Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 23.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Десислава
Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №8724 по
описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.10.2018
год., постановено по гр.дело №84557/2017 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в, е
признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу К.С.М. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153
ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 1 456.48 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.май 2014 год.
до м.април 2016 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“***********абонатен
№051896 и сумата от 25.32 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение за период от м.май 2014 год. до м.април
2016 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело №36208/2017 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в – 02.06.2017 год. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 194.39 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 1 456.48 лв. за периода от 15.09.2014
год. до 18.05.2017 год., като исковете са отхвърлени в останалата им част, а
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5.21 лв. – обезщетение за забава върху
главницата от за стойността на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2014
год. до 18.05.2017 год. – изцяло и ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 528.22
лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 65.11
лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.“
ООД.
Срещу решението в
частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществявала при публично известни Общи условия, които били влезли в сила
спрямо ответника /който не бил упражнил правата по чл. 150, ал. 3 ЗЕ/. Неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че са погасени по давност всички дължими
суми за периода от м.май 2013 год. до м.април 2014 год., които били
обективирани в обща фактура от м.юли 2014 год., издадена със срок на плащане
15.09.2014 год., от който момент следвало да се приеме, че започва да тече
давността. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено на
02.06.2017 год., т.е. преди изтичането на тригодишния давностен срок. В раздел VІІ
от Общите условия – „Заплащане на топлинна енергия“, чл. 32, ал. 1, бил
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т.ч. ответникът/
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл
задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, бил най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът ил изпаднал в забава – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо моли решението на
СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
жалбата К.С. М. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за
разглеждане искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във
въззивното производство, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа, че ответникът е собственик на
процесния апартамент №26, находящ се в гр.София, ж.к.“***********абонатен
№051896 и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм.
- ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, както и че стойността на доставената
през периода от м.май 2013 год. до м.април 2016 год. топлинна енергия възлиза
на 2 225.09 лв., стойността на услугата дялово разпределение за периода от
м.май 2014 год. до м.април 2016 год. – на 25.32 лв., а обезщетението за забава
в размер на законната лихва върху главницата от 1 456.48 лв. /стойност на
топлинната енергия/ за периода от 15.09.2014 год. до 18.05.2017 год. – на 194.39
лв.
Спорните между страните
въпроси по същество във въззивното производство са свързане с това дали вземанията
за главници, които се отнасят за периода от м.май 2013 год. до м.април 2014
год. включително, са погасени по давност, както и дали ответникът е в забава по
отношение на задължението си за стойността на услугата дялово разпределение.
Според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело №
3/2011 год., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111,
б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114,
ал. 2 ЗЗД.
Задълженията за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.май 2013 год. до
м.февруари 2014 год. включително са възникнали като срочни – в 30-дневен срок
след изтичане на месеца, за който се отнася, съгласно клаузата на чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2008 год. /действали до 12.03.2014 год./. Следователно за
всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи
горепосочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срокът за тяхното заплащане. В този смисъл и доколкото заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било депозирано на 02.06.2017
год. /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/, то
правилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията на ищеца за главници,
които се отнасят за периода от м.май 2013 год. до м.февруари 2014 год.
включително са погасени по давност.
По отношение на задълженията за
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.март
2014 год. до м.април 2014 год. включително въззивният съд приема, че е
приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради
следните съображения:
Действащата през
процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ
/изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни
вноски и една изравнителна вноска; 2/
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба
води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При
всички случаи, обаче, това “изравнително”
вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на
изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно действалите през периода от
м.март 2014 год. до м.април 2014 год. Общи условия на ищеца, в сила от
12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия
за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1
от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на
ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово
разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия/, представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен
състав счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват
след изтичането на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия –
всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е. в частност тригодишната
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за вземанията за м.март 2014 год. и за м.април
2014 год. /които са само такива за месечни вноски, тъй като ищецът не
претендира изпълнение на задължение за заплащане на изравнителна вноска – срещу
този извод на СРС не са наведени оплаквания във въззивната жалба/ е започнала
да тече съответно на 01.04.2014 год. и на 01.05.2014 год. и е изтекла преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело №36208/2017 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в – 02.06.2017 год.,
както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
Следователно процесните главни
вземания се явяват погасени по давност, ведно с натрупаните върху тях лихви за
забава според правилото на чл. 119 ЗЗД.
Осъщественото от ищеца фактуриране на
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното
потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на
изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок
за изпълнение на задълженията в процесната фактура, с който жалбоподателят
свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма
действие по отношение на ответника – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
Срещу изчисленията на размера на
непогасеното вземане за главница за стойност на доставената топлинна енергия за
изтеклия тригодишния период до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на вземането за обезщетение за забава не
са наведени оплаквания в жалбата, поради което и с оглед ограничения характер
на въззивното обжалване /чл. 269, изр. 2 ГПК/, жалбоподателят не би могъл да
постигне присъждането на суми в размери, по-големи от установените в атакувания
съдебен акт.
По делото не са ангажирани и каквито
и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставена в
забава по отношение на задълженията за заплащане на стойността на услугата
дялово разпределение, поради което и при правилно приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест първоинстанционният съд е приел, че релевираната претенция по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 5.21 лв. подлежи на отхвърляне.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му
част, като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 11.10.2018 год., постановено по гр.дело
№84557/2017 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в, в обжалваната му част.
Решението е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/