№ 1287
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110213408 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХ, против Наказателно
постановление №782156-F7773822/02.08.2024 г., издадено от СКД – Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ към Централно управление на Национална Агенция за Приходите (НАП), с което
на основание чл.278б, ал.3 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 7974,15 лв за нарушение на чл.127и, ал.1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В жалбата, като довод за незаконосъобразност на процедурата по издаване на
санкционния акт, е посочена липсата на отговор по депозираните от дружеството
възражения по реда на чл.44 от ЗАНН. Разглежда се като съществен порок и привличането в
качеството на свидетел при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение на лице, което не е участвало в процедурата по установяване на отклонението от
правните предписания в дейността на дружеството, въпреки наличието на данни за
служителите на НАП, които са го констатирали. Оспорват се и приетите за установени от
наказващия орган фактически положения, като въззивникът приема, че нарушението на
материалното правило на чл.127и, ал.1 от ДОПК изисква кумулативната даденост на два
елемента, изразяващи се в недеклариране на данни за превоза до влизане на превозното
средство на територията на страна и липса на последващо потвърждение за получаването на
стоките с висок фискален риск. Предлага се като довод в подкрепа на поддържаната теза
използваният от законодателя съюз „и“ в диспозицията на чл.127и, ал.1 от ДОПК. В тази
връзка са релевирани доводи за неправилно приложение на материалния закон. Моли се за
цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител,
който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Г, с
пълномощно, представено по делото, който оспорва жалбата. Моли наказателното
1
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Отправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в алтернатива прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА, макар и по различни от наведените от жалбоподателя аргументи.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„ХХХ“ ЕООД, било търговец, регистриран в Търговския регистър, с ЕИК ХХХ, със
седалище и адрес на управление: ХХХ Дружеството било представлявано от ИММ.
Дейността на същото била свързана с покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в
първоначален, преработен или обработен вид; търговия със стоки собствено производство;
внос и износ по предмета на дейност, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими
имоти с цел продажба или отдаване под наем; дейност на търговско представителство и
посредничество на български и чуждестранни фирми и лица, всяка друга дейност разрешена
от закона.
На 15.06.2024 г., в 17:34 часа, на граничен контролно - пропускателен пункт (ГКПП) -
Калотина инспектори по приходите - ММС и РРН извършили проверка на транспортно
средство марка „Мерцедес“, с рег. № ХХХ и ремарке, с рег. № ХХХ, с водач СМС. В
рамките на контролната дейност те извършили оглед на товара и придружаващите го
документи – международна товарителница и стокова разписка. Установили, че в
транспортното средство се превозват „Кафе, дори печено или декофеинизирано: Черупки и
люспи от кафе, заместители на кафе, съдържащи кафе, независимо от съотношението в
сместа, кафе печено, недекофеинизирано“ и „Мляко и сметана, концентрирани: на прах,
гранули или други твърди форми, с тегловно съдържание, непревишаващо 27%“. Така
описаните продукти били включени списъка на стоките с висок фискален риск, съответно с
кодове по КН 09012100 и 04022191. Въпреки това за превозвания товар липсвали данни за
Уникален номер на превоз (УНП), удостоверяващ извършено предварително деклариране на
товара. По този повод органите по приходите поставили техническо средство за контрол на
транспортното средство. Съставили и протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск №231403110063_1 от 15.06.2024 г. Водачът на транспортното средство, от
своя страна, попълнил декларация от същата дата, в която отразил данни за предстоящото
разтоварване на стоките.
