№ 1005
гр. Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501289 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 30090/02.04.2025 г. по
регистратурата на ВРС, подадена от С. Б. К. (ответник в първоинстанционния
процес), действаща чрез адв. Р. А., срещу решение № 704/28.02.2025 г. по
гр.д. № 7712/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 48-ми състав, в
частта, с която е развален договор от ******** г. за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № *** том VІ, рег. № *****, дело № **** 2005 г. на нотариус
П.Д. нотариус с район на действие ВРС, за прехвърляне на 4/6 ид.ч. от
недвижим имот с идентификатор ****************, находящ се в гр.
Варна, жк В., бл.2, вх.4, апартамент №**, на пети етаж, заедно с избено
помещение №**, заедно с 2.6199 % ид.ч. от общите части на сградата и право
на строеж върху държавно място, срещу задължението на Н. И. К. да поеме
гледането и издръжката, сега и за в бъдеще на И. К. И. (погрешно посочен
като И.н К. К.), на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, по иска на М. И. Р. срещу Н.
И. К. и С. Б. К., както и в частта за разноските.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на
обжалваното първоинстанционно решение и неговата неправилност поради
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Въззивницата поддържа, че е налице произнасяне свръх петитум, понеже с
решението съдът е постановил разваляне на целия договор за издръжка и
гледане, с който са прехвърлени 4/6 ид.ч. от процесния имот, а предявеният
1
иск е за развалянето му само до размер на притежаваните от ищцата, като
наследник на прехвърлителя по договора, ½ ид.ч. от прехвърлените 4/6 ид.ч.
от имота, или 1/3 ид.ч. от целия имот. Сочи, че другата 1/3 ид.ч. от имота е
придобита по наследство от ответника Н. К. (също дете на прехвърлителя),
който обаче е длъжник по договора, респ. не може да претендира развалянето
му. Счита, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се погрешно посочване в решението, че то подлежи на обжалване
в едноседмичен вместо в двуседмичен срок. Намира, че съдът не е взел
предвид всички събрани доказателства. В тази връзка излага, че между
страните е налице висящо (спряно) гр.д. №******* г. на ВРС за делба на имота
– предмет на процесния договор, по което отв. Н. К. многократно е изтъквал,
че той е полагал грижи за покойния му баща. Счита, че свидетелските
показания на ангажираната от ищцата (сега въззиваема) св. С. са
противоречиви относно факта с кого е живял прехвърлителят И. К., за което
излага подробни съображения. Изтъква, че при липса на данни
прехвърлителят да е бил във влошено здравословно състояние, той е можел
приживе да развали процесния договор, ако реално не е получавал дължимата
му престация. Счита, че след като той е приемал изпълнението без забележки,
то не е правно оправдано трето за договора лице, каквото се явява ищцата, да
претендира последиците от неизпълнението му. Позовава се на съдебна
практика на ВКС в тази насока. Отделно намира, че съдът се е произнесъл в
нарушение на разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. В тази връзка поддържа, че по
делото са доказани полаганите от нея грижи за прехвърлителя в продължение
на 11 години в периода 2005 г. – 08.03.2016 г. Сочи, че след последната дата до
смъртта му през м. ноември 2020 г. прехвърлителят И. И. е бил в
задоволително ментално и физическо състояние и не е имал нужда от
непрекъснати грижи, изискващи постоянно присъствие на някого, а само от
на-нормална помощ от битово естество, която му е предоставяна от неговия
син – другия отв. Н. К., с когото са живели заедно в този период.
