№ 14349
гр. С. 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110146703 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена
от „А.К.П.З.“ АД, ЕИК *** / правоприемник на „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК ***/, искова
молба против К. Г. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови
претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86
от ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 300.00лв.
– главница по Договор за паричен заем № 5439646/15.05.2018г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане
на сумата, 36.00лв. – договорна лихва за периода 29.05.2018г. – 27.11.2018г. и 10.95лв.
– мораторна лихва за периода 28.11.2018г. – 21.05.2019г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
30157/2019г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между „В.К.“
ООД и К. Г. И. е сключен Договор за паричен заем № 5439646/15.05.2018г. Поддържа,
че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 02.01.2019г., „В.К.“ ООД е прехвърлило
на ищеца процесното вземане. Ищецът излага съображения, че е упълномощен от
цедента да уведоми длъжника за извършената цесия. Прилага към исковата молба
уведомление за извършена цесия и моли същото да бъде връчено на ответника. Сочи
се, че по силата на процесния договор заемодателят – „В.К.“ ООД се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 300,00 лв. Твърди се, че с подписването на
Договора заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума от
300,00 лв. Твърди, че заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума
съгласно условията на сключения Договор, като заплати сума в размер на 443.80 лв.
Сочи се, че по кредита са останали непогасени претендираните суми. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба. Във възражението по чл. 414 ГПК е формулирал доводи, че вземането на ищеца
е погасено по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
1
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 240,
ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
По исковите претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между „В.К.“ ООД и
К. Г. И. е сключен Договор за паричен заем № 5439646/15.05.2018г., по силата на който
на ответника е предоставена сумата от 300.00лв., че за ответника е възникнало
задължението да върна кредита на 14 погасителни вноски, че ответника дължи и
възнаградителна лихва в размер на 36.00лв. за периода 29.05.2018г. – 27.11.2018г., че
вземането по кредита е изискуемо, както и валидното прехвърляне на кредитните
задължения в негова полза и уведомяването на ответника за това прехвърляне.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
По отношение процесния договор за паричен заем приложение намират
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на
Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на
потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима
информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено,
че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно
знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява
формален /изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК/,
реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на
паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за
предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК, едностранен или
двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора
предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по
основните негови уговорки, възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата
валута и размер.
От приложеното на л. 7 копие на договор се установява, че на 15.05.2018г.,
между „В.К.“ ООД, ЕИК *** и ответника К. Г. И., ЕГН ********** е сключен договор
за паричен заем „В.П.“ №5439646/15.05.2018г., по силата на който се отпуска заемна
сума от 300.00лв., като с част от тази сума или 200.00лв., страните са постигнали
съгласие да се рефинансира текущ заем на К. Г., а остатъкът от отпуснатия кредит или
сумата от 100.00лв., същата е получила, видно от клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора.
Процесният договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита,
2
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита
от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и правото на отказ от договора -
чл. 5 от Договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането
не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, като
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В чл. 4, ал. 1 от Договора страните са уговорили, че заемодателят има право по
всяко време да прехвърли правата си на трето лице.
Установява се по делото, че между заемодателя „В.К.“ ООД и ищцовото
дружество на 01.12.2016г. е подписан Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ /л.13/.
Видно от представеното копие на Приложение № 1/02.01.2019г. към договора за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ сключен между „В.К.“ ООД и ищеца на
01.12.2016г., заемодателят е прехвърлил вземанията си по договора на ищцовото
дружество, като в процесното приложение са индивидуализирани номера на договора,
от който произтичат вземанията, трите имена и единния граждански номер на
заемателя, датата на сключване на договора, размера на отпуснатия кредит, дължимата
се договорна лихва.
Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане- цедент, го прехвърля на
трето лице-цесионер, като последният разполага с правото да го събере от длъжника.
Предмет на същата несъмнено могат да бъдат вземания /действителни/, които имат
имуществен характер /каквито са и процесните/. Длъжникът по вземането не е страна
по цесията. В закона липсва изискване за форма за действителност на цесията.
Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на
сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона
преминават и всички акцесорни права /освен ако е уговорено противното/.
Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на
трето лице- длъжника, налага извършването на допълнително действие – съобщаване
на длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно
изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е
прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде
извършено от стария кредитор /цедента/ – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване ще
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, като по
силата на принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията-
това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4
ЗЗД. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, респективно когато същото е приложено към исковата
молба, получаване на същата от ответника, ведно с приложенията към нея обуславя
извода, че ответникът е редовно уведомен за цесията. Получаването на уведомлението
от ответника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за спорното право, който поради
настъпването му в хода на процесна, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде
съобразен при решаване на делото. / Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 12/2009 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
3
г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о.,
ТК и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ТК/
Видно от приложеното на л. 22 по делото пълномощно цедентът „В.К.“ ООД е
упълномощил цесионера „А.К.П.З.“ да уведоми всички длъжници по процесния
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г.,
включени в което и да е от подписаните към договора за цесия приложения.
Към исковата молба е приложено уведомление, адресирано до ответника К. Г., с
което същата се уведомява за извършеното прехвърляне на вземането по процесния
договор, като доколкото уведомлението е връчено на ответника ведно с препис от
исковата молба и приложенията към нея, следва да се приеме, че е уведомена надлежно
за извършената цесия с връчване на исковата молба и приложенията към нея.
С оглед гореизложеното и след като съобрази, че ответникът не оспорва
елементите от фактическия състав на заявените претенции, а единствено въвежда
възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания по давност, съдът
намира, че исковите претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 300.00лв. – главница и 36.00лв. – договорна лихва са изцяло
основателни.
С оглед извода за основателност на предявените искови, съдът следва да
разгледа релевираното от ответника възражение за погасяване на вземанията на ищеца
по давност.
В множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховен
касационен съд е прието, че уговореното между страните връщане на предоставена в
заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на
части. Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. С оглед мотивите
на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания
/вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги/ се налага извода, че макар да са
породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително
самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по
договора /в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се
задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а
на другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и
услуги/. По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито
задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито
задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето
защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл.
110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита / в
този смисъл Решение № 38 от 26.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1157/2018 г., II т. о., ТК,
Решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 237/2019 г., II т. о., ТК/. Видно от
обективирания в договора за кредит погасителен план последната вноска е с падеж
27.11.2018г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
депозирано на 29.05.2019г., на която дата по аргумент от чл. 116, буква „б“ ЗЗД вр.
422, ал. 1 ГПК, давността е прекъсната, респективно неоснователно се явява
възражението за погасяване на вземането за главница.
Вземането за договорна лихва, съгласно материалноправната разпоредба на чл.
111, буква „в“ ЗЗД се погасява с изтичането на тригодишна давност, като по
изложената аргументация следва извода за неоснователност и на това възражение,
доколкото от изискуемостта на акцесорното вземане да датата на депозиране на
4
заявлението по чл. 410 ГПК не е изтекъл срок от три години.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за
изпълнение е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му. В чл. 2 от
процесния договор за заем е уговорено, че сумата по кредита ще бъде върната на 14
месечни вноски, като падежът на последната определена вноска е 27.11.2018г.,
респективно считано от 28.11.2018г. ответникът е изпаднал в забава, като за исковия
период размерът на дължимата се мораторна лихва, изчислен с помощта на
компютърна програма е 10.95лв. Доколкото претенцията за мораторна лихва е
предявена именно в такъв размер, искът се явява изцяло основателен.
По съображенията изложени във връзка с възражението за погасяване по
давност на вземането на ищеца за договорна лихва, неоснователно се явява и това за
погасяване по давност на акцесорната претенция за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство в общ
размер на 262.26лв., от които 12.75лв. – внесена държавна такса в заповедното
производство, 24.51лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
125.00лв. – държавна такса в исковото производство и 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. Г. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С. /АДРЕС/, дължи на „А.К.П.З.“ АД, ЕИК *** /
правоприемник на „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК ***/ със седалище и адрес на управление: гр.
С. /АДРЕС/, на основание чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 от
ЗЗД, сумите, както следва: 300.00лв. – главница по Договор за паричен заем №
5439646/15.05.2018г. / сключен между К. Г. и „В.К.“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК ***, с Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г. и сключено към същия Приложение №
1/01.10.2019г. /, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 29.05.2019г. до окончателно изплащане на сумата, 36.00лв. – договорна
лихва за периода 29.05.2018г. – 27.11.2018г. и 10.95лв. – мораторна лихва за периода
28.11.2018г. – 21.05.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30157/2019г., по описа на СРС, 180-ти състав.
ОСЪЖДА К. Г. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на А.К.П.З.“ АД, ЕИК *** / правоприемник на „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК
***/, сумата от 262.26лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5