На 17.06.2024 г., в 09:00 часа, в ХХХ – база на дружеството – въззивник, посочени
като дата и място на разтоварване на стоките с висок фискален риск от водача на товарния
автомобил, служители на Национална агенция по приходите - свидетел М. А. Ж., заемащ
длъжност "инспектор по приходите" в ГД „Фискален контрол“ към НАП и колегата ГТГ,
предприели втора проверка на превозвания товар. В нейния ход те отстранили техническото
средство за контрол на превозното средство, което действие удостоверили в протокол за
отстраняване на техническо средство за контрол № 231403110063_3/17.06.2024г. Било
констатирано, че товарният автомобил, посочен по- горе, превозва стоки, включени в
списъка с висок фискален риск, а именно „Кафе, дори печено или декофеинизирано: Черупки
и люспи от кафе, заместители на кафе, съдържащи кафе, независимо от съотношението
в сместа, кафе печено, недекофеинизирано“, с код по КН 09012100, с общо тегло 792,00 кг,
на стойност по фактура от 6652,80 евро и „Мляко и сметана, концентрирани или с прибавка
на захар или други подсладители: На прах, гранули или други твърди форми, с тегловно
съдържание на мазнини, превишаващо 1,5%: Без прибавка на захар или други подсладители:
2
С тегловно съдържание на мазнини, превишаващо 27%: В директни опаковки, с нетно
съдържание, непревишаващо 2,5 kg“, с общо тегло 600,00 кг, с код по КН 04022191, на
стойност по фактура от 3540 евро. Общата стойност на продуктите по фактура възлизала на
10192,80 евро с левова равностойност 19935,38 лева. В превозното средство открили и
стока, непопадаща в списъка на тези с висок фискален риск - вендинг машини и какао.
Резултатите от втората проверка също били обективирани в протокол с
№231403110063К4 от 17.06.2024г., в който били описани и съответни документи (проверени
и иззети при проверката). Със същия документ, на основание чл.121а, ал.3, вр.ал.1, т.5 от
ДОПК данъчните органи определили и предварително обезпечение при фискален контрол в
размер на 5879,81 лева. Същото било внесено по сметка на данъчната администрация на
същата дата.
На 17.06.2024 г., след приключване на втората проверка и в присъствието на
представител на дружеството - въззивник и в това свидетеля ГТГ, свид. М. Ж., след като
преценила, че „ХХХ“ ЕООД е извършило нарушение на данъчното законодателство,
съставил АУАН № F773822/17.06.2024 г. В него били описани фактологията на нарушението
и неговата правна квалификация – нарушение на нормата на чл.127и, ал.1 от Данъчно-
осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), вр.чл.8, ал.1 от Наредба №Н-5/29.09.2023 г. на
Министерство на финансите (МФ). Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля по
него, след което бил връчен на представляващия дружеството на същата дата, който го
подписал и приел препис от него. В съответната графа от бланката на АУАН от името на
въззивника не били вписани възражения. Допълнителни такива в писмена форма постъпили
на 26.06.2024г., заведени с вх. №26-М-415/26.06.2024г. В тях били релевирани идентични
доводи на тези, споделени в иницииращата настоящото производство жалба.
Въз основа на посочения АУАН, на 02.08.2024 г., било издадено и атакуваното
Наказателно постановление с №782156-F773822/02.08.2024 г. от СКД - Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален
контрол“ към Централно управление на Национална Агенция за Приходите (НАП). С него на
основание чл.278б, ал.3 от ДОПК и след като установил, че случаят не разкрива белезите на
маловажност, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган наложил административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 7974,15 лв. на жалбоподателя за извършено
от него нарушение на чл.127и, ал.1 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК),
вр.чл.8, ал.1 от Наредба №Н- 5/29.09.2023 г. на Министерство на финансите (МФ).
Препис от санкционния акт бил връчен на законния представител на въззивника на
22.05.2024 г., видно от инкорпорираната в него разписка за доставяне. Жалбата срещу него
била депозирана на 05.09.2024 г. чрез наказващия орган.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото
доказателства: гласни доказателствени средства - показанията на разпитания от съда
свидетел М. А. Ж. /актосъставител/ и приобщените към доказателствения материал по
надлежния ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: разписка за връчване на НП,
пълномощни за процесуално представителство, протоколи за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск №231403110063_1 от 15.06.2024 г. , декларация от лице, придружаващо
стоката, протокол за отстраняване /поставяне на техническо средство за контрол №
231403110063_3/17.06.2024г. протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск №231403110063К4 от 17.06.2024г. международна товарителница, стокова разписка,
фактура, извлечение от електронна система на НАП за подаване на данни за стоки с висок
фискален риск, писмени отговори на НАП с приложения към тях – извлечение от регистър
на издадени наказателни постановления и предупреждения по чл.28 от ЗАНН.
Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя М. Ж., като непротиворечиви
и кореспондиращи си с останалите приети за достоверни и относими към предмета на
доказване материали. Те позволяват да се проследи хронологията на контролната дейност,
3
респ. поставените в нея акценти и реда за събиране на относимите доказателства.
Свидетелят последователно и логически свързано отразява фактите, възприети
непосредствено в качеството му на орган по приходите при извършената проверка на място
в стопанисваната от жалбоподателя складова база, посочена като място за разтоварване на
стоката, вида на проверените документи, конкретните характеристики на превозвания за
дружеството – жалбоподател товар, удостоверени идентично и в изготвения протокол за
извършена проверка. Свидетелят по категоричен начин описва белезите, по които е различил
превозваните стоки като такива, попадащи в списъка на стоки с висок фискален риск,
описани под съответен код в приложимата комбинирана номенклатура, както и е извел
тяхната стойност. Пояснява, че съпоставката е извършил, както посредством визуален оглед
на техните външни белези, така и чрез съпровождащите ги документи, в които те са били
описани идентично. Уточнява, че след преминаването на камиона, превозващ хранителните
продукти, на българска територия данъчните органи са пристъпили към фискален контрол,
при който с категоричност са констатирали липса на предварително деклариране. Така
заявеното от него кореспондира и с извлеченията, приложени към административната
преписка от електронната система на НАП. В синхрон са и със съдържанието на наличните
по делото копия на придружаващи стоката документи – товарителница, фактура и стокова
разписка. Депозираните от свидетеля сведения не са фрагментарни и не указват наличие на
заинтересованост и изопачаване на споделените факти. Независимо от неговата служебна
ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият
орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в
предадената от него информация. Още повече, когато тя кореспондира и с изводимите от
другите доказателствени източници факти (в частност с протоколите от проверка и иззетите
документи). Поради това съдът се доверява на така обсъжданите показания и ги поставя в
основата на своите изводи по съществото на делото.
Приетият за установен факт, свързан с бездействието на „ХХХ“ ЕООД да декларира
предварително движението на стоки с висок фискален риск, се потвърждава и от
приложените по делото протоколи, съставени от данъчните органи и удостоверяващи
хронология и съдържанието на предприетите от тях действия по фискален контрол.
Увереност в правилността на извода за отсъствието на изпълнено задължение по чл.127и,
ал.1 от ДОПК позволяват и извлеченията от информационната система „Фискален контрол
ВОП и проверки в страната с УНП“, анализирани заедно с приложените копия на
декларации от водача на превозното средство и придружаващите стоката документи.
Допълнително изясняват фактическата обстановка и предоставената справка за издадени
срещу възззивника наказателни постановления и предупреждения по реда на чл.28 от ЗАНН,
изводимо от която е отсъствието на предходни нарушения на данъчното законодателство,
както и заповедта на Изпълнителния директор на НАП, овластяващ конкретни органи от
йерархията в НАП с правомощия в хода на административнонаказателните процедури,
свързани с установяване и санкциониране на нарушения на разпоредбите на ДОПК. Така
изброените немногобройни писмени доказателства са в унисон помежду си и с показанията
на свид. Ж., което и по аргумент от нормата на чл.305, ал.3 от НПК не налага подробно и
отделно обсъждане. Цялостният анализ на писмените и гласните доказателствени
източници, събрани по делото, води този съд до еднозначни и категорични фактически
изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления и
предупрежденията по чл.28 от ЗАНН, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност.
По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
4
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно
извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите
констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.
Съдът извърши служебна проверка относно компетентността на органите и
длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали НП. Видно от разпоредбата
на чл.290, ал.1 от ДОПК, актовете за установяване на административни нарушения се
съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него
длъжностно лице. Компетентността на органите по приходите да образуват
административнонаказателни производства за неспазване разпоредбите на ДОПК и да
съставят АУАН, произтича от законовата разпоредба, което не налага делегирането му с
нарочен акт. Производството е инициирано от служител, заемащ длъжност „инспектор по
приходите“ в ЦУ – НАП, чиято длъжност е включена в обхвата на понятието „орган по
приходите“, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП. Приложената към материалите по
делото Заповед № ЗЦУ – 384 от 27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, в т.1.8.
овластява началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на Централно управление на НАП с
правомощията на наказващи органи при констатиране на нарушения на чл.278б от ДОПК.
Този административен акт е цитиран и в обжалваното наказателно постановление (НП),
което е доказателство, че към датата на издаване на наказателното постановление неговият
автор е притежавал нужната материална компетентност да участва като наказващ орган в
производството.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно – 2 години от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, колкото се
касае до законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът не споделя като основателни възраженията на въззивника за допуснато
нарушение при съставяне на акта за съставяне на административно нарушение (АУАН),
свързано с неправилно приложение на хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Съгласно
цитираната разпоредба: „При липса на свидетели, присъствували при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично
се отбелязва в него.“ Изискванията за прилагане на този ред в случая са спазени, доколкото
за участие в процедурата са привлечени двама свидетели и е вписано към коя категория те
спадат. Законът не налага изрично да се мотивират в акта критериите, по които съставителят
му е избрал лицата, свидетелстващи за законосъобразността на неговите действия. Дори и
актосъставителят да пренебрегне предписанието на чл.40, ал.1 от ЗАНН и да приложи
хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, това не би довело до съществено процесуално
нарушение, тъй като смисълът на тези законови текстове е да се гарантира гражданският
контрол върху действията на административните органи, който се постига и в двата
варианта. Разликата между двата подхода се изразява единствено в по- сериозните
процесуални усилия, които ще бъдат необходими в процеса на доказване на обвинителната
теза (в този смисъл и Илкова, Р., Панов, Л. „Процесът по ЗАНН“, Сиела, София, 2009, с. 47-
48). В тази връзка следва да се спомене и разбирането на този състав, че двете алинеи в
чл.40 от ЗАНН са в съотношение на алтернативност, а не на субсидиарност, независимо от
недотам удачната редакция. Аргументи в полза на същото се черпят и от правилото на чл.43,
ал.1 от ЗАНН, което приема за съобразена с императивните изисквания и форма на акта,
5
подписан само от един от свидетелите, посочени в него.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Разкрива се съвпадение
между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП. С оглед даденото описание на нарушението е съответна и неговата правна
квалификация, поради което не се разкрива нарушение на л.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Въпросът,
дали реално изводимите от доказателствения материал факти са правилно оценени от
наказващия орган като накърняващи правилото на чл.127и, ал.1 от ДОПК, е такъв по
съществото на правния спор и се свързва с правилното приложение на материалния закон,
без в случая да засяга формата на актовете, издадени в хода на протеклата извънсъдебна
фаза на производството.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника на „ХХХ“ ЕООД, ЕИК
ХХХ, е ангажирана за нарушение на изискването за предварително деклариране на стоки с
висок фискален риск по чл.127и, ал.1 от ДОПК, за което и след преценка и проверка е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7974,15 лв. на
основание чл.53, във връзка с чл.83 от ЗАНН за неизпълнение на задължение към държавата
при осъществяване на дейността си.
Разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК изисква при превози на стоки с висок
фискален риск, започващи от територията на друга държава - членка на Европейския съюз,
и завършващи на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в
тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки
предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно
средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до
края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване. За
прилагане на това правило с текста на чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. нарочен
ред за деклариране, чрез подаване на данни по електронен път, като се препраща за
конкретика към приложение № 1 от подзаконовия нормативен акт и установеното в чл. 48 от
него.
Списъкът на стоките с висок фискален риск, съгласно чл. 4 от Наредба № Н-5 от
29.09.2023 г. се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано
предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издадена
на основание чл. 127а, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тези актове се
публикуват на интернет-страниците на Министерството на финансите и на Националната
агенция за приходите, в деня на издаването на заповедта, в която е определен и срок за
влизането й в сила, не по-кратък от 3 дни.
В конкретния случай, към месец юни 2024 г. стоките с висок фискален риск са
определени в списък, утвърден със заповед №3МФ - 1295/28.12.2023 г. на Министъра на
финансите, с кодове по Комбинираната номенклатура съгласно приложението на заповедта.
В списъка на стоките с висок фискален риск са включени и „Кафе, дори печено или
декофеинизирано: Черупки и люспи от кафе, заместители на кафе, съдържащи кафе,
независимо от съотношението в сместа, кафе печено, недекофеинизирано“, с код по КН
09012100, както и „Мляко и сметана, концентрирани или с прибавка на захар или други
подсладители: На прах, гранули или други твърди форми, с тегловно съдържание на
мазнини, превишаващо 1,5%: Без прибавка на захар или други подсладители: С тегловно
съдържание на мазнини, превишаващо 27%: в директни опаковки, с нетно съдържание,
непревишаващо 2,5 kg“, с код по КН 04022191. С последващите изменения на заповедта не е
6
отменена коментираната позиция.
От доказателствата по делото (придружаващи документи и показанията на свид. Ж.)
се установява, че превозваният в автомобила, проверен от данъчните органи, товар е бил
предназначен за получателя „ХХХ“ ЕООД и е бил от вид, попадащ в категорията стоки с
висок фискален риск – кафе и сухо мляко, съответстващи на обозначения, както в
протоколите за проверка, така и в издадените актове кодове по номенклатура. Доказан
безспорно е и фактът, че дружеството - жалбоподател, не е изпълнило задължението си да
декларира данни за този превоз до влизане на транспортно средство на територията на
страната, съответно не е бил генериран уникален номер за извършваната дейност. Това свое
поведение то е реализирало на 15.06.2024 г. – датата, на която тежкотоварният автомобил,
транспортиращ стоките, е навлязъл на територията на страната. В съгласие с правилото на
чл. 48, ал. 2 ЗАНН и доколкото нарушението е свързано с подаване на информация по
електронен път, мястото на извършването му е индивидуализирано като гр. София, където е
седалището на органа – Национална агенция за приходите, пред когото се е дължало
изпълнението на публичното задължение. Със своето бездействие, въззивникът е нарушил
разпоредбата на чл. 127и ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г.
Тази съдебна инстанция не споделя възраженията на обжалващия по приложението
на материалния закон, тъй като счита, че независимо от своята редакция текстът не въвежда
изискуемост на два кумулативни елемента, спрямо които да се преценява изпълнението, а
отклонението от предписаното правило е довършено с пропуска да се изпълни
предварителното деклариране. По този начин именно се възпрепятства възможността за
осъществяване на фискален контрол от органите по приходите върху движението на стоките
с висок фискален риск на територията на страната при условията на Глава Петнадесета "а"
от ДОПК, като съвкупност от действия, насочени към предотвратяване укриването на
данъци и на данъчни измами. Касае се за задължение, което е установено за целите на
превенцията и е свързано с възможността, след като данъчните органи бъдат сезирани с
декларация, да могат да упражнят своевременно контрол за съответствие между подадените
данни и действително превозвания товар. Потвърждаването на стоката има отношение към
последващата проверка относно наличието на разлика между вида и количеството на
стоката, поради което и неизвършването му обуславя ново, различно нарушение.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е подбрал и
санкционната разпоредба на чл. 278б, ал. 3 от ДОПК, която препраща към визираното в чл.
127и, ал. 1 от ДОПК правно задължение. Налице е пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация.
Доколкото нарушението е допуснато в дейността на юридическо лице не следва да
бъде подлагана на изследване субективната страна на деянието, доколкото неговата
отговорност е безвиновна /чл.83, ал.1 ЗАНН/.
Независимо че административното нарушение на правилото на чл.127и, ал.1 от
ДОПК, санкционирано по реда на чл.278б, ал.3 от ДОПК, е формално по своя характер и за
неговата съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последици, настоящият
съдбен състав намира, че установените фактически констатации следва да се подведат под
хипотезата на 28, ал.1 ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле с оглед
вида на нарушенията: резултатни или формални. В този смисъл, не може да се обоснове
извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва
настъпване на общественоопасни последици, извършването му не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Макар при обсъждане предпоставките за
ангажиране на имуществената отговорност на юридическите лица да не се изследва
7
субективна страна на деянието, елементът обществена опасност, като обективен такъв
винаги подлежи на анализ. Затова и законодателят не прави разлика при обсъждане на
маловажния случай на административно нарушение между особени качества на субектите на
отговорността, в частност дали са физически, или юридически лица, видно и от изрично
уреденото правило на чл.28, ал.6 от ЗАНН. Преценката за приложимостта на коментирания
институт е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за дефинирането на „маловажност” са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото
правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – засегнатите от
деянието обществени отношения, както и всички други релевантни обстоятелства като:
време, място, обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни за други извършени
нарушения и т.н.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на
санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С
приложението й, всъщност субектът на нарушението бива освободен от
административнонаказателна отговорност. Изразът в закона "може" не обуславя действие
при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за
особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в
закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи
наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови
последици. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия
обхват се включва и проверката за законосъобразност на същата. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие
със закона. Решаващият субект не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл е и основната
теза в Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г., по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на
Върховния касационен съд.
Принципът на пропорционалност при преценката за налагане на имуществена
санкция за извършеното е последователно застъпен, както във вътрешното право на
Република България (чл.35, ал.3 от НК, чл.11 ЗАНН), така и в практиката на Съда на
Европейския съюз (СЕС) по приложението на инструментите за борба срещу данъчните
измами, избягването на данъчно облагане и евентуалните злоупотреби (Решение от 14 март
2013 г. по дело № C-525/11 на СЕС, точка 28, Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело
M. U., C210/10, т. 23, Решение от 7 октомври 2010 г. на СЕС по дело с № C-382/09 г., т. 44,
Решение на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С – 497/15 и С-498/15 г.). В
последната се подчертава, че санкциите, подбрани от държавите не трябва да надхвърлят
границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели,
като при алтернативна даденост на няколко подходящи мерки за въздействие следва да се
приложи онази, която води като резултат съразмерни с преследваните цели неудобства за
правните субекти.
Задължението за предприемане на декларирането по чл.127и ал.1 от ДОПК при
наличие на предвидените от закона основания безспорно е една от значимите гаранции за
8
постигане на целите, заложени от законодателя с промените в ДОПК, въведени през 2021 г.
Неговото изпълнение обезпечава възможността да бъдат установени важни факти и
обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения, свързани и с физическия
контрол върху стоките с висок фискален риск, както и има пряко отношение към
превенцията на риска от компрометиране на стабилността и доверието във финансовата
система на Европейския съюз. Постигането на заложените от законодателя цели обаче не
изключва нуждата във всеки конкретен случай да се преценява съразмерността между
налаганите санкции и степента на обществена опасност на извършеното. Единствено по този
начин ще бъде постигнат изискуемият баланс между целта да се защити обществото от
неправомерни посегателства и нуждата от създаване на регулаторна среда, която не допуска
причиняването на прекомерни тежести върху дейността на стопанските субекти за
постигането на съответствие на тяхната дейност с установените правила. В конкретния
случай по несъмнен начин е установено, че на 15.06.2024 г. „ХХХ“ЕООД не е извършило
предварително деклариране на стоки с висок фискален риск, превозвани от друга страна –
членка на ЕС, в качеството си на техен получател. Непренебрежим обаче се явява фактът на
инцидентният характер на несъобразената със закона проява, което заедно с данните за
превозваната стока, чието количество не е значително спрямо обичайното за този вид
дейност, с основание поставя въпроса за отсъствието на пропорционалност, по смисъла на
член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз, между предвидения абсолютен размер
на следващата се санкция от 7974,15 лева и обществената опасност на извършеното. В тази
връзка, по делото не са събрани доказателства за други нарушения на специалното
законодателство от страна на жалбоподателя в качеството му на адресат на нормите на
ДОПК, които да са установени и санкционирани с влезли в сила наказателни постановления.
