Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 47 01.03.2022 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично заседание на трети
февруари
през две хиляди двадесет и втора год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря Албена
Ангелова
и с участието на прокурора Гриша Мавров като разгледа
докладваното от съдия М. Русев КАН дело №10 по описа за 2022 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/
Образувано е по касационната жалба на М.И.М. *** против
решение №287/17.11.2021 год., постановено по АНД №2283/2021 год. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №21-1228-002550/12.08.2021
год. на Началника на група при ОД на МВР - Стара Загора, с наложени
административни наказания глоба в размер
на 200.00 /двеста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер
на 50.00 /петдесет/ лв. на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП.
В
касационната жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението като
постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Изложени са съображения, че по отношение на лишаването от
право да управлява МПС, наложено с наказателно постановление №19-1228-001793 от
15.08.2019 год. на ОД на МВР – Стара Загора, влязло в законна сила на 28.05.2020
год. е изтекла абсолютната погасителната давност, съгласно чл.82, ал.3 от ЗАНН.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №287/17.11.2021 год.,
постановено по АНД №2935/2021год. по описа на Районен съд – Стара Загора и да
се отмени обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по касационната
жалба ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител по делото, а в депозираното възражение срещу
касационната жалба изразява становище за неоснователност на подадената
касационна жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на жалбата, поради което счита, че съдебното решение, следва да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Производството пред Старозагорският районен съд се
е развило по жалбата на М.И.М. *** против наказателно постановление №21-1228-002550/12.08.2021
год. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора. С
наказателното постановление, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение бланкетен номер GA №355190 от 11.03.2013 год. са
наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200.00 /двеста/
лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50.00 /петдесет/
лв. на основание чл.181, т.1 от ЗДвП. След преценка на събраните по делото
доказателства Старозагорският районен съд е приел, че наказателното
постановление е издадено в съответствие с процесуалните правила, предвидени в
ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон. Това го е мотивирало да постанови
решение с което е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че са
безспорно установени административните нарушения за управление на МПС, след
като е бил лишен от това по административен ред с наказателно постановление №19-1228-001793/15.08.2019
год. и не представянето на МПС на ГТП за 2021 год., а при реализирането на
административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Основателно е първото касационно оплакване, за
изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието лишаване от право да
управлява МПС, наложено с наказателно постановление №19-1228-001793 от 15.08.2019
год. на ОД на МВР – Стара Загора. Цитираната в касационната жалба разпоредба на
чл.82, ал.3 от ЗАНН, регламентира абсолютната погасителна давност за изпълнение
на наложените наказанията, като този срок започва да тече от датата, в която
актът, с който е наложено съответното наказание е влязъл в сила. В конкретния
случай, наказателното постановление е влязло в законна сила на 30.05.2021 год.
и от този момент подлежи на изпълнение. Съгласно чл.190, ал.2 от ЗДвП, наказанието
„лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ тече от датата на
изземването на свидетелството за управление, което в конкретния случай е
станало на 31.03.2021 год., както е отбелязано в обжалваното наказателно
постановление. Шестмесечният срок на неговото изтърпяване изтича на 30.09.2021
год. Именно в този срок е установено и управлението на МПС от страна на
касатора, което е възприето като нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В
настоящото съдебно производство съдът няма правомощията да осъществява съдебен
контрол върху изпълнението от страна на компетентните органи на наложеното
административно наказание лишаване от право.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че е налице
допуснато нарушение на процесуалните правила при реализирането на
административнонаказателната отговорност на касатора. В обстоятелствената част
на наказателното постановление е посочено, че водачът управлява МПС без СУМПС –
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца с наказателно постановление
№19-1228-001793 от 15.08.2019 год. на ОД на МВР – Стара Загора, докато в
съставеният акт за установяване на административно нарушение поведението е
описано като управление на МПС със статус на СУМПС отнет/иззет с
административен акт на 14.04.2021 год. Не е налице обаче обвинение, че водачът
е лишен от това право по административен или по съдебен ред, тъй като е
възможно същото да е отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП. С така
формулираното обвинение е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като
е налице неяснота в отправеното обвинение. Отнемането или изземването на СУМПС
не е равнозначно на лишаване от право да се управлява МПС. Едва с наказателното
постановление е посочено, че водачът е лишен от право да управлява МПС, както и
акта с който е лишен от това право. Не на последно място е налице и непрецизно
формулиране на констатираното нарушение, тъй като е посочено, че водача
„управлява МПС без СУМПС“ – управлението на МПС без СУМПС е нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът е длъжен да носи
СУМПС и контролния талон към него. В конкретния случай касаторът е лишен от
това му право по административен ред и липсата на СУМПС е следствие от това
лишаване, доколкото административното наказание лишаване от право да се
управлява МПС, започва да тече от датата на изземването на СУПМС.
Що се отнася
до второто наложено наказание глоба в размер на 50.00 лв., то в хода на
съдебното производство не са събрани каквито и да е било доказателства, които
да оборят фактическата обстановка, установена на посочената дата 05.08.2021
год. Не са представени доказателства, че е налице преминаването на МПС на
годишен технически преглед, като задължението за оборването на това
обстоятелство е на касатора. Същата е потвърдена от разпитания по делото
актосъставител и с оглед на презумтивната доказателствена сила на редовно
съставените актове съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, то настоящия съдебен състав
намира, че така установеното нарушение е безспорно установено и решението в
тази му част следва да бъде потвърдено. М. не е доказал в хода на съдебното
производство, че към датата на извършване на проверка от страна на контролните
органи, управляваното МПС е било минало годишен технически преглед. Всъщност
нито в жалбата, с която е бил сезиран районният съд се съдържат каквито и да е
било твърдения, че МПС е минало преглед, нито в касационната жалба против
решението на районният съд са наведени оплаквания за неправилност на така
постановеното съдебно решение.
С оглед изложените съображения съдът намира, че
постановеното от първата инстанция решение е частично незаконосъобразно, касаещо потвърденото административно наказание в
размер на 200.00 лв. по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1
от ЗДвП. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не е необходимо
събирането на нови доказателства, то следва да се постанови решение по
съществото на спора, като се отмени обжалваното наказателно постановление в
тази му част.
Водим от тези мотиви и на основание чл.222, ал.1 и чл. 221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №287/17.11.2021 год., постановено по АНД №2283/2021 год. по описа на Районен
съд Стара Загора, в частта в която е потвърдено наказателно постановление
№21-1228-002550/12.08.2021 год. на Началника на група при ОД на МВР - Стара
Загора, с наложено административно наказание
глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-1228-002550/12.08.2021
год. на Началника на група при ОД на МВР - Стара Загора, с наложено на М.И.М.
административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева на основание
чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №287/17.11.2021 год., постановено по АНД №2283/2021 год. по описа на Районен
съд Стара Загора в останалата му част.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.