№ 719
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20211100510753 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изпълнително дело №
20219230400104 срещу постановление от 30.07.2021г. на ЧСИ Г.Н., рег. № 923, с район на
действие Софийски окръжен съд, с което е отказано намаляване размера на приетите
разноски за адвокатския хонорар на взискателя.
В жалбата се поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Сочи се, че в настоящия
случай разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не намира приложение, тъй като към момента на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение е извършено само действие по образуване на изпълнителното дело и
други действия не са извършвани. В срока за доброволно изпълнение „Т.С.“ ЕАД е
заплатила изцяло всички дължими суми и не следва да отговаря за разноски на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Счита адвокатския хонорар за
прекомерен и несъобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Моли съда да намали неговия размер до размера на сумата от
200 лв., като съответно се произнесе по същество и относно пропорционална такса по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ. Претендира сторени деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
1
Взискателят, в срока за отговор на частната жалба, представя възражение, в което
изразява съображения за нейната неоснователност. Заявява, че заплатеното адвокатско
възнаграждение не надвишава посочения в чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата минимален размер и
е съобразено с извършените от адвоката действия.
В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен
съдебен изпълнител Г.Н. излага становище за неоснователност на жалбата, като счита, че
размерът на претендираното адвокатски хонорар е съобразен с Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и липсват основания за неговото намаляване.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището по
нея, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ,
който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т. 7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на
изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството по изпълнително дело № 20219230400104 на ЧСИ Г.Н., peг. № 923, с
район на действие Софийски окръжен съд, е образувано по молба на А.Н.П., като взискател
чрез нейния процесуален представител - адвокат П.П.К., срещу „Т.С.“ ЕАД - като длъжник,
въз основа на изпълнителен лист от 18.02.2021 г. на CPC, ГО, 127 с-в, издаден на основание
решение № 20270654 от 08.12.2020 г. по гр.д. №44064/2017 г. по описа на СРС, ГО, 127
състав, за сумата от 400 лв. - присъдени разноски. В молбата е направено искане за събиране
на вземането по представения изпълнителен лист като на ЧСИ е възложено да наложи запор
до размера на присъдената сума върху всички сметки на длъжника в лева в „Общинска
банка” АД, а при нужда и на допълнителни способи за изпълнение върху имуществото му.
Претендирано е и събиране на направените по изпълнителното дело разноски вкл. таксите
събирани по ТТР към ЗЧСИ и адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна
помощ и съдействие от 19.02.2021 г., от който е видно, че взискателят е договорил и
заплатил на своя процесуален представител – адв. П.К. от САК сумата от 250 лв. адвокатско
възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело срещу топлопреносното
дружество. На същата дата с Анекс № 1 към договора, страните са договорили заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв., в 7-дневен срок от събиране на всички суми
по изпълнителното дело.
Видно от приложена сметка № ********** от 28.06.2021 г., в тежест на взискателя
са възложени разноски в размер на 51,60 лв. с ДДС по т.1, 5 и 31 от ТТР към ЗЧСИ.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 3161/28.06.2021 г. по изп.д. №
20219230400104 по описа на ЧСИ Г.Н., peг. № 923, с район на действие Софийски окръжен
съд, длъжникът по изпълнителното дело „Т.С.” ЕАД е поканен в двуседмичен срок да
заплати сумата от общо 779,60 лв., от които 400 лв., присъдени разноски, 250 лв. – разноски
2
по изпълнителното дело, както и 129,60 лв. -дължими такси по ТТР към ЗЧСИ към
12.07.2021 г.
Поканата е надлежно връчена на длъжника на 14.07.2021 г.
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът възразил по отношение на разноските
сторени от взискателя за адвокатско възнаграждение над минималния размер, както и по
отношение на изчислената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
На 30.07.2021 г. съдебния изпълнител Г.Н. постановил отказ по направеното
възражение за намаляване на приетите разноски.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия
принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79
от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не
само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на
взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния
изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
Предвид установената по-горе фактология по отношение на направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно
да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т.2 за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните
възнаграждения предвидени в чл.7, ал.2. В конкретният случай единственото фактическо
действие, което е осъществено от процесуалния представител на взискателя - адв. П.К.
(САК) е подаването на молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника въз
3
основа на издаден изпълнителен лист, поради което на взискателя следва да се присъдят
разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение от 200 лв. за образуване на
изпълнителното дело. Независимо, че няма данни по делото, че сумата по изпълнителния
лист е преведена в срока за доброволно изпълнение, в случая не са извършвани други
изпълнителни действия.
С оглед на това, че от представителя на взискателя не са извършвани други същински
изпълнителни действия освен да се подаде молба за образуване на изпълнително дело и при
съобразяване на обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност се налага извода, че направеното от длъжника
възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, а
определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 250 лв. следва да бъдат
намалени до минималния размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение, която
предвижда за образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение
да е именно до размера на сумата от 200 лв.
По отношение на пропорционалната такса по т.26 от ТТР на ЗКЧСИ, съдът намира
следното: В кориците на делото не е посочен конкретен размер на същата. Доколкото обаче
в поканата за доброволно изпълнение е посочена общата дължима сума за такси в размер на
129,60 лв., а в представената сметка от 28.06.2021 г. обикновените такси възлизат в размер
на 51,60 лв. с ДДС, то разликата между тези две суми е в размер на 78 лв. с ДДС.
Следователно пропорционалната такса по т.26 от Тарифата определена от ЧСИ е в
посочения размер от 78 лв. Последната, настоящият съдебен състав намира за неправилно
определена, тъй като съдебния изпълнител я е определил върху материален интерес от 650
лв., включващ 400 лв. неолихваемо вземане по изпълнителен лист и 250 лв. адвокатско
възнаграждение. Съгласно т. 26, б. „б" от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв. -10 лв. + 10 на сто за
разликата над 100 лв. Според забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в този размер не следва да
се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането,
което е предмет на изпълнителния лист, т.е. в случая сумата от 400 лева. Предвид това
дължимата такса по т. 26, формирана върху главница от 400 лева, възлиза на 48 лева с ДДС,
т.е /10+40+8 /ДДС /е 48 лева, и до този размер се дължи от длъжника, а не до определения от
ЧСИ размер от 78 лева .
По разноските:
Независимо от изхода на спора обаче, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК,
претенцията на частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл.
78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в
изпълнително производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото си на
защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по обжалване на
действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски
4
следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително
изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях
вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител.
Той, обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е
общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, постановление от
30.07.2021г. на ЧСИ Г.Н., рег. № 923, с район на действие Софийски окръжен съд, с което е
отказано намаляване размера на приетите разноски за адвокатския хонорар на взискателя на
основание чл.78, ал.5 ГПК по изпълнително дело № 20219230400104 по описа на ЧСИ Г.Н.,
рег. № 923, с район на действие Софийски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за платено от взискателя по
изп. дело № № 20219230400104 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923, с район на действие
Софийски окръжен съд, адвокатско възнаграждение от 250 лв. на 200 лв., както и
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, събирана от длъжника от 78,00 лв. на 48,00
лв. с вкл. ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на жалбоподателя за присъждане на
сторените в настоящото производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5