Липсва и информация институтът по чл.28 от ЗАНН да е прилаган до момента спрямо
въззивника. Макар да касае изпълнението на различно нормативно предписано задължение,
„ХХХ“ЕООД е внесло незабавно определеното му по реда на чл.121а от ДОПК обезпечение
на вземанията за данъци, които биха възникнали във връзка с извършеното ВОП, която
инициативата е предприета преди началото на административнонаказателното производство
и не е наложена от съзнанието за предстоящо упражняване на санкционно правомощие, още
повече когато с това действие дружеството е реализирало и своеобразно признание за
неизпълнението на задължението си по чл.127и, ал.1 от ДОПК. Т.е., обективирана е воля за
спазване на установения в страната правов ред. Независимо от обстоятелството, че
нарушението се явява формално, в случая липсват ангажирани твърдения и за настъпили
допълнителни, макар и несъставомерни последици, защото от неизпълнението не е
застрашен във висока степен фискалният контрол. Наказващият орган не е събрал
доказателства в обратната насока и не твърди подобно нещо. Извършеното от въззивника не
е повлияло съществено и върху събирането и правилното обработване на изискуемата по
закон информация, необходима за определяне на неговите данъчни задължения. Изложените
от наказващия орган аргументи за причините, поради които отхвърля приложението на
маловажния случай на административно нарушение, са изведени не върху конкретни факти,
завишаващи относителната тежест на извършеното нарушение, а върху общи съждения за
обществената опасност на проявеното бездействие. Последната обаче е задължителен
признак от обективната страна на всяко административно нарушение. Нейното осъзнаване
се проявява посредством формулирането от законодателя на отделни състави на нарушения,
реализацията на които се санкционира. В допълнение следва да се посочи и практиката на
наказващия орган в сходни като параметри (а дори и при по- високи стойности на стоките)
случаи на констатирани нарушения по чл.127и от ДОПК, извършени от други задължени
лица, в които е възприемана именно приложимост на хипотезата на чл.28 от ЗАНН (подобни
случаи са били предмет на контрол в Решение № 8939 от 14.03.2025 г. на АдмС - София по
адм. д. № 12697/2024 г., Решение № 5100 от 21.11.2024 г. на СРС по а. н. д. № 6275/2024 г.,
Решение № 19873 от 14.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 5498/2024 г., Решение №
9
675 от 19.02.2025 г. на СРС по а. н. д. № 8256/2024 г. и други). Тази забележка е важна,
доколкото последователността в административното наказване и придържането към единни
критерии при диференциация на отговорността на правните субекти и индивидуализация на
мерките за въздействие върху тях обуславят предвидимостта в произнасянето на
компетентните органи, пряко свързана със законосъобразността на тяхната дейност.
Поради изложеното съдът намира, че е надценена обществената вредност на
обсъденото неизпълнение на правно задължение при определяне на „имуществена санкция”
от наказващия орган, още повече предвид нейния фиксиран разммер. Разкрива се
маловажност на случая и необходимост от приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, б. "а"
ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не ги е приложил, това е
самостоятелно основание за отмяна на НП. В този случай съдът с решението си
предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Този подход следва да бъде приложен и в конкретния казус.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.2 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателното постановление №782156-F773822/02.08.2024 г. от СКД -
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД “Фискален контрол“ към Централно управление на Национална Агенция за Приходите
(НАП), с което на основание чл.278б, ал.3 от ДОПК на „ХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХ, е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 7974,15 лв. за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от
Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.8, ал.1 от Наредба №Н-
5/29.09.2023 г. на Министерство на финансите, като неправилно и незаконосъобразно.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 28, ал.1 от ЗАНН, „ХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХ,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, с който е
наложено предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10