№ 52117
гр. София, 22.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110119568 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Процесуалният представител на ищеца - адв. Р. Н. Р., е направил искане за изменение на
постановеното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като е заявил, че
присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 60 лв. с включен ДДС е неправилно
определено и не съответства на действително положения адвокатски труд по делото. В тази
връзка ищецът моли съда да измени решението, като присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лв. с ДДС, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. В подкрепа на това искане
ищецът излага, че съдът е направил фактологически неправилни изводи относно обема и
характера на извършените процесуални действия, като е подценил извършената подготовка,
анализа на доказателствата, изготвянето и допълването на исковата молба, депозираните
писмени становища и предприетите доказателствени искания, както и че липсата на явяване
в открито съдебно заседание не води до извод за липса на процесуална активност.
Допълнително, с последваща молба ищецът изрично възразява срещу твърдението на
ответника, че било „неморално“ претендирането на адвокатско възнаграждение,
надхвърлящо материалния интерес по делото, като моли съдът да не възприема този довод.
В тази връзка ищецът поддържа, че правото на съдебна защита не е обусловено от размера
на материалния интерес, че адвокатският труд има самостоятелна обективна стойност и че
нормативната уредба допуска присъждане на разноски, които не са в пряка зависимост от
цената на иска. По същество ищецът поддържа искането си за присъждане на пълния
претендиран размер на адвокатското възнаграждение, като счита, че същото е съразмерно и
оправдано.
Ответникът „М“ АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт КГ, моли съда да
остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК, подадена от ищеца, като я счита за
неоснователна. На първо място ответникът изрично иска разноските по делото да бъдат
възложени в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, като поддържа, че не е дал
повод за завеждане на делото, тъй като не е предприемал действия по принудително
изпълнение или извънсъдебна принуда, а е признал иска и е възстановил претендираните
суми в срока за отговор на исковата молба.
Алтернативно, в случай че съдът приеме, че разноски се дължат от ответника,
последният моли адвокатското възнаграждение да бъде оставено в присъдения размер от 60
лв., като поддържа, че този размер е справедлив, разумен и съобразен с правната и
фактическата сложност на делото, както и с обстоятелството, че искът е признат, а процесът
е значително съкратен. Ответникът изрично възразява срещу присъждане на възнаграждение
1
по Наредба № 1/2004 г., като се позовава на практика на Съда на ЕС и ВКС, според която
националният съд не е обвързан от минималните размери и следва да присъжда
възнаграждение, съразмерно на реално положения труд. В този контекст ответникът
поддържа искане съдът да откаже присъждане на по-висок размер на адвокатско
възнаграждение, като счита претенцията на ищеца за прекомерна, несъразмерна и
противоречаща на принципа за социална справедливост.
От фактическа страна съдът установява следното:
Производството по делото е образувано по Искова молба с вх. № 126245/06.12.2024 г. по
описа на РС-П, подадена от Х. Б., с която е направено изявление, че ищецът е платил сума в
размер на 2 211, 56 лв. без основание и поради това предявява частичен осъдителен иск за
сума в размер на 211, 56 лв. По делото са проведени две открити съдебни заседания.
Провеждането на второ съдебно заседание е по повод направено непосредствено преди
първото открито съдебно заседание доказателствено искане от ищеца. На 02.06.2025 г.
ищецът, чрез своя процесуален представител е подал становище и е направил
доказателствено искане.
От правна страна съдът установява следното:
По отношение на Молба с вх. № 351532/28.10.2025 г., подадена от адв. Р. Р..
Адвокатският труд следва да бъде съобразен с извършените процесуални действия по
делото, като съдът следва да вземе предвид и времето и труда за проучване на документите.
Касае се за договор за потребителски кредит, който е с типизирано съдържание. За
професионалист, упражняващ професията адвокат не е било трудно да открие
неравноправния характер на клаузите в него. Трудът му не се е разпрострял върху проучване
и на други документи по делото. Исковата молба е от три реда. Правилно адвокатът счита,
че това е напълно достатъчно за този вид иск, но това не означава, че му се дължи повече
при положение, че самото естество на иска изисква това количество труд, което се в исковата
молба. По делото са проведени две открити съдебни заседания. Провеждането на второто се
е наложило поради направено в последния момент доказателствено искане на ищеца. Но и
на двете не се е явил процесуален представител на ищеца. Съдът обаче, при определяне
размера на разноските не е взел предвид становището на ищеца от 02.06.2025 г., като това е
най-обемния положен от адвоката труд по делото. Ето защо неговият труд следва да бъде
увеличен на 120 лв. с ДДС, като в останалата си част молбата следва да бъде оставена без
уважение.
По отношение на Молба с вх. № 376562/18.11.2025 г. от „М“ АД, съдържаща се в негов
отговор на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ответника, тъй като
извършеното от него плащане е осъществено в хода на висящия съдебен процес, т.е. след
предявяване на иска, като по този начин именно поведението на ответника е довело до
настъпване на нов факт, обезсмислящ продължаването на съдебното производство. В този
случай не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от
отговорност за разноски, доколкото плащането след завеждане на делото представлява
признание за основателността на предявената претенция и същевременно сочи, че
ответникът е дал повод за предявяване на иска. Съгласно трайно установената и
последователна практика на ВКС, обективирана в редица определения на съда, когато в хода
на процеса настъпи ново обстоятелство, дължащо се на поведението на ответника –
включително доброволно изпълнение на задължението – което води до оттегляне на иска,
отказ от него или до отхвърлянето му като погасен чрез плащане, разноските следва да се
понесат от ответника, тъй като именно неговото неизпълнение преди образуване на делото е
наложило сезирането на съда и ангажирането на разноски от страна на ищеца.
Ето защо направеното от ответника искане следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по делото Решение №
19382/27.10.2025 г. в частта за разноските, като осъжда „М“ АД, ЕИК ******* със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Р“ № 147, ет. 5, ап. 14 да заплати на адв. Р. Н. Р.,
АК-П, с личен № ********** и с адрес: гр. П, ул. „ЙГ“ № 41 на основание чл. 38, ал. 2, т. 2
ЗА сума в размер на 60 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОТСТАВЯ без уважение направеното от адв. Р. Н. Р. искане за изменение на решението в
частта за разноските за сумата над 120 лв. с ДДС до пълния претендиран размер от 480 лв. с
ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх. № 376562/18.11.2025 г. подадена от „М“ АД за
изменение на постановеното по делото Решение № 19382/27.10.2025 г. в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението с
частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3