. 2 от НК, за това, че на 13.02.2017 г. в гр. Варна, като родител -
майка не изпълнила съдебно решение по гр. дело № 6653/2016 г. по описа на XXIV
състав на PC-Варна, относно определено
местоживеене на детето К. К. П., при неговата баба и дядо - М. Г. П.а и К. К. П..
Горепосочената фактическа обстановка
се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, а именно – дадените обяснения от подс.Д.,
които съдът кредитира изцяло и безрезервно, доколкото същите са подкрепени от
всички останали събрани по делото доказателства, свидетелските показания дадени
в хода на предварителното производство и в с.з., свидетелство за съдимост,
медицинска документация, копия от съдебни решения и определения и др.
Съдът намира, че деянието по чл.182 ал.2 от НК не е доказано от
субективна страна, а отделно от изложеното се отличава и с липса на обществена
опасност.
Предвид изложеното и на осн. чл.378 ал.4 т.2 от НПК, вр. чл.9 ал.2 от НК, съдът оправда подс.Д. по повдигнатото и обвинение
по чл.182 ал.2 от НК.
По гореизложените съображения, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: