№ 165а 03.10.2019г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: И. Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1001/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „П.К.Б"
ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б…. № ,
бл. , вх.,чрез пълномощник К.К.А., срещу С.А.Л. с ЕГН: ********** с посочен от ищеца адрес ***, с постоянен и настоящ адрес *** 13 за
установяване дължимостта на вземане на ищеца от
ответника за неизплатено парично задължение по договор № **** в размер на
5577.78 лв.
В
исковата молба се твърди на 13.07.2017г. С.Л., кандидатствала за отпускането на
потребителски кредит като е попълнила Искане за отпускане на потребителски
кредит П.К.С.
На 14.07.2017г. дружеството „П.К.Б“
ЕООД предоставило на С.Л. „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит" относно потребителски кредит "П.
К.Стандарт" с пакет от допълнителни услуги „Бонус“.
След взето информирано решение от
страна на С.А.Л. на 14.07.2017г. бил сключен Договор за потребителски кредит №
**********, между „П.К.Б" ЕООД като кредитор, от една страна и С.А.Л.,
като длъжник и С.Й.М., като съдлъжник от друга
страна.
На основание общите условия, към процесния договор за потребителски кредит във връзка с чл.
121 - чл. 127 от Закона за задълженията и договорите С.Й. М., в качеството си
на съдлъжник по договор за потребителски кредит, се
задължил да отговаря за задължението на С.А.Л..
Договорът бил сключен при
следните параметри:
- Сума на кредита 3000 лева.
- Срок на кредита: 24 месеца.
- Размер на вноската по кредита:
185.46 лв.
- Годишен процент на разходите
(ГПР) 49.89%
- Годишен лихвен процент: 41.17%
- Лихвен процент на ден: 0.11 %.
- Дата на погасяване: 24-то число
от месеца
- Дължима сума по кредита:
4451.04 лв.
- По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги: 2250 лв.
- Размер на вноската по закупен
пакет от допълнителни услуги: 93.75 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 6701.04 лв.
- Общ размер на вноската: 279.21
лв.
„П.К.Б“ ЕООД било изпълнило точно
и в срок задълженията си по договора, като превело паричната сума в размер на
3000 лв. по посочената от С.А.Л. банкова сметка.
*** по Договора за потребителски
кредит, за срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителния план в размер на
279.21 лева и падежна дата всяко 24-то число на месеца.
В резултат неизпълнението на длъжниците и обстоятелството, че били направили 5 пълни
вноски и една вноска, след изпадането му в забава съгласно уговореното в чл.
12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит, на 13.03.2018г.
договорът за кредит бил прекратен автоматично от страна на „П.К.Б" ЕООД,
като до длъжниците С.Л. и С. М. било изпратено писмо
уведомление на 30.03.2018 г.
Дружеството взело решение, да не
се възползва от уговорените в чл.12.4 от общите условия, касателно
начисляване на неустойка в размер на 35% /тридесет и пет процента/, поради
което такава неустойка не е начислявана.
В настоящето производство „ П.К.Б"
ЕООД се е отказало да търси претендираните с
подаденото заявление лихви за забава в размер на 26.52 лв., както и от Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.
Предвид изложените в исковата
молба факти и обстоятелства се моли за решение,с което да бъде установено
съществуването на вземане в полза на „П.К.Б" ЕООД срещу длъжника С.Л. и С.М.
в размер на 5577.78 лв., представляващи неизплатено парично задължение, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Претендират се разноски.
С определение от
01.08.2019г., влязло в законна сила, съдът прекрати производството по отношение
на солидарния длъжник – отв. С.Й.М..
В едномесечния срок и по реда на
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от особения представител на ответника, в който се изразява становище за
допустимост на предявения иск.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, не се явява. Депозирал е писмено становище, в което излага
аргументи в подкрепа на предявените претенции.
Моли за уважаване на исковата
молба.
Ответникът, редовно призован се
представлява от особения си представител адв. Б.К.,
която оспорва предявения иск и пледира за неговото отхвърляне.
Поповският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
иска по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да докаже фактите, които обуславят
исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение
на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за
ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва
да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да докаже всички
факти, които изключват, унищожават или погасяват процесните
вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за
обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни
клаузи.
По делото е прието ч.гр.д. № 694/ 2018 г. по описа
на РС-Попово, от което се установява, че на 26.07.2019 г. ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по
заявлението. Тъй като длъжникът не е намерен на установените по делото адреси,
заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК ,
поради което е указано на ищеца –
заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок.
В указания срок е предявен иск за сумата
от 5577.78 лв., - главница, като сумата от 30.00 лв. – такса
за извънсъдебно събиране и сумата от 26.52лв. – лихва за забава за периода не
са заявени като част от исковата претенция в настоящото производство.
На 13.07.2017г., ответникът е подал до ищцовото
дружество искане за отпускане на потребителски кредит „П. к. С.“ в размер от 3000.00 лв., със срок
на издължаване 24 месеца, размер на месечна вноска 279.21 лв. и дата на
погасяване 24- ти ден от месеца. На същата дата е подписана от ответника и
декларация във връзка с обработката на лични данни и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
На
Ответникът
е декларирал, че е запознат и приема приложимите към договора общи условия. Декларирал
е, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски
формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор
за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние,
както разяснения на преддоговорна информация и
допълнителен пакет услуги.
На същата дата е сключено и споразумение за
допълнителен пакет услуги с приложими
към него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен
пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.
От
приетото по делото като доказателство преводно нареждане се установява, че
сумата от 3000.00 лв. е изплатена по посочената от ответника банкова.
От приетото, като доказателство и неоспорено
от ответника извлечение по сметка към Договора за потребителски кредит,
ответникът към 30.10.2018 г. е заплатил по кредита обща сума в размер на 1142.60 лв. След приспадане на платените суми
в счетоводството на ищцвото дружество е отразено, че ответникът
дължи обща сума в размер на 5577.78 лв. Последното плащане на ответника е от 24.12.2017
г.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено,
че между ответника и ищеца са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит по см. на чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Съгласно
чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
След преценка на съответствието на процесния договор с разпоредбите на ЗПК, настоящият състав
намира, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора
е налице.
Договорът
за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния
договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на
заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 49,89 % /. Следва да се посочи, че съобразно
разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е., следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи, които
длъжникът ще следва да направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Следва да се
посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането
на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-
горе, остават неизвестни и така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на кредитния ресурс. Не става ясно какво се включва в
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в погасителната
вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни
услуги. От така изложеното не може да се направи еднозначен извод, дали тези
разходи са включени при формиране на ГПР или същите са изключени. След като
кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то е следвало ясно да
посочи какво точно е включено в тях.
По отношение на клаузите, касаещи възнаградителната лихва и заплащане на допълнителен пакет
услуги, то са налице и други основания за недействителността им. В договора е
уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна
лихва по договора в размер на 41.17%, както и лихвен процент на ден в размер на
0.11%. Възраженето, направено от особения
представител на ответника, че уговореният
размер на възнаградителната лихва противоречи на
добрите нрави е основателно. Действително, към датата на уговарянето на размера
на възнаградителната лихва по кредита няма императивни
разпоредби, които да определят максималния размер на възнаградителната
лихва, но това не означава, че свободата на волята на страните по никакъв начин
не е ограничена и то при положение, че се касае за потребителски договор, при
който едната страна-потребителят е по-слабата икономически страна, поради което
и се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК.
Ограничителят на свободата
на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно
утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността
и нормалното развитие на обществените отношения.
Както в доктрината, така и в съдебна
практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
пр. 3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той
изрично формулиран или пък изведен чрез тълкуването
на относимите
разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата.
Налице е трайно установена
практика на ВКС, която посочва добросъвестния и съответстващия на добрите нрави
/като ограничение на свободата на волята/ предел на волята на страните за заплащане
на възнаградителна лихва, а именно: три пъти размера
на законната лихва. В този смисъл са Решение №4/2009г. по т.д.№395/2008г. на
ВКС, Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г. на ВСК, Определение №877 по т.д.
№662/2012г. на ВСК и др., според които съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната лихва.
След справка в уеб страницата на БНБ
съдът установи, че към датата на сключване на договора за потребителски кредит
основният лихвен процент е 0,00 %, от което следва, че размерът на законната
лихва е бил 10.00 %. В настоящият случай договорената между страните лихва в
размер на 41.17% годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява нарушение
на добрите нрави, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва.
