Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на втори декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Маринова въззивно частно гражданско дело № 11626
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр. чл.
435, ал.2, т.7
ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 01.10.2020 г. по изп.
дело № 20208490402953 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 към Камара на ЧСИ, с което по повод постъпило възражение от длъжника по изпълнителното дело
съдебният изпълнител е отказал да измени постановление за приемане на разноски
по изпълнението, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В
частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление.
Твърди се, че приетият размер на адвокатско възнаграждение, възлизащ на сумата
от 300 лв., следва да бъде намален до сумата от 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото представителството по делото се е изразило единствено
в подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Поддържа се, че не се
дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от посочената наредба, тъй като
не са налице изискуемите за начисляването му предпоставки, а именно:
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Наред
с посоченото, се излагат доводи и че приетото адвокатско възнаграждение е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Релевира
се довод, че дължимите суми са изплатени изцяло в срока за доброволно
изпълнение. Отправя се искане за отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител
и намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение за
изпълнителното производство, както и на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифа към ЗЧСИ. Претендират се разноски за производството, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Препис
от жалбата е връчен на взискателя Д.Р.Й., който в срока по чл.436, ал.3 ГПК е
депозирал писмено възражение. Оспорват се като неоснователни доводите на
жалбоподателя за неправилност на обжалваното определение. Изложени са съображения,
че адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв. е съобразено с Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и че
доколкото дългът не е погасен от страна на длъжника, несъмнено ще се наложи
осъществяването на процесуално представителство по изпълнителното дело. Претендират
се разноски.
По
делото са изготвени мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ А.П., в които са
изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът намира
следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело № 20208490402953 по описа на ЧСИ А.П.,
рег. № 849 на КЧСИ е образувано по молба от 24.09.2020 г. на Д.Р.Й. чрез адв. И.Д.,
въз основа на изпълнителен лист от 15.09.2020 г., изд. от СРС, след констатация
на съда, че решение № 4934 от 13.08.2020 г. по в.гр.д. № 16899/2018 г. на СГС,
ГО, II В, състав, постановено във връзка с решение № 458292
от 25.07.2018 г. по гр.д. № 18774/2018 г. на СРС, ГО, 159 състав, подлежи на
изпълнение, с който изпълнителен лист „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Д.Р.Й.
сумата от 199, 06 лв. държавна такса и сумата от 564 лв. адвокатско
възнаграждение – разноски пред първата инстанция, както и сумата от 99, 53 лв.
държавна такса и сумата от 560 лв. адвокатско възнаграждение – разноски пред въззивната
инстанция.
С
молбата за образуване на изпълнителното дело на ЧСИ е възложено по реда на
чл.18 ЗЧСИ определянето на способа за изпълнение. Като приложение към молбата е
представен договор за правна защита от 23.09.2020 г., сключен между взискателя Д.Р.Й.
и адв. И.Д., с предмет: образуване на изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД за
събиране по принудителен ред на сумите по издаден изпълнителен лист от
15.09.2020 г. по гр.д. № 1874/2018 г. на СРС, 159 състав, в който е уговорено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., като е посочено, че договорът служи за разписка за така
получената сума.
На
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 8959/24.09.2020 г.,
връчена на 25.09.2020 г.
Изпратено
е запорно съобщение до „О.Б.“ АД изх. № 8960/24.09.2020 г., връчено на 24.09.2020
г. за налагане на запор на банковите сметки на длъжника.
С
платежно нареждане рег. № BORD00373246/28.09.2020
г. е наредено извършването на превод по сметка на ЧСИ по процесното
изпълнително дело на сумата от 1 977, 95 лв.
С
писмо изх. № ЗСи-101-6424#1/28.09.2020 г.
от „О.Б.“ АД, получено от ЧСИ на 02.10.2020 г., банката го е уведомила, че от
банковата сметка на длъжника с платежно нареждане рег. № BORD00373246/28.09.2020 г. банката е превела изцяло
дължимата сума в размер на 1 977, 95 лв.
От
страна на длъжника „Т.С.“ ЕАД е постъпило възражение вх. № 3788/30.09.2020 г.
срещу посочените в поканата за доброволно изпълнение адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. и разноски. Във възражението са изложени съображения, че
правната защита по изпълнителното дело се свежда до подаване на молба за
образуването му, поради което размерът адвокатското възнаграждение следва да
бъде намален до сумата от 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
съответно бъде намален и размерът на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
С
постановление от 01.10.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да намали
заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
изпълнителното дело по съображения, че се дължи адвокатско възнаграждение както
по чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на
200 лв., така и по чл.10, т.2 от Наредбата в размер на 164, 79 лв., поради
което приетият размер от 300 лв. се явява под минимално предвидения такъв. По
изложените съображения счита, че адвокатското възнаграждение, а следователно –
и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не подлежат на
намаляване.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При
служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира,
че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна
по делото, която има интерес да обжалва акта, в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
При
служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря
на изискванията на чл.436, ал.4 ГПК, вр. чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК.
Съгласно
чл.437, ал.3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния
изпълнител е валиден и допустим.
Съгласно
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право
да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност /в посочения смисъл – решение № 393 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 5473/2014
г. на ВКС, ІV ГО/.
Според
чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на
длъжника. В настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно
изпълнение, подписана от съдебния изпълнител, поради което липсата на отделно
постановление за определянето им не обосновава извод за допуснато съществено
закононарушение.
Само
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл.78 ГПК /по арг. от задължителните разяснения,
дадени с т.1 от ТР № 6/2012 по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Установи се, че процесуалното представителство по изпълнителното дело
взискателят е възложил на адв. И.Д., като е било уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., заплатено в брой, което обстоятелство се установява
от представения с молбата за образуване на изпълнителното дело договор за
правна защита.
По
повод релевираното от жалбоподателя възражение съдът следва да прецени
дължимостта на това възнаграждение и дали същото е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Тази преценка следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото.
В
случая от страна на процесуалния представител на взискателя е депозирана единствено
молба за образуване на изпълнителното дело. Единственото изпълнително действие -
запор върху банковите сметки на жалбоподателя при „О.Б.“ АД е предприето при
упражняване на правомощията на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ, възложени му изрично с
молбата за образуване на изпълнителното дело. При това, запорът е наложен едновременно с изпращане на поканата за
доброволно изпълнение, като сумата е постъпила по сметка на съдебния
изпълнител в срока за доброволно изпълнение с платежно нареждане рег. № BORD00373246/28.09.2020 г.
При
това положение съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от
фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение
единствено за образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
200 лв., но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Според
т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума. Пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от
Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване
на поканата за доброволно изпълнение. С оглед редуцирането на адвокатското
възнаграждение в случая следва да се намали и пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ до сумата от 179, 76 лв. с вкл. ДДС.
По разноските:
С
частната жалба е заявено искане за присъждане на разноски за производството.
Настоящият състав намира, че в случаите, когато предмет на обжалване са актове
на съдебен изпълнител за определяне на разноски по изпълнението, разноски не се
дължат.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по частна жалба
на „Т.С.“ ЕАД постановление от 01.10.2020 г. по изп. дело № 20208490402953 по
описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 към Камара на ЧСИ в ЧАСТТА, в която е отказано намаляването на приетите разноски за
адвокатски хонорар над сумата от 200
лв., както и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 179, 76 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание
чл.78, ал.5 ГПК, размера на дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя Д.Р.Й.,
ЕГН ********** по изп. дело № 20208490402953 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849
към Камара на ЧСИ, до сумата от 200
лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ до сумата от 179, 76 лв. с
вкл. ДДС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.