№ 462
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110204574 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Б.” ЕООД против наказателно постановление №03-014239/
25.08.2021г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което
на „Б.” ЕООД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 1700 лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал.1
от КТ за нарушение по чл.153 ал.2 от КТ.
Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява,
като процесуалният представител поддържа жалбата в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
НП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
При извършена проверка от служители на ДИТ Варна, на хотел Корал
стопанисван от „Б.” ЕООД, находящ се к.к „Св.Св. Константин и Елена” било
констатирано, че в обектите имало лица престиращи труд. При
документалната проверка било установено, че лицето Сн. И.а е допуснато до
1
работа, като е престирало труд от 09.07.2021г. до 17.07.2021г. включително
осем поредни дни без почивен ден. В качеството си на работодател „Б.”
ЕООД не е осигурил седмична почивка не по-малко от 36 часа на работника
И.а. Нарушението било извършено на 15.07.2021г в обект хотел Корал
намиращ се в к.к „Св.Св. Константин и Елена”.
Горното било основание за съставяне на АУАН, който бил предявен на
жалбоподателят и подписан от него с възражения. АНО въз основа на
констатациите в АУАН издал срещу въззивника атакуваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ
имуществена санкция в размер на 1700 лв. за административно нарушение по
чл. 153 ал.2 от КТ.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид. Б.. Свид. Б.
заявява, че нарушението било установено по представени от жалбоподателя
отчетни форми. Същата твърди, че на 12.07.21г. И.а е била междинна смяна –
отбелязана с буквата М. Съдът не кредитира показанията на свид. Б., тъй като
същите съществено се различават с приетите и приложени по делото писмени
доказателства.
До разпит бе допуснат свид. Нанков, който заявява, че работи в
дружеството –жалбоподател като готчав. Съдът кредитира показанията на
свид. Нанков. Същият твърди, че на 12.07.21г. И.а е имала почивен ден
отбелязан в таблицата с буквата П, а на 13.07.21г. е била междинна смяна.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, разпита на свидетелката в хода на съдебното
производство и приложените писмени доказателства, които преценени в
тяхната взаимно свързаност са логически свързани и последователни, поради
което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна .
В хода на административно наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. При съставянето на акта
за установяване на административно нарушение също са били спазени
2
изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващия орган е
приложил материалния закон, след като е констатирал нарушение по чл.153
ал.2 от КТ, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Копието от таблица за явяване на работа през месец юли 2021г. е основното
доказателство, на което се базира административно-наказващият орган, за да
направи извода за това, че Сн. И.а е работила непрекъснато за периода
09.07.2021г. до 17.07.2021г. включително 8 дни в обект хотел Корал в к.к.
Св.Св. Константин и Елена и на последната не е осигурена седмична почивка
от най-малко 36 часа през този период при въведено сумирано изчисляване
на работното време.
При внимателен прочит на приложените по делото писмени
доказателства –таблици за работа лицето Сн. И.а не е работило в обект –хотел
Корал в периода 09.07-17.07. -8 последователни дни. На 12.07.2021г. същата
е била в почивка-видно от отбелязване в самата таблица с буквата „П“. В тази
връзка съдът намира, че на същата е била осигурена полагащата и се
седмична почивка. На съдът не става ясно въз основа на какви доказателства е
било прието от АНО, че И.а е работила 8 последователни дни, като видно от
приложените писмени доказателства същата е ползвала почивен ден в средата
на процесния период. В тази насока са и събраните гласни доказателства –
показанията на свид. Нанков-главен готвач. Същият твърди, че той е
попълвал таблицата и обяснява подробно значението на изписаните таблицата
букви. Твърди, че на 12.07. –И.а е била в почивка-отбелязана с буквата П.
Същевременно, съдът намира, че ако лицето И.а действително е
работило 8 дни, както сочи административно-наказващият орган, то би
следвало да са дадени предписания за изплащане на възнаграждение за този
извънреден труд, а такива видно от Протокол за извършена проверка липсват.
Предвид гореизложеното съдът намира, че издаденото НП е
неправилно, тъй като на жалбоподателят е вменено нарушение,което не е
извършил. В тази връзка съдът намира, че НП следва да бъде отменено.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния
изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на
чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78,
ал.1 от ГПК.
3
В случая въззивникът е представил доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420лв. Договорената и
заплатена от въззивника сума за адвокатско възнаграждение надвишава
размера на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела
определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от цитираната наредба за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. В случая е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1700 лв. и минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно горепосочения текст от наредбата е над 300лв. Съдът като взе
предвид, че договореното и заплатено от въззивника адвокатско
възнаграждение надвишава незначително минималния размер на
адвокатското възнаграждение предвиден в цитираната по-горе наредба,
прецени, че така договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно.
Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото и
активността на процесуалния представител на въззивника в производството
посредством изготвяне на въззивна жалба, участие в съдебно заседание и
представяне на писмени доказателства и то такива от съществено значение за
решаване на делото. В контекста на горното съдът счете, че направеното от
процес. представител на въззиваемата страна възражение в тази насока се
явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в
пълен размер – 420 лв. В случая съдът намира за нужно да отбележи, че
нормата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН не задължава съда автоматично да присъжда
адв.възнаграждение в минимален размер. Адвокатското възнаграждение
трябва да е справедливо и обосновано и само в правомощието на съда е да
прецени дали съобразно данните по делото уговореният размер е прекомерен
и до какъв размер следва да се намали при спазване на определения минимум
в разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН във връзка с чл. 36 ЗА. Настоящият
случай не е такъв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №03-014239/ 25.08.2021г. на
4
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Б.” ЕООД
е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 1700 лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за
нарушение по чл.153 ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна да заплати на
„Б.“ ЕООД сумата от 420 лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5