Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр. Плевен, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
III-ти граждански състав в открито
заседание на 12.06.2020год., в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело № 5510 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, вписано в
Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: ***, представлявано
от *** и ***, в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез
техния пълномощник юрк. М.Н. против Х.К.Г., ЕГН **********, Адрес ***, ***, в
която се твърди следното : във вр. с
вземането, предмет на делото е
образувало ч.гр.д. № 7776/2018 г., по описа на Районен съд - гр. Плевен, по
реда на чл.417 от ГПК, респ. след издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 649/ 2018г. по описа на ЧСИ ***
peг. № ***.
Вземането се обосновава със следното :
на 26.01.2018 г. „Т.Б.А.Б.” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ***
(Приложение № 2) с ответника Х.К.Г. ЕГН: **********. На основание така
сключения Договор, „Т.Б.А.Б." ЕАД е предоставил сума в размер на 6600лв. В
чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит- 6600лв., като
към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер
на 1045,41 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, се
финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация.
Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска
в размер на 1045,41 лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл.
7, ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по
кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. В случаите, когато
Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на
застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи
Застраховка „живот” в размер на 1045,44 лв. и затраховка ..безработица" в
размер на 1066,35 лв. (Приложение 6). Общото крайно задължение-по Договора
(чл.10 от Договора) възлиза на 17367,60 лв., която сума е разсрочена на 48
погасителни месечни- 47 вноски всяка в размер на 361,83 лв.. ведно е последна
изравнителна вноска в размер на 361,59 лв. Уговореният между страните лихвен
процент, е който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент е в размер на 31,84 % (чл. 9, ал.1 и ап.2 от Договора). Така
предоставената сума. кредитополучателят има задължение да върне на месечни
вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 05.03.2018 г. за повече
от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски
е падежи 05.03.2018 г., 05 04 2018 г., 05.05.2018 г.
В Договора е уредена автоматична
предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане
на три поредни месечни вноски (осн. чл.16 ал.2 от Договор за потребителски
кредит). Въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл.25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора
за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната
кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора,
въпреки това сме изпратили и на постоянния и на настоящ адрес на длъжника.
Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и
контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид. Доказването, че
дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е
изпратила писмото. В случая „Т.Б.А.Б.” ЕАД разполага е писмени документи,
според който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано именно до
адресите на кредитополучателя, посочени в процесното съглашение, като постоянен
адрес и настоящ адрес,***, ***. Достатъчно е изпращането на писмата да се
извърши до посоченият от страната адрес, за да се счита връчването за редовно.
В тежест на страните по договора е да актуализират адресите, които обитават и
съответно да уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени.
Видно е, от приложената обратна разписка за доставка на пратка ИД *** е бар код: *** (Приложение 7), че
длъжникът *** ЕГН: ********** е търсен на посочените в договора за
потребителски кредит адреси. Уведомлението за предсрочна изискуемост, е бар
код: *** (Приложение 8) е изпратено до посочените в договора за кредит адреси.
Видно от обр. 250- Уведомлението за предсрочна изискуемост не е получено от
адресата.
След настъпване на предсрочната
изискуемост длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото
вземане на кредитора от е станало незабавно и предсрочно изискуемо.
Към дата на входиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, задължението на
Х.К.Г. ЕГН: ********** към „Т.Б.А.Б.” ЕАД, по Договора, е било в размер на
1736,16 лв. (9757,20 лв. главница и 7604,40 договорна лихва), отделно за
периода 05.03.2018 г. - 15.10.2018 г. се дължи и обезщетение за забава върху
просрочената главница в размер на 700,78 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено, че Х.К.Г. ЕГН: ********** в
качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски
кредит № *** от 26.01.2018 г., дължи изпълнение на парично задължение към „Т.Б.А.Б.
ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер
18062,38 лв., от които: 9757,20 лв. главница, 7604,40 лв. договорна лихва за
периода от 05.03.2018 г. до 06.05.2018 г, 700,78 лв.,- обезщетение за забава за
периода от 05.03.2018 г. до 15.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното
изплащане на задължението.
В условията на евентуалност се прави
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7420,68лв.-
претендирана главница за периода от 05.09.2019год. до 05.02.2022год., ведно със
законната лихва.
Претендират се разноски.
В о.с.з. представители на страните ,
редовно пирзовани , не се явяват.
Съдът, като взе предвди
доказателствата по делото , доводите на страните и разпоредбите на закона
,приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приобщеното по делото 7776/ 2018
г. по описа на ПлРС се установява, че на 25.10.2018год. е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за
процесните суми. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя се основава
на неизпълнение на договор за
потребителски кредит №***/26.01.2018год. Видно е, че вземането в заповедното и
исковото производство е идентично по основание и размер, поради което и предвид
спазения от ищецапреклузивен срок за предявяване на иска, обосновава неговата
допустимост.
По
същество искът се явява частино основателен и доказан.
По делото е приет като доказателство
договор за потребителски кредит№***/26.01.2018год., сключен между страните по
делото, по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски
кредит в размер на общо на сумата 9757,20лв., от които кредит в размер на 6600
лева, *** живот в размер на 1045,44лв., *** безработица в размер на 1066,35
лева, еднократна такса за оценка на риска в размер на 1045,41 лева. В договора,
сключен между страните е договорено, че: средствата по договора за кредит се
превеждат до три работни дни на кредитополучателя, по сметка на потребителя,
открита при кредитора; когато потребителят е пожелал да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от кредитора, частта от средствата по кредита, представляващи дължимата
за конкретната застраховка се превежда от кредитора по сметката на съответния
застраховател. Страните са договорили, че лихвеният процент, с който се
олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 31,84%; че
лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата по договора; че ГПР е в размер на 46,16 % . Видно е от
процесния договор, че в същия е инкорпориран погасителен план, с посочена обща
вноска. В договора е установено също- чл.16,2, че при пълно или частично
просрочие на три поредни месечни погасителни вноски, вземането по договора
става предсрочни изискуемо, считано от падежа на третата вноска и считано от
тази дата, върху цялото вземане, кредиторът начислява законна лихва и
предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е необходимо кредиторът
да изпраща уведомления за това на длъжника. От съдържанието на договора– чл.25,13
се установява също, че с подписването му, кредитополучателя декларира, че му е
предоставено своевременно на хартиен носител и на български език, необходимата
информация, под формата на Стандартен европейски формуляр. Видно е от
представените по делото застрахователно удостоверение, за сключени застраховки
Живот и Безработица, с посочена обща застрахователна премия от 211,79лв.,
подписано от страна на кредитополучателя. Установява се, от представеното по
делото искане – декларация за потребителски кредит, че ответникът е заявил, че
кандидатства за потребителски кредит и че желае да бъде извършена предварителна
проверка на неговата платежоспособност с оглед сключването на договор.
Видно е от представеното по делото на
л.21 Уведомление за предсрочна изискуемост, че ищецът на основание чл.16 от
Договора е обявил кредита за предсрочно изискуем, като няма данни Уведомлението
да е връчено на ответника. По делото не еназначавана съдебно-счетоводна
експертиза с оглед уточнението, направено от ищцовата страна, че такава следва
да бъде назначена, само ако ответната страна оспорва иска. Такова изявление не
е направено и съответно експертиза не е назначавана. Видно от изявлението на
ищеца в обсотятелствената част на исковата молба е, че претендираната главница включва сумата за застраховка Живот
и Безработица, както и такса оценка на риска. По делото се доказва наличието на
сключения между страните договор за потребителски кредит, по койнто първата
дължима вноска е на падеж 05.03.2018год.,
а последната – на 05.02.2022год.
По делото се установява
също, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК-
25.10.2018год., от страна на кредитора – ищец, не е обявена предсрочната
изискуемост на кредита, съобразно указанията, дадени в т.18 на ТР№4/2013г. на
ВКС. Съдът констатира, че към датата на
заявлението, са падежирали вноските с
падежи от м. 03.2018 г. до м. 10.2018г. Съобразно нормата на чл. 235 ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпи след
предявяването на иска, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, които са от
значение за спорното право, поради което следва да се вземе предвид и факта на
настъпването на падежа на определени вноски след този момент. Преценката се
извършва съобразно момента, към който се формира силата на присъдено нещо -
приключване на съдебното дирене. Поради това, искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира
сила на присъдено нещо- ТР№8/2017г на ОСГТК. В случая, към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция - 12.06.2020год. не
всички вноски са падежирали. В случая обаче не е ясно по какъв начин е
сформирана главницата, при все, че същата включва и дължима сума за застраховка
живот и Безработица, както и за оценка на риска, които съдът пирема, че не
следва да се дължат от страна на ответника. Поради това съдът приема, че сумата,
която ответникът следва да дължи на
ищеца е в размер 3712,50лв., а за разликата до претендираната главница
9757,20лв. искът следва да бъде отхвърлен като неосонвателен и недоказан.
По отношение на претендираната договорна
лихва съдът приема същата за нищожна. Трайно установената съдебна практика на
ВКС приема, че съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора, когато: е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не
се изисква събиране на доказателства; е относимо е до формата /външната страна
на представения правопораждащ спорното право документ/; е налице противоречие с
добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II
т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/ е налице
неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или фактическа
страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен
обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си значимост
основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство. В
процесният договор, в частта, в която се урежда дължимата договорна лихва е
посочено, че същата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата по договора. От така направената формулировка,
на дължимата лихва не става ясно върху коя главница се изчислява същата, дали
върху чистата стойност на кредита – 6600лв. или върху стойността на кредита,
плюс добавка на дължимите премии по договора за застраховка. Неяснотата на
начина, по който се формира договорната лихва води като последица обявяване на
същата за нищожна. Ако в главницата, въз основа на която се определя договорната
лихва се включат и дължимите такси по сключените застраховки/ а такива са
твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба/ е налице
неравноправно договаряне, тъй като застраховките са допълнителни услуги, които
кредитополучателят е пожелал да ползва и които не следва да се включват в
основата, която определя договорната лихва.
По отношение на претенцията за
установяван дължимостта на сумата от 1045,41лв.- такса оценка на риска,
посочена от ищеца като част от претендираната главница, съдът намира, че искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради служебно констатирана
нищожност на клаузата. Процесният договор за кредит от 26.01.2018г., е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 18 от
05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 57 от 28.07.2015г./.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
като в ал.2 на цитираната норма е предвидено, че кредиторът не може да иска
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Независимо от използваната в договора формулировка „такса за оценка
на риска“, съдът намира че сумата от 1045,41лв., представлява такса за
усвояване на заема. За да формира този си извод, съдът отчита на първо място
посоченото в искането-декларация, че таза такса ще се дължи само при одобряване
на кредита. Таксата е осчетоводена от самия ищец като част от отпуснатия кредит,
поради което, съдът намира, че същата не
съставлява възнаграждение за действията на кредитора по преценка
платежоспособността на кандидатстващото за кредит лице и риска на кредитора от
загуби, а по съществото си представлява прикрита такса за управление на
кредита. На основание чл.21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, е нищожна и като такава непораждаща права и задължения за страните по
заемното правоотношение.
С
оглед отхвърлянето на главния иск,
следва да се отхвърли и този за лихва за
забава в размер 700,78лв.
Що се отнася до предявения осъдителен
иск, същият следва да бъде уважен за сумата 2475лв. /с оглед изложените по-горе
мотиви по отношение формирането на
главницата/, а за разликата до претендираните 7420,68лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
При този изход на порцеса, ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски /за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено на 100лв./ на ищеца съразмерно
уважената част на исковете, а именно : 290,65лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Х.К.Г., ЕГН **********, Адрес ***, ***, ДЪЛЖИ НА Т.Б.А.Б.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, вписано в Търговски Регистър към
Агенция по вписванията при МП с ЕИК: ***, сумата 3712,50лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК – 25.10.2018год., за
които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 7776/2018год. по описа на Плевенски районен съд, като за
разликата до претендираната главница в раззмер 9757,20лв., за сумата 7604,40
лв. - договорна лихва за периода от 05.03.2018 г. до 06.05.2018 г, за сумата
700,78лв.- обезщетение за забава за периода от 05.03.2018 г. до 15.10.2018 г.,
ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осонвание чл.79 от ЗЗД Х.К.Г.,
ЕГН **********, Адрес ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Т.Б.А.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, вписано в
Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: ***, сумата 2475лв.- главница за периода от 05.09.2019год. до
05.02.2022год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 23.08.2019год., като за разликата до претендираните 7420,68лв. ОТХВЪРЛЯ
иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осонвание чл.78 ал.1 от ГПК Х.К.Г., ЕГН **********,
Адрес ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.А.Б.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, вписано в Търговски Регистър към
Агенция по вписванията при МП с ЕИК: ***, направените по делото разноски
съразмерно уважената част на исковете - 290,65лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: