№ 4351
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20221100509947 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. Т. Т. срещу решението от
06.04.2022 г. по гр.д. № 54936/2020 г. на Софийския районен съд, III ГО, 91
състав, в частта, в която е предоставено упражняването на родителските права
над детето Е.Л. Т.а на въззиваемата страна Е. С. Й., а при условията на
евентуалност – в частта, в която на въззивника е определен режим на лични
отношения с детето Е.. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните
части е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това.
Въззивникът моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да
му се предостави упражняването на родителските права по отношение на
детето Е., евентуално – да му се определи ясен, точен и по-разширен режим на
лични отношения с детето му. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Е. С. Й. оспорва изцяло изложеното във въззивната
жалба и моли първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде
1
потвърдено. Подала е насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в частта относно режима на лични отношения на въззивника с детето
Е., която впоследствие е оттеглила. Претендира разноски.
Въззивната жалба на Л. Т. Т. е допустима. Подадена е в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи по делото, приема за установено следното:
С решението от 06.04.2022 г. по гр.д. № 54936/2020 г. на СРС, III ГО, 91
състав, е предоставено упражняването на родителските права по отношение
на детето Е.Л. Т.а на майката Е. С. Й., при която е определено местоживеенето
на детето, определен е режим на лични отношения на бащата Л. Т. Т. с детето
Е.Л. Т.а – всяка първа и трета седмица на месеца от 17.00 часа в петък до 17.00
часа в неделя, два пъти по 10 дни през лятото по време, несъвпадащо с
платения годишен отпуск на майката, както и по 3 дни от всяка официално
опредЕ. от МОН пролетна и зимна ваканция, и бащата е осъден да заплаща на
детето си Е. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 09.11.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава. Първоинстанционният съд, също така, е
допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, осъдил е Л. Т. Т. да заплати по сметка на СРС държавна такса върху
издръжката на детето в размер на 288 лева и е оставил без уважение
претенцията на ищцата за присъждане на разноски по делото.
В отговора на исковата молба на Е. С. Й., подаден пред
първоинстанционния съд, както и в първото открито съдебно заседание в
първата инстанция, проведено на 14.04.2021 г., Л. Т. Т. е заявил съгласие
майката да упражнява родителските права над детето Е.. Претенция за
предоставяне упражняването на родителските права бащата не е заявил и при
неговото изслушване от районния съд в откритото съдебно заседание на
24.11.2021 г. – поискал е единствено да вижда детето си колкото може повече.
Т.е., в първоинстанционното производство Л. Т. Т. е счел, че майката е
подходящ родител, който да упражнява родителските права по отношение на
дъщерята на страните.
Същевременно, във въззивното производство не бяха събрани
2
доказателства и данни, от които да следва извод, че въззиваемата страна е по-
непригодният от двамата родители за упражняването на родителските права и
местоживеенето на малолетната Е.. Майката продължава да полага
необходимите грижи за детето и да живее с него, както и желае да упражнява
родителските права (тези обстоятелства са отразени и в социалния доклад на
ДСП-Красно село от 17.01.2024 г.). Видно от приетото от въззивния съд и
неоспорено от страните заключение на съдебно-психологичната експертиза,
детето Е. е много привързано и към двамата си родители, но по-добре и
свободно се чувства в компанията на майката, с която се забавлява повече и е
по-спокойно. Детето обича майката, която също го обича. Вещото лице е
установило, че въззиваемата страна разполага с добър родителски капацитет,
проявление на който е доброто общо емоционално състояние на Е. (като цяло
е спокойна, ведра, смее се на нещата, които й се виждат интересни) и
запазената много добра емоционална връзка, наситена също с много обич,
между баща и дъщеря, в т.ч. невъзпрепятстването на контактите на Л. Т. с
детето. Е. Й. разполага с добри жилищни условия, отразени в социалния
доклад на ДСП-Красно село от 17.01.2024 г. – двуетажна къща, в която има
необходимите условия за детето, и може да разчита на помощ от своята майка,
с която живее и към която социалните работници са установили, че Е. е
привързана. Майката е трудово ангажирана и с получавания от нея доход –
средномесечно брутно трудово възнаграждение от около 3700 лева (л. 179 от
въззивното дело), може да посреща нуждите на детето си, независимо от
изплащането на месечни погасителни вноски в общ размер на около 920 лева
по отпуснатите й два банкови кредита (л. 180 от въззивното дело). Детето е
момиче и е на все още ниска възраст – на 5 години и половина (родено е на
27.12.2019 г.).
Предвид всичко изложено дотук, въззивният съд намира, че
въззиваемата страна отговаря на критериите по чл. 59, ал. 4 СК да продължи
да упражнява родителските права над дъщеря си, поради което
първоинстанционното решение в обжалваната част относно упражняването на
родителските права, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Експертът-психолог е установил, че бащата също разполага с добър
родителски капацитет, както и че обича детето, а то от своя страна говори за
баща си с любов и уважение. При изслушването на вещото лице от въззивния
съд, то е заявило, че е наблюдавало как Е. се радва на баща си и се гушка в
3
него, че тя се стреми към неговата обич и се чувства добре в апартамента му,
както и че желае да контактува с него дори по-често в сравнение със
сегашните контакти през две седмици. Въззивникът разполага с добри
жилищни условия, отразени в социалния доклад на ДСП-Младост от
05.06.2025 г. – еднофамилна, просторна и луксозно обзаведена къща от около
450 кв.м., с прилежащ двор от 500 кв.м., в която за детето е обособена отделна
стая, с детско легло и много играчки, оборудвана е с всичко необходимо за
бита, а в двора има басейн и съоръжения за забавления и игри за детето. Л. Т. е
наел апартамент, състоящ се от спалня, хол с кухня и санитарен възел, добре
обзаведен (така писмо на ДСП-Красно село от 11.06.2025 г.), и реализира
средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 3900 лева
(л. 172 от въззивното дело).
При изслушването й от първостепенния съд в откритото съдебно
заседание на 24.11.2021 г. Е. Й. е заявила, че според нея детето трябва да
вижда баща си, колкото пожелае бащата. Подобно становище въззиваемата е
изразила и пред настоящата инстанция в откритото съдебно заседание на
01.02.2024 г. – „когато бащата пожелае, има контакти с детето“.
Ето защо, съобразявайки изложеното и извода на вещото лице, че детето
има нужда от баща си, така както и от майка си (л. 199 от въззивното дело),
въззивният съд следва да отмени първоинстанционното решение в частта
относно режима на лични отношения на въззивника с детето Е., като определя
нов, по-разширен такъв, в интерес на детето, съобразно диспозитива на
настоящото решение.
В настоящия случай страните нямат право на разноски (ТР №
3/27.06.2024 г. по тълк. дело № 3/2023 г., ОСГК на ВКС).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 06.04.2022 г. по гр.д. № 54936/2020 г. на
Софийския районен съд, III ГО, 91 състав, в частта относно режима на
лични отношения на бащата Л. Т. Т. с детето Е.Л. Т.а, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
4
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата Л. Т. Т.,
ЕГН **********, с детето Е.Л. Т.а, ЕГН **********: бащата има право да
вижда и взима детето всеки първи и трети петък, събота и неделя на месеца от
18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, двадесет дни през лятото по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката Е. С. Й., ЕГН
**********, всеки втори вторник, сряда, четвъртък и петък на месеца от 18.00
часа във вторник до 18.00 часа в петък, всяка нечетна година от 18.00 часа на
двадесет и трети декември до 17.00 часа на двадесет и шести декември, от
10.00 часа на двадесет и девети декември на всяка четна година до 18.00 часа
на втори януари на следващата нечетна година, всяка четна година от 10.00
часа на Разпети петък до 18.00 часа на Светлия понеделник, всяка година от
18.00 часа на осемнадесети ноември до 18.00 часа на двадесети ноември, както
и всяка година от 10.00 часа до 14.30 часа на двадесет и седми декември.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 06.04.2022 г. по гр.д. № 54936/2020 г. на
Софийския районен съд, III ГО, 91 състав, в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Л. Т. Т. и Е. С. Й. за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5