С тези аргументи по същество моли за обезсилване на обжалваното
решение в частта за разликата над размера на претендираната от ищцата
наследствената част от имота, равняваща се на ½ ид.ч. от прехвърлените 4/6
ид.ч., или 1/3 ид.ч. от целия имот. Моли също за отмяна на решението в
обжалваната негова част и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен
искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на процесния договор до
претендирания от ищцата размер. Претендира и разноски по делото за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна М. И. Р., действаща
чрез адв. Д. М., депозира отговор на въззивната жалба, с който излага
становище за нейната неоснователност. Поддържа, че след изповядване на
процесната сделка през 2005 г. отв. Н. К. и въззивницата (бивша негова
съпруга) са били във фактическа раздяла и последната не е имала физическа
възможност да полага грижи за прехвърлителя. Сочи, че от свидетелските
показания на св. М. С. е доказано, че до 2016 г., когато въззивницата е
занимала да живее в И., прехвърлителят не е имал нужда от грижи, а когато
впоследствие нуждата от такива се е породила, той е живял сам и помощ му е
указвала само тя (въззиваемата), като негова дъщеря, но не и ответниците –
приобретатели по договора.
По изложените съображения по същество моли за потвърждаване на
2
обжалваното решение и претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание въззивницата, чрез адв. Р. Т., поддържа
въззивната жалба и обективираното в нея искане и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата, чрез адв. Д. М., поддържа отговора на въззивната жалба и
също представя списък на разноски.
Необжалвалият другар Н. И. К. не се явява и не се представлява в
открито съдебно заседание.
Съдът констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. И.
Р. против Н. И. К. и С. Б. К. установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 2, предл. 5 от ЗЗД във вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор от ******** г. за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №
*** том VІ, рег. № *****, дело № **** 2005 г. на нотариус П.Д. с рег. № *** в
НК, сключен между прехвърлителя И. К. И. и приобретателя Н. И. К., по
време на брака му със С. Б. К., с който са прехвърлени 4/6 ид.ч. от недвижим
имот с идентификатор ****************, находящ се в гр. Варна, жк В., бл.2,
вх.4, представляващ апартамент №**, на пети етаж, заедно с избено
помещение №** и 2.6199 % ид.ч. от общите части на сградата и от право на
строеж върху държавно място, срещу задължението за гледане и издръжка,
като симулативен, прикриващ договор за дарение, както и евентуално
съединен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на същия
договор поради виновно неизпълнение на задълженията на ответниците по
договора, до размер на притежаваните от ищцата по наследство от
прехвърлителя И. К. И. ½ ид.ч. от прехвърлените 4/6 ид.ч. от имота.
В исковата молба ищцата твърди, че е наследник по закон – дъщеря на
И. К. И. б.ж. на гр. Варна, починал на ******** г., а първият ответник Н. И. К.
е неин брат. Сочи, че приживе родителите им са придобили в режим на СИО
през 1990 г. процесният недвижим имот по реда на НДИ през 1990 г. След
смъртта на майка им техният баща придобил 4/6 ид.части от имота, а тя и брат
й - по 1/6 ид.ч. Волята на баща им била този имот да остане за брат й Н. К.,
поради което тя му дарила своята 1/6 ид.ч., а баща им - неговите 4/6 ид.ч. от
този имот. Неизвестно за ищцата защо обаче сделката между баща й и брат й
не била оформена като дарение, съобразно действителната воля на страните, а
като договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане. Счита, че индикация за дарственото намерение на баща й
е обстоятелството, че семейството на брат й е живяло отделно и не са
престирали ежедневно дължимите според договора грижи. Намира, че е
налице относителна симулация, която я лишава от възможността да
претендира възстановяване на накърнената й запазена част от наследството на
баща й, изчерпващо се с прехвърлени имот, с което обосновава и правния си
интерес от предявения главен иск.
