Определение по дело №1118/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.1 от АПК.

Образувано е по частна жалба от Р.В.З.,***, Кокалу 174, вх.3, ап.43 против определение № 111/18.05.2023 г. по АНД № 254/2023 г. на Районен съд – Несебър. С оспореното определение съдът е оставил без разглеждане жалба с вх.№ 4589/15.05.2023 г. по описа на РС Несебър, с която З. обжалвал НП № 20-0304-000368/24.04.2020 г. на началника на РУ Несебър и ЕФ за налагане на глоба серия Г № 0018821/19.04.2020 г. на ОД МВР Бургас и прекратил производството.

За да постанови този съдебен акт районният съд приел, че се оспорват НП № 20-0304-000368/24.04.2020 г. на началника на РУ Несебър и ЕФ за налагане на глоба серия Г № 0018821/19.04.2020 г. на ОД МВР Бургас. Изложил, че според доказателствата НП било връчено на жалбоподателя на 04.05.2020 г., а ЕФ на 19.10.2021 г. Така срокът за обжалване на НП изтекъл на 18.05.2020 г., а за обжалване на ЕФ на 02.11.2021 г. и жалбата срещу тях се явявала просрочена. Не бил налице и правен интерес от обжалване на НП, тъй като видно от приложено платежно нареждане от 21.07.2020 г. жалбоподателят платил глобата с посочено основание именно НП.

Според съда по делото са налице данни за възможна двойна наказуемост с два отделни акта за едно и също нарушение. В този случай жалбоподателят следвало да изрази това възражение с жалбата в законния срок. Към момента този въпрос можел да бъде поставен за разглеждане по реда на раздел VIII от ЗАНН, при наличие на законовите предпоставки за това.

Частният жалбоподател сочи, че ЕФ за налагане на глоба серия Г № 0018821/19.04.2020 г. на ОД МВР Бургас не му бил връчван на 19.10.2021 г. За съществуването му узнал след позвъняване от НАП. Иска съдът да извърши проверка относно връчването на ЕФ. На следващо място заявява, че не оспорва, че е извършил нарушението, не оспорва размера на глобата и обстоятелствата. Жалбата му била насочена единствено срещу това, че за едно и също деяние бил наказан два пъти. Сочи, че платил глобата, наложена с наказателното постановление и представил доказателство.

В срока по чл.232 от АПК административният орган не е подал възражение срещу частната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

На 19.04.2020 г., около 14,55 ч., в гр. Несебър, ул. Крайбрежна, била извършена полицейска проверка, при която се установило, че Р.З., в качеството на водач, управлява личния си автомобил Ситроен С3 с рег № ВТ 0273 КН, който не бил спрян от движение, но нямал сключен договор за задължителна застраховка ГО. Бил съставен АУАН № 388792/19.04.2020 г. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. АУАН бил връчен на З., който го подписал без възражения. На 24.04.2020 г. било издадено НП № 20-0304-000368/24.04.2020 г. на началника на РУ Несебър, с което на нарушителя била наложена глоба в размер на 250 лв. Съгласно платежно нареждане от 21.07.2020 г. З. платил глобата, като в основанието за плащане посочил същото НП.

С ЕФ за налагане на глоба серия Г № 0018821/19.04.2020 г. на ОД МВР Бургас на З. била наложена глоба в размер на 250 лв., като описаните факти и обстоятелства са напълно идентични с тези, описани в НП. В долната част на представения от органа екземпляр от ЕФ е направено ръкописно вписване „вр 19.10.2021”. Не е вписано нищо друго.

В жалбата до Районен съд – Несебър не е посочен конкретен акт или актове, които се обжалват и не е формулирано ясно искане до съда относно тези евентуални актове. Отправено е твърдение и искане, за които може да се приеме, че са до началника на РУ Несебър: глобата, платена по НП, не била отразена в системата, поради което се иска проверка в счетоводните отчети за 2020 г. с цел установяване плащането и заличаване на задължението.

Касационният състав намира, че районният съд е следвало да изясни кой конкретен акт или актове се обжалват, след което да събере доказателства относно връчването на тези актове и след анализ на доказателствата да извърши дължимите съдопроизводствени действия и да се произнесе със съответен съдебен акт. Аргумент в тази насока е и твърдението в частната жалба, че З. не оспорва, че е извършил нарушението, не обжалва размера на глобата, която платил, нито оспорва фактите, но не иска да бъде наказван два пъти за едно и също деяние (с НП и ЕФ). От друга страна по делото не са налице категорични доказателства относно връчването на ЕФ. Ръкописното вписване върху същия „вр 19.10.2021”, без никакви уточнения, подписи и изобщо каквито и да е други данни, не може да обоснове извод, че това вписване действително отразява надлежно връчване на нарушителя на посочената дата. Така по делото е останал неизяснен въпросът дали ЕФ е бил надлежно връчен на жалбоподателя, съответно дали и кога е изтекъл срокът за неговото обжалване.

Предвид изложеното и на основание чл.235, ал.1 от АПК, определението следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за извършване на съдопроизводствени действия съгласно мотивите на настоящото определение, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 111/18.05.2023 г. по АНД № 254/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

	Председател:
	Членове: