Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 184
20.03.2019 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1286 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Б.Г.А. ***,
подадена чрез адв. В.Ч., против Решение
№ 1012-26-278-1 от 10.12.2018г. на Директора на Териториално поделение на НОИ -
Хасково, с което е отхвърлена жалбата, подадена от Б.Г.А. против
Разпореждане № **********/2140-26-763/29.10.2018г. на Ръководител на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
Жалбоподателят счита, че обжалваният акт бил
неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на материалния закон. Неправилно
било приложено материалното право относно зачитането на действителния трудов
стаж и неправилно не бил зачетен периода на редовна военна служба от
29.03.1971г. до 29.03.1973г. като действителен трудов стаж. Неправилно не бил
зачетен, като действителен трудов стаж и времето на получаване на обезщетение
за безработица за периода от 11.05.1998г. до 11.02.1999г. Сочи се, че за
жалбоподателя бил налице правен интерес от правилното прилагане на закона и
установяване на наличните към 02.07.2018г. положителни предпоставки за
отпускане на ЛПОСВ на основание чл.68, ал.3 от КСО при навършена възраст 66 г.
02м. и 04 дни. Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане и връщане на преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за
правилно прилагане на материалното право – чл.68, ал.3 от КСО и нова преценка
относно правото на ЛПОСВ на жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски
по делото.
Ответникът, редовно призован, се представлява от
пълномощник, който оспорва жалбата. Сочи, че като потвърдил отказа на
пенсионния орган да отпусне пенсия на жалбоподателя, Директорът на НОИ –
Хасково издал правилен и законосъобразен акт. Претендира се присъждане на
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
съобрази данните по делото, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление /по образец/ вх. № 2113-26-1199 от 02.07.2018г.
/л.19-20/, Б.Г.А. е направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/. Към заявлението са приложени документи,
удостоверяващи трудовия и служебния му стаж, а именно: Трудова книжка №*****,
Военна книжка №******* от 01.04.1971г. и Удостоверение №666/28.03.1973г.
С Разпореждане № **********/2140-26-763/29.10.2018г.,
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание
чл.68, ал.1-3 от КСО и чл.69б, ал.2 от КСО, е отказал отпускането на ЛПОСВ на Б.Г.А..
В мотивите на разпореждането се сочи, че
по отношение на лицето не са налице предпоставките за придобиване на
право за пенсия нито на основание чл. 68, ал.1- 2 от КСО, нито на основание чл.
68, ал.3 от КСО. Сочи се, че А. не отговаря на условията и няма право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-2 КСО, тъй като към
датата на подаване на заявлението 02.07.2018г. е имал навършени 66 години 02
месеца и 04 дни, но няма изискуемия се стаж 38 години и 06 месеца, а има 17 г.
11м. и 04 дни. Сочи се също, че зачетеният стаж за времето на военна служба за периода от
29.03.1971г. до 29.03.1973г. с продължителност 02г. 00м. 01 ден и периода на обезщетението за безработица от
11.05.1998г. до 11.02.1999г. с продължителност 09м. – общо 02г. 09м. и 01 ден
не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от
Допълнителните разпоредби на КСО, като е направен извод, че на А. не се следва
пенсия по условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършена възраст 66г. 02м. 04 дни, но няма изискуемият
се действителен осигурителен стаж – 15 години, а има 14г. 04м. и 03 дни.
Разпореждане № **********/2140-26-763/29.10.2018г. е
било изпратено на адреса на А. и получено на 22.11.2018г., видно от приложеното
по делото известие за доставяне /л.43/.
На 28.11.2018г. Б.Г.А. е подал жалба срещу Разпореждане
№ **********/2140-26-763/29.10.2018г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, до Директора на ТП на НОИ – Хасково,
заведена под рег. № 1012-26-278. В жалбата се твърди, че неправилно било
приложено материалното право относно зачитането на действителния трудов стаж и
неправилно не бил зачетен периода на редовна военна служба като действителен
трудов стаж, както било времето за получаване на обезщетение за безработица.
Неправилно били зачетени и представените документи за трудов стаж като
продължителност и оттам неправилно било приложено материалното право и било
отказано неправомерно отпускането на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО.
С Решение №1012-26-278-1 от 10.12.2018г. Директорът на
ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата на А. против Разпореждане № **********/2140-26-763/29.10.2018г.
на Ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
Решение №1012-26-278-1 от 10.12.2018г. било съобщено
на 12.12.2018г. на адв. Ч. – пълномощник на А., видно от приложеното по делото
известие за доставяне /л.49/.
Жалбата е подадена до съда, чрез органа, на 17.12.2018г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок по чл.118, ал.1 от КСО, от лице, имащо правен интерес
от оспорването, срещу годен за обжалване административен акт, след изчерпан задължителен административен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Обжалваното Решение №1012-26-278-1 от 10.12.2018г. на Директор
на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане №**********/2140-26-763/29.10.2018г. на
Ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, са издадени в
рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност –
чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“, респективно чл. 98, ал. 1 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите
административни актове съгласно чл. 59 от АПК. Не се наблюдават пороци във
формата или реда за издаване на оспореното решение, респективно разпореждане.
Изложени са фактическите основания - фактите, поради които е счетено от
административния орган, че не е налице основание за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на лицето при условията на чл. 68, ал.1-3 от КСО.
Страните по делото не спорят по отношение липсата на
предпоставките, визирани в нормите на чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО за отпускане
на ЛПОСВ на жалбоподателя. Спорен се явява въпроса относно наличието на тези
предпоставки за придобиване на ЛПОСВ на основание чл. 68, ал.3 от КСО.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО
съдържа изключения от правилата на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия на тези правни
основания, до 31 декември 2016г., да придобият право на пенсия при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най - малко 15
години действителен осигурителен стаж, а след тази дата възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст, т.е. към дата на заявлението на жалбоподателя необходимата възраст е 66
години и 2 месеца.
Наличието на първата изискуема
предпоставка относно необходимата към датата на заявлението възраст се признава
от ответника и това обстоятелство също не е спорно между страните.
Като спорен между страните се очертава въпроса, дали
времето от 29.03.1971г. до 29.03.1973г. за отбиване на наборна /редовна/ военна
служба, следва да бъде зачетено като „действителен осигурителен стаж“ по см. на
§1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и следва ли този период от време да се включи в
стажа по чл.68, ал.3 от КСО, както и дали периода от 11.05.1998г. до 11.02.1999г.,
през който жалбоподателят е получавал обезщетение за безработица следва да се
зачете също, като действителен осигурителен стаж.
В случая, за периода 11.07.1968г. -
31.12.2003г. административният орган е зачел общ осигурителен стаж от 17г. 11м.
и 04 дни, от който за действителен осигурителен стаж е признал такъв в размер
на 14г. 04 м. и 03 дни, а за непопадащ
в приложното поле на §.1, ал.1 т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО и
определен като недействителен, е приет зачетения за периода от 29.03.1971г. до 29.03.1973г. стаж, положен
на наборна военна служба и периода от 11.05.1998г. до 11.02.1999г., през който
жалбоподателят е получавал обезщетение за безработица .
Противно на установеното от органа, оспорващият
твърди, че зачетеният като осигурителен стаж, положен на наборна военна служба
в периода 29.03.1971г. до 29.03.1973г., следва да се приеме и за
действителен такъв.
Настоящият съдебен състав споделя становището на
жалбоподателя, като счита, че стажа, положен
в периода 29.03.1971г. до 29.03.1973г. – 02г. 00м. и 01 дни следва да бъде
зачетен за действителен осигурителен
стаж.
От
приетите без оспорване от страните по делото писмени доказателства заверено копие на стр.2-5 от Военна книжка Серия *********е
видно, че от 29.03.1971г.
до 29.03.1973г. от Б.Г.А. *** е бил на редовна военна
служба.
Съгласно разпоредбата на чл.9,
ал.7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44
НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна
военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски,
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл.81 от Правилника за прилагане на закона
за пенсиите/отм./, която норма е и относимата към периода на
полагане военната служба от оспорващия,
изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се
зачита за трудов стаж от III категория.
В процесния период 1971г.-1973г. наборната
военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно
чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн.
Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от
27.02.1996 г./., т.е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен
стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното,
положеният от Б.Г.А. *** трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му
военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но
който по силата на закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на редовна военна служба, положен от
жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно действащите към този период разпоредби, и е
положен след навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на
нормата на чл.81 от ППЗП/ отм./, то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият следва да бъде
признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §.1, т.12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната практиката на ВАС изразена в Решение
№15587/13.12.2018г. по адм. дело №13944/2017г., Решение №2553/19.10.2017г. по
адм. дело №8645/2016г. на ВАС, Решение
№7647/16.06.2017г. по адм. дело №4023/2017г. на ВАС, Решение №9471/17.07.2017г. по адм. дело №7470/2016г.
на ВАС и мн. др. Като е отказал да зачете този стаж
за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е
тълкувал и приложил закона.
След признаването за действителен осигурителен стаж за
периода на редовна (наборна) служба за
времето от 29.03.1971г. до 29.03.1973г. – 02г. 00м. и 01 дни, то действителният
осигурителният стаж на Б.Г.А. безспорно
е повече от 15 години, поради което
несъмнено се стига до извода, че е придобил право на пенсия при условията на
чл.68, ал.3 от КСО.
Ето защо оспореното решение на Директора на ТП на НОИ
- Хасково, макар и постановено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните
правила, но в несъответствие с материалноправните разпоредби, следва да бъде
отменено и преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - гр.Хасково за ново произнасяне,
при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че направеното в жалбата
възражение относно незачитане като действителен осигурителен стаж, на периода
от време през който жалбоподателя е получавал обезщетение за безработица се
явява неоснователно. С разпоредбата на чл.9, ал. 2, т. 4 от КСО законодателят е
приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица на
осигурителен стаж единствено за целите на придобиването правото на пенсия по
смисъла на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, но не и с оглед изискването за
„действителен осигурителен стаж“ по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО, където е
предвидено отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възрастта на лица,
които не отговарят на изискванията по ал. 1 и ал. 2 за възраст и осигурителен
стаж и по социални съображения законодателя е допуснал придобиване право на
пенсия при условие, че са достигнали определена възраст и имат не по–малко от
15 години действителен осигурителен стаж. Определение за действителен стаж е визирано в разпоредбата на §1, ал. 1, т.
12 от допълнителните разпоредби на КСО, а именно това е действително изслужено календарно
време по трудово или служебно правоотношение; времето през което лицето е
работило без трудово правоотношение, времето
през което лицето изцяло се е осигурявало
за своя сметка. Времето, през което лицето е било без работа и фактически не е
осъществявало трудова дейност, а е получавало осигуровки от държавата не може
да бъде възприето, като „действителен осигурителен стаж“. Ето защо, изложения в
тази насока довод за незаконосъобразност на оспорения акт не се възприема за
състоятелен, но доколкото, настоящият състав изложи други аргументи довели до
материална незаконосъобразност на акта, последният следва да бъде отменен.
Предвид изхода
на делото, основателна се явява претенцията на
оспорващия за присъждане на действително направените по делото
разноски, представляващи внесена
държавна такса от 10.00 лева и действително заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 600.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от №88/27.11.2018г.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-278-1 от 10.12.2018г. на Директора
на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата, подадена от Б.Г.А.
против Разпореждане № **********/2140-26-763/29.10.2018г. на Ръководител на
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
ВРЪЩА преписката на
Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр.Хасково за ново
произнасяне по подаденото от Б.Г.А. Заявление с вх.№ 2113-26-1199/02.07.2018г. при ТП на
НОИ - Хасково, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението
относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ -
гр.Хасково да заплати на от Б.Г.А. ***, направените по делото разноски в размер на 610.00 (шестотин
и десет) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: