№ 8975
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110168030 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „*************“ ЕАД срещу Д. А.
Б., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с абон. № 342499, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 31569/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 1 184.22 лв. – цена на топлинната
енергия за периода от м. 10.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 27.05.2024 г.
до окончателното плащане; 172.97 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до
14.05.2024 г.; 81.40 лв. – цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от м. 07.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 27.05.2024 г. до
окончателното плащане; 17.63 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 14.05.2024
г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на имота, възникнало
по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и към което са приложими общите условия на ищцовото
дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил в имота
топлинна енергия през процесния период, но ответникът не е заплатил в срок дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба,
въпреки че преписи от исковата молба ведно с разпореждането по чл. 131 ГПК, съдържащо
разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу него, са му
връчени лично на 22.01.2025 г.
Ответникът е призован за откритото заседание с призовка, връчена му лично на
02.04.2025 г. Въпреки редовното призоваване той не се е явил в откритото заседание, не е
изпратил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на делото в
1
негово отсъствие.
С исковата молба, както и в откритото заседание на 24.04.2025 г., ищецът е поискал
съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл.
239 ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неподаването на отговор на
исковата молба и неявяването му в съдебно заседание, но въпреки това той не е подал
отговор и не се е явил в съдебното заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а същевременно предявените искове са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради
което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което исковете да бъдат изцяло
уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноските, които е направил за заповедното и за исковото производства. За заповедното
производство му се дължат разноски в общ размер на 79.12 лв., включващи държавна такса
в размер на 29.12 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., а за исковото
производство – разноски в общ размер на 129.13 лв., включващи държавна такса в размер на
29.13 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Д. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. **************, дължи на „*************“ ЕАД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми за топлоснабден имот, находящ се
в гр. **************, с абон. № 342499, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31569/2024 г. по описа на СРС, 85 състав,
а именно: 1 184.22 лв. – цена на топлинната енергия за периода от м. 10.2021 г. до м. 04.2023
г., ведно със законната лихва от 27.05.2024 г. до окончателното плащане; 172.97 лв. – лихва за
забава за периода от 15.09.2022 г. до 14.05.2024 г.; 81.40 лв. – цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м. 07.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със
законната лихва от 27.05.2024 г. до окончателното плащане; 17.63 лв. – лихва за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 14.05.2024 г.
ОСЪЖДА Д. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. **************, да заплати на
„*************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 79.12 лв. – разноски за заповедното
производство, и сумата от 129.13 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „********“ ООД – трето лице –
помагач на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните, като на ответника се укаже възможността в
1-месечен срок от връчването да подаде пред СГС молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за
неговата отмяна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2