РЕШЕНИЕ
Номер
260072
Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд VIII граждански състав
На 08.01
Година 2021
В публично заседание на 11.12.2020 г. в
следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: АНГЕЛИНА
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 21117 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД - гр. София
моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 533, 32 лева –
главница; сумата 73, 44 лева -
договорна лихва за периода от ***г.; сумата
45 лева – такса
разходи;
сумата 476, 80 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от ***г.; сумата 56, 77 лева –
обезщетение за забава за периода от *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, дължими по
Договор за паричен заем № ***г., Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от г. и Приложение № ***г.
към него,
които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч.
гр. дело № ***г. по описа на ПРС – ***гр. състав, по изложените в
исковата молба и в представяни в хода на производството по делото становища
съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение - включително
и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът С.К.Б. ***, чрез о. си п. а. К.А., оспорва
иска като недопустим, неоснователен и недоказан и моли съдът да прекрати
производството по делото, а ако приеме искът за допустим – да го отхвърли като
неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в
писмена защита съображения. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца ю. възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г.,
издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС – ***гр. състав, е било
разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата сумата 533,
32 лева –
главница; сумата 73, 44 лева -
договорна лихва за периода от ***г.; сумата
45 лева – такса
разходи;
сумата 476, 80 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от ***г.; сумата 56, 77 лева –
обезщетение за забава за периода от *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от г. до
окончателното изплащане на вземането, дължими по Договор за паричен
заем № ***г., Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г. и Приложение № ***г.
към него, както и
деловодни разноски в размер на 25 лева – държавна такса и ю. възнаграждение в
размер на 50 лева.
Тъй като Заповедта е била връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, до ищеца са били изпратени указания по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на
вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК, въз основа на която е било
образувано настоящето дело.
Действително, както се установява от събраните по делото
писмени доказателства, между «Изи Асет Мениджмънт» АД и ответника в гр. *** е
бил сключен Договор
за паричен заем № ***г., с който това дружество е отпуснало
на С.Б. паричен заем в размер на 600 лева за срок от 8 месеца, като ответникът
се е задължил да върне тази сума на 8 вноски – всяка в размер на 86, 68 лева,
като общият размер на дължимата за връщане сума е бил 693, 44 лева. Със сключен
на * г. в гр. С. между «Изи Асет Мениджмънт» АД и праводателя на ищеца
(«Агенция за събиране на вземания» АД) Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) и Приложение № ***г. към него, «Изи Асет Мениджмънт» АД е
прехвърлило на праводателя на ищеца вземанията си срещу ответника по Договора
за паричен заем. Установява се също така от събраните по делото доказателства,
че до ответника са били изпратени Уведомителни писма за извършената цесия на
посочения от самия него в Договора за паричен заем адрес (който е негов
постоянен и настоящ адрес и към момента), но същите са били връщани като
непотърсени от ответника – с оглед на което съдът намира, че доколкото
ответникът не е уведомил нито Кредитодателя, нито ищеца като купувач на
вземанията за промяната на адреса си, следва да се приеме, че ищецът е изпълнил
задължението си да уведоми С.Б. за извършената цесия. Дори да се приеме, че
ответникът е нередовно уведомен за цесията с изпратените и невръчени му
Уведомителни писма, с връчването на преписа от исковата молба и приложенията
към нея на особения му представител, С.Б. се явява редовно уведомен на това
основание за прехвърлянето на вземанията против него на ищеца чрез особения си
представител. Поради това, предвид гореизложеното, съдът намира, че наведените
от о. п. на ответника доводи за недопустимост на иска поради неуведомяване на
ответника за цесията се явяват неоснователни.
Както се установява от заключението от 22.10.2020 г. на
в.л. по ССЕ М.М., понастоящем ответникът дължи по Договора за паричен заем 533,
32 лева главница, 73, 44 лева – договорна лихва за горепосочения период,
45 лева – такса разходи по събиране на
вземанията, 64, 55 лева – обезщетение за забава за горепосочения период, и 476,
80 лева – неустойка, като до приключване на устните състезания по делото
ответникът не е ангажирал каквито и да е доказателства, от които да се
установява, че е заплатил тези дължими на ищеца суми..
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че доколкото сумите, които е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца
със Заповедта за изпълнение съвпадат с установените от ССЕ действително дължими
(а претендираният размер на обезщетението за забава е дори по-нисък от
действително дължимия), искът се явява доказан по основание и по размер и
следва да се уважи изцяло.
С оглед на изхода
от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по настоящето и по частното гражданско дело в размер общо на 713
лева – платени ДТ и депозити за ССЕ и за възнаграждение на особения
представител на ответника, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК – 100
лева юрисконсултско възнаграждение (по 50 лева за частното гражданско и за
настоящето дело).
Предвид фактическата и правна сложност на спора и общата
цена на предявения иск, съдът намира, че направеното от особения представител
на ответника възражение за прекомерност на определеното юрисконсултско
възнаграждение на ищеца е неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение.
На о. п. на ответника а. К.А. следва да бъде издаден РКО
за осъщественото о. п.в размер на 313 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗАНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.Б., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес:***, представляван от о. п. а.К.П.А.,***, офис 4, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 – Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от И. д. Д. Б. Б., сумата 533, 32 лева –
главница; сумата 73, 44 лева -
договорна лихва за периода от ***г.; сумата
45 лева – такса
разходи;
сумата 476, 80 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от ***г.; сумата 56, 77 лева –
обезщетение за забава за периода от *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, дължими по
Договор за паричен заем № ***г., Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от ** г. и Приложение № ***г.
към него,
които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч.
гр. дело № ***г. по описа на ПРС – ***гр. състав.
ОСЪЖДА С.К.Б., с посочените ЕГН, последен известен
постоянен и настоящ адрес, особен представител и служебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление и Законен представител, направените разноски за производството по
делото И ПО ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС – ***гр. състав В
РАЗМЕР НА 713 лева, КАКТО И ю. възнаграждение за производството по двете дела В
РАЗМЕР НА 100 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от особения представител
на ответника възражение за прекомерност на определеното юрисконсултско
възнаграждение на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС –
***гр. състав ч. гр. дело № ***г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето
Решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА о. п. на ответника – а. К.П.А. РКО за внесения от ищеца
депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В
РАЗМЕР НА 313 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.