Във връзка с евентуалния иск поддържа, че непосредствено след
сключване на процесния договор ответниците – тогава съпрузи и
приобретатели по договора, са заминали да живеят далеч от баща й и не са
полагали никакви грижи за него, като в началните години той не е имал и
нужда от такива. Впоследствие отношенията между съпрузите се влошили и
през 2013 г. ответницата С. К. била в неизвестност за три месеца, поради което
3
и никой от двамата не е изпълнявал надлежно задължението за издръжка на
прехвърлителя. През 2016 г. настъпила фактическата раздяла между
ответниците и по-късно бракът им бил прекратен с развод. След раздялата
ответницата дори не е виждала бившия си свекър, а ответникът, макар и
формално да е живял с него в едно домакинство, всъщност той бил този, за
когото бащата се грижел. Ищцата счита, че е налице виновно неизпълнение на
задълженията на приобретателите за предоставяне на ежедневни грижи и
издръжка и в полза на наследодателя й е възникнало правото да развали
договора, което тя е наследила до размер на наследствената й ½ ид.ч. от
прехвърлените 4/6 ид.ч. от имота, или 1/3 ид.ч. от целия имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. К. депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва
наведените твърдения за симулативност на процесния договор, както и за
неизпълнението му поради разделно живеене с прехвърлителя. Твърди, че още
преди сключването на договора тя и съпругът й са съжителствали с
прехвърлителя И. И. в апартамента – предмет на сделката, а докато траел
ремонт на последния, за период около година и два месеца всички те са
живели заедно на квартира в кв. В. на гр. Варна. Поддържа, че до
фактическата й раздяла с другия ответник през 2016 г. тя се е грижила за
свекър си и е имала изключително хармонични и основаващи се на взаимно
уважение отношения с него. Предоставяните от нея грижи и издръжка са се
изразявали в приготвяне на храна, грижа за хигиената на праводателя, като
пране и чистене, купуване и доставяне на медикаменти, и пр. дейности от
битово естество. Поради това и прехвърлителят изключително много е
разчитал на нея, което е обусловило и волята му да прехвърли притежаваните
от него 4/6 ид.ч. от апартамента срещу задължение за издръжка и гледане, а не
да ги дари на сина си. Поддържа, че през 2013 г. тя и дъщеря й са били
изгонени от бившия й съпруг от семейното жилище и са отсъствали от там
едва една седмица, след което отново са се върнали. Тя е напуснала
окончателно жилището през 2016 г. поради упражнено спрямо нея от съпруга
й поредно физическо насилие. Твърди, че до този момент тя е престарала в
основна степен дължимите на прехвърлителя грижа и издръжка, съобразно
договора. Сочи, че с бившия й съпруг са страни по висящо гр.д. №*******г. на
ВРС за делба на процесния имот и счита, че целта на предявените искове е
единствено тя да бъде ощетена, като не получи следващата й се част от имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. И. К. депозира отговор на
исковата молба, с който изразява становище за основателност на исковете.
Твърди, че уговорката с баща му е била той да му дари неговите 4/6 ид.ч. от
имота, като запази за себе си правото на ползване. При изповядване на
сделката бил сключен договор за прехвърляне на идеалните части срещу
задължение за издръжка и гледане, но страните не са имали желание никой
друг да придобива права или задължения по договора, поради което и само
той е посочен като приобретател. Сочи, че малко след сключване на договора
семейството му е заживяло на друго място, далеч жилището на баща му, за
когото бившата му съпруга никога не е полагала грижи. Баща му не е имал и
нужда от такива грижи, понеже бил подвижен, обслужвал се сам и получавал
добра пенсия. Впоследствие съпругата му заминала да работи в чужбина и се
наложило той да се премести при баща му, като имало периоди, в които баща
му се грижел за него.
4
С първоинстанционното решение ВРС е отхвърлил предявения главен
иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД във вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и е уважил
евентуалния иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, като е развалил процесния договор за
всички прехвърлени с него 4/6 ид.ч. от имота. В отхвърлителната част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно сключен на ******** г. договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт
№ *** том VІ, рег. № *****, дело № **** 2005 г. на нотариус П.Д. с рег. № ***
на НК и район на действие ВРС, прехвърлителят И. К. И. е прехвърлил на
сина си Н. И. К. собствените си 4/6 ид.ч. от апартамент №**, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „В.“, БЛ.********, с площ 89,97 кв.м., заедно с избено помещение
№** с площ 5,12 кв.м. и 2.6199% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавно място, срещу задължението на Н. И. К. да
поеме гледането и издръжката, сега и за в бъдеще, на И. К. И., като му осигури
спокоен и нормален живот докато е жив. Съгласно договора прехвърлителят
запазва за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху целия
имот.
Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. №
АУ*****0МЛ/30.11.2020 г., И. К. И. е починал на ******** г. и е оставил за
законни наследници две деца – Н. И. К. и М. И. Р..
За установяване изпълнението на процесния договор пред
първоинстанционния съда са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на ангажираните от ответницата С. К. двама свидетели - М.Н. и С.А.
(без дела и родство със страните).
От показанията на св. Н. се установява, че тя познава ответницата от
2010 г., когато работили в една автомивка, а впоследствие се запознала и със
съпруга й Н.. В периода 2010 г. – 2013 г. често гостувала в дома им (2-3 пъти
седмично), където се запознала и с бащата на Н. – И., който живеел при тях. С.
се грижела много добре за свекър си, гледала го и му готвила по-специално,
защото той бил диабетик, чистела целия апартамент, вкл. неговата стая,
пазарувала за него по-специални неща заради болестта му. И. нямал видим
здравословен проблем, бил жизнен и се придвижвал самостоятелно. Тогава
вече бил пенсионер. Свидетелката заминала за И. през 2013 г. и през 2016 г.
ответницата отишла при нея, където все още живеят заедно на квартира. По
нейни данни в периода 2013 г. – 2016 г. ответницата е живяла със семейството
си и свекър си в процесния апартамент в кв. В..
От показанията на св. А. се установява, че тя е приятелка на ответницата
от 2012 г. През същата година ходила на гости в къщата в кв. В., която
семейството било наело поради ремонт на апартамента им в кв. В., който
продължил 2-3 години. В този период в наетата къща живеели ответницата,
съпругът й Н., дъщеря им М. и бащата на Н. – И.. С. изключително много
обичала свекър си и го приемала като свой роден баща, полагала за него
грижи, вкл. пране, чистене, готвене, като съобразявала храната му с диабета,
от който той страдал. И. бил добър, ведър и усмихнат човек и можел да се
обслужва сам. Тогава той не е ходил на работа. С. заминала за И. на 08.03.2016
5
г., след нанесен й побой от страна на съпруга й Н..
За същите обстоятелства (опровергаването им) са допуснати и двама
свидетели при режим на довеждане от ищцовата страна.
Св. М. С. (дъщеря на ответниците) разказва, че когато са живели заедно
с дядо й, той не е имал нужда от никакви грижи. Започнал да се нуждае от
такива през 2016 г., но вече живеел сам. Първоначално живеел в кв. В., а
впоследствие, заради ремонт на апартамента, се преместил под наем в кв. В..
Той си плащал наема сам, тогава бил работоспособен и до 2016 г. – 2017 г.
ходил на работа, а получавал и пенсия. През 2016 г. майка й заминала за И. и
баща й отишъл да живее при приятелката си, като никой от тях не е полагал
грижи за дядо й. Такива полагала само леля й (ищцата). През 2017 г.
свидетелката заминала за М., но се чувала редовно с дядо си по телефона и
знаела, че има нужда от грижи, от помощ при посещения при лекар и
закупуване на лекарства. Няколко пъти влизал и в болница, за което отново
разчитал на леля й. В периода 2014 г. – 2016 г. свидетелката и родителите й
живели заедно с дядо й в кв. В., впоследствие те се изнесли, а дядо й останал
там сам.
Св. Т.П.в (без дела и родство със страните) разказва, че познава страните
по повод ремонт на апартамента през 2014 г., който бил финансиран от И..
Тогава всички живеели под наем в къща в кв. В. и свидетелят ходил до там, за
да прави отчетите за ремонта, който продължил около година и половина. При
тези посещения разговарял с И. и той му споделял, че все сам го оставят и
няма никой покрай него. Тогава И. ходил на работа, шофирал и видимо нямал
нужда от помощ. Свидетелят не бил засичал С. и Н. в къщата. Виждал
дъщерята на И., М., с която се наложило веднъж да го закарат до болница.
След ремонта С. заминала, а Н. в края на краищата бил в апартамента на
родителите му.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от надлежна страна – ответник в първоинстанционния процес и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
преценка относно нейната основателност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания
в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели, съдът намира
обжалваното решение за валидно, но недопустимо в частта, с която
процесният договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка
и гледане е развален за 2/6 ид.ч. от прехвърления имот, равняващи се на
разликата над наследствения дял на ищцата от 2/6 ид.ч. до
прехвърлените 4/6 ид.ч. Аргументите за това са следните:
Според принципа на диспозитивното начално, регламентиран в
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК, предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните. Съдът е длъжен да
се произнесе в рамките на търсената защита, като всяко произнасяне в повече
6
от заявеното искане представлява нарушение на диспозитивното начало и има
за последица постановяване на недопустимо решение в тази част.
В случая в исковата молба ищцата е навела твърдения, че
прехвърлителят по договора И. К. И. е баща и наследодател на нея и на брат й
– отв. Н. И., като всеки от тях притежава по ½ ид.ч. от наследството му. В
съответствие с тези твърдения е и формулираният петитум по евентуалния иск
– за разваляне на договора до размер на наследствения дял на ищцата от ½
ид.ч. от прехвърлените 4/6 ид.ч. или 2/6 (1/3) ид.ч. от имота.
Именно до този размер ищцата е и активно легитимирана да предяви
иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения от наследодателя й
договор за издръжка и гледане. Това е така, понеже правото да се иска
разваляне на договора поради неизпълнение е имуществено и наследимо, като
всеки от наследниците може да упражни това право в обема на наследствения
си дял, при което договорът следва да се развали за съответната част (така –
ТР № 30/1981 г. на ОСГК на ВС, решение №**1 от 23.03.2012 г. по гр.д. №
1428/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 467 от 18.06.2010 г. по гр.д. №
1706/2009 г. на ВКС, III г.о. и др.).
Въпреки горното и искането, с което първоинстанционният съд е бил
сезиран, с решението е развален договорът изцяло - за всички прехвърлени с
него 4/6 ид.ч. от имота, а не само за наследствената част на ищцата, равняваща
се на 2/6 ид.ч. По изложените съображения за разликата произнасянето е
недопустимо и решението в тази му част (за 2/6 ид.ч. от прехвърления имот)
следва да бъде обезсилено, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК.
В останалата част (за останалите прехвърлени с договора 2/6 ид.ч.)
решението е постановено в рамките на заявеното искане по предявения
иск и е допустимо. По отношение на неговата правилност, настоящият
въззивен състав намира следното:
Предмет на разглеждане е конститутивен иск с правно основание чл.
87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнението му от страна
на приобретателя.
За успешното провеждане на иска ищецът следва да установи, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно сключен
договор за издръжка и гледане между насрещните страни по делото, съответно
фактите, обосноваващи материално правоприемство между съконтрахентите и
страните (в случая че ищцата е наследник на прехвърлителя по договора).
Ответникът, от друга страна, носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно
изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора за издръжка и
гледане.
От представения нотариален акт № *** том VІ, рег. № *****, дело №
**** 2005 г. на нотариус П.Д. с рег. № *** на НК се установява сключването
на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане между прехвърлителя И. К. И. и приобретателя Н. И. К.
(негов син). Не е спорно, че към момента на сключване на договора
приобретателят Н. И. К. е бил в граждански брак със С. Б. К., както и че
ищцата М. И. Р. е наследник по закон (дъщеря) на прехвърлителя И. К. И.,
починал на ******** г. Последното обстоятелство се потвърждава и от
приложеното удостоверение за наследници.
Въпросът за валидността на договора е разрешен с
7
първоинстанционното решение в необжалваната и влязла в сила негова част, с
която е отхвърлен искът за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и чл. 17,
ал. 1 от ЗЗД.
По силата на така сключения (валиден) възмезден договор ответниците
Н. К. и С. К. са придобили в режим на СИО 4/6 ид.ч. от описания недвижим
имот – апартамент №**, на основание чл. 21, ал. 1 СК, с което е изпълнена и
дължимата от прехвърлителя еднократна престация по прехвърляне на
собствеността върху имота.
Възникналото насрещно задължение на приобретателя е да гледа и
издържа прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, докато е
жив. Предвид липсата на уговорени ограничения в обема на тази алеаторна
престация, при тълкуване волята на страните по ненаименования договор,
съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, съдът приема, че според договора е била
дължима цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, като
издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според
нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам
от имуществото и доходите си), а грижите са за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му
да се справя сам (така – решение № 20 от 13.03.2019 г. по гр.д. № 2298/2018 г.
на ВКС, , ІV г.о.). Няма пречка при изпълнението приобретателят да бъде
подпомаган от членовете на семейството (домакинството) му, доколкото
преобладаващата част от дължимите действия са заместими и могат
пълноценно да бъдат осъществени и чрез други лица - т. 4 от Тълкувателно
решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК.
Всяка форма на неизпълнение на тези задължения на приобретателя -
пълно или частично, забавено или неточно изпълнение, се приравнява по
последици на пълно неизпълнение и е основание за разваляне на целия
договор от страна на прехвърлителя, когато неизпълнението не е незначително
с оглед неговия интерес – решение № 437/02.06.2009 г. по гр.д. № 5761/2007 г.
на ВКС, ІІ г.о., решение № 20/22.07.2015 г. по гр.д. № 1853/2014 г. на ВКС, ІV
г.о. и др.
В случая обсъжданите задължения е следвало да бъдат престирани
ежедневно в периода от сключване на договора на ******** г. до смъртта на
прехвърлителя, настъпила на ******** г.
От свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели,
кредитирани от съда като достоверни в тази им част, се установява, че до 2016
г. прехвърлителят е живял в едно домакинство със семейството на
ответниците и за него са полагани дължимите грижи (основно от отв. С. К.),
изразяващи се в приготовлението и обезпечаването на храната, поддържането
на бита, грижи за здравословното му състояние.
Не е спорно, а се потвърждава и от свидетелските показания, че през
2016 г. е настъпила фактическата раздяла на съпрузите Н. и С. К.и и
последвана е заминала да живее в чужбина.
След този момент до смъртта на И. К. през 2020 г. от страна на
ответниците не са ангажирани никакви доказателства за изпълнението на
договора. Показанията на водените от ответницата свидетели изобщо не
съдържат данни за този период (2016 г. - 2020 г.), а според показанията на
водената от ищцата св. М. С. тогава състоянието на дядо й се е влошило и той
вече имал нужда от помощ във връзка с посещения при лекар, вкл.
8
хоспитализиране, и закупуване на лекарства, но за тези действия е бил
подпомаган само от дъщеря си (ищцата).
Съдът не кредитира показанията на св. С. в частта, според която след
2016 г. дядо й е останал да живее сам в къщата в кв. В., предвид възможната
заинтересованост на свидетелката съгласно чл. 172 ГПК (поради роднинската
й връзка във страните) и обстоятелството, че в тази част показанията са
изолирани от останалия доказателствен материал. Същите противоречат на
показанията на другия ангажиран от ищцата св. Т.П.в, според които
семейството е живяло в тази къща заради ремонт, състоял се в периода 2014 г.
– 2015 г., след което отв. Н. К. отново е бил в апартамента на родителите му
(вече ремонтиран). Признание за съвместното съжителство между
прехвърлителя и неговия син в периода след 2016 г. се съдържа и в отговора на
исковата молба на отв. Н. К.. В този смисъл са и твърденията в исковата
молба. Сам по себе си фактът на съвместното съжителство между страните по
договора обаче не е достатъчен, за да се направи положителен извод за
доказано пълно и точно изпълнение на задълженията на приобретателя в
обсъждания период. Липсват доказателства и за предоставяна издръжка на
прехвърлителя, дължима наред с грижите в натура, също ежедневно и
непрекъснато през действието на договора.
Възраженията на въззивницата, според които не е оправдано
развалянето на договора от трето лице, щом прехърлителят приживе е приел
изпълнението за достатъчно, са неоснователни, а цитираната съдебна
практика в тази насока (решение № 138/07.10.2020 г. по гр.д. № 227/2020 г. на
ВКС, ІV г.о. и посочените в него други решения на ВКС) – неприложима.
Въпросната практика касае хипотези, при които длъжникът е престирал по
договора, вкл. с помощта на други близки, и кредиторът приживе се е считал
удовлетворен. В настоящия казус изобщо липсва доказана престация на
длъжника след 2016 г., респ. не стои въпросът за това дали тя е била приета и
достатъчна за прехвърлителя. Дори последният да е бил жизнеспособен в този
период и да е могъл да се обслужва и издържа сам (за което няма събрани
категорични доказателства), това не изключва задължението на приобретателя
за издръжка и гледане, тъй като в противен случай той би придобил
безвъзмездно недвижим имот по иначе възмездния алеаторен договор, което е
недопустимо. До същото положение би се достигнало и при задоволяване
нуждите на прехвърлителя, но изцяло от трето за договора лице, което не е
ангажирано за целта от приобретателя, нито е част от домакинството му.
Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на чл. 87,
ал. 4 от ЗЗД. Преценката за това кога неизпълнението на договор за
прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е
незначително по смисъла на чл. 87 ал. 4 ЗЗД следва да се извършва изцяло в
светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства -
възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция,
икономически условия и пр. Продължителността на изпълняването на поетото
задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и
основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение.
Хипотетично всяко едно от посочените обстоятелства за конкретната
житейска ситуация на кредитора може да доведе до извод за това, че
неизпълнението не е незначително (решение №**0/24.04.2019 г. по гр.д. №
3768/2018 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 818/07.01.2011 г. по гр.д. № 1371/2009
9
г. на ВКС, IV г.о.).
В случая се установява, че в периода от 2005 г. до 2016 г. прехвърлителят
е бил в добро здравословно състояние, можел е да се обслужва и справя сам,
поради което единствено продължителността на изпълнението до този момент
не е достатъчно за приложението на обсъжданата норма на чл. 87, ал. 4 ЗЗД.
Именно в следващия период от 2016 г. до 2020 г., макар и по-кратък, той е
имал вече нужда от помощ и грижи, каквито обаче няма данни да е получил от
приобретателя. Затова и неизпълнението в този период не е незначително с
оглед интереса му. Още повече, че се касае до пълно неизпълнение на
договора след 2016 г., а не до частично или некачествено изпълнение, което да
е пренебрежимо (незначително) спрямо престираното.
По изложените съображения съдът приема, че за прехвърлителя е
възникнало потестативното право да развали процесния транслативен договор
поради неизпълнението му от страна на приобретателя, което негово право не
е упражнено приживе и след смъртта му е придобито от наследниците, сред
които и ищцата, до размер на наследствения им дял – 2/6 ид.ч. от
прехвърления имот. Предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
договора в тази му част е основателен, а първоинстанционното решение, с
което същият е уважен – правилно и като такова следва да бъде потвърдено,
на основание чл. 272 ГПК.
По разноските:
Присъдените разноски за първата инстанция не следва да бъдат
ревизирани, доколкото частичната недопустимост на решението е резултат от
произнасяне плюс петитум, а не от предявен недопустим иск.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, предвид изхода на делото,
направените искания и представените списъци по чл. 80 ГПК и доказателства
към тях, в полза на всяка от страните следва да бъдат присъдени половината
от претендираните разноски за въззивната инстанция за доказано заплатени
адвокатски възнаграждения, или 750 лв. в полза на въззивницата С. К. и 800
лв. в полза на въззиваемата М. Р..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 704/28.02.2025 г., постановено по гр.д. №
7712/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 48-ми състав, В ЧАСТТА, с
която е развален, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, сключеният на
******** г. между прехвърлителя И. К. И. с ЕГН ********** и приобретателя
Н. И. К. с ЕГН **********, по време на брака му със С. Б. К. с ЕГН
**********, договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №
*** том VІ, рег. № *****, дело № **** 2005 г. по описа на нотариус П.Д. с рег.
№ *** в НК и район на действие Районен съд - Варна, за 2/6 ид.ч. от
прехвърления недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор **************** по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, изм. от
18.02.2011 г., с административен адрес: гр. Варна, р-н Младост, ж.к. „В.“,
10
БЛ.********, ап. 12, намиращ се на пети етаж в многофамилна жилищна
сграда с идентификатор **************, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, с площ от 89,97 кв.м, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: **************.36 и **************.14,
под обекта: **************.32, над обекта: **************.38, заедно с
прилежащото му избено помещение №** с площ от 5,12 кв.м. и 2.6199 % ид.ч.
от общите части на сградата и право на строеж върху дворното място, по иска
на М. И. Р. с ЕГН ********** и адрес: гр. Варна, ул. „Ю.В.н“ № 20, като
наследник на прехвърлителя И. К. И., починал на ******** г., срещу Н. И.
К. с ЕГН ********** и С. Б. К. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна,
ж.к. „В.“, БЛ.********, ап. №**.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 704/28.02.2025 г., постановено по гр.д. №
7712/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 48-ми състав, В ЧАСТТА, с
която е развален, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, сключеният на
******** г. между прехвърлителя И. К. И. с ЕГН ********** и приобретателя
Н. И. К. с ЕГН **********, по време на брака му със С. Б. К. с ЕГН
**********, договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №
*** том VІ, рег. № *****, дело № **** 2005 г. по описа на нотариус П.Д. с рег.
№ *** в НК и район на действие Районен съд - Варна, за останалите 2/6 ид.ч.
от прехвърления недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор **************** по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, изм. от
18.02.2011 г., с административен адрес: гр. Варна, р-н Младост, ж.к. „В.“,
БЛ.********, ап. 12, намиращ се на пети етаж в многофамилна жилищна
сграда с идентификатор **************, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, с площ от 89,97 кв.м, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: **************.36 и **************.14,
под обекта: **************.32, над обекта: **************.38, заедно с
прилежащото му избено помещение №** с площ от 5,12 кв.м. и 2.6199 % ид.ч.
от общите части на сградата и право на строеж върху дворното място, по иска
на М. И. Р. с ЕГН ********** и адрес: гр. Варна, ул. „Ю.В.н“ № 20, като
наследник на прехвърлителя И. К. И., починал на ******** г., срещу Н. И.
К. с ЕГН ********** и С. Б. К. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна,
ж.к. „В.“, БЛ.********, ап. №**.
Първоинстанционното решение в останалата (отхвърлителна) част
не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ю.В.н“ №
20, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.“,
БЛ.********, ап. №**, сумата от 750 лв. (седемстотин и петдесет лева),
представляваща разноски за въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.“,
БЛ.********, ап. №**, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „Ю.В.н“ № 20, сумата от 800 лв. (осемстотин лева),
11
представляваща разноски за въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12