Ето защо клаузите на т. VІ от договора,с
които е уговорен ГЛП в размер на 41.17% и лихвен процент на ден в размер на
0.11% накърняват договорното равноправие между страните, противоречат на
добрите нрави и са в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето,
поради което се явяват нищожни на основание чл. 26, ал.1, предл.
трето от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави.
В т. VI от договора е
уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 2250.00 лв.. Възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се
явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо
място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора
за потребителски кредит каквото е изискването на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно. В тази връзка, в чл.10а, ал.4 от ЗПК е
предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.“ В случая в Договора за потребителски кредит не са посочени видът,
размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното
между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, са
изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито
в самия договор, нито в Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги именно към процесния договор за потребителски кредит, то не би могло
да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК за посочване на
всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на
съответната такса или комисионна в процесния договор
за потребителски кредит.
В противоречие на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги
е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това, заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги, както е посочено
и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Следователно, налице е неравноправна клауза в
договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
размер на 2250.00 лв..
Предвид изложеното се налага извод, че
уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
2250.00 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни
норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и
чл.10а, ал.3 и ал.4 от Закона за потребителският кредит /ЗПК/.
Съобразно гореизложеното,
настоящият състав счита, че кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите му правни
последици.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, при
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
С оглед изложените
съображения, ответникът дължи връщане единствено на главницата по сключения
договор за потребителски кредит, която сума реално е усвоена от него, в размер на
3000.00 лв..
Доколкото към датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответникът е заплатил на ищеца
обща сума в размер от 1142.60 лв., то съдът приема, че искът следва да уважи до
сумата от 1857.40 лв., като за разликата до пълния претендиран
размер от 5577.78 лв. следва да бъде отхвърлен.
Както
вече се посочи, ищецът е предявил иск за сумата от 5577.78 лв., а за
сумата от 30.00 лв. – такса за извънсъдебно събиране и сумата от 26.52 лв. – лихва за забава, които вземания са били предмет
на заповедното производство, не са заявени като искови претенции, при което
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 694/2018 г. по описа на РС-Попово,
в тази й част следва да бъде обезсилена.
По разноските:
В
хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 162.69
лв., от които 112.69 лв. за държавна такса и 50.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение, при което, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, пропорционално
на уважената част от исковата претенция, следва да му бъде присъдена сумата от 54.18
лв.
За
образуване на исковото производство и в хода на процеса, ищцовата
страна е направила разноски в общ размер на 820.58
лв., от които 112.69 лв. за държавна такса, 607.89 лв. за възнаграждение на
особен представител и 100.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от НАРЕДБА за заплащането
на правната помощ, при което, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
пропорционално на уважената част от исковата претенция следва да му бъде
присъдена сумата от 273.25 лв..
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на С.А.Л. с ЕГН: ********** с посочен
от ищеца адрес ***, с постоянен и
настоящ адрес *** 13, ЧЕ ДЪЛЖИ на „П.К.Б” ЕООД – гр. С.,
представлявано от С. Н. Н. и И.Х.Г, действащи чрез пълномощник К.К.А., СУМАТА от 1857.40 лв. /хиляда осемстотин петдесет и седем
лева и четиридесет стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит „П.К.С“
№ 30231723054/14.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда /26.07.2018
г./ до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена Заповед № 647/31.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.
№ 694/2018г. на РС-Попово, като за разликата над тази
сума, до пълния претендиран размер от 5577.78 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 647/31.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 694/2018г. на РС-Попово, за СУМАТА от 5634.30 лв.
до СУМАТА от 5577.78 лв.
ОСЪЖДА С.А.Л. с ЕГН: ********** с посочен от ищеца адрес ***, с постоянен и настоящ адрес *** 13 ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б” ЕООД – гр. С.,
представлявано от С. Н. Н. и И.Х.Г, действащи чрез пълномощник К. К.А., СУМАТА от 54.18 лв. /петдесет и
четири лева и осемнадесет стотинки/ - разноски
в заповедното производство и СУМАТА от 273.25 лв. /двеста седемдесет и три лева и
двадесет и пет стотинки - разноски в исковото
производство, пропорционално на уважената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: