Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
първи юни две хиляди двадесет и втора година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 2325/2020г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 190
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Делото е образувано по жалбата на
Б.Н.Р. чрез адв.Т.Д. срещу заповед №3222/08.09.2020г. на кмета на община Варна,
с която е разрешено на Н.С.В. – собственик на УПИ ХХIV-220 в кв.12
по ПУП-ПРЗ на с.о.Кочмар, представляващ поземлен имот 10135.3523.220 по
кадастралната карта /КК/ на гр.Варна да прокара временен път с ширина 3.50 м
през следните поземлени имоти: ПИ *****.****.****по КК на гр.Варна, записан в
кадастралния регистър /КР/ в собственост на Ивайло Д.Д., засегната площ от 50
кв.м; ПИ *****.****.****по КК на гр.Варна, записан в КР в собственост на П.Ф.Г.,
засегната площ от 23 кв.м.; ПИ 10135.3523.223 по КК на гр.Варна, записан в КР в
собственост на А.Х.Р., Рахим Х.Р. и Х. Рахим Р., засегната площ 66 кв.м.; ПИ *****.****.***по
КК на гр.Варна, записан в КР в собственост на Б.Н.Р., засегната площ от 101
кв.м.; ПИ *****.****.****по КК на гр.Варна, записан в КР в собственост на Петко
К.П., засегната площ от 69 кв.м.
Първоначално делото е
образувано по обективно съединените жалби на Б.Н.Р., А.Х.Р. и М.П.К. /наследник
на Петко К.П./. С определение №2813/29.10.2020г. съдът е разделил жалбите за
разглеждане в различни производства. Останалите лица /освен гореизброените/,
през чиито имоти е разрешено прокарването на временен път не са обжалвали
заповедта. Предвид разпоредбите на АПК, като заинтересована страна се
конституират само лицата, за които обжалвания индивидуален административен акт е благоприятен, но не и
тези, за които той е неблагоприятен, защото те имат право на оспорване. В
настоящото производство конституираните заинтересовани лица са Н.С.В. и С.М.П.
– двамата собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.3523.220 по КК на
район „Младост“, с.о. Кочмар съгласно нотариален акт 185 том 2 рег.№ 3940 дело
316/2017г.
В жалбата са направени
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната заповед поради
това, че в заявлението си Н.С.В. е поискал прокарване на временен път до ПИ
10135.2571.260 по КК на гр.Варна, докато в процесната заповед му е разрешен
временен път до *****.****.***по КК на гр.Варна, т.е. жалбоподателят Б.Н.Р.
смята, че не е налице идентичност между тези два имота. Другият основен
аргумент в жалбата е, че до ПИ *****.****.****има съществуващ път от западната
му страна и този временен път се явява излишен и ненужен. Жалбоподателят смята,
че заповедта не е мотивирана и не съответства на целта на закона. Иска нейната
отмяна и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
В писмени бележки с вх.№
9392/15.06.2022г. жалбоподателят чрез адв.Д. отново подчертава липсата на
идентичност между имота, до който е
поискано от Н.В. прокарването на временен път и този, в чиято полза е
обжалваната заповед. Отново се изтъква, че до УПИ ХХIV-220 има друг
съществуващ път и разрешения временен
път ще трябва да преодолее значителна денивелация, която ще промени
вертикалната планировка на УПИ ХI-222, УПИ XI-221 и УПИ XXIII-221. Изтъкват се
доводи, че процесния временен път ще засегне дълготрайни декоративни дървета и
трайни насаждения в имота на жалбоподателя. Сочи се нарушение на процесуалните
правила, тъй като решение №6-5 по протокол № 6 на комисията, която е трябвало
да разглежда евентуално постъпилите възражения
е от дата 29.09.2020г., докато оспорената заповед го предхожда вместо да го следва.
Заинтересованите лица Н.С.В. и
С.М.П. и двамата представлявани от адв.Х.Г.-Д. в писмени бележки с
вх.№9293/14.06.2022г. оспорват жалбата като неоснователна и искат да бъде
отхвърлена. Подчертават, че разрешения временен път следва трасето на улица с
ширина 3.5 м в участъка от о.т.195 до о.т.181-46 по ПУП-ПУР на с.о. Кочмар,
одобрен с решение №2483-5 по протокол 33/19 от 26.10.2005г. на Общински съвет
при община Варна, което е влязло в сила по отношение на имот с идентификатор *****.****.***. Допълват,
че процесния временен път е съобразен и с предвижданията за улична регулация по
действащия за територията ПУП-ПРЗ. Отбелязват, че вещото лице в
съдебно-техническата експертиза е установило, че откъм западната страна на имот *****.****.***, където
жалбоподателя и разпитаната свидетелка твърдят, че има съществуващ път има подпорна стена по цялата западна граница на
имот *****.*****.***, която в едната си част достига височина 2.20м. Претендират
присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
Ответникът – кмета на община
Варна не е изразил становище по жалбата и не е бил представляван в проведените
открити съдебни заседания.
Обжалваната заповед
№3222/08.09.2020г., издадена от кмета на община Варна е била съобщена на Б.Р.
на 28.09.2020г. видно от приложената обратна разписка. Жалбата му срещу нея е
постъпила в община Варна на 09.10.2020г., т.е. спазен е 14-дневния срок за
оспорване, подадена е срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.214 т.1 от ЗУТ,
пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.
Съдът като прецени събраните от административния орган и по
делото доказателства, и разгледа
твърденията на страните установи следното от фактическа страна:
Заинтересованите лица Н.С.В. и
С.М.П. са закупили недвижим имот с идентификатор 10135.3523.220 с площ от 1000
кв.м по КК на район Младост, гр.Варна, с.о. Кочмар въз основа на нотариален акт
№ 185 том 2 рег.№ 3940 дело №316/2017г.,
който е с площ 1100 кв.м съгласно приложена скица №15-123011/20.03.2017г. на
СГКК – Варна. Впоследствие имот с идентификатор е бил разделен на три имота
както следва: *****.****.***, *****.****.***и *****.****.***. Видно от скица №15-426933/01.09.2017г. на
Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ гр.Варна имот с
идентификатор *****.****.***е превърнат в УПИ XXIV-220 в кв.12 по плана на
район „Младост“, с.о. Кочмар, гр.Варна и
е вписан в КР в собственост на горепосочените заинтересовани лица.
Производството пред кмета на община Варна е започнало по
заявление вх.№ АУ 019874ВН/24.02.2020г., подадено от Н.С.В., с което е поискано
прокарване на временен път до ПИ *****.****.***от кадастралната карта на с.о.
Кочмар, гр.Варна, представляващ УПИ XXIV-220 в кв.12.
Искането на Н.С.В. за
прокарване на временен път до неговия УПИ XXIV-220 в кв.12 е
разгледано от комисия, назначена от кмета на община Варна със заповед №
0415/06.02.2019г., която се е произнесла с решение №2-7 по протокол
№2/12.03.2020г., с което е преценено, че с решение № 2483-5 по протокол №33/19
и 26 октомври 2005г. на Общински съвет – Варна е проектирана улица с о.т.
195-196-186-184-183-182-181-46, която минава през пет поземлени имоти до УПИ XXIV-220 в кв.12 и
временния път трябва да бъде разрешен в трасето ѝ. Отбелязано е, че от
запад покрай дерето има път, но теренът към УПИ XXIV-220 в кв.12 е
много стръмен. Комисията е решила да се извърши оглед на място, след което
заявлението отново да се докладва в комисията за определяне на трасе.
На 04.06.2020г. същата комисия
отново е разгледала заявлението на Н.В. с искането за прокарване на временен
път до УПИ XXIV-220 в кв.12 и е постановила решение № 4-6 по протокол №4, в което
е посочила, че временния път до имот с идентификатор *****.****.***трябва да
премине през ПИ 222 и ПИ 221 следвайки трасето на уличната регулация по ПУП-ПРЗ
на с.о. Кочмар, одобрен с решение №2483-5 по протокол №33/19 и 26.10.2005г. на
Общински съвет – Варна.
Искането на Н.С.В. е било
съобщено на собствениците на засегнатите имоти, сред които е и жалбоподателя Б.Н.Р.
видно от писмо рег.№ АУ 019874ВН_008ВН/01.07.2020г. и приложените обратни разписки. На 14.07.2020г.
в община Варна е постъпило възражение от Б.Р. с рег.№ АУ 019874_012ВН/14.07.2020г.,
което заедно с възраженията на останалите собственици на засегнати имоти е
разгледано от комисия, назначена от кмета на община Варна със заповед
№0415/06.02.2019г. в заседание на 29.07.2020г. Комисията е постановила решение
№6-5 по протокол №6/29.07.2020г., с което не е уважила възраженията срещу осигуряване на достъп до УПИ XXIV-220 в кв.12 следвайки
трасето на улица по ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар, гр.Варна.
Със заповед №3222/08.09.2020г.,
кметът на община Варна е разрешил на Н.С.В.
да прокара временен път до своя УПИ XXIV-220 в кв.12 представляващ
ПИ *****.****.***по КК на район Младост, с.о. Кочмар, гр.Варна съгласно скица
№358/25.08.2020г., която е неразделна част от заповедта, която е извадка от
ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар.
Със заповед №3304/16.09.2020г.
на кмета на община Варна е поправена очевидна фактическа грешка в заповед
№3222/08.09.2020г. като е отбелязано, че следва да се чете: „В община Варна е
постъпило заявление вх.№ АУ 019874ВН/24.02.2020г. от Н.С.В. с искане за
прокарване на временен път до УПИ XXIV-220 в кв.12 по ПУП-ПРЗ на
с.о. Кочмар, ПИ *****.****.***по КК на гр.Варна“.
С оглед на горното, съдът
намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че е налице
несъответствие между имота, посочен в заявлението на Н.В. и този описан в
обжалваната заповед. Допусната в първия абзац на заповед №3222/08.09.2020г.
грешка е била поправена от административния орган с негова заповед
№3304/16.09.2020г. Диспозитивът /разпоредителната част/ на заповед №3222/08.09.2020г. на кмета на
община Варна преди и след поправката
отговаря напълно на заявлението на Н.В. с №АУ 019874ВН/24.02.2020г. и не е
налице разминаване в номера на имота, до който се иска прокарване на временен
път.
Изложения анализ на
доказателствата, съдържащи се в представената административна преписка обуславя
извода за липса на допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на заповед
№3222/08.09.2020г. на кмета на община Варна, поправена със заповед
№3304/16.09.2020г. също на кмета на община Варна.
Обжалваният административен
акт е мотивиран, изготвен в установената от закона форма, с изложени фактически
и правни основания. Административният орган е посочил, че единствения вариант
за осигуряване на достъп до УПИ XXIV-220 в кв.12 представляващ ПИ *****.****.***по КК е по съществуващия на
място път, засягащ части от ПИ 9545, 9544 и 223, който да бъде продължен през ПИ 221 и 222, следвайки трасето на уличната регулация по
ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар, одобрен с решение №2483-5 по протокол №33/19 и
26.10.2005г. на Общински съвет – Варна. Неразделна част от обжалвания
административен акт е и скица №353/25.08.2020г., която представлява извадка от
ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар, където с черни линии са изчертани кадастралните граници
на имотите, а с червени линии е отбелязана новопроектираната улична регулация.
От скицата /извадка/ е видно, че е с ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар е проектирана
улица, засягаща ПИ 9544, 9545, 223, 222
и 221 и преминаваща между ПИ 636 и 638, в чието трасе остава ПИ 637. Временният
път е начертан в скицата със зелени линии и следва трасето на новопроектираната
улица по ПУП-ПРЗ на с.о.Кочмар като засяга ПИ *****.****.***, *****.****.***, *****.****.***,
*****.****.***и *****.****.***, осигурявайки достъп до ПИ *****.****.***. Следователно,
налице е пълно съответствие между текстовата и графичната част на обжалваната
заповед.
Представената от жалбоподателя извадката от кадастралния
план /която по правило е северно ориентирана/, действал още през 2002г. към
негова молба с вх.№ 15114/15.10.2021г. /стр.120/ става ясно, че теренът по
западните граници на имоти 224, 223 и 222 е изключително стръмен в посока
изток-запад /висока гъстота на черните линии в посока изток-запад/ и по цялото
протежение още тогава е имало подпорни стени, които са обозначени в извадката.
Самият жалбоподател е поискал прокарване на временен път до неговия имот – 222
и това е сторено видно от протокола на комисията, съставен на 23.09.2002г. Без
да са необходими специални технически знания при съпоставката на скицата от
2002г., приложена към заповедта на кмета на община Варна от 2002г. /стр.123/
става ясно, че временния пътят, който е
бил прокаран до имота на жалбоподателя преди 20 години съвпада с трасето на
новопроектираната улица по ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар и съответно съвпада с трасето
на процесния /обжалвания понастоящем/ временен път до имота на заинтересованите
лица.
Във връзка с проверката за
приложението на материалния закон, по делото беше приета комбинирана съдебно-техническа
експертиза с.д.№13935/24.09.2021г.
/стр.104/. Заключението на двамата специалисти е, че процесния временен път
изцяло попада в трасето на улицата, предвидена с ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар и е
част от първостепенната улична мрежа,
естествено продължение на бул.Република. Вещите лица са установили, че
временния път не засяга заварени сгради и постройки, но засяга подпорни стени и
масивни огради по границата между УПИ ХI-222, УПИ Х-221 и
УПИ ХХIII-221. При огледа на място, двамата специалисти са установили, че
на терена има обособен път, който следва предвидената улица по ПУП-ПРЗ и
достига до границата между УПИ ХI-222 и УПИ Х-221, но не обслужва имот с идентификатор *****.****.***.
Същият временен път е бил разрешен на жалбоподателя по негово искане през
2002г. съгласно приложените от него скица и протокол на комисия, коментирани
по-горе, но е затворен с ограда на неговата граница. В имота на жалбоподателя
има засадени туи, които се ползват като жив плет.
При изслушване на заключението
в съдебното заседание на шести октомври 2021г., арх.В. е обяснил, че пътят, който
е на място и осигурява достъп до имоти 222 /на жалбоподателя/ и 221 трябва да
преодолее денивелация до имоти 638 и 637 от порядъка на 1.50 м, колкото в
момента е височината на подпорната стена на границата на имоти 222 и 221. Архитект
В. е посочил, че пътят от западната страна на имоти 223, 222, 221 и достигащ до
636 е асфалтиран, но не може да достигне до имот 638, защото денивелацията на
терена между имоти 636 и 638 е над 8 метра.
Допълнителна
съдебно-техническа експертиза №4210/15.03.2022г. /стр. 163/ е погрешно
представена по настоящото дело, същата касае друго съдебно производство, по
което се обжалва заповед №18-11669/27.11.2020г. на началника на Службата по
геодезия, картография и кадастър – Варна, поради което не трябва да бъде
обсъждана в настоящото решение.
Допълнителна
съдебно-техническа експертиза № 7705/17.05.2022г. /стр.179/, изготвена от инж.Й.А.
също е установила съществуването на място
на подпорна стена по западната
граница на имот *****.****.***, чиято височина започва от 0.60 м и стига до
2.20 м над терена. Изготвената към нейното заключение скица съвпада напълно с
тази, която е неразделна част от обжалваната заповед и съществуващата подпорна
стена е начертана с характерното обозначение. При изслушване на заключението в
съдебното заседание вещото лице е уточнило, че по пътя от западната страна може да се стигне до имот
636, но лицето на този имот към западния път е едва с ширина 3 метра.
В съдебното заседание на първи
юни 2022г. беше разпитана и свидетелката Васвие Х. Тодорова, от чийто показание
също се уточнява, че пътят откъм западната страна на имота на жалбоподателя
стига до имот 636. Показанията ѝ, че е видяла бус в имот 638 не доказват, че този имот имат
достъп до път, защото тази свидетелка е сестра на А., който е собственик на
имот 223 и обжалва същата заповед. Отделно от пристрастието на свидетелката,
обстоятелството по чл.14 ал.4 от ЗУТ – задължително за всеки урегулиран имот лице
/изход/ към улица, се доказва чрез писмени доказателства –
извадки от подробни устройствени планове, а не чрез свидетелски показания.
Фактът, който е неоспоримо
установен и относим е, че обжалвания временен път съвпада с трасето на улицата,
проектирана в ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар, който е влязъл в сила спрямо обслужващия
и обслужвания имот. Временният път не преминава през законни сгради и
постройки, а само през туи /дърво от семейство кипарисови/. Прокарването му
изисква преодоляване на денивелация /от 1.50 м/, която е по-ниска от тази
/2.20м/, която трябва да бъде превъзмогната от западния път до имот 636. Освен
това, западния път, който според жалбоподателя е по-целесъобразен, стига само
до имот 636, като денивелацията между
имот 636 и 638 е над 8 метра. Процесният временен път е продължение на път,
който е съществувал още от 2002г. видно от доказателствата, представени от
самия жалбоподател.
Във връзка с установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.190 от ЗУТ
гласи следното: Когато съгласно подробен устройствен план
някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици,
преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища,
които осигуряват достъп до съответните имоти. Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния
устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените
проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат
заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Собствеността върху частите от поземлени имоти, заети
за временни пътища, се запазва. Временни пътища се използват до откриване на
новите улици съгласно подробния устройствен план. Временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между
заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на
подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на
общината.
По делото беше безспорно
установено, че временния път разрешен със заповед №3222/08.09.2020г. на кмета
на община Варна при очевидна невъзможност да бъде сключен договор между
заинтересованите лица следва изцяло трасето на новопроектирана улица по
ПУП-ПРЗ, одобрен с решение №2483-5 по протокол №33/19 и 26 октомври 2005г. на
Общински съвет – Варна, който е влязъл в сила по отношение на засегнатите от
временния път имоти. Територия на с.о. Кочмар е част от строителните граници на
Варна съгласно Общия устройствен план от 2012г. и от имот с идентификатор *****.****.***е
обособен УПИ XXIV-220. Неотносимо към законосъобразността на временния път е
обстоятелството, че имот *****.****.***е собственост на заинтересованите лица и
от него са образуваните други три
имоти, които също са тяхна собственост.
Обособяването на трите отделни имота с идентификатори *****.****.***, *****.****.***и
*****.****.***е отразено в действащата кадастрална карта. Поземлен имот 636 е
урегулиран в поземлен имот IX-220, а имот 638 е урегулиран в поземлен имот XXIV-220 съгласно
ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар, който е влязъл в сила по отношение на тях. Площта
на имот *****.****.***, който също е
собственост на заинтересованите лица
попада изцяло в трасето на новопроектираната улица. Макар и двата
урегулирани поземлени имоти XXIV-220 и IX-220 да са собственост
на едни и същи лица /в случая на конституираните заинтересовани лица/, те са
самостоятелно обособени и за всеки от тях разпоредбата на чл.14 ал.4 от ЗУТ въвежда
задължително изискване да имат лице /изход/ към улица, като това законово условие е изпълнено с
предвижданията на ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар,
одобрен с решение №2483-5 по протокол №33/19 и 26.10.2005г. на Общински
съвет – Варна.
С обжалвания административен акт е разрешен временен път в хипотезата на чл.190
ал.1 от ЗУТ, тъй като УПИ XXIV-220 има лице
само по проектирана нова улица, която още не е открита. Следователно, общината
е била задължена да прокара временен път, осигуряващ достъп до този имот. Заповедта,
с която е разрешен отговаря на двете основни изисквания по чл.190 от ЗУТ: следва
трасето на проектирана улица по влязъл в сила ПУП – ПРЗ на с.о. Кочмар и не
засяга заварени законни сгради и постройки в имотите, през които преминава
временния път. Това обстоятелство може да се види както от скица
№353/25.08.2020г., в която е използвана кадастрална основа с нанесените в
кадастралната карта сгради и постройки и беше доказано от приетите по делото
съдебно-технически експертизи. Твърдението на жалбоподателя, че
временния път засяга трайни насаждения не са основание за приемане на заповедта
за незаконосъобразна, тъй като туите могат да бъдат заплатени с определяне на
обезщетение. Правото на собствениците техните имоти да имат достъп до път, на
което съответства задължението на общинските органи да осигурят такъв не може
да бъде възпрепятствано от нуждата да бъдат преместени или изкоренени туи и
съответно да бъде премахната ограда и подпорна стена, за които жалбоподателят не представи строителни
книжа.
Оплакванията на жалбоподателя за
съществуването на терена на друг път са неоснователни, защото според вещите
лица той не представлява лице на УПИ XXIV-220 ПУП-ПРЗ за с.о. Кочмар и предвид
особеностите на терена към настоящия момент не
осигурява самостоятелен достъп до него. Твърдението на жалбоподателя, че
този допълнителен път може да се ползва от собствениците на УПИ XXIV-220, поради което не е
необходимо прокарването на процесния временен път са свързани с
целесъобразността, но не и със законосъобразността на обжалваната заповед,
поради което не могат да бъдат взети предвид от съда при формиране на крайния
правен извод.
Разпоредбата на чл.191 от ЗУТ сочи, че
процедурата по разрешаването на временен път не се предхожда от определяне на
обезщетение за ползването на тази част от имотите, през които ще преминава,
поради което правилно в обжалваната заповед е посочено, че размерът на
годишното обезщетение за всеки от засегнатите имоти ще бъде определен
допълнително от комисия по чл.210 от ЗУТ. Само, ако с временния път се
унищожават подобрения в засегнатите имоти, тогава обезщетението се заплаща в
брой преди заемането на поземлените имоти. Законът за устройство на територията
не съдържа определение на понятието „подобрения“, поради което следва да се
ползва това по чл.72 и чл.74 от Закона за собствеността /ЗС/, включващо дейности,
с които се е увеличила стойността на имотите. По настоящото дело не беше
установено унищожаването на подобрения в имота на жалбоподателя в следствие на
разрешения временен път. Засадените туи в имота на жалбоподателя не
представляват подобрения по смисъла на чл.191 от ЗУТ във връзка с чл.72 и чл.74
от ЗС. Не са подобрения и изградената ограда и подпорна стена по границата на
имот 222, тъй като за тях жалбоподателя не представи строителни книжа, такива
не са представени и от община Варна на вещото лице.
Възражението на жалбоподателя за
съществуването на друг път, който достига до 636, също собственост на
заинтересованите лица е по целесъобразност и не се включва в обхвата на
съдебната проверка, която касае само законосъобразността на обжалвания
административен акт. Още повече, пътят откъм западната страна на имот 636 не
достига до имот 638 и между тях има денивелация от 8-10 метра /установена от
огледа на вещите лица/.
В обобщение, заповед №3222/08.09.2020г.,
издадена от кмета на община Варна, поправена със заповед №3304/16.09.2020г.
също на кмета на община Варна е издадена от компетентен административен орган по
чл.190 ал.6 от ЗУТ, в установената от закона форма, съдържаща фактически и
правни основания, мотивирана е и отговаря на целта на закона. В производството
по издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и материалния закон е приложен
правилно. Обжалваната заповед е законосъобразна и липсват основания за нейната
отмяна. Жалбата е напълно неоснователна и като такава следва да бъде изцяло
отхвърлена.
Въпреки този изход на делото ответникът
няма право на присъждане на юрисконсултско възнаграждение, защото не е изразил
правно становище по предмета на делото и не е бил представляван от юрисконсулт
в настоящото съдебно производство.
Заинтересованите лица Н.С.В. и С.М.П. също
биха имали право на присъждане на съдебни разноски, но техния процесуален
представител адв.Г.-Д. не представи доказателства за платено адвокатско
възнаграждение до приключване на съдебното дирене, а едва с писмените бележки с
вх.№9293/14.06.2022г. Искането за присъждане на разноски се преклудира
окончателно с приключване на устните състезания и не може да бъде уважено въз
основа на представени след това писмени доказателства.
Воден от изложеното и на основание чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.215 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.190 ал.1 от ЗУТ,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Н.Р. чрез адв.Т.Д. срещу заповед №3222/08.09.2020г.
на кмета на община Варна, поправена със заповед №3304/16.09.2020г. на кмета на
община Варна.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: