РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Бургас, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
в присъствието на прокурора Б. Н. К.
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120103392 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на К.Х.Г., ЕГН **********, съдебен адрес в
.................., чрез адв.С.К., срещу Прокуратура на Република България, адрес: ....................., с
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
22.12.2018 г. до завеждане на иска на 16.05.2021 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от предявяване на иска на 17.05.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК по сл.д.
№23/2015 г. по описа на ОСлО в ОП Бургас, както и че същото е било прекратено спрямо
него с Постановление на РП-Бургас от 21.03.2017 г., отменено от съда с определение
№1232/07.07.2017 г., постановено по ЧНД №3181/2017 г. по описа на БРС, потвърдено с
определение №68/19.09.2017 г., постановено по ВЧНД №958/2017 г. по описа на ОС-Бургас.
Ищецът твърди, че въз основа на Постановление от 16.11.2017 г. на
прокурор при РП-Бургас, срещу него е било образувано НАХД №5622/2017 г. по описа на
РС-Бургас, по което съдът се е произнесъл с Решение №604/14.05.2018 г., с което ищецът е
бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК, като същото е било потвърдено и от БОС с Решение №163/21.12.2018
г., постановено по ВНАХД №602/2018 г. по описа на БОС.
1
Твърди се още, че от привличането на ищеца като обвиняем до
постановяването на оправдателния съдебен акт е минал продължителен период от време от
около три години, през които са му били нанесени непоправими морални и психически
травми, изразявищи се в срам и неудобство пред близки и приятели от воденото наказателно
производство, както и от естеството на предявеното му обвинение. Накърнени са били
доброто му име и достойнство пред съседи, колеги и познати, изпитвал душевен
дискомфорт, продължаващ и към момента, към който живее в състояние на тревожност и
психически стрес. На подробно изложени в исковата молба аргументи се иска от съда да
уважи предявените искове.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник – адв.К., който
поддържа иска и моли за уважаването му.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си на
отговор, като е оспорил иска по основание и размер. Посочил е, че въведените в исковата
молба обстоятелства не сочат на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
претендираните вреди и дейността на прокуратурата по делото. От съда се иска да отхвърли
претенцията като неоснователна и недоказана, а при условията на евентуалност се
претендира намаляване на размера на търсеното обезщетение.
В съдебно заседание ответникът се представлява от прокурор при РП-
Бургас, който оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли за отхвърлянето му.
Представя писмена защита.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Между страните не се спори по следните факти, за които свидетелства и
приетото като доказателство НАХД №5622/2017 г. по описа на РС-Бургас, а именно, че с
Постановление от 18.07.2016 г., ищецът Г. е бил привлечен като обвиняем по ДП №23/2015
г. по описа на ОСлО в ОП-Бургас, с обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, а именно за това, че: „На ........... г. в гр.Б., около .........
часа в гр.Б., пред дискотека „............“, като извършител, в съучастие с К.К.Б., ЕГН
********** и С.И.М., ЕГН **********, и двамата като извършители, нанесъл удар с ръце в
тялото и удари с крак по тялото, главата и в областта на лицето на Д.Р.Р., ЕГН **********
от гр.Б., с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания, оттоци и
кръвонасядания по лицето и главата, които увреждания са водели до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди“, както
и че след приключването му Г. е бил предаден на съд за същото престъпление с
Постановление на прокурор при РП-Бургас с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание от 16.11.2017 г, като е било
образувано НАХД №5622/2017 г. по описа на РС-Бургас, по което съдът се е произнесъл с
2
Решение №604/14.05.2018 г., постановено по НАХД №5622/2017 г. по описа на РС-Бургас,
потвърдено с Решение №163/21.12.2018 г., постановено по ВНАХД №602/2018 г. по описа
на ОС-Бургас, с което обвиняемият К.Х.Г. е бил признат за невиновен и оправдан по така
повдигнатото обвинение.
Между страните не се спори и по това, че в хода на досъдебното
производство, на ищецът е била взета МНО „Подписка“.
От събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите
С.Г. и А.В., първата от които майка на ищеца, а вторият - без родство с него, се установява,
че по времето, когато се е водело досъдебното производство, ищецът се затворил в себе си,
не е бил особено контактен с близките и приятелите си и това му състояние на потиснатост
и затвореност е продължило дълъг период от време, което се отразило и на семейния му
живот.
Като прецени така обсъдените доказателства и съобрази закона, настоящият
съдебен състав намира иска за основателен.
Фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на
правозащитните й органи, визиран в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ включва причинени на
гражданин вреди от прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано. Отговорността има обективен характер и се ангажира във
всички случаи на незаконно обвинение, т.е във всички случаи, при които лицето, срещу
което е било повдигнато обвинение е било оправдано от съда, тъй като чл.4 от ЗОДОВ не
изисква да са налице виновни действия от страна на съответното длъжностно лице за
повдигането и поддържането на така предявеното обвинение.
В случая по делото безспорно е доказано, че е осъществен този фактически
състав – налице е обвинение в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, по което обвинение лицето е било оправдано.
Доколкото държавата носи отговорност чрез съответните си органи, репарирането на
неимуществените вреди следва да бъде извършено от органите, от чиито действия са
произтекли вредите – в конкретния случай това са органите на прокуратурата, тъй като
действията на органите на разследването се извършват под ръководството на съответната
прокуратура и именно тя е ръководещият разследването орган, респективно отговарящ за
случващото се в досъдебното производство.
Съгласно трайно установената практика на ВКС размерът на обезщетението
за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в
чл.52 от ЗЗД, като същия се извежда от преценката на конкретните обективни обстоятелства,
настъпили от обвинението – характер, степен, последици от настъпилите вреди,
продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение,
срок на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото
обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост
включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
3
действие.
В случая, за да прецени размерът на дължимото обезщетение, съдът прецени
следните обстоятелства: наказателното производство срещу ищеца е продължило от
привличането му като обвиняем на 18.07.2016 г. до постановяването на оправдателния
съдебен акт на 21.12.2018 г., т.е в период малко по-дълъг от две години, през които не са
налице данни ищецът да е търпял някакви ограничения с оглед на взетата спрямо него мярка
за неотклонение. Макар повдигнатото му обвинение да не е тежко по смисъла на чл.93, т.7
от НК, е нормално ищецът да е търпял твърдените вреди, т.е. наказателното преследване да
се е отразило негативно върху емоционалната му сфера и да има за последица промяна в
поведението му, така както твърдят неговата майка и свидетелят В., още повече, че към
същия период ищецът е бил и ............... на .........................
Що се отнася до възраженията на ответната страна в тази насока, изнесени в
съдебно заседание и писмена защита, съдът намира същите за неоснователни и в
противоречие с константната съдебна практика, обективирана в Решение №480/23.04.2013
г., постановено по гр.д.№85/2012 г. на ВКС, определение №59/25.01.2018 г. по гр.д.
№2782/2017 г. на ВКС и Решение №82/05.04.2017 г. по гр.д.№2518/2016 г. на ВКС, които в
съвкупност обосновават извод, че е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което
впоследствие е оправдано, да изпитва неудобства, да се чувства унизено, притеснено и
несигурно. Накърнени са моралните и нравствените ценности на личността, както и
социалното му общуване.
Ето защо, при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
увреждане, когато същото е в рамките на обичайното за подобни случаи, както и на
причинно-следствената връзка между него и незаконното обвинение, за разлика от
останалите случаи на установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид,
при които съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно и главно
доказване от ищеца. И тъй като настоящият случай не е такъв, възраженията на ответника в
тази насока са неоснователни.
Поради изложеното, вземайки предвид тежестта на незаконното обвинение,
срока, през който е продължило наказателното производство, интензитета на негативните
психически преживявания от незаконното обвинение и тяхното отражение върху личността
на ищеца, наличието на данни за липса на предходни противоправни прояви, заеманата от
ищеца длъжност, съобразявайки обществения критерий за справедливост и стандарта на
живот в страната, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на сумата от 1800
лева.
В останалата част до предявения размер от 3000 лева, искът се явява
недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен за разликата от 1200 лева.
Съгласно нормата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
4
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съгласно т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК, при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на мораторната лихва възниква от влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление. В случая оправдателното решение на
БОС е влязло в сила на 21.12.2018 г. и от тази дата ответникът дължи обезщетение за забава
върху определения размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди.
Съдът, след като извърши съответните изчисления в calculator.bg, намира, че
дължимата лихва в размер на законната за периода от 22.12.2018 г. до датата на предявяване
на иска на 16.05.2021 г., възлиза на сумата от 439,00 лева.
Обезщетението се дължи ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
предявяване на иска на 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, така както се
претендира със исковата молба.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените по
делото разноски в размер на 270,00 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище в .....................,
представлявана от Главния прокурор И.Г., да заплати на К.Х.Г., ЕГН **********, съдебен
адрес в ..............., чрез адв.С.К., сумата от 1800 лева (хиляда и осемстотин лева),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато
обвинение в извършването на престъпление от общ характер по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК по ДП №23/2015 г. по описа на ОСлО в ОП-Бургас, приключило с
оправдателен съдебен акт по НАХД №5622/2017 г. по описа на РС-Бургас, а именно с
Решение №604/14.05.2018 г., постановено по НАХД №5622/2017 г. по описа на РС-Бургас,
потвърдено с Решение №163/21.12.2018 г., постановено по ВНАХД №602/2018 г. по описа
на ОС-Бургас, с което ищецът Г. е признат за невиновен и опрадвдан по повдигнатото му
обвинение, както и сумата от 439,00 лева (четиристотин тридесет и девет лева),
представляваща обезщетение за забава за периода 22.12.2018 г.-16.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1800,00 лева, считано от предявяване на иска на
17.05.2021 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над присъдените 1800 лева до претендирания размер от 3000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище в ...............,
представлявана от Главния прокурор И.Г., да заплати на К.Х.Г., ЕГН **********, съдебен
адрес в .................., чрез адв.С.К., сумата от 270,00 лева (двеста и седемдесет лева),
представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
5
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6