Решение по дело №942/2018 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 260014
Дата: 17 октомври 2022 г. (в сила от 26 ноември 2022 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20182130100942
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  260014 / 17.10.2022г. ,  град Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На седемнадесети октомври     две хиляди двадесет и втора  година

В закрито заседание в следния състав:

                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д. МАРИНОВ

 

                                               Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                 2..........................................

 

Секретар ………………………………………….…............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер.........942....по описа за............2018…...............година

         Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 250  от ГПК , като е образувано по повод  депозираната молба  с вх. № 3050  от 09.07.2020 г.  от адв. Я.С.  в качеството й на пълномощник  на съделителите С.К.С. , С.К.Н. , Е.Д.П. ,М.Д.П. ,  Р.С.С.  и Д.С. Я. и по повод депозираната молба с вх. № 3175 от 16.07.2020 г. от  адв. С.Г. – Трайкова  в качеството й на пълномощник на съделителите  Я.Ж.Б. и Г.Ж.Б. , като и с двете молби се иска допълване  на постановеното съдебно решение № 104  от 26.06.2020 г. постановено по настоящото гр.д. № 942 / 2018 г. с което е извършена съдебна делба  на посочените в същото горепосочено съдебно решение недвижими имоти – земеделски земи   , между съделителите посочени пак в същото съдебно решение , като е постановен краен акт по смисъла на чл. 353 от ГПК, като делбата е извършена чрез поставяне  на земеделските имоти   в дял не само на посочените съделители, но и на други такива, като се иска посочването на квотите които всеки един от съделителите има в поставените им в общ дял  имоти , а по точно тези посочени в дял първи  и дял втори от горепосоченото съдебно решение.   

         Препис от молбите са били изпратени на насрещните страни по делото по реда на чл. 250 ал.2 от ГПК за даване на отговор в едноседмичен срок от получаването им, но такива отговори не са получени в указания им от съда срок.

         Съдът съобразявайки материалите по делото , естеството на подадените молби и липсата на отговор по повод на същите от насрещните страни  е намерил , че за произнасяне по така подадените молби с оглед разпоредбата на чл.250 ал.2от ГПК , не е необходимо насрочването и провеждането на открито съдебно заседание.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Със съдебно решение № 104 от 26.06..2020 г. по описа на КРС постановено по настоящото гражданско дело № 942 / 2018 г. по описа на КРС съдът е извършил съдебно делба на земеделски земи  находящи се в землището на село Хаджиите , Община Карнобат, обл. Бургас  по повод на предявен иск за съдебна делба , като е извършил същата по реда на чл. 353 от ГПК , като е разпределил същите наследствени имоти между всички съделители посочени в горепосоченото съдебно решение , включващи и настоящите молители  и по този начин  делбата е извършена чрез поставяне  на земеделските имоти   в дялове общо 6 на брой  не само на посочените съделители, но и на други такива .  С настоящите два броя молби се иска допълването на същото съдебно решение  по реда на чл. 250 от ГПК , като се определят квотите от правото на собственост който всеки един от съделителите притежава в дял първи и дял втори , посочени в съдебното решение .    

         Същите подадени молби се явява допустими за разглеждане тъй като са  подадени в преклузивния едномесечен срок посочен в разпоредбата на чл. 250 ал.1 от ГПК, но  по своята същност същите се явяват неоснователни поради следните съображения на съда :  

         С горепосоченото съдебно решение , чието допълване се иска по реда на чл. 250 от ГПК  съдът е извършил съдебна делба  на земеделски земи находящи се в землището на село Хаджиите , Община Карнобат, обл. Бургаска  по повод на предявен иск за съдебна делба на същите, като е извършил съдебна делба  чрез разпределение  на същите имоти и поставянето им в дял , в случая и в общи дялове на всички съделители . По този начин съдът се е произнесъл по всички въпроси на така предявения иск за извършването на съдебна делба между съделителите. Други искания  в противна насока по които съдът не се е произнесъл те не са направили , вкл. и във всички  съдебните заседания по настоящото дело респ. и в твърдяното от тях такова проведено на дата 23.06.2020 година. Тука следва да се допълни ясно от настоящия съд , че такова искане за произнасяне не само , че не е направено , но и в крайния акт на съда – постановяването на съдебно решение  във втората фаза на  делбеното производство за извършването на самата съдебна делба , съдът не е длъжен да се произнесе и относно това какви квоти от правото на собственост притежава всеки един съделител  от поставените в общ дял на съделителите недвижими имоти – земеделски земи. Такова задължение съдът има само когато постановява акт по чл. 344 от ГПК – за допускане извършването на съдебна делба , когато съдът се произнася по въпросите между кои лица допуска извършването на съдебна делба , за кои имоти съдебната делба се отнася и каква е частта от правото на собственост респ. квотата  от това право по отношение на всеки един съделител  от допуснатите до делба имоти. Такова задължение съдът няма за посочване в своя краен съдебен акт – по извършването на съдебната делба.     

        По смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК, непълно е само това решение, с което съдът не се е произнесъл по част от спорното право, по един от съединените искове и/или по допълните искания свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за плодове и лихви, както и това за присъждане на разноски. Следователно., молбата за допълване на постановено по делото решение ще бъде основателна само тогава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на подалата я страна (чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК). Съдът намира , че случаят обаче не е такъв. А след като това е така, настоящото решение не е непълно по смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК, защото с него съдът се е произнесъл по така предявения иск , с който е бил сезиран и не е направено и друго искане по което съдът не се е произнесъл въпреки задължението му затова . При това положение процесните молби на пълномощниците на съделителите за допълването му, се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

         Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователни депозираната молба  с вх. № 3050  от 09.07.2020 г. подадена  от адв. Я.С.  в качеството й на пълномощник  на съделителите С.К.С. , С.К.Н. , Е.Д.П. ,М.Д.П. ,  Р.С.С.  и Д.С. Я. и депозираната молба с вх. № 3175 от 16.07.2020 г. от  адв. С.Г. – Трайкова  в качеството й на пълномощник на съделителите  Я.Ж.Б. и Г.Ж.Б. , с които се иска допълване  на постановеното съдебно решение № 104  от 26.06.2020 г. постановено по настоящото гр.д. № 942 / 2018 г. в посочените в същите молби смисъл.

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок , считано от съобщаването  му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: