№ 385
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20231110209180 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-029164 от 24.03.2023 г., издадено
от Г.Вл.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл.
53 от ЗАНН на И. П. П., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от
ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал И. П. П., който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на процесуалните правила, необосновано и недоказано. Посочва се,
че не е установено кой е бил водачът на автомобил „Опел Вектра“ с рег. номер *********
при настъпилото ПТП. Твърди се, че действително автомобилът е бил собственост на
жалбоподателя към този момент, но е бил предоставен за ползване на друго лице, а именно
на С. С. Й., с ЕГН **********, с който жалбоподателят се бил уговорил да му продаде
автомобила и да го прехвърли на негово име на по-късен етап. Релевира доводи, че още на
05.09.2022 г. жалбоподателят е посочил това обстоятелство в документ, депозиран в ОД на
МВР - Пазарджик. Позовава се на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, според която
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Сочи, че не е имал задължение
да остане на мястото на ПТП. Иска се отмяната на наказателното постановление.
1
В последното съдебно заседание жалбоподателят И. П. П., редовно призован, не се явява
лично, но се представлява от адвокат И. П. П., която моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление, като изразява становище, че от доказателствата по делото не се
установява по безспорен начин извършеното нарушение. Навежда аргументи, че в хода на
производството не се доказва по несъмнен начин, че именно жалбоподателят е бил участник
в процесното ПТП. Моли съда да вземе предвид, че жалбоподателят е професионален
шофьор и отнемането на СУМПС би го лишило от възможността да работи за периода на
отнемането му.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. В депозирани писмени бележки, чрез юрк. Хр., моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
С обжалваното Наказателно постановление (НП) № 22-4332-029164 от 24.03.2023 г.,
издадено от Г.Вл.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, е издадено на
основание вр. чл. 53 от ЗАНН на И. П. П., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, на
основание чл. 185 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, за което му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Същото е издадено въз основа на АУАН № 201712 от 29.11.2022 г., съставен от свидетеля А.
С. С. на длъжност младши автоконтрольор в СДВР, който е бил съставен в отсъствие на И.
П. и му е бил връчен срещу подпис на 06.01.2023 г., като И. П. е написал, че има
възражения.
На 05.09.2022 г. И. П. подал в МВР декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че е
предоставил автомобила си „Опел Вектра“ с рег. номер *********, С. С. Й., с ЕГН
**********, като е посочил, че не искал неговото СУМПС, съответно не е посочил номер на
СУМПС, а единствено телефон за връзка.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 12.06.2022 г., около 09:50 часа, в гр. София е управляван от неизвестен водач лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. номер *********, собственост на И. П. П., с ЕГН
**********, като е реализирано ПТП между този автомобил и лек автомобил „Ауди А 6“ с
рег. номер *********, управляван от Н. Н., след което водачът на „Опел Вектра“ с рег. номер
*********, не е останал на мястото на произшествието и не е уведомил органите на МВР.
От показанията на свидетеля С. С. Й., с ЕГН **********, се установява, че е имало случай
жалбоподателят да му предостави автомобил „Опел Вектра“ с рег. номер *********,
2
свидетелят Й. е платил договорената между тях цена за продажба на автомобила с уговорка
И. П. да му го прехвърли на последващ етап, като от своя страна свидетелят Й. е предал
автомобила на трето лице, на което е искал да го препродаде и е запознал жалбоподателя с
това лице за да оформят документите по прехвърлянето на собствеността по между си.
Установява се, че свидетелят Й. не е притежавал СУМПС.
Фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното
заседание свидетел С. Й. и показанията на свидетеля А. С., показанията на свидетелите Н.
Н. и А. Д., въз основа на снимковия материал, протокол за ПТП и декларация, както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП са допуснати нарушения на процесуалния закон. Те са
съставени от компетентни органи, по установения от закона ред, но нямат изискуемото по
закон съдържание. В наказателното постановление се съдържа неяснота относно мястото на
извършване на твърдените нарушения. От използваната словесна формулировка „гр. София,
на улица „Бесарабия“ № 30 от бул. „Ботевградско шосе“ и до № 30“ не може да се направи
недвусмислен извод на кое място се приема, че е управляван автомобила на жалбоподателя
и с него е реализирано ПТП. Не е описан и механизмът на реализиране на ПТП и въз основа
на какви обстоятелства е направен извод, че жалбоподателят не е контролирал ППС, което е
управлявал. Посоченото представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, според която
разпоредба мястото на нарушението е част от императивно предвиденото съдържание на
наказателното постановление, както и описание на обстоятелствата при които е извършено
нарушението. В случая неяснотата е толкова съществена, че се приравнява на липса на
посочване на данни за мястото. Този порок на наказателното постановление накърнява
правото на защита на санкционирания субект, препятствайки го да разбере ясно параметрите
на обвинението и да организира защитата си. Посоченото съществено процесуално
нарушение обуславя наличие на законово основание за отмяна на наказателното
постановление.
Въпреки това за пълното на изложеното съдът констатира, че не се доказва и авторството на
твърдяното в Наказателното постановление нарушение. Макар да не се установява точен
период от време, през който жалбоподателят е предоставил автомобила си на свидетеля С.
Й., се доказва от показанията на този свидетел, че действително автомобилът му е бил
предаден от жалбоподателя с цел продажба, а той от своя страна го е предоставил на друго
лице. Не се доказва, че жалбоподателят е бил водач на автомобила. Съгласно разпоредбата
на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая още
преди съставянето на АУАН жалбоподателят е подал в МВР декларация, че е предоставил
автомобила на друго лице, като го е индивидуализирал с имена и ЕГН. Действително той не
е попълнил в декларацията номер на СУМПС на това лице, но не е било обективно
3
възможно да го стори, тъй като от показанията на свидетеля Й. се установява, че той не е
притежавал СУМПС.
По административнонаказателните дела доказателствената тежест е за наказващия орган.
В случая не се доказва извършване от жалбоподателя на описаните в наказателните
постановления нарушения.
Налице са абсолютни съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неяснота по
отношение на мястото, където са реализирани нарушенията и непосочване на
обстоятелствата, при които твърдените нарушения са извършени.
Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено поради
допуснати нарушения на процесуални и материалния закон.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-4332-029164 от 24.03.2023 г., издадено от
Г.Вл.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53
от ЗАНН на И. П. П., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4