Р Е Ш Е Н И Е
№ 1845 23.11.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, двадесет и осми октомври, две хиляди двадесета и първа
година, в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И.Л.прокурор: А.Ч.
като разгледа докладваното от съдия М.Николова КАН дело № 1885 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на Второ РУ при ОДМВР гр. Бургас против решение
№ 260877 от 28.06.2021 г., постановено по НАХД № 5300/2020 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление №
20-0434-000120/11.12.2020 г., издадено от Началник Второ РУ към ОДМВР-Бургас, с
което на А.А.Ж. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Решението на районния съд се оспорва като постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния
закон. Иска се отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърждаване на издаденото НП.
В
съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – А.А.Ж. депозира възражение, по същество
отговор на касационната жалба, в който не оспорва нарушението, но моли да се
вземе предвид факта, че синът й е с увреждане, което изисква възможност за
личен транспорт, чрез придружител. В съдебно заседание, ответника по касация, редовно
и своевременно призован, се явява лично и оспорва подадената касационна
жалба. Депозира копие от ТЕЛК решение, издадено на сина й и моли за оставяне в сила на решението на първата
инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за оставяне в сила на решението на първата инстанция, като счита
същото за правилно и законосъобразно.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд
– Бургас е отменил Наказателно постановление №
20-0434-000120/11.12.2020 г., издадено от Началник Второ РУ към
ОДМВР-Бургас, с което на А.А.Ж. за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца.
За да постанови оспореното
съдебно решение, съдът е приел, че при съставяне на АУАН
и издаване на атакуваното наказателно
постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Посочил е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
съдържат всички изискуеми реквизити, като не са налице формалин предпоставки за
отмяна. По същество, съдът е приел, че от обективна
страна нарушението е извършено, но в конкретния случай не се доказва
субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното
неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Съдът е
посочил, че съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I-45 от 24 март
2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е,
регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като
това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18 б, ал.1, т.8 от
същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б,
ал.2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика
на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР
за тази прекратена регистрация. Предвид липсата на уведомяване, съдът е приел,
че Ж. не е действала виновно, а от там извършеното от нея не съставлява
административно нарушение
Така постановеното
съдебно решение настоящият съдебен състав намира за валидно и допустимо, но
неправилно.
Фактите по делото като цяло са безспорни и правилно установени от
първоинстанционния съд, като изведените въз основа на тях правни изводи са неправилни,
а възраженията на касатора основателни.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Правилни са изводите на въззивния съд за законосъобразно проведена
процедура по съставяне на акта за установяване на административното нарушение и
издаване на наказателното постановление. При разглеждане на спора районният съд
е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на
обективната истина по реда и със средствата на закона, и е обосновал правилен
извод за доказаност на деянието от обективна страна. Неправилен е обаче изводът
му за отсъствие на виновно поведение на дееца, формиран поради неуведомяване на
собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация на същия.
Съгласно изречение първо от посочената в процесното НП за нарушена норма на
чл.140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкционната
разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП предвижда налагане на административно
наказание на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. Анализът на цитираните нормативни разрешения
сочи, че законодателят е вменил в задължение на водачите да управляват моторни
превозни средства, регистрирани по законоустановения ред, като неизпълнението
на това задължение е скрепено с ангажиране на административнонаказателна
отговорност за нарушителите. Следователно, за осъществяване на фактическия
състав на процесното административно нарушение е необходимо да се установи
наличието на водач, управляващ МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
По делото е категорично установено, а и безспорно между страните, че на
посочените в наказателното постановление дата, място и час касационният
ответник е управлявал собствения си лек автомобил, като регистрацията на
последния е била прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, предвид което
касационният съд приема, че от страна на А.Ж. са осъществени обективните
признаци на визираното в процесното НП административно нарушение. Неправилно въззивният
съд е приел, че нарушението не е осъществено от субективна страна.
За съствомерността на процесното административно нарушение и за наличието
на предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на Ж. е
ирелевантно обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни
средства е предприел действия по уведомяването на собственика на процесния
автомобил за процедурата по служебно прекратяване на регистрацията му. Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл.574, ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява
служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по
реда на чл.574, ал.6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В
този смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното
превозно средство от собственика му не представлява елемент от фактическия
състав по прекратяването на регистрацията на същото. Собственикът на МПС е
носител на задължението за сключване на договор за гражданска застраховка,
поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от
неизпълнението на това му задължение. Обстоятелството дали е изпълнено
задължението за уведомяване на собственика на автомобила за служебно
прекратената регистрация се явява ирелевантно, още повече, че в
административнонаказателното производство по оспорване на наказателното
постановление е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за
законосъобразността на служебно прекратената регистрацията на пътно превозно
средство.
По изложените съображения посоченото в наказателното постановление деяние е
съставомерно не само от обективна, но и от субективна страна. Наложените
наказания глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да се управлява МПС
за срок от шест месеца са в съответния минимум, предвиден в санкционната
разпоредба на чл.175, ал.3 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав не споделя цитираната от РС съдебна практика и не
намира за относими представените доказателства, касаещи здравословното
състояние на сина на касационния ответник. С оглед характера на нарушението и
обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, още повече че регистрацията на МПС е била прекратена
около 17 месеца преди констатиране на нарушението.
Предвид всичко изложено по-горе, касационният състав намира, че процесното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Като е достигнал до изводи
различни от изложените и е обосновал краен резултат за отмяна на издаденото НП,
районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното
постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с
чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр.Бургас, ХIX
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260877 от 28.06.2021 г., постановено по НАХД №
5300/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-0434-000120/11.12.2020 г., издадено от Началник Второ РУ към
ОДМВР-Бургас, с което на А.А.Ж. за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1
2.